Обява

Свий
Няма добавени обяви.

Под строй до Будва, Рагуса и Котор

Свий
X
 
  • Филтър
  • Час
  • Покажи
Изчисти всичко
нови мнения

  • Под строй до Будва, Рагуса и Котор

    Здравейте!
    Реших, че е време да направя своето първо отбелязване във форума и се радвам, че е в този раздел. Предложента информация трудно може да се причисли към пътеписите, защото има много дупки в историята ми, но това се дължи на две причини: характера на самото пътуване - групово и с рейс. И може би в по-голяма степен на втората - мисълта ми се разсейваше с идеи, че италианецът до мен ще се залюби с някоя девойка от автобуса, ще избягат през Адриатическо море заедно с българката, която има визови ограничения заради престъпления от общ характер. Това естествено ще бъде върху сал от стериопор... Ако това ви се струва тъпо ще споделя, че само така се спасявах от налудничевите истории на екскурзоводката, която разказваше за това как през 1300 и някоя година, сръбски крал имал романтична любовна история с дъщерята на български владетел и това било широко коментирано тогава от жълтите вестници...., ....еди кой си сърбин бил крал /не е работил честно/ от тази до онази година..., ... района бил много земетръсен и при едно природно бедствие „бедните къщи на рибарите” се срутили /не къщите на бедните рибари/... Такива неща са смещни първите 5-часа после си завършен луд!
    Затова и нямам добри спомени относно хронологията на маршрута, но ще поразкаша тук-там, където мога. А иначе дестинацията е добре позната от брошурите на почти всички агенции предлагащи неколкодневни екскурции до Черна гора и Хърватска с основни туристически точки по маршрута Будва, Рагуса /Дубровник/ и Котор... Но няма утъпкани пътища, докато не ги стъпчат и моите крака...




    Пътуването с рейс винаги има суета от скандален характер...



    Колкото и да ми говореха в ушите, че Черна гора със записания текст в конституцията, че е екологична и социална република, не можех да го повярвам. Просто защото по-недостъпните чукари и ждрелата, през които се виеше пътя имаше пирамиди от пластмаси и буклуци, а по дърветата пролетно бяха разцъфнали разноцветни найлони.




    Природата е умопомрачително красива, а аз съм ей в този - "лилавия" автобус



    Отседнахме в хотел в градчето Адриеевица. Високпланинско градче, ако не се лъжа планината се казваше Проклетие...



    ...под ДПС в тия ширини се разбира друго нещо...






    Много красива природа, величествени гледки на Динарските планини. Усещането, че района е беден е повече от осезаемо.



    От чутите в рейса десетки истории колко страшни са черногорци, колко непокорни и твърди като дух, колко диви като характер са... - вече си бях казал да бъда повече от внимателен към местните. Разсеях се само веднъж, когато едно момче от хотела прецени, че не можем да се справим с шкебметата и куфарите си едновременно и ни съпроводи до стаята като го игра пиколо. Когато влезнахме в стаята, аз оглеждах вътрешността й и го изпуснах от поглед. През това време той беше оставил куфара на пода и ме потупа братско-приятелски по рамото с искрена усмивка. През ноща спах на другото рамо.














    Тежката съдба на този народ беше втъкана в гоблена окачен в стаята в хотела.




    Следващата спирка беше манастира Морача. Отляво бяха красиви полянкис маргаритки, а от дясно все още съблечената от зимата гора на планината.








    От тези кошери манастирските люде добиваха мед.






    Докато хората от рейса разглеждаха храма, аз се вмъкнах в съседната постройка, по-малка черква. Това ми позволи да снимам стенописите необезпокояван. Изумително красиви, трябва да се гледат само на снимки с висока резолючия.














    След манастира потеглихме към Будва. Това е и снимка на града от планината.



    И в другите страни на мястото на инвалидите е най-наточената кола







    Кея на Будва.




    Яхтите на богатите руснаци. Тази има много злобен вид.








    Крепостните стени около старата част, водят до морето.






    Зад крепостните стени се крие съвсем друг свят, тесни сокаци изпълнени с хора, на всеки ъгъл по по-големите "улички" пластмасови манекени





    Но когато се загубиш вътре, ще намериш и тишина и уединение.




    Пощенските кутии имат този вид, а в Дубровник е истински празник на почитателите на хералдиката






























    На главния площад се намират църкви, кафенета....



























    От тук нататък следват поредица от снимки направени от крепостните стени,












    Тези сигнални установки напомнят за размирните години на Югославия.


























  • #2
    До: Под строй до Будва, Рагуса и Котор









    Главната улица на Будва.





