Tweet
Нали съм запален фотограф вече, та се записах на фотопленер - Маджарово – ''Вулканът на лешоядите 2011''.
Точно по Гергьовден - от 5-и до 8-и май. Идеята е страхотна - красиво (ама много красиво) място, хубави хора, повечето от които не познаваш, което е още по-добре. Освен всичко и чудесна възможност да поснимаш с техника, която няма скоро да решиш да си купиш сам и то птици, които ако не те заведе някой там, няма и да видиш сигурно.
Но разбира се, има и уловка. Ставането е в 4 или в 5 часа сутринта, в зависимост от това какво ще снимаш тоя ден. А да ставаш в 4 часа сутринта, и то два дни подред, си е нечовешко е. Затова реших да пропусна снимането първия ден. И без това, какъвто съм пишман орнитолог, черните щъркели не ми се струваха толкова интересни.
Затова се наспах като хората, направих си кафе, защото хазаинът беше неоткриваем, изпих го с голям кеф на терасата на нашата къща за гости в с. Бориславци и се любувах на хубавата гледка към язовир Ивайловград.
Разбрах нещо много важно за лошото кафе, което пием по хотели и ресторанти - не слагат достатъчно кафе
Когато аз си го правех в тази къща за гости си беше много хубаво. Е, може би не най-страхотното на света, но нямаше нищо общо с това, което пих на следващия ден.
Както и да е, денят беше чудесен, а и настроението ми беше повече от добро. Тръгнах да се разхождам без особена цел. И така, чудейки се накъде да хвана, стигнах до другия край на язовира - с. Сеноклас. Всъщност селото е на може би 2-3 километра от язовира, така че продължих натам с все по-приятно чувство заради гледките, които се откриваха пред мене.
Малко преди да стигна до самия язовир срещнах Гошо (аз така му викам, защото беше Гергьовден, пък и човека имаше професионален празник - овчар беше).
Говорихме дълго, и аз не знам за какво. Пасе овцете селото, разказа ми за големия събор, който се организира на 23-и и 24-и май малко по-натам, до развалините от римско време. Много хора се събирали, имало и някаква чешма с чудодейни свойства, имали си някакъв ритуал на нея.
Разказа ми и за Козела - ей оная къща на другия бряг била негова. Разказа ми за него, защото го питах каква е тази селскостопанска постройка долу в ниското, до самия язовир. Негова била, и стотината биволи на другия баир, по посока на събора, били негови. И хубавата църква, която се вижда долу до селскостопанската постройка, пак той я е реставрирал. По Великден я открили - преди няколко дни.
Иначе бил от Кърджали (или от Хасково, май не съм запомнил добре). Според дядката бил купил целия язовир, на което не повярвах съвсем.
Разделихме се, той си подгони овцете и няколкото крави, които също пасеше, а аз се върнах при колата, за да продължа обиколката.
Бях решил вече да ида да видя църквата. Тръгнах по пътя, който ми изглеждаше да води натам, стигнах до язовира и продължих покрай него. По едно време минах през някаква бариера, която беше вдигната, за да стигна малко по-късно до ... с. Кочаш!
Селото се състоеше от една табела със знак "Стоп" до нея с неясно предназначение (поне в началото така ми се стори), една съвсем порутена къща, стопанската постройка и .. църквата. Малка и много красива. Очевидно много стара и съвсем скоро реставрирана с вкус.
Продължих покрай табелата за начало на селото, без да обръщам внимание на знака "Стоп", отминах малко църквата, така че колата ми да не пречи да я снимам и слязох. В това време от към постройката се чу юнашко изсвирване с уста, като в махалата едно време. Обърнах се натам и видях един ... мъжага с талия на девойче и обиколка на раменете, колкото трикрилен гардероб, с маскировъчни панталони и кубинки на краката и с кървав нож в дясната ръка, да крачи бодро през тревите и храстите право към мене.
Е, те това е Козела, няма кой да е. По разбираеми причини не го снимах. Поздравихме се, казах му, че съм дошъл да поснимам църквата, разпитах го за нея. Разказа ми как я е възстановил сам, от началото били двама, но другия се отказал по някое време. На Великден я открили. Питах го дали идват много хора и почти веднага съжалих за въпроса. Каза, със странно изхъмкване за начало, че който искал, идвал.
Разказа още какво има да прави по църквата, каква оградка й е замислил и т.н. и ми я показа отвътре. Преди да влезе, остави ножа на арката над входа и се прекръсти. Вътре църквата беше почти празна, нямаше никакви стенописи, само две-три икони.
След като излязохме ме попита учтиво (шегувам се, де), дали има нещо друго, защото имал да коли агне и като разбра, че няма тръгна с боксьорската си походка обратно през храстите към постройката, където си имаше овесено вече заклано агне - може би щеше да коли още едно...
Аз поснимах на спокойствие църквата от тука, от там, и си тръгнах.
Между другото, преди да се върне към работата си, Козела ми каза, че като е почнал да я реставрира, църквата е приличала почти на оная там къща..
Отказах се от житейски и философски размишления, тръгнах си обратно, за да се натъкна на поредния Москвич... пардон, Вартбург тоя път, стигнал там, където аз ходя с високопроходимата си кола, да открия параклиса Св. св. Кирили и Методий, където всъщност май се организира въпросният събор, да намеря чешмата, за която говореше дядката, без да разбера какво свещено има в нея и да се насладя на божествените гледки, които се откриват от това място към язовира, към село Сеноклас и към моята ... сори, на Козела, църква св. Йоан Предтеча!
