Мистичната планина Родопи

[Марто (Мартин Христов)]

Дълго мислих дали да споделя пътуванията си из това вълшебно и целунато от Бог-а място - Родопите! Планината на Орфей и древните митове и легенди, планината - храм - представляваща люлката на човешката цивилизация! Перперикон е само върха на айсберга! Буквално на всеки връх и възвишение има древно каменно светилище, като много често в съседство се виждат останките на църкви и текета - доказателство, че макар и религиите да са се сменяли, хората са продължавали да почитат тези места като свети! По думите на Директора на археологическия музей във Велинград, Родопите предсталяват най-големия и най-древен храмов комплекс в света, като проучването му тепърва предстои... Тепърва предстоят и грандиозни открития, които може би ще обърнат човешката история! Именно защото странстванията ми са по такива места, които все още не са проучени от науката, ще се въздържа от даването на конкретни координати, тракове и други упътвания, защото за разлика от археолозите иманярите не изпитват финансови и логистични проблеми! Ще се наложи да се задоволите само с разказа ми, снимките и кратките клипчета, за чието качество предварително се извинявам! Просто е много трудно да пълзиш на четири крака и да снимаш едновременно, след като си карал джипа няколко часа по разбити стари римски пътища или направо през гората...

[Марто (Мартин Христов)]

От: Мистичната планина Родопи

Започвам разказа си с едно място, което местните хора наричат "Голите скали". Трудно ми е да ви опиша красотата на гората в която се намира! Поради трудно достъпната си локация и лошия път, който на моменти си е екстремен, дърводобив в непосредствена близост не се извършва, защото няма как да бъдат извозени трупите! Усещането да навлезеш в девствена гора, където брадва не е играла е уникално! Тишината и спокойствието които те обгръщат непосредствено след като изгасиш двигателя на джипа е свръхестествено! Единствено жуженето на насекомите ти напомня, че времето не е спряло и, че пред теб се разстила истинска природна картина, а не стоп кадър от филм...!!! Огромни дървета на стотици години, буйна свежа трева и скали които са сякаш от друга планета! В Първия момент реакцията на разума ти е, че тези скали не трябва да са там, че не трябва да изглеждат по този начин! Само, че те са там - на всякъде и от милиони години! Неми свидетели на историята на този свят, които все още крият тайните си... Когато направиш няколко крачки и навлезеш в дъбравата, думите започват да се губят! Остават само възхитата и благоговението пред тази неизчерпаема красота, която те кара да коленичиш и целунеш земята под краката ти...

[Борис Хаджиценев (bob4oo)]

От: Мистичната планина Родопи

Красота...Дето се вика, от тишина, да те заболи главата.. Понякога когато правим преходи по Родопите, просто спираме, гасим двигателите, под някоя сянка, лягаме на тревата и започваме да се наслаждаваме на тишината и лекия полъх на вятъра върху короните на боровете и смърчовете.Е от това по-хубаво накъде вече..Направо в такива моменти се радвам, че съм се родил точно в този град, на границата на 2те, тайнствени, мистични и величествени огромни планини РИЛА И РОДОПИТЕ. Ако пък, точно в този мик, една сърна претърчи, настроението ни за целия ден е весело..
Вече с удоволствие обикалям тези 2 планини..Направо оставам без думи като обикалям..
Браво за Темата.. ЩЕ я следя с най-голям интерес..
P.p Колега, умееш да пишеш разкази...Като ги чета оставам без дъх..

[Марто (Мартин Христов)]

