РаСоТка Трофи 2007

[Чавдар (V93)]

До: РаСоТка Трофи 2007

Ден 1-ви ...

започна на бензиностанция "Шел". Ако ме питате мене, това й беше първи и последен път на тази бензиностанция да служи за наш сборен пункт. Да няма къде едно кафе да изпие човек ...

Най-ранобудните ...




и най-тежкарите ...




Кики прибира на съхранение във фризера мръвки и др. полезни неща ...




Влязохме в Стара планина през Г. Камарци и поехме нагоре към билото в района на връх Баба







Като изключим изкачването през гората, този етап беше очаквано скучен.
Няма как да е интересно като по билото тежки машини са изринали една прашна магистрала





Горната снимка е и добра илюстрация за това, което ни съпътстваше през една голяма част от прехода - ОБЛАЦИ ПРАХ. Гаден, всепроникващ прахоляк, от който няма спасение ...

Над хижа "Мургана" свихме на север и се спуснахме към асфалта.
Тук за първи път стана мааалко по-интересно, като още с влизането в гората по едно леко замаскирано пътче попаднахме на участък, който минахме "на пръсти", заради хлъзгавата шума, която неприятно свличаше джипките надолу по склона.




Както вече споменах, намерението ни беше да следваме творчески трака на "Ком - Емине 2005". Поради което, още със спускането към разбития асфалт, се отклонихме от трака, пресякохме пътя и тръгнахме да проверим дали не можем да минем от друго място.

[Чавдар (V93)]

До: РаСоТка Трофи 2007

Не знам защо, ама откак брахме големия страх по пътя към Мечи връх, правим - струваме и все се набутваме на места, от които в същност ни е шубе. В частност аз откровено се страхувам от странични наклони по стръмни и голи баири, където няма какво да те спре, ако, недай Боже, се затъркаляш надолу.

Поради което не измина много време и се озовахме на едно ей такова място



Докато обсъждахме дали си струва да се пробваме да го изкатерим това голо баирче, и ако го изкатерим, дали ще можем да направим връзка с пътя, който ни трябваше за продължаване на машрута, бяхме настигнати от група колеги ендуристи, водени от Васко Йончев.
От предния ден се бяхме рабрали с Васко от къде ще караме та дза можем евентуално да се засечем.






Васко беше така любезен да направи едно "разузнаване с бой" на баира пред нас. Като видяхме как още преди върха моторът започна да подскача по неравности на терена и накрая заглъхна, разбрахме, че нямаме работа там с джипките.



Поради което изпълнихме командата "Кръгом" и продължихме настъплението ...






Спуснахме се обратно на асфалта, и след кратък пробег по него, отново хванахме гората, този път следвайки трака.

И изведнъж насред пътя ни в клин, ни в ръкав - преграда ...




Няма табела, няма нищо. Просто опъната порта от мрежа, "заключена" с навито телче.

Използвахме принудителната спирка за една кратка оперативка и набелязване на по-нататъшния маршрут

[vokel]

До: РаСоТка Трофи 2007

Да попитам съвсем като лаик ,това преграждане законно ли е ?

[Чавдар (V93)]

До: РаСоТка Трофи 2007

Сле което нежно открехнахме "портата", изнизахме се през нея, като внимателно затворихме вратата след себе си.

Не след дълго предположенията ни за предназначението на оградата се потвърдиха.





Явно беше сложена за да държи животните вътре в зоната, чието предназначение недвусмислено се подсказваше от нацвъканите тук и там чакала ...



А нанесеният на картата моторджийски път със средна трудност (който по принцип би трябвало да е предизвикателство за джипки) беше изоран от булдозер и превърнат в нещо, по което човек няма нужда и от предно.

Какви ли герои ловци отстрелват полупитомните сърни?!?

[vokel]

До: РаСоТка Трофи 2007

Полупитомни животни ,може да отстрелва само полуидиот.

[Чавдар (V93)]

До: РаСоТка Трофи 2007

Минахме покрай някоя и друга отметнати в страни от пътя, вече ръждясали преградни мрежи. Аха да си помисли човек, че е излязъл от Зоната и току види край пътя полегнали метални колове.

Накрая стигнахме до една изправена и затворена с катинар порта. На която се оказа, че услужливо е закачено и ключето от катанеца ...



Тук за втори път ни настигна групата ендуристи, с които от време на време бяхме разменяли по някоя, изкривена от смущенията на малките радиостанции, дума.

