Mediterranean sun dance или Отново Крит & Санторини

[giorgio]

До: Mediterranean sun dance или Отново Крит & Санторини

Хайде бре, момци! Снощи си приготвих два пакета пуканки... така си и истинаха, в очакване на следващата част... Тази сутрин кафето нагарча, без нови снимки от адаша...

[jenia7812]

До: Mediterranean sun dance или Отново Крит & Санторини

Невероятни снимки. С нетърпение очаквам продължението!

[Chinela]

До: Mediterranean sun dance или Отново Крит & Санторини

....... Най-вероятно на местните италианците им бяха слабост ...

Така е защото:
Много добре е известно, че древните гърци са измислили секса, а векове по късно римляните са включили и жената в него.
Така, че изборът Ви наистина е бил повече от подходящ, догодина ако намерите ендуристки може да отидете до остров Капри.

[Гълъбин Колев]

До: Mediterranean sun dance или Отново Крит & Санторини

Така е защото:
Много добре е известно, че древните гърци са измислили секса, а векове по късно римляните са включили и жената в него.
Така, че изборът Ви наистина е бил повече от подходящ, догодина ако намерите ендуристки може да отидете до остров Капри.

Да бе, чуваш ли се.Нали знаеш че човек отива на такива разходки за да се откъсне от ежедневните си задължения, а не да ги носи със себе си.....Макар че то като се върнахме пак нас си ни чакаше тая работа та малко нанагорно ни дойде .

[Жоро Хаджиев]

До: Mediterranean sun dance или Отново Крит & Санторини

Съжалявам, днес шефа ме изпрати в командировка и не успях да се включа навреме, но ето и ДЕН ТРЕТИ ! Бях го подготвил още снощи, но то така бързо не става.

На сутринта на ден трети малко трудно отлепихме, но вечерта бяхме събрали ценна информация, какво трябва още да посетим в околията, така че нямаше необходимост да съставяме план. Освен това вече имахме набелязана цел – единият канон. И след като си изпихме кафето в компанията на "знатен" касапин от Етрополе, тръгнахме този път на изток. Първата цел беше крепостта "Франгокастело", намираща се на около 20 км на самият бряг на морето.


Селцето ни изглеждаше китно и спретнато така отдалеч, но всъщност вътре кипеше подготвителна работа за новия сезон. Боя имаше във всяка къща на корем !


Докато стигнем крепостта преминаваме през няколко по-малки селца. Изгледът им е типичен за Крит – малки, схлупени къщички, построени и измазани сякаш с краката, но автентично изглеждащи и излъчващи своя собствен чар. По правило, щом пътят влезне в някое село, улицата става толкова тясна, че две коли могат да се разминат само на "определените за това" места.


Ето го "замъкът". С такова гръмко име той се води по пътеводителите, макар да е една не особено голяма крепост, построена някога от венецианците против набезите на многото „весело” настроени нашественици.


Поразгледахме из вътре помещенията, видяхме над входа крилатият лъв на Сан Марко, изпражненията на овцете и козите в една от кулите, пощракахме малко това – онова и поехме по плажа.






Твърд, ситен пясък. Можеш да караш и с 200, ако моторът вдигне толкова.


По едно време плажът свърши и трябваше да напуснем крайбрежната ивица, за да си продължим по маршрута.


Красота ! Горе сняг, долу палмички, форми, фор_ю.
Виждате вече как част от тревата на преден план е започнала да пожълтява. Както вече споменах, в тоя камънак и рехава, едропясъклива почва, ако не вали 3 дни и влагата изчезва. Трудно се задържа зеленина по островите в Средиземно море.


За нула време се качваме на съседната планина. Склоновете са толкова стръмни, че всичко е буквално в краката ни.


Щем-нещем карахме супермото и то на корем, тъй като нямахме друга алтернатива. Вижте как се вие пътя само ! Няма щанс камион да направи завой по серпентините, пък и кой ли пътува с камион по тези места ?!


Няма отново никакво движение, можеш да караш както си пожелаеш. Само дето бутоните на кросовите гуми, с които сме оборудвани се огъват заплашително, ако легнеш прекалено на завоите, затова внимаваме много. Освен това има опастност да се хлъзнаш на някое току-що „изтървано” изпражнение от популярно по тия места животно.