От: Мистичната планина Родопи

Меката зелена трева заглушава стъпките. Ако не са нахалните мушици, които да те изкарват от унеса от време на време, имаш усещането, че не вървиш, а се носиш! Още преди да си стигнал до същественото, усещаш присъствието му зад дърветата...!! Усещаш огромната маса преди да си я зърнал, защото тя сякаш те привлича... После започваш да различаваш формите на тази огромна скала, която сякаш е разрязана с нож от самия и връх - до основата и..!!! Единственото за което се сещаш при вида на тази гледка е "стълба към небето"! Процепа е тесен и едвам се провирам странично, изкачвайки се по хлъзгавия стръмен склон! Стигам до естествена арка под която трябва да се промуша! Пропълзявам на колене - все едно съм коленичил за молитва... Следва малка тераса и пътя нагоре е открит! Това което виждаш горе те обърква... В сърцето на скалата е израснал огромен бор! Мястото му определено не е там, но той е непоклатим и абсолютно реален! Процепът продължава още малко и стига самия връх! И точно там в края му, най-отгоре като купол стои огромна скала, която контактува с двете стени на процепа само на няколко квадратни сантиметра от двете страни - на пук на гравитацията и всички физични закони... Дъхът ти спира не само от усилието! По съвсем естествен път започваш да разбираш, защо древните са почитали това място... Може би една малка част от мен в този момент се промени за винаги! Усещането, че съм си в къщи - у дома бе колкото сюрреалистично толкова и най-естественото нещо за мен тогава... Забравяш за останалия свят, за работата, за проблемите... Оставяш сам със себе си и безкрайния благодат на тази земя и нейната красота! Тръгвайки надолу си обещавам да се върна отново и да изкача последните метри до върха...

http://www.youtube.com/watch?v=CyHGmonECIw
http://www.youtube.com/watch?v=3i6wIfdDTIM
http://www.youtube.com/watch?v=sML3-62jq2A

[Марто (Мартин Христов)]

От: Мистичната планина Родопи

Връщайки се по "стълбата към небето", заобикалям скалата от към южния и склон, като се налага да прибера камерата и да пълзя като гущер - вкопчвайки се за всяко клонче. Една грешна стъпка или необмислено движение е фатално! Дори да оцеля, ще трябва хеликоптер и цяла група алпинисти за да ме изкарат от пропастта под мен! Започвам да съжелявам, че не съм взел алпийско оборудване или поне въже с което да се обезопася, но продължавам напред въпреки, че успях да разпоря до такава степен панталоните си, че те се превърнаха в два отделни крачола, които се държат само на колана...!!! Риска си струваше! Изпълзявам в нещо като естествена "чаша" или "гнездо", което е издадено от скалата и създава усещането, че буквално виси в нищото!!! Гледката спира дъха! Безкрайни гори - без следа от човешко присъствие и най-синьото небе на света! Еуфорията преминава леко и започвам да забелязвам подробностите, не без помоща и на моя гид! Издълбани в камъка ритуални ниши, знаци и фигури с неясно за мен значение и предназначение! Не липсват и следи от иманярска дейност! Няколко грозни изкопа оскверняват това съвършено място! Виждат се съвсем дребни парчета от сива керамика! Гида ми обяснява, че това не е следствие на иманярски вандализъм, а просто древните Траки са трошили съдовете като жертвоприношение към боговете, и именно това е накарало иманярите да копаят там - търсейки монети, които Траките също са имали обичая да хвърлят от жертвениците на светилищата си... Мястото е толкова диво, че неусетно започвам да си мисля за мечки! Срещата ми с това иначе много предпазливо животно точно на това място щеше да е фатална за нас или за него, защото нямаше на къде да се отстъпва или бяга! Нищо чудно наоколо да имаше бърлога в която да живее мечка с малки мечета! Добре е, че вдигахме достатъчно шум, което обикновено е достатъчно за това животно да се изнесе от района... Направих още няколко снимки, затворих очи и се помолих така както може би са се молили предците ни преди хиляди години на същото това място! В крайна сметка и аз дадох своята жертва на Боговете - камуфлажния ми панталон бе за основен ремонт...!!!

http://www.youtube.com/watch?v=9JQ151Ha-5U
http://www.youtube.com/watch?v=OJxo6NgEGSQ

[мишоци]

От: Мистичната планина Родопи

Красота, брат! Откога не съм ходил на планина ....................
Като гледам тия разкошества ток ме бие!