За съжаление, поради липса на връзка и неведение за местоположението им, не бяхме успели да ги предупредим навреме за първата преграда на пътя. Та, един от колегите не беше успял да забележи закачения на средата на мрежата (с цел да я направи по-видима) клон и беше връхлетял върху нея. За щастие, без наранявания и повреди.

[Чавдар (V93)]

До: РаСоТка Трофи 2007

След като излязохме от заграденото, настана по-интересната част на деня. Като начало пътчето вървеше през гъсти, надвиснали над него клонаци. Тук за пореден път се убедих, колко не са прави тия, които твърдят, че вантите били нужни само на състезателите ...

След това трасето доби "техничен" характер.









В един момент стигнахме до участък, в който комбинацията от страничен наклон, нестабилна почва и приличен ров от лявата страна ни накараха да играем "на сигурно" и да се подсигуряваме максимално, за да избегнем опасността някоя от джипките да полегне на врати и после да затрием доста повече време да я вадим. Все пак, бяхме тръгнали да "бягаме" на дълго разстояние, а не на еднодневна разходка ...













След изровеният от водата участък, ни чакаше преодоляване на малка водна преграда с малко камъни











Нищо особено, нищо сложно. Просто приятно разнообразие.

Като всичко е изсъхнало и няма грам калчица и камъните стават ...

На това местенце един камък за пореден път показа, че в процеса на естествен тунинг на Патрула "кое си трЕбе, оно си сАка"
(ясно е, че ще играе флекс, ама де да видим кога ще е ...)

След като преодоляхме интересния участък от пътя, отново излязохме на "магистрала", а от нея - и на асфалт в района на с. Дивчовото.
Предвид напредващото време тук вече започнахме да се оглеждаме за подходящо място за бивак, по възможност, близо до вода.

[Чавдар (V93)]

До: РаСоТка Трофи 2007

За съжаление, тук се сблъскахме (за първи, но не и последен път) с един от минусите на избрания от нас подход да караме с максимална импровизация, без предварително набелязан график и определени места за престой.

Когато не ти трябват (примерно рано през деня) подходящите полянки направо ти се навират в очите. Но, само да дойде късният следобед, и всички хубави местенца сякаш се "покриват" вдън гори тилилейски.

Та този следобед доста се повъртяхме. Първият опит ни отведе на чудесна ливадка, на брега на рекичка. Просто приказка, но ...
се оказа частна собственост. Просто пътят без всякакво предупреждение опря в новострояща се сграда, чиито собственици бяха повече от нетърпеливи да ни видят стоповете.

Следващият опит ни заби в задънен (асфалтов) път, в края на който, след табела обозначаваща начало на парк се мъдреше разширяваща се постройка и паркинг. Хайде пак обратно.

Отново поехме по черно в планината. На пътя ни се изпречи това мостче ...



от чиито услуги решихме да се откажем ...



Сборихме се успешно с едно деренце ...





но малко след него пътят се оказа неприятно свлечен и преминаването нагоре щеше да е невъзможно без пускане в действие на моторен трион, шанцов инструмент, а след това - вероятно и на лебедки.

Предвид напредналото време, решихме отново да се оттеглим и да потърсим друг подход.

Отново излязохме на асфалта край Дивчовото и отново минахме покрай един човек, който и преди това енергично размахваше ръце към нас.
Оказа се, че искал да ни каже откъде може да се мине в посока Рибарица. Както се чудехме дали постъпваме умно да следваме напътствията му, така и подкарахме по посочения от него затревен път, по който личаха бледи следи от АТВ-та.

Изкатерихме билото и набелязахме възможно място за бивак. Вече подхождахме към него, когато видяхме, че CJ-ят е изостанал. На запитванията ни по радиото Боби отговори, че е свършил газта и има проблем.

Естествено, веднага му предложихме някой да се върне и да му помогне за последните метри от стръмното изкачване. Ама не! Не се даде човекът и на един гол инат допълзя до нас.

Вече можеше да разпъваме първия бивак. А мястото на палатките определихме много просто - насред пътя. Джипките забихме отстрани, на наклоненото, в гъстата папрат и къпинак.



След палатките се опъват, естествено, и масите ...





И с това, първият ден от голямата расоТка приключи ...


П.П. В този репортаж са използвани и снимки от Маркан и Кики. Те са съответно маркирани. А на всичкото отгоре в бързината с програмата за маркиране съм ги и смалил допълнително ...