Така серпентина след серпентина и се качихме на ... Луната. Така кръстихме тази местност на билото. Дори си мислим, че Луната е по-привлекателно място за ендуро, с далеч по-малко камъни ! На Крит навсякъде пътят е опикан и наакан от овце и кози. Те по принцип се придвижват по него, тъй като и на тях им е трудно да бъхтят по острите камъни.


Караме на север и се спускаме към малка долина, закътана между няколко рида на планината. Тук опитахме отново off road, но просто нямаше накъде да продължим и решихме да си караме супермотото.


Равнината в Крит си е равнина. Може дори да се засее нива от 5 дка. Богата работа !


И веднага – селце с няколко църкви. Тук си мисля, че църквите бяха дори по две на човек !


Стига съм ги мъкнал тия мартеници с мен вече ! Нали трябва да се закачат на цъфнало дърво ?!


Продължаваме на север и правим нова проба за извън пътя. След дълго блъскане из камънаците установяваме, че отново няма накъде.


Преваляме следващо било и пак долина със селце. Красиво, ама да не живееш там !


Вече сме на изпарения от резервУарите и е време да потърсим бензиностанция. Между другото бензиностанции на Крит не липсват, стига да внимаваш и да не се залюхаш много нанякъде. Време беше и за обяд !


Мярнахме тези останки от крепост на един хълм насред поредната долина и решхме първо да се качим до него. Отворихме по пътя около 10 телени мрежи, които служат за ограждения на животни и територии. На Крит се смята, че ако имаш 400 дка камъни и 100 кози да пасат по тях, а си декларирал пред фондовете 1000 броя, вече си чорбаджия. Всеки който има такава собственост си я огражда грижливо, като че ли някой ще му открадне камъните, ама пък знае ли се ?!


От крепостта надолу се видждаше ето, тоя пейзаж. Май вече го бях пускал някъде за асоциация с Рая ...
На Крит по принцип картините са коренно противоположни и може би затова такива кътчета се асоциират така. Иначе в България, ако видиш такова нещо, никак няма да ти направи впечатление. Виждате познатите кладенци за вода, които в сушата през лятото са много ценни.


Не бяхме много гладни след вечерния запой, но при вида на печеното агнешко с картофи (местна изтънчена рецепта) се нахвърлихме на мръвките. Абе не сме сигурни дали беше агнешко, защото съдържателката на ресторанта в „наше село” ни уведоми предишната вечер, че обикновено критяните прекарват чужденците все с ярешко, ама си беше хубаво. И как няма де е, като на Крит се отглеждат най-скъпите кози в света ! Между другото, има един остров малко по на юг от Крит, който изнася екологично чисто агнешко и ярешко за Щатите. Кило месо от там струва 80 евро !
- Трънки, екологично – светна ни касапинът от Тетевен – като свършат там козите, прехвърлят веднага от тука !
Тарикати навсякъде, а уж критяните не са завършили школа в България ...


Чакаме токът да дойде, за да заредим и поемаме към каньона, който набелязахме още предишния ден. Намерихме входа откъм морето лесно, защото разузнаватвлната ни акция по-рано свърши добра работа. Хайде, че нямаме време, денят пак напредна !


Тъмно беше за снимки със сапунерките в тесния мрачен каньон и някои кадри се поразмазаха, ама колкото-толкова.


Отгоре се виждаше, че дъното е гладко уж, но се оказа една голяма заблуда. Ние, като опитни ендуристи всъщност и за секунда не сме мислели, че е ще е така, както изглежда отгоре, а повече се успокоявахме взаимно, че да се навием да караме там.


Всички камъни са плаващи и на това отгоре почти добре заоблени от водата, каято ги е търкаляла надолу. Моторът се мята насам-натам и сякаш плува постоянно. Не че не сме свикнали на такъв терен, но няколко десетки километра в тоя стил по едно време ти идват вече прекалено весело. Нусетно отново вкарваш майките в приключението.


Абе, един каньон имахме за цел и да не го превземем, как ще си пием джака спокойно тази вечер ?! Гъби се бори мъжки с камъните, които не се търкалят, защото пък са прекалено големи ! Имаше няколко прага, на които бая се озорихме и силно се надявахме поредният да е последен ... уви не беше така !


