Tweet
През лятото получих препратено от проф. Валерия Фол електронно писмо, с необичайна теза, предложена от инженер метролог. В писмото си той разказваше как чрез съчетание на топографски, картографски и семиотични методи, работейки и с исторически извори, е успял да стигне до предположението, че древната келтска столица Тиле се намира под руините на опасаното с три реда стени средновековно военно укрепление до старозагорския град Николаево.
Подкарах каптивата към Стара Загора. Там се видях с инж. Димитър Димитров. Любовта си към историята той наследил от родителите си, учители и страстни събирачи на историческа литература.
Може би не всички от вас знаят, че на територията на България в древността са живели келти и са имали свое царство. В периода от 278 до 213 г. пр. Хр. по долината на река Тунджа те обединили под своята власт сродни племена (трокми, толистобогии, тектосаги и етосаги), които не последвали другите келти в малоазийските им походи през 278 г. пр. Хр.
Древногръцкият историк Полибий пише за келтите във “Всеобща история”: “Келтите, отървали се от опасността при Делфи, не се прехвърлили в Мала Азия, ами като си харесали местността около Византион, сразили траките и превърнали Тиле в своя столица.” Последният келтски цар Кавар сякъл монети в Кабиле и контролирал долината на река Тунджа. Археолози откриват негови монети при крепостта до Провадия, в останките от античния град Севтополис, който сега е под вода, и в крепостта при с. Седларово. Тези находки очертават границите на съществувалото за кратко келтско царство в нашите земи. През това време траките не престанали да оказват съпротива и постепенно изтласкват обратно келтите от завладените територии. През 214-213 г. пр. Хр. те си върнали и последната крепост на келтите - столицата на цар Кавар, древния град Тиле.
Оттогава учените не са определили с точност местоположението на старата келтска столица. Някои я пращат към Кабиле край Ямбол, други - чак на юг от Одрин, но все още няма сигурни данни за нахождението й.
Изучавайки различни официални издания на древни карти, в много от тях инж. Димитров намира топонима “Тиле” в източната част на подбалканското поле, понякога посочен с въпросителна, понякога направо нанесен на едно и също място. Мястото приблизително съвпада с хълмовете, на които се намира средновековното военно укреплениедо село (сега град) Николаево.
Откритието го ентусиазира да търси и други “сламки”. Тракийският топоним “Тиле” точно съответства на гръцкото наречие, което означава “увит, обвит”. Трите пълноводни по това време реки - Тунджа, Радова и Лазова, буквално се увиват около хълмовете и ги ограждат отвсякъде.
Всъщност келтите завладяват вече съществуващо тракийско селище, но не променят името му, което вероятно им звучало познато.
И до днес в Централна Франция има малък град с името Tulle, а един от притоците на река Рона при Дижон се нарича Tille. Поречието на Рона според Херодот е прародина на келтите. Друг логичен довод в подкрепа на предположението на инж. Димитров е, че крепостта отстоява на равни разстояния от границите на келтското царство, и оттам контролът върху тях би бил най-лесен. До трети век пр. Хр. Тунджа е плавателна до това място.
По върховете на двата по-ниски хълма Димитров открива вероятни каменни насипи от ломен камък без хоросан, характерни за тракийското крепостно строителство преди римското нашествие. На изток се намира най-високият хълм Дебелец, върху който се откриват руините от късноантичното и средновековно военно укрепление. То все още носи безличното наименование Асара (от турски “хисар” - крепост), и е построено през VI век.
През 1985 година археологът Стефан Лисицов прави първоначалните теренни проучвания и оттогава на крепостта неуморно ровят само иманяри от всякакъв калибър.
Само за седмица по време на посещенията на експедицията ни там видяхме иманярските ями да се увеличават с две, и то немалки.
По-късно укреплението става българско, инж. Димитров предполага, че точно за него говори придворният византийски поет Мануил Фил (1270-1350 г.) при похода на византийския пълководец Михаил Глава Тархани срещу отрядите на българския цар Ивайло.
Екипът на експедиция “Преоткрий България” е наясно, че даже и да се стигне до нови разкопки (мисия почти невъзможна в кризата), трябва да се открие минимум някакъв надпис, който да увери учените, че това е келтската столица Тиле.
Инж. Димитър Димитров: В картите Тиле е с питанка
От прегледаните 65 карти с изображение на Северна Тракия в 11 открих топонима Тилe в източната част на подбалканското поле, изписан с латински или гръцки букви, без точно посочване на мястото му, а в 7 карти открих означени селища в района, ограничен от днешните градове Николаево, Гурково и Твърдица.
