Tweet
В отговор на въпроса на Goldy "Кой и как си прекара лятната почивка", пускам настоящия пътепис. 
Жега е.
Жега върху жега и отгоре слънце.
Слънцето прижуря като диво.
...хоп със семейството в колата и газ да избягаме от жегата.
Първа дестинация - Стара Загора. Разглеждане на зоопарка и отговор на въпроса какво се крие под опашката на тигъра:
Но и тук е жега, ник'ва хладинка откъм Аязмото....
Газ към морето.
По пътя ни води GPS навигация от братския китайски народ....тръгнахме от СЗ към Бургас, после ни отклони през гори и планини, за да се включим в магистралата за Варна.
Една отсечка от 20 км. я минах за около 2 часа на първа скорост, правейки слалом между кратерите по пътя.
Ех, пътищата родни на България.... 
Морето - абсолютно тривиално като всяка година -хотел Гергана:
...една от звездите им определено е в повече! Облужване и кухня - ок, но има какво да се желае откъм интериор.
Всеки ден захранвах едно място на Балтата с рибки и костенурки:
...чакам ги да станат големи.
Но и тук жега и влага, водата в морето чай - 30 градуса, ужасссссссссссс.......газ към Троян в Шато Монтан :
....тук се живее, въздухът е готин, както и троянската сливова.
Кухнята на ресторанта е супер, обслужването и условията също, с изключение на една овца сервитьорка, която се мазни на чужденци, а се дърпа на българи.
Това е достатъчно да продължим по пътя си...
Видях готин язовир:
...оказа се, че е яз.Сопот.
Дестинация Троян - скара "Сталин" край Спанчевци.
Уви, GPS-ът отново се изгаври и се озовахме във врачанския балкан, пътя свърши, гъста гора от двете страни, камъни, скали и урви, а той /GPS/ ме убеждава да карам още 5 км. и да свия на ляво.
Трябваше да го вържа пред колата, за да види откъде ме прекарва!!!
Както и да е....намерих полянка, обърнах, хайде пак оффроуд, накрая стъпих на асфалт и....спуках гума!
Жегата е страшна, умората ужасна...а аз сменям гума....оттам хайде в Мездра на вулканизатор....3 часа изгубени и желанието ми за скара "Сталин" - изпарено.....та газ към Видин.
Видин.
Дунав.
Тегави опити за риболов.
КОМАРИ!!!
Стига! Така и така багажа все още е в куфарите, а и ми се е прияло на скара "Сталин", та отпрашихме за Спанчевци в Минкови бани:
В резюме - готина природа, минерални извори и басейни, супер въздух, поносими условия, отвратителна кухня, ето и снимки:
Жегата я гледах само по новините, а тук си прекарвахме добре:
Чревоугодникът в мен обаче и за секунда не забравяше главната цел на пътуването, а именно:
Винаги жива и прясна пъстърва!
...както и не толкова жива:
Като хапнеш, има и къде да храносмилаш:
И на това му дойде края, та отново хванахме пътя....
...и се озовахме на:
Хех....знаехте ли, че е четвъртия по големина в България?
Отпред един момък продаваше фигурки от камъчета:
А вътре в манастира беше много, ама мноооого красиво:
После поехме към другата ни цел, а тя беше:
Хотел Ата Спа - мноооооооого яко!
Отвсякъде планини и гори, чист и прохладен въздух, басейни с минерална вода....красота!
...а след басейна - яко спа:
/някой знае ли къде и за к'ви кинти ги има тия вани? /
След спа-то - яко спане.
Резюме за хотела - отличен! Всичко беше на ниво, но и тук се сблъскахме с манталитета на резерват "Северозапад" в лицето на проЗтака спасител!
Ех, Българио, защо нямаш хубави пътища, по които да те обходим?!
Защо нямаш хубави хора, които да знаят как да ни привлекат отново при тях, а не да ни отблъснат?!
Жега е.
Жега върху жега и отгоре слънце.
Слънцето прижуря като диво.
...хоп със семейството в колата и газ да избягаме от жегата.
Първа дестинация - Стара Загора. Разглеждане на зоопарка и отговор на въпроса какво се крие под опашката на тигъра:
Но и тук е жега, ник'ва хладинка откъм Аязмото....
Газ към морето.
По пътя ни води GPS навигация от братския китайски народ....тръгнахме от СЗ към Бургас, после ни отклони през гори и планини, за да се включим в магистралата за Варна.
Една отсечка от 20 км. я минах за около 2 часа на първа скорост, правейки слалом между кратерите по пътя.
Ех, пътищата родни на България.... Морето - абсолютно тривиално като всяка година -хотел Гергана:
...една от звездите им определено е в повече! Облужване и кухня - ок, но има какво да се желае откъм интериор.
Всеки ден захранвах едно място на Балтата с рибки и костенурки:
...чакам ги да станат големи.
Но и тук жега и влага, водата в морето чай - 30 градуса, ужасссссссссссс.......газ към Троян в Шато Монтан :
....тук се живее, въздухът е готин, както и троянската сливова.
Кухнята на ресторанта е супер, обслужването и условията също, с изключение на една овца сервитьорка, която се мазни на чужденци, а се дърпа на българи. Това е достатъчно да продължим по пътя си...
Видях готин язовир:
...оказа се, че е яз.Сопот.
Дестинация Троян - скара "Сталин" край Спанчевци.
Уви, GPS-ът отново се изгаври и се озовахме във врачанския балкан, пътя свърши, гъста гора от двете страни, камъни, скали и урви, а той /GPS/ ме убеждава да карам още 5 км. и да свия на ляво.
Трябваше да го вържа пред колата, за да види откъде ме прекарва!!!
Както и да е....намерих полянка, обърнах, хайде пак оффроуд, накрая стъпих на асфалт и....спуках гума!
Жегата е страшна, умората ужасна...а аз сменям гума....оттам хайде в Мездра на вулканизатор....3 часа изгубени и желанието ми за скара "Сталин" - изпарено.....та газ към Видин.
Видин.
Дунав.
Тегави опити за риболов.
КОМАРИ!!!
Стига! Така и така багажа все още е в куфарите, а и ми се е прияло на скара "Сталин", та отпрашихме за Спанчевци в Минкови бани:
В резюме - готина природа, минерални извори и басейни, супер въздух, поносими условия, отвратителна кухня, ето и снимки:
Жегата я гледах само по новините, а тук си прекарвахме добре:
Чревоугодникът в мен обаче и за секунда не забравяше главната цел на пътуването, а именно:
Винаги жива и прясна пъстърва!
...както и не толкова жива:
Като хапнеш, има и къде да храносмилаш:
И на това му дойде края, та отново хванахме пътя....
...и се озовахме на:
Хех....знаехте ли, че е четвъртия по големина в България?
Отпред един момък продаваше фигурки от камъчета:
А вътре в манастира беше много, ама мноооого красиво:
После поехме към другата ни цел, а тя беше:
Хотел Ата Спа - мноооооооого яко!
Отвсякъде планини и гори, чист и прохладен въздух, басейни с минерална вода....красота!
...а след басейна - яко спа:
/някой знае ли къде и за к'ви кинти ги има тия вани?
/След спа-то - яко спане.
Резюме за хотела - отличен! Всичко беше на ниво, но и тук се сблъскахме с манталитета на резерват "Северозапад" в лицето на проЗтака спасител!
Ех, Българио, защо нямаш хубави пътища, по които да те обходим?!
Защо нямаш хубави хора, които да знаят как да ни привлекат отново при тях, а не да ни отблъснат?!
Коментар