Имаше период, в който хич не ми беше до снимки и ги заебах напълно, но това вече е изходът от мъките ! Ура, ще се почерпим по едно голямо тази вечер ! „Едно” ли написах ?!


На тази снимка ситуацията не е такава, каквато изглежда ! Гълъбин се мъчи да отчупи тоя клон, който пречеше да се движим напред.


- Брът’чет, ако искаш да пробваме и другия каньон ?
Жестът и физиономията ми достатъчно красноричиво говори, че съм съгласен !


Прибираме се доволни, време е за веселби. От кога искам да си направя кръгче точно с такъв багер, пък ни предложиха и работа за по 20 евро на ден на един строеж. Решихме да зарежем бизнеса в България и да започнем веднага. Порепетирахме малко, та да не сме съвсем неподготвени. Оказа се, че аз съм започнал да копая канала на друго място ...


Гълъбин категорично заяви, че не си пада по багери, защото скоростта им го плашела и предпочете да бъде Оператор на количка. Както виждате спазваме изрядно техниката на бесопасността, с каски сме.


Предстоеше ни да направим някакви си нищо и никакви стълби до този плаж.


Накрая решихме да не се хващаме на работа, а да пестим ! Показахме този кактус на шефа на бригадата и изпихме вечерта една бутилка уиски вместо две. Лошото бе, че нашите компаньонки в кръчмата, особено едната, изконсумираха спестената бутилка и ни принудиха да преминем на ракия, ама т’ва вече е божа работа, както се разбра по-късно.


Качихме моторите на пикапа, защото на другия ден ни предстоеше околосветска обиколка на острова далеч на изток. Изкъпахме се, ондулирахме се и знаете вече ... в кръчмата на колежката. Бяхме си поръчали другото любимо ястие на критяните – агнешко печено от 9 евро (неекологично) с домати. Беше много вкусно, както ще проличи от следващата снимка !


Всяка вечер в кръчмата имаше само мъже, които приятелски си говореха така, че всеки момент очаквахме къщата да падне. Така говорят в Крит явно, поради навикa създаден от комуникацията с козите на къра.
Попитахме защо няма жени ? Оказа се, че жените се държат само вкъщи, та да не ги удари силното слънце или нещо друго. Щастливки ! Как само се грижат хората за жените си !
Това беше последната снимка за деня, защото на батериите ни пак свърши тока и ... знаете вече как е.

Утре пак !

[Жоро Хаджиев]

До: Mediterranean sun dance или Отново Крит & Санторини

Така е защото:
Много добре е известно, че древните гърци са измислили секса, а векове по късно римляните са включили и жената в него.
Така, че изборът Ви наистина е бил повече от подходящ, догодина ако намерите ендуристки може да отидете до остров Капри.

Чинел, ценя много изтънчените ти и прецизни познания за Рим, но забрави да подчертаеш, че по време на залеза на Римската империя, жените пак са били изключени от заниманията !

[Danika]

До: Mediterranean sun dance или Отново Крит & Санторини

Дочакахме. Видяхме. Благодарим. Надяваме се на скорошно продължение

[Жоро Хаджиев]

До: Mediterranean sun dance или Отново Крит & Санторини

Никак не ми се пише днес, че цял ден пътувх, но щом съм обещал всеки ден по един епизод, няма как. И така, 4-та серия.

В предишни сондажи с българи и критяни за забележителности в източната част на острова, бяхме уведомени, че на едно място на изток се намират известно езеро и точно до него - знаменито старо село. Е как няма да отидем там ? От кога търсим езеро в Крит ?
Имаме на разположение цял ден и намеренията ни са все пак да пристигнем на ферибота в Ираклион по-рано, че да се пазарим като хората за цената на билета до Санторини.
- Този път няма лабаво, ще съборим цената като нищо - закнихме се ние и заложхме маршрута в GPS-те.
Тракът минаваше по самия морски бряг, като от време навреме имаше и малко off road. Не пихме дори кафе на мегданя, а тръгнахме направо, че път ни чакаше !