Използвах технически метод, базиран на линейни и ъглови измервания, които дават възможност да бъде определено точното местоположение на обект от старата карта върху актуалната карта на района. Този метод дава точното място на съответния обект с неопределеност от 1,5 до 3,5 км според датировката, мащаба и формата на старите карти. Чрез този метод открих, че в деветата карта на Европа от Клавдий Птоломей (71-150 г.), преиздадена през 1478 г. в Западна Европа, има означено селище, изписано като Cialla на латински език, което, пренесено върху актуалната карта, съвпада с останките на север от гр. Николаево.
Единствено в карта на римските провинции по долното течение на река Дунав, издадена в края на XIX век в Германия, открих топонима Tyle? с напълно точно означеното му място. То съвпада изцяло с останките върху двата по-ниски хълма непосредствено на север от гр. Николаево.
Въпреки че мястото е точно означено, след названието на топонима е поставен въпросителен знак.
По времето на римското нашествие древният Тилe е в развалини. Името не е забравено, но мястото му се идентифицира трудно.
Проф. Валерия Фол: Всяко предположение е в сферата на хипотезата
Келтите в Югоизточна Европа са тема на историците още от древността. Тя вълнува и българските учени не само защото търсят келтски селища, артефакти и столицата Тиле на наша територията, а и заради изучаването на алтернативните на елинската и римската култура. Преди десетина дни излезе от печат сборникът “В търсене на келтската столица Тиле в Тракия (IIIІІІ в. пр. Хр.)” на английски език, съставител доц. д-р Людмил Вагалински. В него се разглеждат различни аспекти от трако-келтските отношения по време на около 60-годишното присъствие на келтите в Тракия през III в. пр. Хр. М. Манов разглежда отново хипотезите за местонахождението на столицата Тиле - някъде в южните склонове на Странджа, т. е. в близост до Бизантиум (Истанбул), защитавана от М. Тачева, М. Домарадски и др., и предлага нова - връх Арковна край едноименното село в Североизточна България. Всъщност, докато не бъдат открити ясни доказателства (най-сигурното е надпис), то всяко предположение ще бъде в сферата на хипотезата. Пътят по р. Тунджа е най-прекият за движение от южното Подбалкание към Бизантиум и обратно, в монетарницата на Кабиле са сечени монети на Кавар, последните изследвания показват, че траките и келтите не са били в непрекъснат конфликт, както най-често си представят повечето хора, и са живеели и в икономическо и политическо сътрудничество.
Експедиция “Преоткрий България”
е медийна инициатива на Сдружение “Културни проекти” и агенция БУЛФОТО. За успеха на проекта помагат Обединена българска банка, “София Ауто”, “HDI застраховане”, “Ауто груп 5” и “Шевролет”.
http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=687712
Подкарах каптивата към Стара Загора. Там се видях с инж. Димитър Димитров. Любовта си към историята той наследил от родителите си, учители и страстни събирачи на историческа литература.
Може би не всички от вас знаят, че на територията на България в древността са живели келти и са имали свое царство. В периода от 278 до 213 г. пр. Хр. по долината на река Тунджа те обединили под своята власт сродни племена (трокми, толистобогии, тектосаги и етосаги), които не последвали другите келти в малоазийските им походи през 278 г. пр. Хр.
Древногръцкият историк Полибий пише за келтите във “Всеобща история”: “Келтите, отървали се от опасността при Делфи, не се прехвърлили в Мала Азия, ами като си харесали местността около Византион, сразили траките и превърнали Тиле в своя столица.” Последният келтски цар Кавар сякъл монети в Кабиле и контролирал долината на река Тунджа. Археолози откриват негови монети при крепостта до Провадия, в останките от античния град Севтополис, който сега е под вода, и в крепостта при с. Седларово. Тези находки очертават границите на съществувалото за кратко келтско царство в нашите земи. През това време траките не престанали да оказват съпротива и постепенно изтласкват обратно келтите от завладените територии. През 214-213 г. пр. Хр. те си върнали и последната крепост на келтите - столицата на цар Кавар, древния град Тиле.
Оттогава учените не са определили с точност местоположението на старата келтска столица. Някои я пращат към Кабиле край Ямбол, други - чак на юг от Одрин, но все още няма сигурни данни за нахождението й.
Изучавайки различни официални издания на древни карти, в много от тях инж. Димитров намира топонима “Тиле” в източната част на подбалканското поле, понякога посочен с въпросителна, понякога направо нанесен на едно и също място. Мястото приблизително съвпада с хълмовете, на които се намира средновековното военно укреплениедо село (сега град) Николаево.
Откритието го ентусиазира да търси и други “сламки”. Тракийският топоним “Тиле” точно съответства на гръцкото наречие, което означава “увит, обвит”. Трите пълноводни по това време реки - Тунджа, Радова и Лазова, буквално се увиват около хълмовете и ги ограждат отвсякъде.