[Марто (Мартин Христов)]

От: Мистичната планина Родопи

Следващото място за което искам да ви разкажа е може би най-вълшебното на което съм бил!!! Нарича се "Кози скали"... Пътуваме около два часа по разбит римски път, който се използва и от камионите за дърводобив! Друсането и прахоляка са убийствени! Имах чувството, че всяко болтче и заварка по Черока ще сдадат багажа всеки момент, но стария глиган е по-корав от колкото изглежда, а и подобренията които му направих по окачването няколко седмици преди пътуването си казаха думата! На билото се отклонихме от римската пътна артерия водеща към беломорието и започнахме да се спускаме по малко по-добър черен път, който на моменти се движеше край красиво бистро поточе! След още около час се отбихме от пътя и се започнахме да се изкачваме по нещо като дърварски път - силно измит от дъждовете, с дълбоки оврази и оголени стърчащи камъни - убийци на дифове и картери, както си личеше от една не много стара маслена следа! Реших да не рискувам повече с пътя и подкарах през гората - успоредно на него... В крайна сметка по-добре пън отколкото камък! Оказа се, че сме се отклонили малко, защото видяхме пътя в ляво и доста по-ниско от нас! Последва едно спускане директно през "просото", което накара един от спътниците ми да си повика на воля, но това в крайна сметка го спечели за марката и си купи Jeep Cherokee 2,1 TD няколко месеца по-късно... Явно навлязохме в района на някое ловно стопанство въпреки, че не съм минавал през ограда или бариера, защото излязохме на една живописна полянка на която имаше добре подържано чакало, което бе захранено с няколко чувала ябълки. Продължихме още малко без път - направо през гората и гида ни ми каза да спра джипа! От там около километър пеш и се озовахме на сред най-запазения римски град, който съм виждал по нашите земи! Зидовете на сградите на места стърчаха на около метър над земята, въпреки израстналата гора! Не закъсняха и добре познатите ми белези от иманярска дейност! Този път вандалите бяха използвали булдозер или багер и буквално бяха заличили няколко постройки в долната по-достъпна част! Градът има и огромен некропол, който също не бе подминат от иманярите! Видяхме няколко осквернени гроба (на снимките се вижда един)! За съжаление нямах много останал ток в батерията на камерата и реших да го запазя за това което последва..!!!

[Марто (Мартин Христов)]

От: Мистичната планина Родопи

Прекосихме некропола и буквално след около няма и стотина метра рехава борова гора попаднах на място от което ми секна дъха!!! Беше като кадър от филма "Властелина на пръстените"...!! Огромни стари борове покрити с лишеи, древни скали покрити целите със свеж зелен мъх..!! По земята най-зелената трева и папрат която можете да си представите...!! Мястото бе вълшебно! Дори светлината там бе някак особена! Във въздуха имаше нещо като лека мъглица (вижда се и на видеото), което придаваше още по-мистично очарование на местността! Признавам, че се хванах как се оглеждам за самодиви или елфи! Камъните бяха като огромни заспали тролове, зеленясали от времето..!!! Думите ми не стигат дори и сега да ви опиша не само красотата на това място, но и неговата аура..!! Единствените две за които се сещам и максимално точно предават атмосферата са "древно" и "вълшебно"...!!! Мегалитният комплекс е наистина внушителен! След малка падинка започва нещо като каменен лабиринт образуван от скали, които с навлизането към сърцевината на комплекса стават все по-високи! Всичко наоколо е изключително тихо с изключение на далечните гръмотевици на наближаващата буря! Буйният мъх поглъща всеки звук все едно съм в звукоизолирано помещение! Не съм бил на място с по-странна естествена акустика от това! Вървяхме по малка пътечка межу тези скали и изведнъж пред нас се появи исполина на централна скала! Пътеката продължи да се вие нагоре, като на по-стръмните места ясно си личаха стъпала издялани още в древността! На много места имаше симетрично издялани ниши, което ме наведе на предположението, че по времето когато е функционирал този светилищен комплекс е имало изградена и внушителна дървена конструкция - дървени площадки, парапети и дарохранилища! Изкачих се до горе, от където се откри страхотна гледка към долината в подножието! Там започна и голяма каменна тераса която бе осеяна със стотици издълбани в скалата кръгли дупки пълни с дъждовна вода, още личеше и каменен резервоар в който се е събирала вода за незнайно какви нужди! Точно тук се сблъсках и с най-бруталната вандалщина в живота ми! Огромният и изключително запазен каменен олтар бе взривен от иманярите! Какво са търсили и намерили не знам, но подобно кощунство поне за мен няма никакво оправдание! Искрено се надявам Боговете чийто покой са нарушили да се погрижат за мизерните им души, защото няма земен съд за подобен грях...!!! Гида ми разказа много интересна хипотеза за кръглите дупки по скалата! Според едни това са нещо като олтари на всяко семейство живяло в околноста! В дупките поставяли вино и храна като дар за боговете...!! Според други обаче, това било звездна карта! В определени дни от годината - с религиозно и светско значение за траките, определени звезди са се отразявали в дупките пълни с дъждовна вода! С две думи това е бил звезден календар, който има казвал кога са празниците им, кога да се сее, оре и т.н...!! Не знам до колко са верни и двете хипотези, но мен определено ме очарова втората...!!! За съжаление ни застигаше буря и трябваше да тръгваме обратно! Наснимах колкото ток ми бе останал в камерата и поемехме надолу...! Тази година отново смятам да посетя това място и да остана да нощувам там! Искам да напълня дупките с вода и да видя отражението на звездите в тях...!!!

