Tweet
Покрай това Вуково съм минал хиляди пъти, и все искам да го видя, ама на, бързам за някъде или нещо, време няма, някой друг път, абеее . . . .
Вчера му дойде ред!
Така и така ходихме до Бобошево да гледаме мотокроса, на връщане няма откъде да се приберем до Кюстендил, без да минем покрай Вуково. Който е пътувал от Благоевград, през Бобошево до Кюстендил, знае откъде минава пътя, а който не е, ще му кажа ! По дефилето на Струма! Много живописен и приятен участък, по който всеки път карам с голямо удоволствие.
Малко след Бобошево в посока Кюстендил, от дясно се вижда голям, железен мост, по който ако минеш, няма къде да отидеш, освен във Вуково! Селото, не е малко, разположено на голям скат, и от долу къщите се виждат, като че ли са една върху друга! Тръгнахме си ние, и има няма няколкостотин метра видяхме това!
Понеже не очаквах тук да има такива неща, не можах веднага да отреагирам, но реших, отиваме, разглеждаме селото, и на връщане задължително, ще спрем и ще разгледаме църквата.
Влизаме в селото, и още в началото –
Хайде стига де, к`во става, още една ли !? Този път ще спрем! Ааа, не, не ! Отиваме до върха, разглеждаме каквото трябва, и на връщане, една, по една!
Качихме се ! Оказа се, че на почти най-високото място в селото има още една църква, вярно „по-нова”, оправена, действаща, ноооо, заключена. Разговорихме се с една баба, която каза, ще влизате ли в църквата, щото ключът е в мене, ама точно сега обядвам! Е, то бива ли човек да разваля обяда на някого! Айде бе !
Разходихме се по уличките, погледахме панорамата, а тя вярвайте ми, заслужава си! Отсреща се вижда надалеч, целия склон, селото Скрино с манастира на Св.Иван Рилски, долу някъде е Струма, въздуха е супер чист и прозрачен, а тишината, еее, тишината е страшна! И едно такова спокойно! Безвремие!
На върха, до църквата има чешма. С делви! Бабата каза, ееей тука ги изкопаха, мааалко по-нагоре! Ама отдавна !
Пийнахме от чешмата, наляхме си, поядохме от къпините надвиснали от оградите. Обаче не бяха вкусни! Вярно бе, не се майтапя!
Нещо не ни сдържа, и хайде надолу, до църквата Св. Петка!
Вчера му дойде ред!
Така и така ходихме до Бобошево да гледаме мотокроса, на връщане няма откъде да се приберем до Кюстендил, без да минем покрай Вуково. Който е пътувал от Благоевград, през Бобошево до Кюстендил, знае откъде минава пътя, а който не е, ще му кажа ! По дефилето на Струма! Много живописен и приятен участък, по който всеки път карам с голямо удоволствие.
Малко след Бобошево в посока Кюстендил, от дясно се вижда голям, железен мост, по който ако минеш, няма къде да отидеш, освен във Вуково! Селото, не е малко, разположено на голям скат, и от долу къщите се виждат, като че ли са една върху друга! Тръгнахме си ние, и има няма няколкостотин метра видяхме това!
Понеже не очаквах тук да има такива неща, не можах веднага да отреагирам, но реших, отиваме, разглеждаме селото, и на връщане задължително, ще спрем и ще разгледаме църквата.
Влизаме в селото, и още в началото –
Хайде стига де, к`во става, още една ли !? Този път ще спрем! Ааа, не, не ! Отиваме до върха, разглеждаме каквото трябва, и на връщане, една, по една!
Качихме се ! Оказа се, че на почти най-високото място в селото има още една църква, вярно „по-нова”, оправена, действаща, ноооо, заключена. Разговорихме се с една баба, която каза, ще влизате ли в църквата, щото ключът е в мене, ама точно сега обядвам! Е, то бива ли човек да разваля обяда на някого! Айде бе !
Разходихме се по уличките, погледахме панорамата, а тя вярвайте ми, заслужава си! Отсреща се вижда надалеч, целия склон, селото Скрино с манастира на Св.Иван Рилски, долу някъде е Струма, въздуха е супер чист и прозрачен, а тишината, еее, тишината е страшна! И едно такова спокойно! Безвремие!
На върха, до църквата има чешма. С делви! Бабата каза, ееей тука ги изкопаха, мааалко по-нагоре! Ама отдавна !
Пийнахме от чешмата, наляхме си, поядохме от къпините надвиснали от оградите. Обаче не бяха вкусни! Вярно бе, не се майтапя!
Нещо не ни сдържа, и хайде надолу, до църквата Св. Петка!
Коментар