След дълго отлагане (по какви ли не причини) на Църковното кръщение на детето, се оказа, че ще трябва да направим две такива, защота през това време се появи и по-малко братче.
И така, събота-18.06.2011г. след съгласието на избрания за Кръстник и уточнението на църква, започна свещеното тайнство.
Всички знаем какво представлява, така, че няма да го описвам.

След като приключи, пристъпихме към изпълнение на предварително начертания план:
Да отидем да видим и опитаме, това чудо-„ЗЕЛЕНО СИРЕНЕ”
Малко предистория
Покрай професиолналните си занимания, съпругата ми откри „това животно дето го нема”. Е, има и се прави само на едно място в света.
Подготовка
Най-трудно изпълнимата задача-да сме двамата, без децата и с мотора, макар и за един уикенд.
И друг път съм го казвал, че никой не е длъжен да им гледа внуците на бабите и дядовците и те се съгласиха да изпълнят това свое задължение.
Пътуването
Ранния следобяд поемаме.

Посока с. Рибарица, пътят до там е по магистралата-нищо интересно.
А-аа забравих да спомена, пътуваме аз и Ива с мотора и Кръстника със спругата си с RAV-чето (за четири колесно си го бива).
Около 14.00ч-14.30ч, след като се изгубихме с „жипката”, още не ми е ясно как стана тая работа, се срещаме в началото на Рибарица. Всички са гладни и жадни. Открихме си страхотно кръчме. Прясна пъстърва, печени чушки с домати и сирене, и дроб по селски-ИСТИНСКИ. И бирааа.
Препоръчвам на всеки, който не търси, лукс, чалга и мутрабарок това силно казано „заведение”. От спътниците си научихме за него, намира се в началото след рибарниците в ляво. За кухнята е красноречив факта, че решихме там да вечеряме.
Ха познайте... марката на каската?

Не си бяхме направили резервации предварително, та се наложи да пообиколим докато се настъним. Сторихме го. Поразхвърляхме си екипировката и настъпи момента, в който се доближаваме до целта на пътуването ни, от нея ни деляха само някакви си двадесетина километра.
Следва
И така, събота-18.06.2011г. след съгласието на избрания за Кръстник и уточнението на църква, започна свещеното тайнство.
Всички знаем какво представлява, така, че няма да го описвам.
След като приключи, пристъпихме към изпълнение на предварително начертания план:
Да отидем да видим и опитаме, това чудо-„ЗЕЛЕНО СИРЕНЕ”
Малко предистория
Покрай професиолналните си занимания, съпругата ми откри „това животно дето го нема”. Е, има и се прави само на едно място в света.
Подготовка
Най-трудно изпълнимата задача-да сме двамата, без децата и с мотора, макар и за един уикенд.
И друг път съм го казвал, че никой не е длъжен да им гледа внуците на бабите и дядовците и те се съгласиха да изпълнят това свое задължение.
Пътуването
Ранния следобяд поемаме.
Посока с. Рибарица, пътят до там е по магистралата-нищо интересно.
А-аа забравих да спомена, пътуваме аз и Ива с мотора и Кръстника със спругата си с RAV-чето (за четири колесно си го бива).
Около 14.00ч-14.30ч, след като се изгубихме с „жипката”, още не ми е ясно как стана тая работа, се срещаме в началото на Рибарица. Всички са гладни и жадни. Открихме си страхотно кръчме. Прясна пъстърва, печени чушки с домати и сирене, и дроб по селски-ИСТИНСКИ. И бирааа.
Препоръчвам на всеки, който не търси, лукс, чалга и мутрабарок това силно казано „заведение”. От спътниците си научихме за него, намира се в началото след рибарниците в ляво. За кухнята е красноречив факта, че решихме там да вечеряме.
Ха познайте... марката на каската?
Не си бяхме направили резервации предварително, та се наложи да пообиколим докато се настъним. Сторихме го. Поразхвърляхме си екипировката и настъпи момента, в който се доближаваме до целта на пътуването ни, от нея ни деляха само някакви си двадесетина километра.
Следва
Коментар