Това е табелата указваща в коя посока е замъка, за който ви разказах в предишната серия. Вижте как е надупчена само от различен калибър оръжие ! Това всъчност е главното занимание на критяните - да стрелят. Стрелят те в различни посоки, където им падне и във всеки дом има поне по един Калашник и няколко пушки и пищови. Аз съм убеден, че ония се веселят и с оръдия, тъй като имаше на някои по-големи крайпътни табели дупки с диаметър от по 25 см ! Нощем из селата започва да се гърми, като ня заря. Особено край кръчмите ! Беше дошла в централната кръчма на селото, в което квартирувахме нова сервитьорка от Солун. Местните и нправиха вечерта такова "посрещане", все едно бе обсадата на Сталинград !
Не разбрахме дали е останала.
Непсредствено зад заснетата горе табела на Франгокастело започват къщите на село, но на никой не му пака за това ... ами, да се пазят !


Продължаваме по крайбрежието на изток. Заснехме една овца - траялка, за да имате представа за тях. Тоя тип овце скачат от място (без засилка ) по 1 метър на височина ! Изкараха ни акъла !


Минаваме край типични критски пейзажи. Голям каменен връх и под него малко камъни и пясък. Тук се правят именно безуспешни опити за земеделие.


Както подчертах, всяко кътче по света си има своя чар и красота. И Крит си има свои характерни и неповторими такива !


Този пейзаж го харесвам много ! Сниман е сутринта неправилно, в контражур и сигурно за това ! Виждат се рид след рид, които в далечината сякаш се изливат в морето. Наистина красиво и неповторимо !


Църквите - на най-видното място. Те са гордостта на Крит !


А такива църкви обикновено се строят на набедени свети места или там, където преди това е имало старо светилище или древен храм.


На места пътят прерязва планината Кедрос през такива ждрела. Планините на Крит са с височина около 2000-2400м, но с много стръмни склонове !


Навсякъде, където има селище, има и маслини. Няма значение какъв е теренът. Маслината се хваща навсякъде и си вирее. Виждали сме вековни дървета насред камънаците !
Хубаво е човек да отиде на Крит и оборудван с лодка. От юг по цялото протежение са пръснати малки, девствени островчета.


Друго интересно явление на Крит !
В каросерията на всеки пикап има поне по едно куче. Сигурно е много фешън, а навярно това камионче на снимката зарежда пикапите с кучета ...


Наближаваме "големия" град Моирес. Все повече почва и трева се появяват. Зелена тревичка, цветя ... маслини и оранжерии. Всичко се белее от оранжерии !
Обърнете внимание на къщите на селцето в далечината ! Все едно някое дете ги е нареждало от игра "Лего".


Овце с нормално окачване.


Красив, но самотен плаж. Няма нищо построено наоколо ! Ех, що не беше в България, та някой тарикат да си построи къща направо на него ?!


Момент на съзерцание и реклама на "Desert dream".


Вече сме в зоната на off road-a. Красиво и девствено ! Няма кой турист да дойде чак тук да се усамоти, освен някой луд като нас и то трябва да притежава поне "Хайлукс". (Гълъбине, пусни линк за дилъра на Тойота ! )


Ето доказателство за това, което ви написах преди малко. Куче в пикап. Иначе пикапът не е вървежен !


Близо сме до планината Дикти. Всички скали са осеяни с пещери, а off road-a става още по-як !


На това място се чудехме на къде да продължим. Напряко нямаше на картата никакъв път, а наляво много се заобикаляше ... Решихме да рискуваме, защото щяхме да закъснеем за пазарлъка в Ираклион.


Риск губи, риск пак губи, но този път спечелихме ! Излязохме на асфалт. Отново красиви гледки !


Скалата тук е доста мека и с нехомогенна структура, та дори и оскъдната вода е направила дълбоки и тесни ждрела, като това тук.


Скоро не сме показвали май коза ... Ето една на пътя сам-сама ! Познайте, ако бе в България какво щеше да и се случи ! Тук козите и овцете си пасат свободно, както кравите в Индия и никой не ги пипа. За открадната - повече пандиз пиниз, отколкото за открадната жена. И като си помисля от видяното там ... май е напълно справедливо !


