Tweet
Очаровани от многобройните обиколки в Родопите показани в тази тема, предприехме пътуване до Приморско именно през тази невроятна планина.
Всичко започна от тук
Тръгнахме от София в един късен петъчен следобед. Първоначалната идея беше да нощуваме в Пашалийца, а на следващия ден да помогнем с нещо по новостроящото се параклисче.
Уви-нямахме тази възможност, за този ден работа не беше предвидена. Отдадохме се на активен мързел, скара-бира и планове кой път за морето да хванем.
Таз приятелка зорко следеше приготвянето на обяда и май замиляше нещо....
Вечерта пийнахме биричка с хижаря Наско, помощничката му в хижата и един невероятен образ-дървосекат от Смолян, как само не го снимах-очи, вежди, мустаци, всичко отговаряше на представите ми за истински кореняк родопчанин
Сутринта събрахме набързо багажа и се отправихме по черно към хижа Момчил юнак.
Липсата на резервна гума (установена в последния момент) наложи оклонение до Смолян.
Минахме през месността Хайдушки поляни, не бяхме чували за нея, но пък беше красиво.
Явно и колегата Чавдар (V93) е бил там наскоро, за разлика от неговите впечатления за много народ ние май не видяхме нито един човек.
Я... и тук са чули, че пътуваме за Приморско- указателна табелка са ни сложили. Чавдар (V93), а ти се чудиш защо ли е там
Продължавайки към Смолян стана време за похапване. Край пътя видяхме тази симпатична беседка и веднага стана ясно, че там ще се обядва.
Доволни от почивката продължихме по асфалт. В града се сдобихме с нова гума-втора употреба напазарувахме задължителните за барбекю мръвки и поехме към Смилян, да си купим автентичен боб
Кафенце, сладолед, малко размисли над картата и към Рудозем.
Ето я и Арда
и някои хубавинки около нея
в този кръст имаше нещо загадъчно и любопитно, но не успях да го снимам
От Рудозем към Златоград по черно, поне според GPS-а имаше път. Това май беше най-голямата кал на която се натъкнахме през целия път
Вървяхме по едно ей такова пътче
катерихме високо, високо над града
и изведнъж... а това трябваше да е нашия път за Златоград
малко по-назад бяхме видяли разклонение, но и то ни заведе до задънена улица
последен опит – раклонението на ляво, но и то водеше до горното свлачище, но от другата му страна. Възможностите ни се ограничиха до една-обратно до Рудозем и после по асфалта, поради напредващото време.
Кратка почивка на Арда
Всичко започна от тук
Тръгнахме от София в един късен петъчен следобед. Първоначалната идея беше да нощуваме в Пашалийца, а на следващия ден да помогнем с нещо по новостроящото се параклисче.
Уви-нямахме тази възможност, за този ден работа не беше предвидена. Отдадохме се на активен мързел, скара-бира и планове кой път за морето да хванем.
Таз приятелка зорко следеше приготвянето на обяда и май замиляше нещо....
Вечерта пийнахме биричка с хижаря Наско, помощничката му в хижата и един невероятен образ-дървосекат от Смолян, как само не го снимах-очи, вежди, мустаци, всичко отговаряше на представите ми за истински кореняк родопчанин
Сутринта събрахме набързо багажа и се отправихме по черно към хижа Момчил юнак.
Липсата на резервна гума (установена в последния момент) наложи оклонение до Смолян.
Минахме през месността Хайдушки поляни, не бяхме чували за нея, но пък беше красиво.
Явно и колегата Чавдар (V93) е бил там наскоро, за разлика от неговите впечатления за много народ ние май не видяхме нито един човек.
Я... и тук са чули, че пътуваме за Приморско- указателна табелка са ни сложили. Чавдар (V93), а ти се чудиш защо ли е там
Продължавайки към Смолян стана време за похапване. Край пътя видяхме тази симпатична беседка и веднага стана ясно, че там ще се обядва.
Доволни от почивката продължихме по асфалт. В града се сдобихме с нова гума-втора употреба
напазарувахме задължителните за барбекю мръвки и поехме към Смилян, да си купим автентичен боб Кафенце, сладолед, малко размисли над картата и към Рудозем.
Ето я и Арда
и някои хубавинки около нея
в този кръст имаше нещо загадъчно и любопитно, но не успях да го снимам
От Рудозем към Златоград по черно, поне според GPS-а имаше път. Това май беше най-голямата кал на която се натъкнахме през целия път
Вървяхме по едно ей такова пътче
катерихме високо, високо над града
и изведнъж... а това трябваше да е нашия път за Златоград
малко по-назад бяхме видяли разклонение, но и то ни заведе до задънена улица
последен опит – раклонението на ляво, но и то водеше до горното свлачище, но от другата му страна. Възможностите ни се ограничиха до една-обратно до Рудозем и после по асфалта, поради напредващото време.
Кратка почивка на Арда
готино
Коментар