Точно по Гергьовден - от 5-и до 8-и май. Идеята е страхотна - красиво (ама много красиво) място, хубави хора, повечето от които не познаваш, което е още по-добре. Освен всичко и чудесна възможност да поснимаш с техника, която няма скоро да решиш да си купиш сам и то птици, които ако не те заведе някой там, няма и да видиш сигурно.
Но разбира се, има и уловка. Ставането е в 4 или в 5 часа сутринта, в зависимост от това какво ще снимаш тоя ден. А да ставаш в 4 часа сутринта, и то два дни подред, си е нечовешко е. Затова реших да пропусна снимането първия ден. И без това, какъвто съм пишман орнитолог, черните щъркели не ми се струваха толкова интересни.
Затова се наспах като хората, направих си кафе, защото хазаинът беше неоткриваем, изпих го с голям кеф на терасата на нашата къща за гости в с. Бориславци и се любувах на хубавата гледка към язовир Ивайловград.
Разбрах нещо много важно за лошото кафе, което пием по хотели и ресторанти - не слагат достатъчно кафе
Когато аз си го правех в тази къща за гости си беше много хубаво. Е, може би не най-страхотното на света, но нямаше нищо общо с това, което пих на следващия ден. Както и да е, денят беше чудесен, а и настроението ми беше повече от добро. Тръгнах да се разхождам без особена цел. И така, чудейки се накъде да хвана, стигнах до другия край на язовира - с. Сеноклас. Всъщност селото е на може би 2-3 километра от язовира, така че продължих натам с все по-приятно чувство заради гледките, които се откриваха пред мене.
Малко преди да стигна до самия язовир срещнах Гошо (аз така му викам, защото беше Гергьовден, пък и човека имаше професионален празник - овчар беше).
Говорихме дълго, и аз не знам за какво. Пасе овцете селото, разказа ми за големия събор, който се организира на 23-и и 24-и май малко по-натам, до развалините от римско време. Много хора се събирали, имало и някаква чешма с чудодейни свойства, имали си някакъв ритуал на нея.
Разказа ми и за Козела - ей оная къща на другия бряг била негова. Разказа ми за него, защото го питах каква е тази селскостопанска постройка долу в ниското, до самия язовир. Негова била, и стотината биволи на другия баир, по посока на събора, били негови. И хубавата църква, която се вижда долу до селскостопанската постройка, пак той я е реставрирал. По Великден я открили - преди няколко дни.
Иначе бил от Кърджали (или от Хасково, май не съм запомнил добре). Според дядката бил купил целия язовир, на което не повярвах съвсем.
Разделихме се, той си подгони овцете и няколкото крави, които също пасеше, а аз се върнах при колата, за да продължа обиколката.
Бях решил вече да ида да видя църквата. Тръгнах по пътя, който ми изглеждаше да води натам, стигнах до язовира и продължих покрай него. По едно време минах през някаква бариера, която беше вдигната, за да стигна малко по-късно до ... с. Кочаш!
Селото се състоеше от една табела със знак "Стоп" до нея с неясно предназначение (поне в началото така ми се стори), една съвсем порутена къща, стопанската постройка и .. църквата. Малка и много красива. Очевидно много стара и съвсем скоро реставрирана с вкус.
Продължих покрай табелата за начало на селото, без да обръщам внимание на знака "Стоп", отминах малко църквата, така че колата ми да не пречи да я снимам и слязох. В това време от към постройката се чу юнашко изсвирване с уста, като в махалата едно време. Обърнах се натам и видях един ... мъжага с талия на девойче и обиколка на раменете, колкото трикрилен гардероб, с маскировъчни панталони и кубинки на краката и с кървав нож в дясната ръка, да крачи бодро през тревите и храстите право към мене.
Е, те това е Козела, няма кой да е. По разбираеми причини не го снимах. Поздравихме се, казах му, че съм дошъл да поснимам църквата, разпитах го за нея. Разказа ми как я е възстановил сам, от началото били двама, но другия се отказал по някое време. На Великден я открили. Питах го дали идват много хора и почти веднага съжалих за въпроса. Каза, със странно изхъмкване за начало, че който искал, идвал.
Разказа още какво има да прави по църквата, каква оградка й е замислил и т.н. и ми я показа отвътре. Преди да влезе, остави ножа на арката над входа и се прекръсти. Вътре църквата беше почти празна, нямаше никакви стенописи, само две-три икони.
След като излязохме ме попита учтиво (шегувам се, де), дали има нещо друго, защото имал да коли агне и като разбра, че няма тръгна с боксьорската си походка обратно през храстите към постройката, където си имаше овесено вече заклано агне - може би щеше да коли още едно...
Аз поснимах на спокойствие църквата от тука, от там, и си тръгнах.
Между другото, преди да се върне към работата си, Козела ми каза, че като е почнал да я реставрира, църквата е приличала почти на оная там къща..
Отказах се от житейски и философски размишления, тръгнах си обратно, за да се натъкна на поредния Москвич... пардон, Вартбург тоя път, стигнал там, където аз ходя с високопроходимата си кола, да открия параклиса Св. св. Кирили и Методий, където всъщност май се организира въпросният събор, да намеря чешмата, за която говореше дядката, без да разбера какво свещено има в нея и да се насладя на божествените гледки, които се откриват от това място към язовира, към село Сеноклас и към моята ... сори, на Козела, църква св. Йоан Предтеча!
Нещо което власта не може да го постигне по другите язовири.
Коментар