Отново плажче с прозрачна вода и интересна дупка в скалите.




Тук вече се налагаше да понавлезнем в планината през този пролом.


Черният път се виеше през лунни пейзажи, но и в това си има своя чар.


Как да не го заснемеш този откровен траял ?!





Тук тракът изчезна, но продължението беше след около километър. Ждрело. Ами ако няма път през него, тясно изглежда.


Каквото-такова, давай да се нахакаме, че иначе трябва да обикаляме орталъците !


Поне е красиво !




Ура, има изход ! За около километър спестихме обиколка от 30 км по черен път. Пикапът едвам мина, но ... големи инженери са тия критяни !


Към настоящият момент разполагхме с две сапунерки и един голям ! Гъби караше, а аз само сменях техниката и псувах леко, когато изпуснехме някакъв обект. Особено голям зор ни дадоха бързоногите кози !


Тия гърци много находчиви ! Насред Луната табела "Таверна" !!! Направо да се чудиш кой ще идва тук да яде в тия камънаци ...
Все едно е аз да направя закусвалня в Северен джандем например !


Изкачихме се и погледнахме от високото. Таверната беше редно да е някъде до църквата ... или е майтап някакъв.


Писна ни от черен път по едно време ! Тук е все едно, че се качваме към х.Тъжа. Само дето няма дървета.


Вече сме на билото. Дошли сме от там.


И веднага след луната ... о, цивилизация ! Бях помислил, че никога вече няма да видим жив човек и сме се отдалечили прекалено от земята.


Местните клюкарки: "Ποια είναι αυτά τα ποδήλατα ?"
Или по нашенски: "Боже, к'ви са тия с тея моторья ?"


Няма да казвам, че е красиво, защото е лайка.


Вече почти сме прекосили острова в най-тясната му част и слизаме към залива Мирампелос.


Цивилизация. Тук и овчарите са със скутери. Скучна работа !


Дядките и те - клюкари, вместо да са с козите из баирите.


Дечицата си играят, както в България и се правят на Травис Пастрана вместо вълнуващо да се мерят с камъни ... скука.


Вече сме в Ираклион. До суш като всички гръцки по-големи градове. Задръстен, мръсен, неприветлив !
На снимката съм заснел най-красивият фрагмент от него.


Вече ни се повръщаше от дъртите корита на "Анек лайн", ама нямахме избор. Трябваше да отиваме да се пазарим за билети ...


Докато вие разглеждате вълнуващото пристанище на Ираклион, заснето от ферибота, аз ще ви разкажа за пазарлъка надълго и нашироко. Седнете, поръчайте си пуканки !

Касиерът: Πού είσαι ?
Ние в хор: What ?
Касиерът: Where ?
Ние: Santorini ... but we ...
Касиерът: 300 euro ! The next one ...
Ние: ... си платихме.


Така завърши нашето пребиваване на Крит. Пак ни прецакаха в цената на билетите за ферито, но поне сега бяхме в салон с червени, сини и зелени столове. Разкош !
Гълъбин седи тъжен, че няма време и да попием от мъка. Пристигаме в Санторини само след 3 часа. Побъркахме се от кафета и толкова.

За Санторини - следващият път !

ПП: Забравих да ви кажа, че езерото се оказа някакъв смотан язовир, който дори не заснехме, а селото ... Зевс сигурно го е поразил с някой гръм, нямаше го !
После разбрахме грешката, ама няма да ви я кажем !

[Danika]

До: Mediterranean sun dance или Отново Крит & Санторини

Страхотен разказвач си, Хаджиев

[Венци- малкия]

До: Mediterranean sun dance или Отново Крит & Санторини

Страхотен репортаж Както винаги де

[Жоро Хаджиев]

До: Mediterranean sun dance или Отново Крит & Санторини

Съжалявам, че закъснях с последната серия, но карахме в Троян тези дни, та затова така !
So ...

Хванахме ние ферибота за Санторини около 18:00 часа, като се чудехме къде ще преспим вечерта, след като нямахме уредено нищо ...


Решихме да попрехвърлим малко снимки, да качим някоя друга тук-там из сайтовете, да прегледаме новостите из порно каналите и то колко е до Санторини ... 3 часа.