    Не се стърпях и няколко пъти гледах по сергиите за вестници за двете списания, които следя в българския им вариант. Накрая ги намерих едно до друго, кротко ме чакаха...



    Докато разглеждах вестниците чух, че някой нервно свири с клаксон. Оказа се шофьора на моя автобус. Всички се бяха качили, а аз се бавех. Има защо, града е хубав.





    Тук чакаме ферибота за да преминем залива напряко, така ще си спестим време и ще отидем по-скоро в Дубровник. Аз искам това де е секунда по-скоро. Слънцето залязва, страхотен момент за снимки. Така пише в книгите по фотография, така съветват приятели и познати и аз го повтарям папагалски, когато имам шанс да си поговоря с някой, който е по-голям лаик от мен.






    Тази снимка ме навежда да един извод, установен на тази екскурзия. Азиатските туристи са чудесна компания, говорят англйиски, носят карти, учтиви са, помогнаха ми когато се загубих, сигурно може и обектив да размениш за някоя и друга снимка. Последното не съм го пробвал.












    Това вече е спирката на градския транспорт при входа на стария град в Дубровник. Тук имам пропуск при заснемане на пътуването затова ето и фабулата: Вече сме настанени в хотела ни в Дубровник, който е в новата част и срещу 10 куни за билет от градския транспорт сме дошли групичка ентусиасти в стария град. Разтоянието е 5-6 спирки и автобусчетата го взимат за 15-тина минути.











    През нощта Дубровник е магнетичен. Всички сгради са направени от харктерен бял камък, който отразява светлината и прави града по светъл в нощта,










    английското издание






    Атмосферата в малките улички е неподправена и далец по-хубава от тази в Будва.















    Коментар


    • #3
      До: Под строй до Будва, Рагуса и Котор





      Вече е следващият ден, разглеждам от градината на хотела морсите гледки. Слезнахме и до плажа, който е скалист и за да бъде достъпен го бяха циментирали на алеи до самото море





      Тук имахме разходка до един мост, който не мога да причисля като най-великото инжинерно съоръжение, което съм виждал, но даде възможност да се насладим на красивите природни дадености! А беше наистина красиво!
















      Това отново е стария град, няколко пъти го посещавах по различно време на денонощието, в слънчево и в дъждовно време и всеки път ми харесваше все повече. Тези снимки са на Великден. Настроението е празнично, по улиците е пълно с хора, детски хор има пред катедралата Св. Влахо.









      Пристанището. От тук тръгват и много корабчета за кратки разходки из залива. На една такава бяхме и ние - до остров Локрум. На който се намира двореца на Максимилиан и където е развъждал любимите си пауни. На острова се намира и Ботаническа градина.











      Времето беше страхотно, тъй като не понасям жегите, приятния хладен вятър позволяваше да се чувстваме комфортно в пешеходните преходи.









      На острове имаше розов телефон...



      Любимците на Максимилиан се мотаеха безцелно и бяха навикнали на туристическото присъствие. Моите спътнички отчаяно преследваха един екземпляр за да му свалят шарено перо.





















      Решихме да посетим форт Роял. По целия остров има разпръснати табели оказващи посоката към забележителностите на него.



      Самият форт беше в най-високата част на острова и малкото време, с което разполагахме за да стигнем до него и да се върнем не остави много за съзерцание на пейзажите от върха на кулата.














      Различни народи, различни нрави.



      Кея, от който потеглихме обрато за стария Дубровник.
















      Зад завитата крепостна стена се получаваше една мъртва точка на вълнение, където се събираха мръсотии и гниеха със зловонна миризма.





      Отново по улиците на града. Горе-долу по това време за пореден път загубих групата, с която трябваше да се движа, но накрая почувствах и облекчение от това, че аз си изборам посоката.









      Тук съм в катедралата св. Влахо. Видя ми се обикновена.





      Витражите, бяха хубави, но някак ми приличаха на анимация от социализма.

      Коментар


      • #4
        До: Под строй до Будва, Рагуса и Котор

        Много интересен пътепис с много илюстрации към него.
        Благодаря!
        Константин Вълчанов.0888313247

        Коментар


        • #5
          До: Под строй до Будва, Рагуса и Котор



          От всяка фасада за жителите на града се моли някой каменен светец, направо оставаш с усещането, че се бди над теб






          Готин звънец.
















