Tweet
Здравейте!
Ето че дългоочакваните отпуски най-после дойдоха и настана време за станалата вече традиционна експедиция която си спретваме всяка година.С наближаването на деня на старта се увеличаваха и подробностите около организацията.За съжаление в разгара на приготовленията два екипажа отпаднаха за наше /и за тяхно разбира се де/ най-голямо съжаление поради служебни ангажименти.В един момент дори се прокраднаха мисли от типа,че май тази година всъщност експедиция няма да има,но...останалите в лицето на Марин и моя милост ,както и половинките ни ,които твърдо ни подкрепиха решихме че...няма назад!
Веднага се събрахме ,за да решим как да префасонираме организацията.Взехме решения от типа на това колко храна ще се закупува предварително,кой и какво оборудване ще носи от това което щяха да носят нашите другари и т.н.Вечерта направихме едно общо пазаруване на провизии и някои други неща и за последно уточнихме маршрута по който ще се движим.Относно последното взехме решение малко да променим първоначалния маршрут,с цел да видим повече места на които досега не сме били.Принципно щяхме да сме само два джипа и се надявахме да се придвижваме по-бързо от иначе по-голямата колона която първоначално беше планирана,така че си позволихме на отделни етапи да заложим малко повечко километри пробег.
Е...разбира се че каквото мишката го намислила,котката го разваляла... :hmm: Така стана и с нас в последствие,но в навечерието на дългоочакваното събитие,ние все още не знаехме това и бяхме силно превъзбудени от очакваното приключение в както вече сте разбрали от заглавието Родопите и Рила!
И така.... деня дойде!Бяхме решили да тръгнем по възможност по-рано,с цел да имаме достатъчно време на мястото на първия бивак да потърсим хубави местенца за установяване на лагера.Първата дестинация беше яз. Г.Беглик.За мен лично това си е един от най-красивите язовири в България.С множеството си заливи обрасли с ели до самата вода,това беше едно място с невероятен магнетизъм ,което те кара да се отпуснеш в забрава на сивото ежедневие и напрежението от което идваш.
Старта беше даден....Както виждате от снимките,разбира се че дъжда не ни пожали още от тръгването ни,но...някаква невидима сила ни тласкаше напред и не ни позволяваше да се огънем или уплашим от нищо...
....и натоварените до дупка машини с багаж и хора се отправихме към първата си спирка!
Тук е мястото да кажа, че тръпнех от очакване как ще се представи и новата ми придобивка,а именно покривната палатка,която за сега си стоеше все още кротко опакована в щатния си бризент и очакваше да изпълни предназначението си.
За пътуването си по магистралата няма какво да ви пиша.Всичко си премина нормално и подминавайки и гр. Батак влязохме в досег със същината на Родопа планина.Невероятните поляни с елите изникнаха пред нас и ни накараха да спрем за миг своя бяг ,за да им се насладим!
Машините в боен строй устремени към първата си цел....
Непосредствено преди да подходим към заливите на язовира решихме да си попълним и водните запаси.
Това донякъде беше свързано и с някои малки проблеми с багажа...
Все пак успяхме да затворим багажниците и...жените ни се успокоиха.
И така продължихме като вече се движехме по заливите на язовира търсейки подходящото място за бивак.Много скоро попаднехме и на него.Невероятно местенце,до което с кола/особено при разкаляно време/ трудно се стига,със скована маса и пейки към нея,направена и стойка за полевата мивка,с подравнени места за палатки/което реално нямаше да ни ползва толкова много де/и ...най-вече свободно :jchurrah:
Побързахме да разпънем лагера,защото дъжда беше спрял за малко,като че да ни даде шанс да се настаним.
Напълно вярно е това за разпъването на покривните палатки....3 мин./е при мен бяха малко повече,че първо трябваше да сваля останалия багаж от багажника на покрива де/....
Марин щяха да спят в Тойотата и веднага след мен и той се...нивелира с подръчни материали/разбирай камъни
/
Шатрата беше също разпъната с помоща на жените и децата и много скоро всички седяхме под нея на масата криейки се от пороя който ни удари.Въпреки силния дъжд, вятър почти нямаше и това допринесе за спокойното ни стоене на сухо...
Имайте предвид, че на тази надморска височина/около 1500м./ и при тия метерологични условия температурата става доста ниска и направо студа ни връхлиташе и се наложи да си облечем....зимните якета и шапки/както се вижда на горната снимка/.