http://www.youtube.com/watch?v=7UiDe7PZ7Ng
http://www.youtube.com/watch?v=to4u4XFcaPY
http://www.youtube.com/watch?v=hwTiaRbxYaY
http://www.youtube.com/watch?v=BT_2MP9oHXE
http://www.youtube.com/watch?v=mUH69EuRfnY

[bochkata]

От: Мистичната планина Родопи

Чудесен разказ и прекрасни снимки!Благодаря за споделеното.

[Марто (Мартин Христов)]

От: Мистичната планина Родопи

Запознанството ми с моя гид е съвсем прясно и засега това са двете места от които имам снимков и видео материал. Надявам се тази година да има още много експедиции, до малко известни, но изключително красиви и интересни кътчета в Родопите, които да заснема и споделя с вас! И понеже у всеки съфорумец малко или много тупти приключенско сърце и гори иследователски дух реших, че няма да е честно да ви разказвам само за места които се достигат трудно и се знаят малко . Затова искам да ви предложа една много приятна деситинация в околностите на Велинград - Елин връх - любимо място за пикник и прекарване на свободното време на местните хора! Върхът е висок 1568 м. и до него се стига изключително лесно! Маршрутите са два и стартират от кв. Каменица като сега ще ви опиша по-лесния, който е 85% асфалт. В квартал Каменица попитайте за пътя към "Начовото", а за тези които се срамуват да питат - да завият в дясно на шестата пресечка след площадчето на квартала и да карат само нагоре Пътя напуска Велинград и започва да се изкачва през красиви ливади, след което навлиза в гората! Сигурен ориентир за това, че сте на прав път е горски пропусквателен пункт, чиято бариера е винаги спусната на половина (кола или джип си минават спокойно под нея). Шосето започва да се изкачва в планината, като на места има доста остри обратни завои на които трябва да се внимава за насрещно движещи се автомобили и особено камиони натоварени с дървен материал! На моменти по пътя се откриват невероятни гледки към долината и Велинград, има и много китни полянки подходящи за пикник и отдих, както и няколко чешми с изключителна изворна вода за пиене. След около 7-8 км. (не съм сигурен за разстоянието) от лявата страна на пътя ще видите отбивка на черен път, която тръгва почти в обратна посока и е малко стръмна (зависи от джипа и този който го кара ) Има и красива дървена табела указваща пътя за параклис "Св. Илия" така, че няма как да я пропуснете! Тези които са с леки коли, паркират тук и нататък продължават пеш, като пътя до параклиса е около 20-30 мин. спокоен и лежерен ход! Трасето до върха е леко и по силите на всеки паркетник, като единственото което трябва да правите е да следвате най-използвания черен път, който върви през гъста живописна смесена гора! На по-големите отбивки - там където бихте могли да се объркате има указателни табели. Малко преди финала на маршрута има стръмен участък в комбинация с оголени камъни, но ако се внимава за картера и диференциалите всичко е наред (много народ кара и пийнал там и досега следи от изтекло масло не съм видял). Пътя свършва на самия връх, пред параклиса, който е заобиколен от красива гора! От там се открива и може би най-красивата гледка към Велинград и не случайно този фотос присъства във всеки туристически справочник на града! Има обособена прекрасна зона за пикник с масивни маси и пейки направени от разцепени стволове на огромни борови дървета и няколко огнища! До преди година имаше и метални скари, които си стояха там, но за съжаление някой си "хареса" по-хубавите и сега не е лошо да си носите своя! Почти винаги има останали дърва от предишни посетители, но само с помощта на малка брадва, а дори и с голи ръце лесно можете да си съберете свои! В околността е пълно с паднали сухи дървета от които става прекрасна жар. Има и много атрактивна чешма, чийто чучур излиза директно от ствола на огромен бор (как е постигнато това няма да ви казвам, за да не ви развалям удоволствието от разгадаването на тази задача), като водата е изключително вкусна за пиене, а в дървения улук бирата и ракията се изстудяват за минути! Мястото наистина е уникално! Няма човек който да съм завел там и да не е поискал да отиде отново! Параклиса е нов - построен с даренията и доброволния труд на много хора! На това място е имало параклис и в древността но е бил опожарен по време на турското робство. Много често хората от района избират мястото за правене на курбани, родови срещи и други веселби включващи димящи скари и много весело настроение! През почивните дни мястото е много посещавано, защото е достъпно почти целогодишно (освен когато падне много дебел сняг), но не бива да се притеснявате от това! Маси, пейки и места за палене на огън има достатъчно, а и хората са изключително дружелюбни така, че не са изключени и завързванията на нови приятелства! Имам една молба към всички които смятат да посетят това чудесно място! Почиствайте след себе си и преди да тръгнете се убедете, че сте загасили огъня напълно, ако сте палили такъв...!!! Няма да поствам мои снимки от там, че не сме за гледане (винаги така става) ! Вместо това ви предлагам линк към сайт с прекрасни фотоси от това красиво място!