[alex_markov]

До: РаСоТка Трофи 2007

Браво, Репортажа е Супер, Чакам следващата част като наркоман дозата (или поне така си мисля)

[Чавдар (V93)]

До: РаСоТка Трофи 2007

Ден 2
(май ми иде да го кръстя Ден на счупените Джипове )

Иначе си започна нормално, както всеки от оставащите ни дни на прехода. Ставане, бърз тоалет при тубата с вода, палим примусите и кой турско, кой "3 в 1", а след това - събиране на катуна.
Е, ако ще правя класация на неприятните неща от прехода, за мен на второ място след прахоляка иде сгъването на проклетата палатка, която всяка сутрин се назлъндисваше да влезе в отреденото й от производителя мизерно торбенце ...



Забелязах, че както разпъването, така и събирането на палатките, влияе доста зле на микроклимата в екипажите. Поне в нашия беше така. Почнем ли да събираме палатката и въздухът се наелектризира и почват да прехвръкват мълнийки. След това - мир и любов, до следващата борба с палатката ...

Този ден обаче, проблемът не беше толкова в палатките, колкото във вдигнатият капак на CJ-я.



Свърши му газта предната вечер и проклетникът не щеше да върви на бензин.

След проведената от Боби кратка схватка нещата като че ли се оправиха и ние поехме напред.




Тъкмо изкатерихме с Маркан едно приятно баирче и чухме по радиото, че CJ-ят пак е спрял поради проблем с подаването на бензин.

Имахме доста време на разположение да се любуваме на гледката от високо ...






След това обаче ни се наложи да се върнем обратно. Защото проблемът с подаването на гориво на CJ-я не можа да бъде отстранен и ни остана само един вариант - теглене на буксир до най-близката газостанция.

Предвид на теглото и липсата на известни проблеми със съединителя , ролята на влекач беше отредена на Патрула.

Първите баирчета ги преодоляхме от движение, без проблеми. Това обаче ми се опря. Беше стръмничко и посипано със ситни камъни, на които в един момент превъртях гуми и повече не можах да потегля ...


За преодоляване на най-стръмната част в действие влезе новичката лебедка на Паджерото.






След това отново дойде ред на Патрула да покаже какво може ...



Мръсна газ по баира, предницата подскача, задните гуми а-ха да превъртят, обаче звярът драпа нагоре и влачи след себе си джипа ...









Тръгна и повече не се запъна. Само дето трябваше да пусна парното отпред и отзад, с вентилатора на МАХ, че стрелката на температурата тръгна да ходи нагоре ...

След това теренът стана по-благоприятен за движение, а баирчетата - по-леки, та можех да си позволя глезотията да настъпвам по петите един Jeep, влачейки след себе си друг ...




После по-равното свърши и започнахме да се спускаме по посока Тетевен. Пътчето, по което се спускахме, в някои участъци се беше превърнало по-скоро в нещо друго ...(



Верно, нагоре беше зор. Ама и надолу не си беше работа, като знаеш, че за теб е закачен джип без серво на волана и спирачките ...
Точно в този участък Боби отведнъж изстреля "Не намалявай, че ме свлича към тебе". Че даже го и повтори подозрително забързано ...

Е, не можа да ми влезе в багажника. Слава Богу!

Спускането продължи да е интересно ...



А в самия му край имаше гаден остър десен завой, който и с работещ двигател трябваше да се взима внимателно ...



Това наложи Кики да изманеврира с Паджерото зад Джипа, да го закачи с лебедката и да му помогне да завие. Иначе просто нямаше как да стане ...



Не след дълго стигнахме до "цивилизацията". Направихме кратък тур за овации през Тетевен, стигнахме до бензиностанция. Оттам нататък CJ-ят продължи прехода на собствен ход. Само внимавахме да не остане с празна бутилка за газ ...

[Jimi]

До: РаСоТка Трофи 2007

Още,още!!!!

[Чавдар (V93)]

До: РаСоТка Трофи 2007

След зареждането продължихме нататък. Решихме, че не ни се иска да се качваме до хижа "Вежен" за едната нощувка и после да се връщаме по същия път. Поради което продължихме към Троян и оттам хванахме гората по едно тракче, което на времето вероятно Събин е обозначил като "sport".

Пътчето наистина имаше спортен характер. Тесничко, с приятно стръмно изкачване, на места поразчупено от коловози.



В един момент, Маркан, който в момента водеше колоната, рече "До тука сме. ПАто е преколян" ...

Оказа се, че пътят наистина го няма, защото пред нас има свлачище, което беше оформило един доста "рошав" терен. Обходихме и огледахме свлечения участък. По принцип имаше минаване, ама щеше по всяка вероятност да се наложи да разпъваме доста лебедки.
А точно там и точно по това време не ни се искаше да го правим. Жегата в късния следобед на това зАветно място беше убийствена ...

