Tweet
Здравейте,
Август+отпуск+море+пътуване=бягство от нервозното ежедневие, бяха напоследък основните мисли в главата ми.
Отскоро имах пак мотор и знаех, че той е основния катализатор за химическата формула по-горе.
Хубаво, ами семейството - жената, децата, багажа? Добре-те с колата, аз с мотора. Добре, няма да карам бързо. Добре, плащам двойно горивото. Още някое и друго „добре...” с леки ултимативни нотки и речено-сторено.
Вечерта, след работа трескаво прегледах това-онова по мотора-познавахме се отскоро, а и не беше първа младост. Нагласих инструменти, вътрешни гуми, жила, свещи...
На сутринта платих няколко сметки(психологически момент), купих в последния момент ластици за багажа, заредих до горе, натоварихме и тръгнахме.
Трафика беше подобаващ за сезона. От време на време спирахме за почивка и „перекур”.
Сина ми беше кино и фото оператор.
Това е неговото виждане, в случай че не ви се чете надолу:
Стриктно спазвах наложения от жената спийд лимит 80-90.
В последствие осъзнах, че съм допускал грешката да я изчаквам, т.е. да я поддържам на дистанция, при което постоянно разпъвахме и свивахме „ластика” и се влачехме едвам-едвам. Освен това динамиката на движене на мотора и колата са съвсем различни – връщането на газта на мотора за миг ми показваше в огледалата в подробности интериора на колата. На връщане я оставих да ме гони и просто поддържах постоянна скорост. В резултат се придвижихме далеч по-нормално.
Десетки пъти съм изминзвал пътя Габрово-Варна с кола и винаги ме е изцеждал. На мотора нещата изглеждаха коренно различни. Пейзажа ми беше познат, но по-богат и пъстър, бях сам с мислите си, вятъра, завоите, динамиката...всичко това измиваше на талази опънатите ми нерви.
Някъде около Попово. Почивка за цигара.Жената ме учи да проверявам и доливам масло.
Докато изпушим две цигари един образ пристигна, разпъна сергия-стока-ценоразпис и...легна да спи.
Продължихме.
Пристигнахме. Точно след 15 минути ¾ от екипа бяхме готови за плаж. ¼ остана да оформи тила.
Плажа на Камчия е огромен,безплатен, неохраняем, пуст и относително чист – какво по-хубаво?
Самия комплекс Камчия е със статут на резерват и по тази причина е с известни рестрикции по отношение на застрояването и комерсиализацията. Намира се в Лонгозни гори с преобладаващи дъбови. Съчетанието от морски климат и горска обстановка е уникално във всичките му превъплъщения.
Повечето почивни бази(бунгала) са запуснати, няма навалица и цигания...с малки изключения.
На връщане от плажа срещнахме други пътешественици – тежки експедиционни машини. Теглеха се на буксир. Мислех, че колесната им формула е 6х6, но се оказа 6х7 – можеха и да летят.
Рано сутринта пообиколих.
Едно Супер Тенере на устието на Камчия.
Започнахме активно плажуване...нещо обаче ме човъркаше...
Сина намери жив рапан. Познах го по вида му – беше се откъртил от борда на Черната перла на Дейви Джоунс.
Вечерта с дъщерята се метнахме на мотора(тя пред мен) и бръмнахме до устието. След няколко реплики от сорта – ти нищо не даваш – се прехвърлихме на едно водно колело и поехме по реката.
Там където намалява човешкото присъствие природата се възстановява с бързи темпове.
Времето се развали. През нощта заваля и така през целия следващ ден. Нямаше какво особенно да правим и заведохме децата на делфинариум.
Жената успя да ми вдигне кръвното с посещение на Карфур. Вече не ме свърташе, но валеше като из ведро.
На другия ден станах рано, казах на жената, че ще се върна до час и отпраших на Юг. В главата ми се въртеше Иракли – преди няколко години имаше шум около него. Тръбяха за спасяване на уникална природна забележителност, флора и фауна. Трябваше да го видя.
Пътя за Бургас е хубав, в по-голямата си част. Третата лента за изпреварване облекчава трафика.
След Обзор обаче нещата се променят – пътя става тесен и неприятен, но само заради трафика.
Културата ни на движение е ниска. Няма толерантност и разум.
Колоната се движи с 80, насрещната също. Какво ако се преместиш с няколко места напред? Колко по-бързо стигаш, ако въобще стигнеш? Колко ситуации съзадаваш и каква част от ситуациите контролираш?
С мотор не те броят за участник. Ако се движа с колоната, т.е. като автомобил започват да ме „мачкат” – ако не стоя на осевата линия ме изпреварват почти отърквайки се в мен, ако не изпреварвам на всеки прозорец в насрещната колона се нервят. Трябва да поддържам по-високо темпо, за да диктувам, за да бягам...С един се заиграхме до 160 докато се откаже – тъпо.
Направи ми впечатление, че автомобилите с номера СА...са по-агресивни. Забелязах, че обикновено от автомобила, който така или иначе настигах, слизаше бройлер с две кофи комплекси.
Някъде около Горица се показа морето.