http://velingradpics.blogspot.com/20...post_9189.html

[profesionalista]

От: Мистичната планина Родопи

...благодаря колега,найстина вълшебна планина!Аз също съм планувал тази година да се разходим със семейството по тоя край.Неописуема красота..

П.П. в рамките на майтапа-друг път не се чуди дълго дали да споделиш пътешествието си с нас,а направо го направи,винаги е интересно за много от нас.Успех!

[Марто (Мартин Христов)]

От: Мистичната планина Родопи

...благодаря колега,найстина вълшебна планина!Аз също съм планувал тази година да се разходим със семейството по тоя край.Неописуема красота..

П.П. в рамките на майтапа-друг път не се чуди дълго дали да споделиш пътешествието си с нас,а направо го направи,винаги е интересно за много от нас.Успех!

Колебанието ми се е дължало единствено на факта, че форума се чете не само от добронамерени хора, които имат необходимите съвест и морал да знаят къде се намират местата за които разказвам! И без това те вече са пострадали от набезите на иманяри! Колкото по-малко хора знаят къде се намират, толкова по-добре...

Поздрави

[choko]

От: Мистичната планина Родопи

Марто,страхотни места,а за написаното,, много писатели могат да ти завидят.


пп; Па мини някои ден

[jenia7812]

От: Мистичната планина Родопи

Красиво, описано с чувство. С нетърпение чакаме следващият разказ. Благодаря!

[lubashki777]

От: Мистичната планина Родопи

Родопите са моята страст!!!
Нощем често ги сънувам,а денем мечтая за тях.Мисълта за тази планина ме кара,да се справям със сивото и изключително натоварено ежедневие много по-добре.Имам навъртяни няколко експедиции и около 2000км. в тази величествена и тайнствена планина,но както един философ беше казал..."Колкото повече знам,толкова повече осъзнавам че всъщност ...нищо не знам"....!!!!
Имам чувството,че ще ми трябва един цял живот,за да видя всичките тайни на Родопите и ...сигурно пак ще остане нещо което да пропусна!!!
Благодаря на колегата за прекрасните разкази и описания,защото чрез тях аз отново бях там....в Родопа планина!!!
П.П.Присъединявам се към апела на колегата....Нека да пазим това което планината е съхранила хилядолетия,нека пазим природата,за да могат и нашите деца да отидат там и да усетят цялата магия и величие с всяка фибра от тялото си!!!
Нека нашите наследници да не се налага само да слушат разказите ни,за нещо величествено,красиво,но....несъществуващо!!!
Поздрави на всички!!!