Приехали ! (arrived, έφτασε)
Красиво е пристанището на Санторини, особено, ако го гледаш най-вече вечер и отвисоко !
Да, обаче без да искаме се запознахме на ферито с Ивайло. Находчиво българче, което работеше при ... Закис (да го наречем) Самият Закис не беше ясно с какво точно се занимава, но си беше бизнесмен от санторински тип. Вечер дремеше на пристанището, чакаше групи със завеяни като нас туристи и ги качваше с голям бус до "горната земя", а ако нямаше къде да спят, разбира се, че в неговия хотел, където се настанихме и ние.


Не очаквахме такава бърза развръзка и от радост взех в движние голям пакет чипс, кишу (индийско ), кола, а Гълъбин се напъна да отвори бутилката Джак. Е, разбира се първо, малко творческа работа.


Сутринта. Чакам Гъби да си сложи термобельото, специалните чорапи, специалните наколенки, да си зареди кемълбека, да пием кафе, да му се приходи до ...
Лъжа всички, че тук съзерцавам вулкана, но само на вас ще кажа, че гледам това ...


Оградите наоколо са декорирани с вулканични камъни, почти същите както около вулкана в с.Змеево, но не знам защо, този ми се видя много интересен ...


Както и да е, съзерцанието все някога трябва да приключи и планът бе да караме покрай брега, където няма хич асфалт. Отидохме да заредим. На Санторини почти няма къща, която да не е хотел, но има и изключения, като това от снимката. За големите чорбаджии на Запада е престижно да имат къщичка на Санторини, пък може и да не я посетиш през тази година, защото си на Малдивите например. Само дето всеки го задължават да строи по санторински. Никакви импровизации !!!


След като обиколим острова, ще се качим ей там, да погледнем от високо. Това е точка последна от плана ни. Снимката създава илюзия, че хълмчето започва от бодилите на преден план, но до подножието му има всъщност около километър-два.


Малко снимки за "Цветята на Цвети"


И още едно за Дан Севън ...


Всъщност щях да пропусна да ви покажа хотелът ни. Ето го - нищо особено, но всички хотели на Санторини са почти все такива.
Закис се оказа човекът - фантом, защото все се появяваше отнякъде, когато нещо ни трябваше !
Та отидохме ние пак да се пазарим за билети на ферито от Санторин до Пирея, а касиерът нямаше как да развали 500 евро банкнота ... тогава из невиделица се появи Закис. На чист хасковски възкликна: "Матори ... брррръм !", ухили се, извади пачка, направи чендж и замина с една негърка нанякъде ... Закис е на около 65-70 години !
Няма пак да ви разказвам за билетите, само ще спомена, че тоя път ни взеха повече дори от първия път или призблизително за воден транспорт изхарчихме около 1000 евро с пазарлъка барабар.


Да си призная, кофти започна денят ми. Нямах кеф нещо ... чувствах се като заточен на тоя малък остров с най-голяма дължина от 30 км, на който едва ли щеше да има къде да се кара ендуро ...
Докато Гълъбин ореше плажа на града, аз се окопах в едрия пясък с мойта тясна гума и точно в този момент всички майки на санторинците го усетиха вкупом.


На север повече не можеше да се продължи. Планината преграждаше достъпът по суша. Да видим на юг ...


Да, тук всичко изглеждаше ОК, дори имаше пясък, а брегът беше осеян в красиви пясъчни форми ! Настроението ми започна да се оправя след първите кадри.


Абе, май още не съм съвсем наред, ама ...


Мислехме, че това е единственото забележителното на Санторини и побързахме да се щракаме.


Водата бе изваяла невероятни форми в пясъка, а аз си блъсках тиквата от къде тук на вулканен остров тоя пясък ? Като го измисля, обещавам да ви осведомя !


Наистина интересен релеф и прекрасен за ендуро !
- Брът'чет, хайде !


... и се започна ! Слизане ...


... качване. А сега пак !


Пътят беше като лабиринт в ниското, но ние много не го е .... хме !


На мен взе да ми харесва ! И точно тогава ендуро теренът свърши след около 30 мин. каране.


Ами сега ... накъде ? Ей това отсреща трябва да е "Червеният плаж". Хайде натам !






