Tweet
Има пешеходен, поклоннически, алкохолен, секс и какъв ли още не туризъм. Що да няма и рожденнически… Първата половина на септември всяка година по традиция е отредена за този вид обикаляне. Някой от нас имат РД по това време и Градът тръдиционно ни отеснява. Този път тръгваме на 8-ми септември към обяд. Първата цел - Къпиновския манастир е достигната бързо. Гложде ме един спомен от пролетта, когато бяхме информирани от един господин от Обителта, че цената на стая за 4-ма е 10 лв. а т.н. ВИП стая може да се ползва срещу 15.
След разпит на една жена от манастира, както и очаквам всъщност, цените са такива, но за легло. Пошматкваме се малко край водопада и вира /иначе красиви места/ и въпроса за палаткуване до паркинга тактично е подминат / много артефакти от лятото останали има и не мирише добре/. Хеле си имаме резервен вариант – Хотница. Прогнозите ми за липса на навалица се сбъдват и към 19.30 вече сме разпънали тавана и стените. Прави ни компания и приятел от Търново с отрочето си и докато децата се плацикат във вира набързо забърквам какво…? Едни флотски макарони естествено. Шведското канче се представя чудесно, а с Мимера /това е горелка на Примус/ двете в комбинация, просто са една малка ядрена готварска печка. После изгряват звездите и сладката приказка в тъмната нощ се слива естествено с шумовете от милиардите падащи капки и нощната гора до нас. Нощта минава без произшествия както обичам да пиша по рапортите си и на сутринта потегляме за Плевен.
На сутринта.
Минаваме и покрай изворите на реката, която е като умален пентагон е чешмата там/, а щерката после, чак във Варна разбира, че наблизо имало геокеш…
Раниния предобяд сме до Панорамата. Половин час обикалям по разни пътчета докато уцеля подхода, а навигацията накрая се отчайва и ми показва злобен кукиш. Разгеле, накрая спирам на паркинга пред това уникално творение.
Има и други любители на Българската история, та си заръчваме всички вкупом беседа. Докато екскурзоводът декламира за отдавна миналите събития, аз си мисля, че в тая фактически недомислена, и от двете страни война /но като краен резултата донякъде щастлива за България/ греят само три звезди – саможертвата на мъжете от Вологда, Брянск, Киев, Хельсинки, Плоещ и други градове и на нашите безсмъртни опълченци, личната храброст на
Белия генерал и военният гений на фелдмаршал Осман Гаази паша. Не случайно на последния е върната сабята от Императора впоследствие и не е споделил незавидната участ на Сюлеймановата, да рачем, разбойническа сган, воювала предимно с цивилното население…
Радко се оптива да зареди и да гръмне към Космоса.
Следващата ни цел е долината на река Чернелка и към 13 часа сме в Горталово. Екопътеката е трасирана отдавна, някой неща са позанемарени, но като цяло наоколо е много красиво.
Тук Крали Марко се бил с някакъв Риза.Но не Али Риза
а някякъв средновековен Риза Кеседжи. Нещо като умрътвител. Не се знае фортуната накъде е духнала, но факт е че скалата се е цепнала от зор или от меч.
Провъртеника така и не намираме де, тая дупка дълбана с помощта на оцет в скалата, макар че минаваме наблизо от хижата в която има признаци на човешко присъствше и само дето хората ги няма.
После става следобяд и отпътуваме към Брестница. На парка за развлечения ни посреща Ваньо и се отпочват лакърдии, готвене, после ядене на мазни брестнишки кюфтета, други порочни занимания и си лягаме преди полунощ.
Един съсел гледа завистливо салатата ми от клоните на джунглата:blink:
Следва...
След разпит на една жена от манастира, както и очаквам всъщност, цените са такива, но за легло. Пошматкваме се малко край водопада и вира /иначе красиви места/ и въпроса за палаткуване до паркинга тактично е подминат / много артефакти от лятото останали има и не мирише добре/. Хеле си имаме резервен вариант – Хотница. Прогнозите ми за липса на навалица се сбъдват и към 19.30 вече сме разпънали тавана и стените. Прави ни компания и приятел от Търново с отрочето си и докато децата се плацикат във вира набързо забърквам какво…? Едни флотски макарони естествено. Шведското канче се представя чудесно, а с Мимера /това е горелка на Примус/ двете в комбинация, просто са една малка ядрена готварска печка. После изгряват звездите и сладката приказка в тъмната нощ се слива естествено с шумовете от милиардите падащи капки и нощната гора до нас. Нощта минава без произшествия както обичам да пиша по рапортите си и на сутринта потегляме за Плевен.
На сутринта.
Минаваме и покрай изворите на реката, която е като умален пентагон е чешмата там/, а щерката после, чак във Варна разбира, че наблизо имало геокеш…
Раниния предобяд сме до Панорамата. Половин час обикалям по разни пътчета докато уцеля подхода, а навигацията накрая се отчайва и ми показва злобен кукиш. Разгеле, накрая спирам на паркинга пред това уникално творение.
Има и други любители на Българската история, та си заръчваме всички вкупом беседа. Докато екскурзоводът декламира за отдавна миналите събития, аз си мисля, че в тая фактически недомислена, и от двете страни война /но като краен резултата донякъде щастлива за България/ греят само три звезди – саможертвата на мъжете от Вологда, Брянск, Киев, Хельсинки, Плоещ и други градове и на нашите безсмъртни опълченци, личната храброст на
Белия генерал и военният гений на фелдмаршал Осман Гаази паша. Не случайно на последния е върната сабята от Императора впоследствие и не е споделил незавидната участ на Сюлеймановата, да рачем, разбойническа сган, воювала предимно с цивилното население…
Радко се оптива да зареди и да гръмне към Космоса.
Следващата ни цел е долината на река Чернелка и към 13 часа сме в Горталово. Екопътеката е трасирана отдавна, някой неща са позанемарени, но като цяло наоколо е много красиво.
Тук Крали Марко се бил с някакъв Риза.Но не Али Риза
а някякъв средновековен Риза Кеседжи. Нещо като умрътвител. Не се знае фортуната накъде е духнала, но факт е че скалата се е цепнала от зор или от меч.Провъртеника така и не намираме де, тая дупка дълбана с помощта на оцет в скалата, макар че минаваме наблизо от хижата в която има признаци на човешко присъствше и само дето хората ги няма.
После става следобяд и отпътуваме към Брестница. На парка за развлечения ни посреща Ваньо и се отпочват лакърдии, готвене, после ядене на мазни брестнишки кюфтета, други порочни занимания и си лягаме преди полунощ.
Един съсел гледа завистливо салатата ми от клоните на джунглата:blink:
Следва...
Коментар