Ами, мислих, мислих и така реших да именувам този пътепис, защото той е съвкупност от репортаж от състезание и обиколка по исторически и културни обекти в рамките на първият повод. Събитието се състоя между 2 и 6 май миналата година по време на Източно европейският шампионат по ендуро в Кавала - Гърция.
По-късно ще се разбере, че общо-взето издухахме кавала, така че заглавието май ще се окаже подходящо.

Толкова се бяхме вманиачили всеки да пътува със собствен трнаспорт, че дори и Митков, който по принцип е върл превърженик на кооперациите беше с колата си !
Според прогнозите, щяхме да срещнем циклон, нахлуващ от запад и малко след като навлязохме в слънчева Гърция, това стана факт. Мрачно време, дъжд от оловно-сиви облаци и нафта малко по-скъпа от българската никак не бяха добра комбинация за някои ...

Кавала ни засвири още от самото начало музика не съвсем в наш стил, защото нито знаехме къде е падока, нито къде ще записваме отбора, нито пък къде има хубаво кафе.
Отборът на България по ендуро се състоеше от: Кокера, Данчо, Митков и Ива, както и един куп още придружаващи и не чак толкова придружаващи лица, между които нямаше нито един преводач, поне за цвят.

Можехме поне да се настаним в хотела, който беше посочен във факса, изпратен ни от любезните домакини. Това и направихме.
Веднага щракнах един кадър от моята стая към пристанището, което се намираше съвсем наблизо. То всъчност в Кавала май няма нещо, което да е надалеч ...
Стъпка по стъпка дори разбрахме къде са двата теста, които можем да разгледаме единствено пеша.

Кокера хич не му се вярва, че ще разбере регламента на състезанието по FIM или пък, че аз ще съумея правилно да му го обясня.
Всъщност последното нямаше чак толкова голямо значение засега и отборът тръгна по 6 километровото трасе да раглежда.
Общо-взето тестът не бе труден, но си имаше няколко по-засукани места. Освен това домакините не бръснеха ни жени, ни деца. Всички категории караха по едно и също трасе ! Длъжен си да можеш.
Ний май тука прекалено ги глезим ...

Красиво е напролет в Гърция и особено в крайродопската и част. Бели камъчета на зелен фон, напъпили храстчета наоколо ...
Само ела да видиш обаче това място в разгара на лятото !

Както и да е, отборът е почти в края на 6-те километра тест, Даже Митков се е поразгорещил нещо ...

Намерхме и вторият тест, който се оказа по-къс, но по-засукан.

Това е природата около Кавала. Повече храсти и камъни, но напролет всичко изглежда заленко и красиво.

Склон край града, където изкуствено са засадени и борове. Тук боровете са средиземноморски и са по-различни от нашите в умерения пояс. Предназначени са да уцеляват при по-високи температури.

Ами, почти това е целият музикален град, скупчен около този залив в Егейско море. В далечината на хоризонта се вижда остров Тасос.
Денят за огледи е преминал, всичко е ясно. Остава утре да ги утрепем !

На следващата сутрин.
Всъщност всяка сутрин в Кавала започва от тук в опит да се намери свястно кафе из многото крайбрежни заведения около пристанището, но уви ... все чорби няк'ви.

Време е за технически преглед: гуми по FIM, регистрационни номера на машините, светещ фар и габарит, мерене на шум ... топчета на ръкохватките ! Нашите съответно се правят в момента от течен метал.
Смях, ама това е положението, изисквания.

Нашият отбор вече е стартирал и трябва за точно време да се изнесе до тест No.1. Ние - асистенцията също за запътваме натам. С нас е и горивото за презареждане.

Кокера току-що е пристигнал, но е закъснял за началото на теста, защото мислел, че като в България задължителното време за предвижване ще е голямо. Сега се чуди над карнета какво действие от математиката да извъши.
Аз също не знам ...

Състезател кара по тест No.2 за най-добро време. Тука вече е ясно.

Началото на теста.
Няма хънта-мънта, гърците имат много добра апаратура за времеизмерване с транспондери ! На всеки тест има монитор, на който веднага излиза времето на състезателят, щом той напусне теста.

Данчо на старта на теста.

Митков уж е отворко, но и той си обърка времената.
Така всички наши състезатели бяха наказани, а освен това наказанието се натрупваше непрекъснато, защото никой не си преизчисли времето. Абе, с две думи - сложна работа.

Малко кадри от самото състезание. Данчо.

Докато чакаме нашите да минат през едната контрола, Жасмин ни вари кафе.

Румънката Санду се спуска към тунела.

Кокера даваше добри времена на тестовете и навярно щеше да влезе в тройката, но объркването на задължителните времена го изхвърли далеч назад в класирането.

По отсрещния хълм се вижда очертанието на трасето. Красиво !
И една снимка от награждаването.