Всъщност келтите завладяват вече съществуващо тракийско селище, но не променят името му, което вероятно им звучало познато.
И до днес в Централна Франция има малък град с името Tulle, а един от притоците на река Рона при Дижон се нарича Tille. Поречието на Рона според Херодот е прародина на келтите. Друг логичен довод в подкрепа на предположението на инж. Димитров е, че крепостта отстоява на равни разстояния от границите на келтското царство, и оттам контролът върху тях би бил най-лесен. До трети век пр. Хр. Тунджа е плавателна до това място.
По върховете на двата по-ниски хълма Димитров открива вероятни каменни насипи от ломен камък без хоросан, характерни за тракийското крепостно строителство преди римското нашествие. На изток се намира най-високият хълм Дебелец, върху който се откриват руините от късноантичното и средновековно военно укрепление. То все още носи безличното наименование Асара (от турски “хисар” - крепост), и е построено през VI век.
През 1985 година археологът Стефан Лисицов прави първоначалните теренни проучвания и оттогава на крепостта неуморно ровят само иманяри от всякакъв калибър.
Само за седмица по време на посещенията на експедицията ни там видяхме иманярските ями да се увеличават с две, и то немалки.
По-късно укреплението става българско, инж. Димитров предполага, че точно за него говори придворният византийски поет Мануил Фил (1270-1350 г.) при похода на византийския пълководец Михаил Глава Тархани срещу отрядите на българския цар Ивайло.
Екипът на експедиция “Преоткрий България” е наясно, че даже и да се стигне до нови разкопки (мисия почти невъзможна в кризата), трябва да се открие минимум някакъв надпис, който да увери учените, че това е келтската столица Тиле.
Инж. Димитър Димитров: В картите Тиле е с питанка
От прегледаните 65 карти с изображение на Северна Тракия в 11 открих топонима Тилe в източната част на подбалканското поле, изписан с латински или гръцки букви, без точно посочване на мястото му, а в 7 карти открих означени селища в района, ограничен от днешните градове Николаево, Гурково и Твърдица.
Използвах технически метод, базиран на линейни и ъглови измервания, които дават възможност да бъде определено точното местоположение на обект от старата карта върху актуалната карта на района. Този метод дава точното място на съответния обект с неопределеност от 1,5 до 3,5 км според датировката, мащаба и формата на старите карти. Чрез този метод открих, че в деветата карта на Европа от Клавдий Птоломей (71-150 г.), преиздадена през 1478 г. в Западна Европа, има означено селище, изписано като Cialla на латински език, което, пренесено върху актуалната карта, съвпада с останките на север от гр. Николаево.
Единствено в карта на римските провинции по долното течение на река Дунав, издадена в края на XIX век в Германия, открих топонима Tyle? с напълно точно означеното му място. То съвпада изцяло с останките върху двата по-ниски хълма непосредствено на север от гр. Николаево.
Въпреки че мястото е точно означено, след названието на топонима е поставен въпросителен знак.
По времето на римското нашествие древният Тилe е в развалини. Името не е забравено, но мястото му се идентифицира трудно.
Проф. Валерия Фол: Всяко предположение е в сферата на хипотезата
Келтите в Югоизточна Европа са тема на историците още от древността. Тя вълнува и българските учени не само защото търсят келтски селища, артефакти и столицата Тиле на наша територията, а и заради изучаването на алтернативните на елинската и римската култура. Преди десетина дни излезе от печат сборникът “В търсене на келтската столица Тиле в Тракия (IIIІІІ в. пр. Хр.)” на английски език, съставител доц. д-р Людмил Вагалински. В него се разглеждат различни аспекти от трако-келтските отношения по време на около 60-годишното присъствие на келтите в Тракия през III в. пр. Хр. М. Манов разглежда отново хипотезите за местонахождението на столицата Тиле - някъде в южните склонове на Странджа, т. е. в близост до Бизантиум (Истанбул), защитавана от М. Тачева, М. Домарадски и др., и предлага нова - връх Арковна край едноименното село в Североизточна България. Всъщност, докато не бъдат открити ясни доказателства (най-сигурното е надпис), то всяко предположение ще бъде в сферата на хипотезата. Пътят по р. Тунджа е най-прекият за движение от южното Подбалкание към Бизантиум и обратно, в монетарницата на Кабиле са сечени монети на Кавар, последните изследвания показват, че траките и келтите не са били в непрекъснат конфликт, както най-често си представят повечето хора, и са живеели и в икономическо и политическо сътрудничество.
Експедиция “Преоткрий България”
е медийна инициатива на Сдружение “Културни проекти” и агенция БУЛФОТО. За успеха на проекта помагат Обединена българска банка, “София Ауто”, “HDI застраховане”, “Ауто груп 5” и “Шевролет”.
http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=687712
Прикачени файлове
Коментар