          Работното време на крепостните стени. Обиколката, на които е с цена 70 куни за възрастен и 30 куни за дете






          Стълбите на крепостните стени, в ляво има една врата, в нея като в хралупка се е сврял един пич и предлага своево рода гид: едни слушалки и някакво устройство, което ти говори. Имаш опция за няколко езика, а когато се разхождаш по стената има маркери - в кой момент да пуснеш трак 1, 2, 3 и т.н и да слушаш репертуара на електрония екскурзовод. Когато ми предложи на мен го изгледах почти свирепо, беше ми омръзнало от екскурзоводи, бях готов да си тръгна от града и нищо да не узная за историята, но влюбен в това място! Бях отегчен до смърт от фактология.











          Новия град от едната страна на стената и...







          ... стария от другата









          Купувайки си билет за градските стени, той важи условно за 5 точки от тях, четири се намират по самата цитадела опазала стария град и една извън него. Тук съм снимал именно тази пета точка представляваща самостоятелно укрепена кула.















          Всичко се препичаше на слънце: прането..




          гущерчето,...










          дядото, полегнал в двора на следобедна дрямка.



          В тази градина зрееха мандарини или портокали /не успях да определя/ и лимони.





















          Тук се загубих и едни азиатци бяха така лубезни да ме вкарат в правия път...



          Хотел Хилтън.




          Стълбите към отделената от цялостния крепостен комплекс кула.



          По пътя нагоре има площадки осеяни с пейки. Болшинството от тях носят блезите на любовни двойки, които са ги посещавали нощем. Разни сърца, ала-бала такива работи.



          Направи ми впечетление отношението към старините, където нещо се е разваляло своевременно е било поправено преди да се разруши изцяло.



          Изглед от кулата към крепостните стени.



          В самата кула посетителите не бяха много, явно изморени от двукилометровата обиколка на крепостните стени, не им оставаше сила за това последно предизвикателство.







          Готов ли си да направим едно мачле




          Тези кабели са омотани по перилото на кулата, определено нямаш никакво желание да се подпреш на него...



          А ето и скакво се осветяват нощем стените.




          На излизане от кулата срещнах две спътнички от групата и решихме да довършим деня в някое заведение стария град.





















          Коментар


          • #6
            До: Под строй до Будва, Рагуса и Котор

            Хубав пътепис и красиви снимки.Благодаря! Очаквам продължението.
            Женя Вълчанова 0888272565

            Коментар


            • #7
              До: Под строй до Будва, Рагуса и Котор













              Това е пощата, много е привлекателно място. Като се сетя за колетното на Веслец /май там беше /, ми се замъгляват очите от "национална гордост"





              На фасадата на една сграда имаше нещо много интересно, снимах го и после попитах една продавачка какво е това. Обясни ми, че е анонимна каса, в която се оставят дарения. Самата сграда е на църквата и това е начина да дариш онова, което е в излишък за теб.




              Бях вече доста изморен и тези перила ми се видяха много ергономични и удобни за подпиралка



              Качихме се на рейса и се прибрахме в хотела.





              Добре, ама в хотела си е скука и след един душ и обилна вечеря се чуха призиви, че можем да повръщаме и на друго място. ОК, аз съм за!













              Тук видяхме бельото на някоя хърватка окачено на входната врата
              Явно паднало от прането, любезните й съседи са се погрижили да й го върнат.








              Много ресторанти, много морски глезотии, аз който не си падам по тази храна ядох един куп риби, раци, миди, омари, скариди, октоподи, медузи, водорасли, планктони....









              Тръгваме си от Дубровник и времето е хладно, дъждовно и ветровито.



              Отварям една скоба, нещо което не бях споменал. Пътят е осеян с граници и съответно проверки. Някъв ад. Нон стоп се питаш къде ти е паспорта. На поредната проверка забелязах, че печата на хърватите макар и пак правоъгален е с по-различен дизаин. Споделих наблюдението си на Уоли /италианеца/, той разви въобръжението си и започна да предполага: какви ли за по Коледа печатите? имат ли звънчета? /след като хърватците са по-креативни от сърби и черногорци... /




              Тъй като отказах да снимам през стъклото на автобуса, то цялото беше мърляво и оплюто, не съм направил нито една снимка от автобуса. Тази е с автор Доби. Благодарство, за което! По програма трябваше да видим някакъв фиорд, екскурзоводката беше във вихъра си, аз слушах музика с тапи в ушите и само това ми помагаше да оцелея.



              След недълъг преход се озовахме в Котор. Тук всичко беше зелено, в онзи пръв зелен цвят на пролетта, който за мен е най-хубавият.
















              Тъй като времето беше ветровито и дъждовно планираната разходка с корабче отпадна, но докато разберем това трябваше да седим около 30 минути пред входа на една обществена тоалетна. Аз използвах времето да снимам района.