Август+отпуск+море+пътуване=бягство от нервозното ежедневие, бяха напоследък основните мисли в главата ми.
Отскоро имах пак мотор и знаех, че той е основния катализатор за химическата формула по-горе.
Хубаво, ами семейството - жената, децата, багажа? Добре-те с колата, аз с мотора. Добре, няма да карам бързо. Добре, плащам двойно горивото. Още някое и друго „добре...” с леки ултимативни нотки и речено-сторено.
Вечерта, след работа трескаво прегледах това-онова по мотора-познавахме се отскоро, а и не беше първа младост. Нагласих инструменти, вътрешни гуми, жила, свещи...
На сутринта платих няколко сметки(психологически момент), купих в последния момент ластици за багажа, заредих до горе, натоварихме и тръгнахме.
Трафика беше подобаващ за сезона. От време на време спирахме за почивка и „перекур”.
Сина ми беше кино и фото оператор.
Това е неговото виждане, в случай че не ви се чете надолу:
Стриктно спазвах наложения от жената спийд лимит 80-90.
В последствие осъзнах, че съм допускал грешката да я изчаквам, т.е. да я поддържам на дистанция, при което постоянно разпъвахме и свивахме „ластика” и се влачехме едвам-едвам. Освен това динамиката на движене на мотора и колата са съвсем различни – връщането на газта на мотора за миг ми показваше в огледалата в подробности интериора на колата. На връщане я оставих да ме гони и просто поддържах постоянна скорост. В резултат се придвижихме далеч по-нормално.
Десетки пъти съм изминзвал пътя Габрово-Варна с кола и винаги ме е изцеждал. На мотора нещата изглеждаха коренно различни. Пейзажа ми беше познат, но по-богат и пъстър, бях сам с мислите си, вятъра, завоите, динамиката...всичко това измиваше на талази опънатите ми нерви.
Някъде около Попово. Почивка за цигара.Жената ме учи да проверявам и доливам масло.
Докато изпушим две цигари един образ пристигна, разпъна сергия-стока-ценоразпис и...легна да спи.
Продължихме.
Пристигнахме. Точно след 15 минути ¾ от екипа бяхме готови за плаж. ¼ остана да оформи тила.
Плажа на Камчия е огромен,безплатен, неохраняем, пуст и относително чист – какво по-хубаво?
Самия комплекс Камчия е със статут на резерват и по тази причина е с известни рестрикции по отношение на застрояването и комерсиализацията. Намира се в Лонгозни гори с преобладаващи дъбови. Съчетанието от морски климат и горска обстановка е уникално във всичките му превъплъщения.
Повечето почивни бази(бунгала) са запуснати, няма навалица и цигания...с малки изключения.
На връщане от плажа срещнахме други пътешественици – тежки експедиционни машини. Теглеха се на буксир. Мислех, че колесната им формула е 6х6, но се оказа 6х7 – можеха и да летят.
Рано сутринта пообиколих.
Едно Супер Тенере на устието на Камчия.
Започнахме активно плажуване...нещо обаче ме човъркаше...
Сина намери жив рапан. Познах го по вида му – беше се откъртил от борда на Черната перла на Дейви Джоунс.
Вечерта с дъщерята се метнахме на мотора(тя пред мен) и бръмнахме до устието. След няколко реплики от сорта – ти нищо не даваш – се прехвърлихме на едно водно колело и поехме по реката.
Там където намалява човешкото присъствие природата се възстановява с бързи темпове.
Времето се развали. През нощта заваля и така през целия следващ ден. Нямаше какво особенно да правим и заведохме децата на делфинариум.
Жената успя да ми вдигне кръвното с посещение на Карфур. Вече не ме свърташе, но валеше като из ведро.
На другия ден станах рано, казах на жената, че ще се върна до час и отпраших на Юг. В главата ми се въртеше Иракли – преди няколко години имаше шум около него. Тръбяха за спасяване на уникална природна забележителност, флора и фауна. Трябваше да го видя.
Пътя за Бургас е хубав, в по-голямата си част. Третата лента за изпреварване облекчава трафика.
След Обзор обаче нещата се променят – пътя става тесен и неприятен, но само заради трафика.
Културата ни на движение е ниска. Няма толерантност и разум.
Колоната се движи с 80, насрещната също. Какво ако се преместиш с няколко места напред? Колко по-бързо стигаш, ако въобще стигнеш? Колко ситуации съзадаваш и каква част от ситуациите контролираш?
С мотор не те броят за участник. Ако се движа с колоната, т.е. като автомобил започват да ме „мачкат” – ако не стоя на осевата линия ме изпреварват почти отърквайки се в мен, ако не изпреварвам на всеки прозорец в насрещната колона се нервят. Трябва да поддържам по-високо темпо, за да диктувам, за да бягам...С един се заиграхме до 160 докато се откаже – тъпо.
Направи ми впечатление, че автомобилите с номера СА...са по-агресивни. Забелязах, че обикновено от автомобила, който така или иначе настигах, слизаше бройлер с две кофи комплекси.
Някъде около Горица се показа морето.
Прикачени файлове
.
Коментар