Хвърляме носталгично последен поглед към пясъчниците и тръгваме.


И на Санторини църквите са на почит ! Някакси неестествено стои тази на фона на червените скали, но е красиво.


Това е ... абе, не знам как да го нарека, но селището се казва Акротини и не е от известните курортни места, само дето е най-близко до Червеният плаж.


До червеният плаж се отива с ендуро от нашия тип.


Всъщност, това е мястото за снимки. До там само пеш или с лек мотор.


Това е пък "White beach". Ясно е защо е "уайт", нали ?!


И тук се позабавлявахме още малко ...


Преди да посетим най-западната точка на острова, хвърляме един поглед от високия бряг. Има плажове, до които няма как да се стигне освен с лодка. Ако нямаш лодка, тогава с яхта !


Ами, т'ва е положението.


Островът в средата е кратерът на самия вулкан "Санторин". На него се дължат тия "вселби" наоколо !


Ето го в близък план усамотеният плаж, а над него причудливи форми от вулканична пепел.


Пусто някакси, но красиво !


Навлизаме малко в близко селище. Не всичко е туризъм ! Някои от сградите са в окаяно състояние.


Още малко off road и сме на западния нос на Санторини. Колко му е ?!


Това е то. Има един фар, а нататък е Малта. Много нататък !


Обръщаме поглед назад. Това, което се белее по склоновете на брега не е сняг, това е градът Тира - главен град на острова.


Това пък защо не е Черният плаж, чудим се ние ?


За тези скали май нямам коментар ...


А да, сещам се ! Тук дойдохме, защото само този нос на западния край не бяхме посетили.


Запътихме се към "столицата". Бяхме чували хубави неща за там. Минаваме край Пиргос.


Спираме за малко да щракнем кратера. Ето го и него ... угаснал отдвна.


Не знам колко изригвания е имал вулканът, защото дори и аз не съм живял толкова, но бая са били ! Обърнете внимание на пластовете под Тира и различните им цветове !
Трябва да тръгваме, Тира е далеч ! До там има поне 2 километра.

СЛЕДВА:

[Жоро Хаджиев]

До: Mediterranean sun dance или Отново Крит & Санторини


Пътувахме, пътувахме цели 2 минути и ето ни сред тесните улички на известният град.


Тук през лятото е бъкано от туристи, но сега си минаваш навсякъде.


Ето и моторът ми на мегданя ! От тази тераса гледката е прекрасна.


Това място било за романтично настроени влюбени ... ама много романтично настроени !


- А това ? - попитах аз моята двойка "ексурзоводки - англичанки", които намерих случайно да се щракат на терасата.
- Това не ! - отсякоха ония и се занатискаха.


Пощраках аз англичанките с тяхната сапунерка в знак на благодарност за инфото и доразгледах останалата романтика. Малките, схлупени къщички-хотели с цени от 200 до 1000 евро на вечер си имат своя чар, вярно е !


Тоя долу трябва да е някой индивидуалист ... Пу, не го е срам ! Ако беше в България, щяха да му бутат по 100 камъка на ден, ей тъй, за разнообразие.


Тези сгради пък все едно ги е строила ударна бригада от алкохолици. Един прав ръб няма, ама пък си имат своя чар и това търсят тези чужденци, които искаме да прикоткаме в България с алуминий, стъкло или ориенталски кичове !


Ха, оня имал и лодка ! Да го убиеш му'й малко !


Заиграл съм се тука, докато Гълъбин е обикалял тесните улички да ме търси. Заубихме се по едно време, все едно, че бяхме в Ню Йорк.


Този кадър ми харесва, въпреки че всичко е много кичозно !


Вече сме в Ла. Минахме покрай Сол диез ...
За нас това беше най-автентичното и симпатично селище на Санторини ! Има, както се изрази една приятелка, нещо сюрреалистично в тази атмосфера ... Нищо с нищо не си пасва, но ...






Вече сме в най-якия ресторант на Санторини ! Сериозно го казвам ! От тук се открива невероятна гледка към острова и Тира.


Не знам ... все повече си мисля, че тия хора пият масово и строят.


Тира


А тук са живяли старите санторинци преди да започнат онова яко строителство.