Поради което Кики, който затваряше колоната, се зае да намери обход през гъстите папрати по периферията на свлачището. И, както и друг път, успя да го направи.

Паджерото се гмурка напред ...



Патрулът - след него ...



Е те тук бях наистина доволен, че не съм с детевоза. Пак щеше да мине, но с доста повече зор и пот. Пък то си беше дива жега и без това ...

След нас пое и Боби





Накрая дойде ред и на Маркан





Докато му асистирах, имах чувството, че ако ми е писано да "дам фира" на този преход, то най-вероятно ще е на това място и в този момент ...




След като всички преодоляхме успешно района на свлачището, продължихме да катерим нагоре в следобедната жега. Очите на всички бяха в стрелките за температурата. Който си имаше допълнителен вентилатор си го беше пуснал, а който не - дебнеше с готовност да пусне парното. Слава богу, не ми се наложи. Щеше да ни дойде малко в повече горещината ...

Горе на баирчето спряхме за да дадем на двигателите малко почивка.




Пък и ние самите имахме нужда да поемем въздух на сянка ...






Моментът беше подходящ и за бърза проверка на Е-мейла. Забавлението си е забавление, ама и работата си иска своето ...



След като отпочинахме, продължихме нагоре по посока Беклемето.



На пътя ни се изпречи и дежурното паднало дърво



Обаче и ние си бяхме подготвени.




Тъй като дървото беше неприятно подпряно на склона, решихме първо да го свалим долу с лебедката, а след това да се реже, защото иначе имаше реална опасност режещият да пострада ...





Така си карахме в прилично темпо и вече бяхме доста близо до Беклемето, но в този ден ни било писано да берем още ядове ...

[Чавдар (V93)]

До: РаСоТка Трофи 2007

На това късо баирче, което на снимката изглежда нищо и половина, бяхме на косъм от много сериозна неприятност.
Поелият нагоре след Паджерото Врангел отведнъж спря и се понесе назад ...











Возещите се вътре май нямаха време да се уплашат, но ние с Боби изстинахме, защото вече очаквахме Джипът да се затъркаля надолу по склона.

Слава богу, размина се! И този път ...

Огледът показа счупено каре на задния кардан, в резултат на което Джипът беше станал на кола с предно предаване в един от възможно най-неподходящите моменти ...

При това положение и наближаващата тъмнина не ни оставаше друг избор освен да завием обратно и да направим бивак в двора на сградата, покрай която преди малко бяхме минали.
Според GPS картата това беше хижа "Чучул". Интересно, същата имаше добре поддържан вид, макар че беше безлюдна в момента. А липсваше в данните за старопланинските хижи, които бях събрал от различни източници преди прехода.

Както и да е. Щом е хижа, значи нямаше никакъв проблем да разположим бивак в двора й. Поне в това отношение имахме късмет в тази вечер. Мястото беше идеално за целта. Добре поддържан равен двор с окосена трева, течаща вода и завет. От последното си имаше нужда, защото в планината беше излязъл доста силен вятър.

Набързо разпънахме палатките. По време на процеса стигнах до извода, че май мястото не е чак толкова идеално, защото загубих сума ти време доде забия колчетата на палатката. Беше ми се паднал участък, в който сякаш под тънкия слой пръст имаше скала или бетон. Направо си станах като сапьор, който с шиш търси мини ... Само дето аз търсех минимална пролука в камънака, в която да завра поредното колче ...







Та, това беше вторият ден. Сравнително малко, но интересно каране. И проблеми с джипове ...

[Jimi]

До: РаСоТка Трофи 2007

Хижа ЧучУл е собственост на Института за Високопланиско стопанство и за това е малко позната. Преди месец това което сте качили от Троян съм го спускал с байк и много ви завиждам за това изкачване. Ден трети ще е доста интересен кото гледам И аз си чакам дозата като Алекс май вече....

[Чавдар (V93)]

До: РаСоТка Трофи 2007

Ден 3

Ден трети ще е доста интересен кото гледам ....

Опасявам се, че този ден май беше един от най-скучните

По-голяма част от сутринта премина в ремонти по Врангела.



Т.е. някои ремонтираха, а други пиехме кафе и спрягахме глагола "мотам се" в очакване на тръгването.

Поради което имаше време и за малко снимки от този иначе нелош бивак.












Не лошо местенце, но накрая добрите ми впечатления бяха развалени, когато надникнах по стръмния склон зад сградата. Всичко беше заринато с боклук, явно изхвърлян от хижата ...

