Здравейте!
Реших, че е време да направя своето първо отбелязване във форума и се радвам, че е в този раздел. Предложента информация трудно може да се причисли към пътеписите, защото има много дупки в историята ми, но това се дължи на две причини: характера на самото пътуване - групово и с рейс. И може би в по-голяма степен на втората - мисълта ми се разсейваше с идеи, че италианецът до мен ще се залюби с някоя девойка от автобуса, ще избягат през Адриатическо море заедно с българката, която има визови ограничения заради престъпления от общ характер. Това естествено ще бъде върху сал от стериопор... Ако това ви се струва тъпо ще споделя, че само така се спасявах от налудничевите истории на екскурзоводката, която разказваше за това как през 1300 и някоя година, сръбски крал имал романтична любовна история с дъщерята на български владетел и това било широко коментирано тогава от жълтите вестници....
, ....еди кой си сърбин бил крал /не е работил честно/ от тази до онази година...
, ... района бил много земетръсен и при едно природно бедствие „бедните къщи на рибарите” се срутили /не къщите на бедните рибари/... Такива неща са смещни първите 5-часа после си завършен луд!
Затова и нямам добри спомени относно хронологията на маршрута, но ще поразкаша тук-там, където мога. А иначе дестинацията е добре позната от брошурите на почти всички агенции предлагащи неколкодневни екскурции до Черна гора и Хърватска с основни туристически точки по маршрута Будва, Рагуса /Дубровник/ и Котор... Но няма утъпкани пътища, докато не ги стъпчат и моите крака...

Пътуването с рейс винаги има суета от скандален характер...

Колкото и да ми говореха в ушите, че Черна гора със записания текст в конституцията, че е екологична и социална република, не можех да го повярвам. Просто защото по-недостъпните чукари и ждрелата, през които се виеше пътя имаше пирамиди от пластмаси и буклуци, а по дърветата пролетно бяха разцъфнали разноцветни найлони.

Природата е умопомрачително красива, а аз съм ей в този - "лилавия" автобус

Отседнахме в хотел в градчето Адриеевица. Високпланинско градче, ако не се лъжа планината се казваше Проклетие...

...под ДПС в тия ширини се разбира друго нещо...


Много красива природа, величествени гледки на Динарските планини. Усещането, че района е беден е повече от осезаемо.

От чутите в рейса десетки истории колко страшни са черногорци, колко непокорни и твърди като дух, колко диви като характер са... - вече си бях казал да бъда повече от внимателен към местните. Разсеях се само веднъж, когато едно момче от хотела прецени, че не можем да се справим с шкебметата и куфарите си едновременно и ни съпроводи до стаята като го игра пиколо. Когато влезнахме в стаята, аз оглеждах вътрешността й и го изпуснах от поглед. През това време той беше оставил куфара на пода и ме потупа братско-приятелски по рамото с искрена усмивка. През ноща спах на другото рамо.




Тежката съдба на този народ беше втъкана в гоблена окачен в стаята в хотела.

Следващата спирка беше манастира Морача. Отляво бяха красиви полянкис маргаритки, а от дясно все още съблечената от зимата гора на планината.



От тези кошери манастирските люде добиваха мед.


Докато хората от рейса разглеждаха храма, аз се вмъкнах в съседната постройка, по-малка черква. Това ми позволи да снимам стенописите необезпокояван. Изумително красиви, трябва да се гледат само на снимки с висока резолючия.





След манастира потеглихме към Будва. Това е и снимка на града от планината.

И в другите страни на мястото на инвалидите е най-наточената кола


Кея на Будва.

Яхтите на богатите руснаци. Тази има много злобен вид.


Крепостните стени около старата част, водят до морето.


Зад крепостните стени се крие съвсем друг свят, тесни сокаци изпълнени с хора, на всеки ъгъл по по-големите "улички" пластмасови манекени


Но когато се загубиш вътре, ще намериш и тишина и уединение.

Пощенските кутии имат този вид, а в Дубровник е истински празник на почитателите на хералдиката










На главния площад се намират църкви, кафенета....








