Tweet
След непланираната, но изключително приятна разходка до Боровец навръх Великден, днес решихме да е нещо по-наблизо, но да има пак нещо вкусно за хапване, което да не бледнее пред балканджийската боб чорба в заведенията около ски пистите. В крайна сметка потеглихме към Гигинския манастир. Тъй като бях забравил, че Нуви-то е нагласено да минава по най-краткия път, включително и по непавиран, неусетно вместо да завием надясно при с. Батановци, неусетно тесния асфалтов път премина в черен.
Реших, че няма нужда да се връщаме, защото ме съмняваше, че ще се стигне до сериозни затъвания, а и манастира беше само на 10-тина километра. Всъщност трасето се оказа изцяло сухо и доста приятно и леко, с чудесни места за заигравки, особено при по-мокро време.
Качвайки се на най-високата точка поспряхме, за да седна да покарам и аз и да поснимам прекрасната гледка.
На Юг се виждаха Витоша и Рила, а далече на север се виждаше Стара Планина. Долу, на Запад забелязах доста голям водоем, който се оказа яз. Пчелина, според картата.
Пролетта вече е дошла и тук
След това последва още малко изкачване, после слизани и не след дълго се оказахме точно в горната част на хълма, над манастира, откъдето се виждаше, че доста хора са решили да прекарат топлия ден на същото място.
За съжаление няма голям напредък в строителните дейности по манастира, но се надявам това да се промени със затоплянето на времето.
И един симпатяга, който искаше да позира по пътя на връщане.
Реших, че няма нужда да се връщаме, защото ме съмняваше, че ще се стигне до сериозни затъвания, а и манастира беше само на 10-тина километра. Всъщност трасето се оказа изцяло сухо и доста приятно и леко, с чудесни места за заигравки, особено при по-мокро време.
Качвайки се на най-високата точка поспряхме, за да седна да покарам и аз и да поснимам прекрасната гледка.
На Юг се виждаха Витоша и Рила, а далече на север се виждаше Стара Планина. Долу, на Запад забелязах доста голям водоем, който се оказа яз. Пчелина, според картата.
Пролетта вече е дошла и тук
След това последва още малко изкачване, после слизани и не след дълго се оказахме точно в горната част на хълма, над манастира, откъдето се виждаше, че доста хора са решили да прекарат топлия ден на същото място.
За съжаление няма голям напредък в строителните дейности по манастира, но се надявам това да се промени със затоплянето на времето.
И един симпатяга, който искаше да позира по пътя на връщане.
Коментар