При тимовете България остана трета. Е, все пак победихме Турция !
С това завършва репортажът от състезанието и започва представянето на Кавала в културно - исторически план, но него ще направя днес около обяд, защото трябва сега да си поспя здраво до към 8:00 часа.
СЛЕДВА:
По-късно ще се разбере, че общо-взето издухахме кавала, така че заглавието май ще се окаже подходящо.


Толкова се бяхме вманиачили всеки да пътува със собствен трнаспорт, че дори и Митков, който по принцип е върл превърженик на кооперациите беше с колата си !



Кавала ни засвири още от самото начало музика не съвсем в наш стил, защото нито знаехме къде е падока, нито къде ще записваме отбора, нито пък къде има хубаво кафе.
Отборът на България по ендуро се състоеше от: Кокера, Данчо, Митков и Ива, както и един куп още придружаващи и не чак толкова придружаващи лица, между които нямаше нито един преводач, поне за цвят.


Можехме поне да се настаним в хотела, който беше посочен във факса, изпратен ни от любезните домакини. Това и направихме.
Веднага щракнах един кадър от моята стая към пристанището, което се намираше съвсем наблизо. То всъчност в Кавала май няма нещо, което да е надалеч ...

Стъпка по стъпка дори разбрахме къде са двата теста, които можем да разгледаме единствено пеша.

Кокера хич не му се вярва, че ще разбере регламента на състезанието по FIM или пък, че аз ще съумея правилно да му го обясня.

Всъщност последното нямаше чак толкова голямо значение засега и отборът тръгна по 6 километровото трасе да раглежда.
Общо-взето тестът не бе труден, но си имаше няколко по-засукани места. Освен това домакините не бръснеха ни жени, ни деца. Всички категории караха по едно и също трасе ! Длъжен си да можеш.

Ний май тука прекалено ги глезим ...


Красиво е напролет в Гърция и особено в крайродопската и част. Бели камъчета на зелен фон, напъпили храстчета наоколо ...

Само ела да видиш обаче това място в разгара на лятото !


Както и да е, отборът е почти в края на 6-те километра тест, Даже Митков се е поразгорещил нещо ...

Намерхме и вторият тест, който се оказа по-къс, но по-засукан.

Това е природата около Кавала. Повече храсти и камъни, но напролет всичко изглежда заленко и красиво.


Склон край града, където изкуствено са засадени и борове. Тук боровете са средиземноморски и са по-различни от нашите в умерения пояс. Предназначени са да уцеляват при по-високи температури.

Ами, почти това е целият музикален град, скупчен около този залив в Егейско море. В далечината на хоризонта се вижда остров Тасос.
Денят за огледи е преминал, всичко е ясно. Остава утре да ги утрепем !


На следващата сутрин.
Всъщност всяка сутрин в Кавала започва от тук в опит да се намери свястно кафе из многото крайбрежни заведения около пристанището, но уви ... все чорби няк'ви.


Време е за технически преглед: гуми по FIM, регистрационни номера на машините, светещ фар и габарит, мерене на шум ... топчета на ръкохватките ! Нашите съответно се правят в момента от течен метал.


Нашият отбор вече е стартирал и трябва за точно време да се изнесе до тест No.1. Ние - асистенцията също за запътваме натам. С нас е и горивото за презареждане.

Кокера току-що е пристигнал, но е закъснял за началото на теста, защото мислел, че като в България задължителното време за предвижване ще е голямо. Сега се чуди над карнета какво действие от математиката да извъши.

Аз също не знам ...

Състезател кара по тест No.2 за най-добро време. Тука вече е ясно.


Началото на теста.
Няма хънта-мънта, гърците имат много добра апаратура за времеизмерване с транспондери ! На всеки тест има монитор, на който веднага излиза времето на състезателят, щом той напусне теста.

Данчо на старта на теста.

Митков уж е отворко, но и той си обърка времената.

Така всички наши състезатели бяха наказани, а освен това наказанието се натрупваше непрекъснато, защото никой не си преизчисли времето. Абе, с две думи - сложна работа.

Малко кадри от самото състезание. Данчо.

Докато чакаме нашите да минат през едната контрола, Жасмин ни вари кафе.


Румънката Санду се спуска към тунела.

Кокера даваше добри времена на тестовете и навярно щеше да влезе в тройката, но объркването на задължителните времена го изхвърли далеч назад в класирането.

По отсрещния хълм се вижда очертанието на трасето. Красиво !
И една снимка от награждаването.

При тимовете България остана трета. Е, все пак победихме Турция !

С това завършва репортажът от състезанието и започва представянето на Кавала в културно - исторически план, но него ще направя днес около обяд, защото трябва сега да си поспя здраво до към 8:00 часа.

СЛЕДВА:
Коментар