От тук нататък следват поредица от снимки направени от крепостните стени,



Тези сигнални установки напомнят за размирните години на Югославия.






Реших, че е време да направя своето първо отбелязване във форума и се радвам, че е в този раздел. Предложента информация трудно може да се причисли към пътеписите, защото има много дупки в историята ми, но това се дължи на две причини: характера на самото пътуване - групово и с рейс. И може би в по-голяма степен на втората - мисълта ми се разсейваше с идеи, че италианецът до мен ще се залюби с някоя девойка от автобуса, ще избягат през Адриатическо море заедно с българката, която има визови ограничения заради престъпления от общ характер. Това естествено ще бъде върху сал от стериопор... Ако това ви се струва тъпо ще споделя, че само така се спасявах от налудничевите истории на екскурзоводката, която разказваше за това как през 1300 и някоя година, сръбски крал имал романтична любовна история с дъщерята на български владетел и това било широко коментирано тогава от жълтите вестници....


Затова и нямам добри спомени относно хронологията на маршрута, но ще поразкаша тук-там, където мога. А иначе дестинацията е добре позната от брошурите на почти всички агенции предлагащи неколкодневни екскурции до Черна гора и Хърватска с основни туристически точки по маршрута Будва, Рагуса /Дубровник/ и Котор... Но няма утъпкани пътища, докато не ги стъпчат и моите крака...


Пътуването с рейс винаги има суета от скандален характер...

Колкото и да ми говореха в ушите, че Черна гора със записания текст в конституцията, че е екологична и социална република, не можех да го повярвам. Просто защото по-недостъпните чукари и ждрелата, през които се виеше пътя имаше пирамиди от пластмаси и буклуци, а по дърветата пролетно бяха разцъфнали разноцветни найлони.

Природата е умопомрачително красива, а аз съм ей в този - "лилавия" автобус

Отседнахме в хотел в градчето Адриеевица. Високпланинско градче, ако не се лъжа планината се казваше Проклетие...

...под ДПС в тия ширини се разбира друго нещо...


Много красива природа, величествени гледки на Динарските планини. Усещането, че района е беден е повече от осезаемо.

От чутите в рейса десетки истории колко страшни са черногорци, колко непокорни и твърди като дух, колко диви като характер са... - вече си бях казал да бъда повече от внимателен към местните. Разсеях се само веднъж, когато едно момче от хотела прецени, че не можем да се справим с шкебметата и куфарите си едновременно и ни съпроводи до стаята като го игра пиколо. Когато влезнахме в стаята, аз оглеждах вътрешността й и го изпуснах от поглед. През това време той беше оставил куфара на пода и ме потупа братско-приятелски по рамото с искрена усмивка. През ноща спах на другото рамо.




Тежката съдба на този народ беше втъкана в гоблена окачен в стаята в хотела.

Следващата спирка беше манастира Морача. Отляво бяха красиви полянкис маргаритки, а от дясно все още съблечената от зимата гора на планината.



От тези кошери манастирските люде добиваха мед.


Докато хората от рейса разглеждаха храма, аз се вмъкнах в съседната постройка, по-малка черква. Това ми позволи да снимам стенописите необезпокояван. Изумително красиви, трябва да се гледат само на снимки с висока резолючия.





След манастира потеглихме към Будва. Това е и снимка на града от планината.

И в другите страни на мястото на инвалидите е най-наточената кола



Кея на Будва.

Яхтите на богатите руснаци. Тази има много злобен вид.


Крепостните стени около старата част, водят до морето.


Зад крепостните стени се крие съвсем друг свят, тесни сокаци изпълнени с хора, на всеки ъгъл по по-големите "улички" пластмасови манекени


Но когато се загубиш вътре, ще намериш и тишина и уединение.

Пощенските кутии имат този вид, а в Дубровник е истински празник на почитателите на хералдиката










На главния площад се намират църкви, кафенета....








От тук нататък следват поредица от снимки направени от крепостните стени,



Тези сигнални установки напомнят за размирните години на Югославия.










Коментар