Малко портрети от терсата на заведението. Мома - англичанка.


Собственикът.


Тайфата на собственика.


Японче си попълва лексикона.


Гренладка.


Кръчмата - In Side.


Докато си изядем обяда и изпием кафето в свински тръс премина корабът, с който щяхме да си ходим. Модерна работа беше тоя път !


Тук сме на вторият по височина връх на Санторин. Естествено без църква не може !


Вулканична пепел и ситни камъчета в червено.


... и веднага опити за каране, но е много меко.


Ако заскачаш за черен цвят, нямаш проблеми, уреден си !


Пробваме и тук терена.


Тук е по-гуд, но общо-взето пак не става.


Горе - църква, долу - жилище.


Малки копторки с палмички на бедни актьори от Холивуд.


Пак така.


Тия пък, нито един ръб да не изкривят ! Срамота !


Качихме се и на върха, за който ви споменах в началото. Отгоре гледката беше такава.


Тук пак се изгубихме с Гълъбин, Беше време за "фамозния залез", който ни обещаваха от един нос на острова. Запътих се натам да чакам.


Преди това щракнах някой кадър със сапунерката, че не ми се вадеше големия.


На път за залеза, видях тия вятърни мелници. Не бяха като истински, но едно време може и да са работели.


От посоченото място щях да видя залез на куково лято ! Хубаво бе, че се преместих по усет на друго. Е, чак толкова страшен залез нямаше, но поснимах поне какъв да е.




По едно време горе-долу се получи ...

Е, опитах се да направя един лек, весел репортаж за двата средиземноморски острова и дано съм успял донякъде. Ако съм успял да развеселя поне Митков, това ще е за мен едно частично удовлетворение !
По-важните изводи, които си направихме по време на трипа с колегата Гълъбин са следните:
1. Колкото повече осираме черноморието си с големи хотели и комплекси, колкото повече ни избива на грандоманщина, толкова повече ще гоним туристите от България. Чужденецът търси среща с автентичното, първичното, националното, неподправеното ! Ние се срещнахме с всичко това на Крит и Санторини и сега, след като го осмислихме го оценихме много високо. Т.е. и ние сме много тъпи като чужденците !
2. Условия за ендуро на двата острова откровено няма !
Единият е малък, а другият - само камъни и то не какви да е.
Все пак бе чудесна идея да си вземем моторите, защото с тях стигнахме там, където видяхме много интерени неща, които обикновеният турист няма как да види.
3. Заслужава си човек да посещава екзотични кътчета от Света с ендуро, така че вече обмисляме следващият проект, а за няколко още имаме покани от наши приятели в чужбина.
4. Няма да ходим единствено само на Луната, защото вече бяхме в Крит !

Благодарим за вниманието !

[s_s1]

До: Mediterranean sun dance или Отново Крит & Санторини

Тези сгради пък все едно ги е строила ударна бригада от алкохолици. Един прав ръб няма, ама пък си имат своя чар и това търсят тези чужденци, които искаме да прикоткаме в България с алуминий, стъкло или ориенталски кичове !



Не знам ... все повече си мисля, че тия хора пият масово и строят.

...

Нивелира е бил забранен за внос на островите, а канапа с парче камък за тежест го го духа ... вятъра. Такова е строителството до преди 10-15 г. и в Кипър и в двете части, характерно е и за Турция.

Макар, че е нямало условия за ендуро пътеписа Ви е супер. Все едно и аз съм бил там, даже послевкусието на на джака се усеща... Брр... Не харесвам Виски.

Благодаря за споделеното, Хаджиев даже сън не го е хванало.

[Danika]

До: Mediterranean sun dance или Отново Крит & Санторини

Ендуристи-юнаци!
Браво, Хаджиев!

[mitkov]

До: Mediterranean sun dance или Отново Крит & Санторини

Е, опитах се да направя един лек, весел репортаж за двата средиземноморски острова и дано съм успял донякъде. Ако съм успял да развеселя поне Митков, това ще е за мен едно частично удовлетворение !

много приятен и весел репортаж..определено и се посмях на доста места Браво чудесно сте изкарали..очакваме с нетърпение следващият ви проект