Държа да подчертая дебело, че ние там наш боклук НЕ оставихме. Каквито отпадъци имахме бяха събрани в 2 чувала, които при тръгването бяха надеждно закрепени за предната бронята на един от Джиповете и извозени до първия контейнер за боклук.
Това си беше стандартна процедура за целия преход.

Та, обратно на третия ден от прехода. По закона на Мърфи, работата се закучи и като капак на всичко един болт реши, че сега е моментът да се скъса.

Стана ясно, че планираният за този ден маршрут "отива на кино". Той предвиждаше минаване покрай Беклемето и излизане по трака от 2005 над Сопот, след което спускане по едно пътче, маркирано с 4Х.

При наличието на джип само на предно в групата, това минаване беше абсурдно да стане. Така че, колкото и да ни беше неприятно, се изнесохме до Беклемето, там стъпихме на асфалта и се спуснахме надолу през Кърнаре по посока Карлово. Чист асфалт! Мъкааааа

В Карлово се озовахме бързо в сервиза на Димчо. Човекът си беше зарязал другата работа за да ни помогне с връщането на Врангела в строя.
За което цялата ни група му поднася най-искрените си благодарности!!!

Така по-голямата част от деня беше загубена. По-голямата, но не и цялата ...

След като приключихме с ремонтите и след като попълнихме някои запаси от храни и напитки в Карлово, вече в късния следобед си бихме камшика към Калофер и оттам поехме отново нагоре в планината.
Както неведнъж е отбелязвано в този форум, този път не е особено интересен за офроудъри. Проходим е и за лека кола.





А бе, направо магистрала. Т.е. скучна работа ...





На връх Ботев нямахме никаква работа, така че само го погледнахме от няколко километра разстояние.






Денят отиваше към края си доста бързичко, когато стигнахме до по-интересната част от маршрута



За нея, по време на подготовката на прехода, повече от 1 човек ни бяха казали само хубави работи. Алекс даже беше писал и с едни големи червени букви ...

Трябваше да го извъртим цялото ей това, дето се вижда, че и още,



което не се вижда, по едно тясно пътченце. Тук там с един "приятен" страничен наклон и един хубав стръмен и гол склон от дясната страна ... А бе, все неща, които много обичам и от които хич не ме е страх ...




Цял час го пътувахме това нищо и никакво разстояние от 3.5 км ...
През цялото време най-голямото ми опасение беше, да не би някъде да има по-яко пропадане на пътя. Че ни е дърво да се вържеш да се подсигуриш, ни е да се връщаш на заден ...






От една страна ми беше добре, че съм с джип, който стъпва широко и е с по-нисък център на тежестта. Ама пък от друга, като е тесен пътя, пък ти си широк ... Е нЕма пълно щастие и туй то!!!









Към края на интересния участък вече си беше тъмничко. И някои от нас имаха неблагоразумието да избързат да кажат "Бе то най-страшното май свърши". Е да, ама не. Имаше запазена весела част и за накрая ...



Та се наложи на разни повдигнати джипове да им се виси по степенките ...





Щото иначе, много неуютно усещане. Пък и не е само усещането ...

Но не свършва само това, което не е започнало. Къде с напрежение, къде с откровен страх си го минахме трудния участък и към 22 ч. вече бяхме откъм страната на х. Тъжа.

Само че тук май допуснахме тактическа грешка. Вместо да хванем вдясно и да намерим място за бивак в долината, която гледахме от високото, ние свихме вляво и спуснахме към Априлци. По пътя до долу обаче подходящо място за бивак нямаше.

Направихме обиколка "Априлци by night" с едно среднощно зареждане на газостанцията и после продължихме по трака. Излязохме отново на черно през с. Купен.

Е нямаше как да не отбележим за пореден път колко ценна машинка е ГПС-ът. Идваш посред нощ от м**ната си в някакво село, за което даже не си и чувал и намираш някакво черно пътче ...




Обаче, по черното пътче - прахоляк. Як!!! Хем тъмно, хем "димна" завеса, хем вече всички изморени, а тепърва има да се намери място за бивак, да се разпъва, че и рожден ден да се отбелязва ...

В един момент Кики забеляза що-годе подходящо място и решихме "До тук". Кой спря направо на пътя, кой заби джипката между дърветата. Разпънахме бивака направо край прашния път, поздравихме Деси с празника й, а после се хоризонтирахме, чудейки се дали ролята на петел сутринта няма да бъде изиграна от джуган, натоварен с трупи ...