Tweet
Здравейте колеги.
Започвам с уговорката, че това е първата ми тема пускана някога във форума, предполагам е първи пост в мотористкия раздел, първи мотор и няма и 1 год. откакто имам А категория. Искам да изкажа уважението си към всички които ме правят щастлив четейки пътеписите им взимайки ме с тях на път с разказите си. Респект към вас.
Темата ми е тясно свързана с тази на Тануцо от ТУК. По предварителен план двамата трябваше да пробваме новия път за Девин, но при мен се промениха обстоятелствата и затова имах участие само от Коприщица до Пловдив. Шилото ми ме ръчкаше през цялата неделя на Великден и сякаш и хапването и пийването не бяха толкова вкусни. В понеделник щеше да се навакса пропуснатото. Разбрах се с един приятел (Начо) да покараме заедно. Само го предупредих да се облече добре и да си подготви минимум 5 часа отпуск от жената.
Маршрута трябваше да е: Пловдив, Кричим, яз. Кричим, яз. Въча, яз. Цанков камък, Девин, Широка лъка, Пампорово, Лъки, Югово, Пловдив.
Срещата ни. Единия се храни, другия се помпи.
Потегляме в посока Кричим. Спираме като истински туристи на стената на язовир Кричим. Аз пуша, той зяпа.
Следваша спирка е стената на язовир Въча. Имам си тръпка към този язовир. Като малък (пионерче) съм ходил на лагер в хижата която се вижда на снимката (за нея се минава по стената) И акциите по почистването на язовир Въча са първото нещо което ме свърза с форума.
Тези гледки са преди Михалково
Новия път за Девин започва на 2 километра преди разклона за стената на язовир Цанков камък. Това си е стария път за Девин. Отклонихме се за да видим стената. Не я бях виждал в завършен вид. Има бариера на около 500-600 м. преди стария тунел. Любопитно ми е какво ли има след тунела. Дали е затапен и от другата му страна е вода?!?
Връщаме се към разклона от който започва новата отсечка. Най-накрая караме по асфалта който се води цел на днешната разходка. Както Тануцо го е описал, всичко си е перфектно: асфалт, маркировка, отбивки, чешмички, гледки... Тунела е добре осветен и маркиран. Има вентилатори по тавана но неразбрах дали работят. Не беше задимено. В тунела се разминах с един ТИР и очаквах да има сериозна ударна въздушна вълна. Приятно се разочаровах. Дори и не се усети.
Стигнахме разклона за Девин. Кратко съвещание с каски на главите и решихме да не влизаме в града.
Това е някъде преди Широка лъка. Тук на тази пейка си дадох сметка, че пътя е прекалено чист от пясък, камъни и дупки. Доставяше ми огромно удоволствие да карам по него. Дори повече отколкото по новия участък до Девин.
Продължаваме още малко и стигаме Широка лъка. Часа е почти 17. Решаваме да похапнем. Аз го приех като обяд защото през цялото време бях с настройката, че сме тръгнали сутринта на път. Толкова много впечаление съм събрал за някакви си 100 км.
Тук може би е редно да споделя, че дори и отвратително приготвения качамак и печалбарски настроените служители в механата не успяха да ми променят доброто настроение и усещането за емоционална ситост.
Потегляме отново. До Стойките пътя постепенно започва да показва характер. Някоя дупка, някоя песъчинка, но общо взето удоволствието е пълно защото все още има слънце, движим се по красива тясна долина успоредно на рекичка.
Точно преди Стойките и разклона за Смолян през Превала.
Ще продължа в ново мнение защото имам проблем с качването на последните 3 снимки.....
Започвам с уговорката, че това е първата ми тема пускана някога във форума, предполагам е първи пост в мотористкия раздел, първи мотор и няма и 1 год. откакто имам А категория. Искам да изкажа уважението си към всички които ме правят щастлив четейки пътеписите им взимайки ме с тях на път с разказите си. Респект към вас.
Темата ми е тясно свързана с тази на Тануцо от ТУК. По предварителен план двамата трябваше да пробваме новия път за Девин, но при мен се промениха обстоятелствата и затова имах участие само от Коприщица до Пловдив. Шилото ми ме ръчкаше през цялата неделя на Великден и сякаш и хапването и пийването не бяха толкова вкусни. В понеделник щеше да се навакса пропуснатото. Разбрах се с един приятел (Начо) да покараме заедно. Само го предупредих да се облече добре и да си подготви минимум 5 часа отпуск от жената.
Маршрута трябваше да е: Пловдив, Кричим, яз. Кричим, яз. Въча, яз. Цанков камък, Девин, Широка лъка, Пампорово, Лъки, Югово, Пловдив.
Срещата ни. Единия се храни, другия се помпи.
Потегляме в посока Кричим. Спираме като истински туристи на стената на язовир Кричим. Аз пуша, той зяпа.
Следваша спирка е стената на язовир Въча. Имам си тръпка към този язовир. Като малък (пионерче) съм ходил на лагер в хижата която се вижда на снимката (за нея се минава по стената) И акциите по почистването на язовир Въча са първото нещо което ме свърза с форума.
Тези гледки са преди Михалково
Новия път за Девин започва на 2 километра преди разклона за стената на язовир Цанков камък. Това си е стария път за Девин. Отклонихме се за да видим стената. Не я бях виждал в завършен вид. Има бариера на около 500-600 м. преди стария тунел. Любопитно ми е какво ли има след тунела. Дали е затапен и от другата му страна е вода?!?
Връщаме се към разклона от който започва новата отсечка. Най-накрая караме по асфалта който се води цел на днешната разходка. Както Тануцо го е описал, всичко си е перфектно: асфалт, маркировка, отбивки, чешмички, гледки... Тунела е добре осветен и маркиран. Има вентилатори по тавана но неразбрах дали работят. Не беше задимено. В тунела се разминах с един ТИР и очаквах да има сериозна ударна въздушна вълна. Приятно се разочаровах. Дори и не се усети.
Стигнахме разклона за Девин. Кратко съвещание с каски на главите и решихме да не влизаме в града.
Това е някъде преди Широка лъка. Тук на тази пейка си дадох сметка, че пътя е прекалено чист от пясък, камъни и дупки. Доставяше ми огромно удоволствие да карам по него. Дори повече отколкото по новия участък до Девин.
Продължаваме още малко и стигаме Широка лъка. Часа е почти 17. Решаваме да похапнем. Аз го приех като обяд защото през цялото време бях с настройката, че сме тръгнали сутринта на път. Толкова много впечаление съм събрал за някакви си 100 км.
Тук може би е редно да споделя, че дори и отвратително приготвения качамак и печалбарски настроените служители в механата не успяха да ми променят доброто настроение и усещането за емоционална ситост.
Потегляме отново. До Стойките пътя постепенно започва да показва характер. Някоя дупка, някоя песъчинка, но общо взето удоволствието е пълно защото все още има слънце, движим се по красива тясна долина успоредно на рекичка.
Точно преди Стойките и разклона за Смолян през Превала.
Ще продължа в ново мнение защото имам проблем с качването на последните 3 снимки.....
Прикачени файлове
Kawaski KLE 500 Сменени са му каплите от предишния собственик. Сега отпред вместо 21 има 17 цолова гума. Но така засега ме устройва за моите градски и шосейни карания.
Коментар