Tweet
В общи линии идеята беше да покарам малко и да се разходя до Девин, което беше и крайната цел на пътуването....
Заредих
и потеглИх....на подбалкана, при Копривщица спрях да изчакам Ванката и сестра му
Времето слънчево, ама не особено топло...
Обзе ме активно бездействие и почнах с автопортретите
и...Паскал
А, идват...
След кратък разбор се реши, че ще ходим до Кукленския манастир, където имало сбирка на Пловдивската офроуд група...ок...тук сме някъде между Сопот и Карлово...
Паскал и приятели
С доста добро темпо минахме през Пловдив и подхванахме пътя за с.Куклен...първи опити да снимам в движение...
Пристигнахме в с. Куклен, което ме изненада с чистотата си, варосани дръвчета и бордюри, цъфнали дръвчета...приказно, сякаш не си в България...
Ванката спря да пита къде аджеба е манастира, което не ни попречи да се изгубим 300 метра след тази среща
Стигнахме.....тъй като вече беше следобедно време, а исках да тръгвам, след 2 цигари време тръгнахме от Куклен през Гълъбово и до околовръстното на Пловдив
Гледка към Пловдивска околия
И към Пловдив
По пътя за Кричим се разделихме с Ванката и аз поех към Девин...яз. Въча
Яз.Въча и с.Михалково в далечината...
Някаква подстанция на Цанков Камък
Това е началото на изцяло новият път от Михалково до Девин с дължина от 20км. Въпреки многото противоречия около него, като обстоятелството че е построен на северния склон на планината, има много сериозно изкачване и съответно спускане, което е проблем за камионите, съм на мнение че това е един от най-перфектните пътища за мотор
Нова настилка, страхотна маркировка, прекрасни гледки, изкачвания, спускания
Изкачването завършва с дълъг тунел, след разклона за с. Лясково, след което започва спускане към Девин...показателно е че няма табели колко % е наклона а той е значителе.. а първите катастрофирали камиони са вече факт...
За сметка на това гледките са страхотни
Завой...
...дълъг завой....
Изглед откъм Девин...
в далечината...
Нещото което ми направи добро впечатление е, че има много места за почивка като беседки, барбекюта, чешмички, кошчета за боклук, тоалетни, вкл. строителните площадки встрани от пътя са засипани с пръст и са посадили трева, която е поникнала...
Тука малко са се издънили с проектирането, защото въпреки че не се вижда от снимката, водата от чешмата си тече извън коритото на чешмата
След 330км за деня стигнах Девин
Планът за следващия ден беше да стигна до Сопот към 10:30ч, защото мой познат щеше да лети с парапланер...
Станах към 07:00, погледнах си телефона - навън беше 5 градуса, а както някои от вас знаят, аз обожавам да карам в студено време и нямах търпение да седна на мотора и да се отдам на студени въздушни маси...излезнах навън да видя Паскал
И той като мен си умира от кеф в студено време и толкова му хареса какъв кучи студ е в края на април, че не пожела да тръгне от Девин, но благодарение на мои ранобудни приятели, успях да му дам ток и с известно нежелание запали...
Както по-рано споменах - пътят е на северен склон, което още повече засилва удоволствието при каране рано сутрин.
Предвид факта, че исках да се наслаждавам дълго на пронизващия студ, карах бавно и се отдадох отново на снимки в движение
Къде успешни, къде не...
Близо до стената на яз. Въча..тук слънцето се показа и за да не ми стане голяма жега, прибрах фотоапарата и газ до Сопот....
Хората си хвъркаха...
И нашата двойка пристига...
И с тази снимка на едно куче порода тип "Тибетски лъв" слагам край на снимкописа
2 дни - 640 км
Заредих
и потеглИх....на подбалкана, при Копривщица спрях да изчакам Ванката и сестра му
Времето слънчево, ама не особено топло...
Обзе ме активно бездействие и почнах с автопортретите
и...Паскал
А, идват...
След кратък разбор се реши, че ще ходим до Кукленския манастир, където имало сбирка на Пловдивската офроуд група...ок...тук сме някъде между Сопот и Карлово...
Паскал и приятели
С доста добро темпо минахме през Пловдив и подхванахме пътя за с.Куклен...първи опити да снимам в движение...
Пристигнахме в с. Куклен, което ме изненада с чистотата си, варосани дръвчета и бордюри, цъфнали дръвчета...приказно, сякаш не си в България...
Ванката спря да пита къде аджеба е манастира, което не ни попречи да се изгубим 300 метра след тази среща
Стигнахме.....тъй като вече беше следобедно време, а исках да тръгвам, след 2 цигари време тръгнахме от Куклен през Гълъбово и до околовръстното на Пловдив
Гледка към Пловдивска околия
И към Пловдив
По пътя за Кричим се разделихме с Ванката и аз поех към Девин...яз. Въча
Яз.Въча и с.Михалково в далечината...
Някаква подстанция на Цанков Камък
Това е началото на изцяло новият път от Михалково до Девин с дължина от 20км. Въпреки многото противоречия около него, като обстоятелството че е построен на северния склон на планината, има много сериозно изкачване и съответно спускане, което е проблем за камионите, съм на мнение че това е един от най-перфектните пътища за мотор
Нова настилка, страхотна маркировка, прекрасни гледки, изкачвания, спускания
Изкачването завършва с дълъг тунел, след разклона за с. Лясково, след което започва спускане към Девин...показателно е че няма табели колко % е наклона а той е значителе.. а първите катастрофирали камиони са вече факт...
За сметка на това гледките са страхотни
Завой...
...дълъг завой....
Изглед откъм Девин...
в далечината...
Нещото което ми направи добро впечатление е, че има много места за почивка като беседки, барбекюта, чешмички, кошчета за боклук, тоалетни, вкл. строителните площадки встрани от пътя са засипани с пръст и са посадили трева, която е поникнала...
Тука малко са се издънили с проектирането, защото въпреки че не се вижда от снимката, водата от чешмата си тече извън коритото на чешмата
След 330км за деня стигнах Девин
Планът за следващия ден беше да стигна до Сопот към 10:30ч, защото мой познат щеше да лети с парапланер...
Станах към 07:00, погледнах си телефона - навън беше 5 градуса, а както някои от вас знаят, аз обожавам да карам в студено време и нямах търпение да седна на мотора и да се отдам на студени въздушни маси...излезнах навън да видя Паскал
И той като мен си умира от кеф в студено време и толкова му хареса какъв кучи студ е в края на април, че не пожела да тръгне от Девин, но благодарение на мои ранобудни приятели, успях да му дам ток и с известно нежелание запали...
Както по-рано споменах - пътят е на северен склон, което още повече засилва удоволствието при каране рано сутрин.
Предвид факта, че исках да се наслаждавам дълго на пронизващия студ, карах бавно и се отдадох отново на снимки в движение
Къде успешни, къде не...
Близо до стената на яз. Въча..тук слънцето се показа и за да не ми стане голяма жега, прибрах фотоапарата и газ до Сопот....
Хората си хвъркаха...
И нашата двойка пристига...
И с тази снимка на едно куче порода тип "Тибетски лъв" слагам край на снимкописа
2 дни - 640 км
Коментар