              Входа на една отключена къща.




              Салсата си има почитатели и тук, преди 2 месеца бях в Чешкия клуб да видя почитателите на Аржентинското танго в София, не беше точно това което очаквах. Дано тук феновете са по-темпераментни.







              Снимах и доста витрини, но странно защо не мога да намеря една снимка много показателна. С множество изписани листове за намаление като дискаунта беше 70 %. Криза е. А тук тази "витрина" мога да я определя само по един начин - сигурна.




              След груповото удовлетворяване на физеологичните потребности и съобщението, че няма да имаме предвидената по програма екскурзия, екскурзоводката, на която по-късно научих името реши, че ни отпуска 40-50 минути за разходка из града и ще намали с 1 час и половина престоя ни в града. Това събуди недоволството на мен и много други хора, до получихме грубо и безпардонно отношение в опитите си да преговаряме за онова, което ни се полага по програма поне като престой в града.











              Аз обаче не се отчаях и въпреки увещанията, на екскурзоводката, че в града няма какво да се види и пътя до крепостта е кален и трябват специални обувки, поех риска и се отправих към крепостта над самия Котор.




              Винаги има какво да се види дори каменните канавки са интересни стига да ги забалежиш.

              Коментар


              • #8
                До: Под строй до Будва, Рагуса и Котор







                Ето това епътя за крепостта. Вървите по една стръмна пътека на всяка площадка, на която се озовете ще виждате едно и също нещо с различна красота. И всеки път ще ви се иска да останете да това място и да не продължавате нагоре. Ако някой е бил в Котор и е пропуснал да изкачи старинната крепост нека го планува в бъдеще.





























































                Нещото, което със сигурност мога да отбележа е, че черногорци са по немарливи към старините, които притежават












                Не успях да стигна най-високата част. Не ми стигна време 15-20 минути. На една тераса пътя се разклоняваше в три посоки. Тази, която избрах стигаше под върха, но не и до самия него.






                Обратният път за България беше 16 часа изморително таралянкане с автобус и забележителности като тази над текста.

                От преживяното ще споделя, че трите описани града в пътеписа трябва да се посетят. Те са достатъчно близо и едновременно с това достатъчно далеч. По-добре е да използвате собствен транспорт, а не да изпаднете в моята ситуация и да размахвате "юмруци след боя" в интернет на някоя некоректна туристическа агенция. Вярно е, че пътя е тежък, но е много живописен. Ако нямате възможност да пътувате с кола има и полети до Дубровник с нискотарифните самолетни компании. Ако ли пък тръгнете с автобус като мен заредете се с хубава музика и тръгнете с добри приятели и хубава компания, както се случи при мен. Въпреки това в моментите, когато се усамотявах в мислите си... си представях, че италианеца е избягал с българката, на някой му е прилошало и сме го оставили в някоя болница, друг просто е изчезнал безследно. В резултат, всички оцеляли имат двойно повече багаж за вкъщи, аз се връщам с почти нов сешоар, въпреки, че прическата ми не изисква такъв уред, какво пък ще си суша тялото с него, ще бъде един вид личен стил и стандарт...
                Последно редактирано от serum; 11-04-10, 00:15.

                Коментар


                • #9
                  До: Под строй до Будва, Рагуса и Котор

                  Първоначално публикуван от serum Преглед на мнение
                  ...когато се усамотявах в мислите си... си представях, че италианеца е избягал с българката, на някой му е прилошало и сме го оставили в някоя болница, друг просто е изчезнал безследно. В резултат, всички оцеляли имат двойно повече багаж за вкъщи, аз се връщам с почти нов сешоар, въпреки, че прическата ми не изисква такъв уред, какво пък ще си суша тялото с него, ще бъде един вид личен стил и стандарт...
                  Кефиш!

                  Коментар


                  • #10
                    До: Под строй до Будва, Рагуса и Котор

                    Браво, Красиво пътуване и Неординарен Разказ
                    Ще трябва да се вдигна и аз, ама гореспоменатите Граници ме дразнят Ужасно
                    Благодаря за труда (а знам че не е бил малко)

                    Коментар


                    • #11
                      До: Под строй до Будва, Рагуса и Котор

                      Хубав пътепис и прекрасни снимки.Благодарско.
                      0осем9осем7шест0осем7едно
                      Миро

                      Коментар

                      Активност за темата

                      Свий

                      В момента има 1 потребители онлайн. 0 потребители и 1 гости.

                      Най-много потребители онлайн 8,787 в 16:37 на 21-06-23.

                      Зареждам...
                      X