Вали не вали...ние си направихме салатката и си взехме първата наздравица за тазгодишната експедиция...
Времето явно разбра, че с нас на глава май няма да излезне и след като повилня,дъжда постепенно спря, а облаците отстъпиха някъде на изток.Небето се избистри както и нашето настроение.Запалихме си и първия огън.....
....а не след дълго и барбекюто вече разваляше въздуха.
Слънцето ни се усмихна над върховете на елите разкривайки една невероятна гледка .....
Сега вече можех да снимам лагера по-обстойно.....
Ето и обещаните на няколко колеги снимки на покривната палатка....
С изпичането на слънцето и температурата се повиши/много интересно как за броени минути свива студ и след това за броени минути става доста топличко/ и наздравиците продължиха вече с по-ведро настроение и...без зимните якета :good:
Винаги когато тръгвахме в годините назад към Беглика ,все не оставаше време да се подготвя за риболов в условията на този водоем.Там удря основно костур,но си иска жива рибка за стръв.Тази година обаче с риск да стана досаден на спътниците си понесох 50 змиорки и спирахме доста пъти да им сменяме водата.Така вече на място имах на разположение необходимото и бъзиците на Марин че му се ядяла прясна рибка,аз отговорих хладнокръвно че това просто предстои.Малкия се включи активно в риболова,като макар и да нямаше слука показа завидно търпение и постоянство,което ме радва неимоверно много :good:
Скоро вече не ме бъзикаха на тема риболов....
Постепенно слънцето започна да отстъпва мястото си небосклона на нежната си сестра луната.То разкри пред широко отворените ни очи, невероятната красота на един незабравим залез на Беглика!
Безмълвно съзерцавахме гледката с широко отворени очи....
Скоро притъмня и магията на залеза се замени с тази на безоблачното изпъстрено с безброй звезди нощно небе.
Дълго се взирахме в съзвездията,разказахме си легендата за съзвездието Касиопея,посочвахме с пръст Малката и Голямата мечка и изкарахме една невероятна първа вечер около лагерния огън обкръжени от всичката тази невероятно отпускаща красота!
Тази вече предпочетохме по-навреме да си легнем,още повече че за първи път експирементирахме спане в покривна палатка и пригодените джипове на спални.Скоро лагера утихна и се потопихме в съня си заобиколени от непривичните за нашите градски уши шумове на гората и нейните обитатели .....
Утрото ни посрещна със следващата доза невероятна красота....
Пили не пили още кафето, побързахме да запечатаме мига.Вижте сами това което ние видяхме и преживяхме....
Водата беше като едно гигантско огледало.....
Водата беше кристално чиста и дъното прозираше на доста голяма дълбочина!
Риболова продължаваше с пълна сила.....
Малкия вече доста професионално боравеше с въдицата... :good:
Тук е момента да спомена че ни дойдоха и гости.Горския се отскубнали за два дни от ангажиментите и след разпъване на караваната на яз. Широка поляна ,дойдоха с пикапа и...кануто ....
Всички се забавляваха по свой си начин...
Мъжката половина веднага се зае с разтоварване на плавателния съд от пикапа....
.....след което той беше пуснат на вода.
Гледката беше като по филмите....
Скоро последваха и първите разходки с кануто по язовира.Гледката от водата към брега и заливите е уникална!
Капитана на плавателния съд....Горския!
Всички бяха повозени,а децата се радваха истински на преживяването.
Снимка на язовира от борда....
Децата бяха на седмото небе от щастие и лудееха здраво....
Денят неусетно мина ,а залеза беше още по-красив и живописен,носещ много радост за очите и душата.
Разбира се седнахме на масата на хапване ,пийване и раздумка.Имаше невероятен боб сготвен от жените през деня...
....разбира се имаше и задължителното нещо....расло на кокъл...
Вечерта премина в разговори и обсъждане на разни интересни нещица с приятна компания.По-късно наобиколихме огъня в който весело припукваха дърветата,създавайки ни невероятен уют и усещане за нещо истинско и непреходно.
Късно вечерта най-после решихме да си лягаме,не ни се искаше много,но....няма как на следващия ден ни чакаше събиране на бивака товарене оборудване и багаж и....потегляне по пътеките на Родопа планина в търсене на следващото място за лагеруване.
.....следва продължение.....
