От: Западни Родопи-с.Огняново и наоколо.
Продължаваме нагоре вече по черен път и над селото.....
Бях прочел , че дюлгерите са имали свой си език помежду си-"мещрогански" т.е. "майсторски"-разбираем само за тях.Ходили са на гурбет и извън пределите ни.Работили са до Димитровден и след Гергьовден.Имало е строга йерархия при управлението на задругата.Някои от тях са се прославили наравно с Кольо Фичето.И без отделяне както днес на много години за образование, са успявали да създадат от нищо парчета земя, много красиви и функционални къщи.В този регион липсват и разточителните обработки на дървото.
Това е първия кръгъл комин от камък,видян в двете села.
Обаче залеза на зимното слънце наближаваше.

Още каменни комини или "кукли" според местното наречие
Вече сме на излаза към горско сторанство "Беслет",след което има излаз по черно и към яз. Доспат. Поглед наляво-на най-хубавото място за снимки в общ план сме.
Навлязох малко в гората, да се отчетем с офроуда, но нито има време ,нито гуми ,само въпросителен поглед на жена ми.Джипката придоби обичайния си кално-зелен цвят и обратно.
На връщане към мястото за снимки, вече пеша тръгнах нагоре.Трябваше ми малко време да разбера, че съм в гробището.Странни са ми надгробните паметници-просто камъни забити в терена,огромно болшинство без надпис.Съвсем малко кръстни знаци.Няма пътеки, очертания,огради,нито нещо друго по терена.Само около малкото християнски.Но се усеща някаква мистичност.


Снимки към селото,личат и едни особено големи имения.Да , правени са майсторски,копирани са възрожденски детайли и не са икономисвани камъни,дърво и финанси, но нещо ми се губи.Изгуби ми се автентичния дух усетен в Лещен.Там няма такива мастодонти, засенчващи красивите къщи.И това е позволено да се реализира в защитено от закона село.Това , в съчетание с многото табели и висящи кабели ми дойде в повече.
Това е подхода към имението на горната снимка.
Приключихме с Ковачевица и тръгнахме да се гоним надолу със залеза.


Нетърпеливи фотомодели:

Тук водача на едната магарешка сила,поиска 5 лева за позиране, но се споразумяхме за по ракия,ако се засечем в кръчмите
.




На другия ден решихме да отидем още по-назад в историята.
Следва...
Продължаваме нагоре вече по черен път и над селото.....
Бях прочел , че дюлгерите са имали свой си език помежду си-"мещрогански" т.е. "майсторски"-разбираем само за тях.Ходили са на гурбет и извън пределите ни.Работили са до Димитровден и след Гергьовден.Имало е строга йерархия при управлението на задругата.Някои от тях са се прославили наравно с Кольо Фичето.И без отделяне както днес на много години за образование, са успявали да създадат от нищо парчета земя, много красиви и функционални къщи.В този регион липсват и разточителните обработки на дървото.
Това е първия кръгъл комин от камък,видян в двете села.
На връщане към мястото за снимки, вече пеша тръгнах нагоре.Трябваше ми малко време да разбера, че съм в гробището.Странни са ми надгробните паметници-просто камъни забити в терена,огромно болшинство без надпис.Съвсем малко кръстни знаци.Няма пътеки, очертания,огради,нито нещо друго по терена.Само около малкото християнски.Но се усеща някаква мистичност.
Снимки към селото,личат и едни особено големи имения.Да , правени са майсторски,копирани са възрожденски детайли и не са икономисвани камъни,дърво и финанси, но нещо ми се губи.Изгуби ми се автентичния дух усетен в Лещен.Там няма такива мастодонти, засенчващи красивите къщи.И това е позволено да се реализира в защитено от закона село.Това , в съчетание с многото табели и висящи кабели ми дойде в повече.

На другия ден решихме да отидем още по-назад в историята.
Следва...
Коментар