Tweet
Човек като нЕма джип лудне и почне да маа пеша по горите.Идеята беше да се качиме по Зелени рид към езерата ама както обикновенно се загубихме У гората.
И се почна едно газене-а бе бееме изгинали от умора и от това,че знаехме горе-доле каде сме.
И така 1-2часа. Решихме да набиеме към едно дере,че през клека не се ходи и....... след малко просветна. Е не бехме на Зелени рид а у дерето до него.
Чакаше ни яко катерене докато се качим на жалоните ама вече всички сме спокойни и доволни ,че видяхме пак слънце.
А и минавахме през място дето не е туристически маршрут и няма пътека.
(това го пиша за мое успокоение,че се изгубих)
Но си струваше имайки в предвид идващите гледки.
Интересно място са това езерата-и100 пъти да се кача винаги ми е като за първи път.
И се почна едно газене-а бе бееме изгинали от умора и от това,че знаехме горе-доле каде сме.
И така 1-2часа. Решихме да набиеме към едно дере,че през клека не се ходи и....... след малко просветна. Е не бехме на Зелени рид а у дерето до него.
Чакаше ни яко катерене докато се качим на жалоните ама вече всички сме спокойни и доволни ,че видяхме пак слънце.
А и минавахме през място дето не е туристически маршрут и няма пътека.(това го пиша за мое успокоение,че се изгубих)
Но си струваше имайки в предвид идващите гледки.
Интересно място са това езерата-и100 пъти да се кача винаги ми е като за първи път.
))
"
Коментар