Ето че дългоочакваните отпуски най-после дойдоха и настана време за станалата вече традиционна експедиция която си спретваме всяка година.С наближаването на деня на старта се увеличаваха и подробностите около организацията.За съжаление в разгара на приготовленията два екипажа отпаднаха за наше /и за тяхно разбира се де/ най-голямо съжаление поради служебни ангажименти.В един момент дори се прокраднаха мисли от типа,че май тази година всъщност експедиция няма да има,но...останалите в лицето на Марин и моя милост ,както и половинките ни ,които твърдо ни подкрепиха решихме че...няма назад!
Веднага се събрахме ,за да решим как да префасонираме организацията.Взехме решения от типа на това колко храна ще се закупува предварително,кой и какво оборудване ще носи от това което щяха да носят нашите другари и т.н.Вечерта направихме едно общо пазаруване на провизии и някои други неща и за последно уточнихме маршрута по който ще се движим.Относно последното взехме решение малко да променим първоначалния маршрут,с цел да видим повече места на които досега не сме били.Принципно щяхме да сме само два джипа и се надявахме да се придвижваме по-бързо от иначе по-голямата колона която първоначално беше планирана,така че си позволихме на отделни етапи да заложим малко повечко километри пробег.
Е...разбира се че каквото мишката го намислила,котката го разваляла... :hmm: Така стана и с нас в последствие,но в навечерието на дългоочакваното събитие,ние все още не знаехме това и бяхме силно превъзбудени от очакваното приключение в както вече сте разбрали от заглавието Родопите и Рила!
И така.... деня дойде!Бяхме решили да тръгнем по възможност по-рано,с цел да имаме достатъчно време на мястото на първия бивак да потърсим хубави местенца за установяване на лагера.Първата дестинация беше яз. Г.Беглик.За мен лично това си е един от най-красивите язовири в България.С множеството си заливи обрасли с ели до самата вода,това беше едно място с невероятен магнетизъм ,което те кара да се отпуснеш в забрава на сивото ежедневие и напрежението от което идваш.
Старта беше даден....Както виждате от снимките,разбира се че дъжда не ни пожали още от тръгването ни,но...някаква невидима сила ни тласкаше напред и не ни позволяваше да се огънем или уплашим от нищо...
....и натоварените до дупка машини с багаж и хора се отправихме към първата си спирка!
Тук е мястото да кажа, че тръпнех от очакване как ще се представи и новата ми придобивка,а именно покривната палатка,която за сега си стоеше все още кротко опакована в щатния си бризент и очакваше да изпълни предназначението си.
За пътуването си по магистралата няма какво да ви пиша.Всичко си премина нормално и подминавайки и гр. Батак влязохме в досег със същината на Родопа планина.Невероятните поляни с елите изникнаха пред нас и ни накараха да спрем за миг своя бяг ,за да им се насладим!
Машините в боен строй устремени към първата си цел....
Непосредствено преди да подходим към заливите на язовира решихме да си попълним и водните запаси.
Това донякъде беше свързано и с някои малки проблеми с багажа...
Все пак успяхме да затворим багажниците и...жените ни се успокоиха.
И така продължихме като вече се движехме по заливите на язовира търсейки подходящото място за бивак.Много скоро попаднехме и на него.Невероятно местенце,до което с кола/особено при разкаляно време/ трудно се стига,със скована маса и пейки към нея,направена и стойка за полевата мивка,с подравнени места за палатки/което реално нямаше да ни ползва толкова много де/и ...най-вече свободно :jchurrah:
Побързахме да разпънем лагера,защото дъжда беше спрял за малко,като че да ни даде шанс да се настаним.
Напълно вярно е това за разпъването на покривните палатки....3 мин./е при мен бяха малко повече,че първо трябваше да сваля останалия багаж от багажника на покрива де/....
Марин щяха да спят в Тойотата и веднага след мен и той се...нивелира с подръчни материали/разбирай камъни
/Шатрата беше също разпъната с помоща на жените и децата и много скоро всички седяхме под нея на масата криейки се от пороя който ни удари.Въпреки силния дъжд, вятър почти нямаше и това допринесе за спокойното ни стоене на сухо...
Имайте предвид, че на тази надморска височина/около 1500м./ и при тия метерологични условия температурата става доста ниска и направо студа ни връхлиташе и се наложи да си облечем....зимните якета и шапки/както се вижда на горната снимка/.
Вали не вали...ние си направихме салатката и си взехме първата наздравица за тазгодишната експедиция...
Времето явно разбра, че с нас на глава май няма да излезне и след като повилня,дъжда постепенно спря, а облаците отстъпиха някъде на изток.Небето се избистри както и нашето настроение.Запалихме си и първия огън.....
....а не след дълго и барбекюто вече разваляше въздуха.
Слънцето ни се усмихна над върховете на елите разкривайки една невероятна гледка .....
Сега вече можех да снимам лагера по-обстойно.....
Ето и обещаните на няколко колеги снимки на покривната палатка....
С изпичането на слънцето и температурата се повиши/много интересно как за броени минути свива студ и след това за броени минути става доста топличко/ и наздравиците продължиха вече с по-ведро настроение и...без зимните якета :good:
Винаги когато тръгвахме в годините назад към Беглика ,все не оставаше време да се подготвя за риболов в условията на този водоем.Там удря основно костур,но си иска жива рибка за стръв.Тази година обаче с риск да стана досаден на спътниците си понесох 50 змиорки и спирахме доста пъти да им сменяме водата.Така вече на място имах на разположение необходимото и бъзиците на Марин че му се ядяла прясна рибка,аз отговорих хладнокръвно че това просто предстои.Малкия се включи активно в риболова,като макар и да нямаше слука показа завидно търпение и постоянство,което ме радва неимоверно много :good:
Скоро вече не ме бъзикаха на тема риболов....
Постепенно слънцето започна да отстъпва мястото си небосклона на нежната си сестра луната.То разкри пред широко отворените ни очи, невероятната красота на един незабравим залез на Беглика!
Безмълвно съзерцавахме гледката с широко отворени очи....
Скоро притъмня и магията на залеза се замени с тази на безоблачното изпъстрено с безброй звезди нощно небе.
Дълго се взирахме в съзвездията,разказахме си легендата за съзвездието Касиопея,посочвахме с пръст Малката и Голямата мечка и изкарахме една невероятна първа вечер около лагерния огън обкръжени от всичката тази невероятно отпускаща красота!
Тази вече предпочетохме по-навреме да си легнем,още повече че за първи път експирементирахме спане в покривна палатка и пригодените джипове на спални.Скоро лагера утихна и се потопихме в съня си заобиколени от непривичните за нашите градски уши шумове на гората и нейните обитатели .....
Утрото ни посрещна със следващата доза невероятна красота....
Пили не пили още кафето, побързахме да запечатаме мига.Вижте сами това което ние видяхме и преживяхме....
Водата беше като едно гигантско огледало.....
Водата беше кристално чиста и дъното прозираше на доста голяма дълбочина!
Риболова продължаваше с пълна сила.....
Малкия вече доста професионално боравеше с въдицата... :good:
Тук е момента да спомена че ни дойдоха и гости.Горския се отскубнали за два дни от ангажиментите и след разпъване на караваната на яз. Широка поляна ,дойдоха с пикапа и...кануто ....
Всички се забавляваха по свой си начин...
Мъжката половина веднага се зае с разтоварване на плавателния съд от пикапа....
.....след което той беше пуснат на вода.
Гледката беше като по филмите....
Скоро последваха и първите разходки с кануто по язовира.Гледката от водата към брега и заливите е уникална!
Капитана на плавателния съд....Горския!
Всички бяха повозени,а децата се радваха истински на преживяването.
Снимка на язовира от борда....
Децата бяха на седмото небе от щастие и лудееха здраво....
Денят неусетно мина ,а залеза беше още по-красив и живописен,носещ много радост за очите и душата.
Разбира се седнахме на масата на хапване ,пийване и раздумка.Имаше невероятен боб сготвен от жените през деня...
....разбира се имаше и задължителното нещо....расло на кокъл...
Вечерта премина в разговори и обсъждане на разни интересни нещица с приятна компания.По-късно наобиколихме огъня в който весело припукваха дърветата,създавайки ни невероятен уют и усещане за нещо истинско и непреходно.
Късно вечерта най-после решихме да си лягаме,не ни се искаше много,но....няма как на следващия ден ни чакаше събиране на бивака товарене оборудване и багаж и....потегляне по пътеките на Родопа планина в търсене на следващото място за лагеруване.
.....следва продължение.....
/ и да хапнем,дори мъжката половина на групата имахме късмет да се срещнем с..... 
. Много готино.
Коментар