Идеята за това пътешествие изкристализира в главите ни още миналата година, след Мото Турция 2008. Въпреки, че междувременно няколко колеги се насочиха в тази посока, нямаше как някой да направи точно "Нашето пътешествие" по-добре от нас самите и за това решихме че има смисъл да се отдадем на удоволствието. Оставихме си повече време за подготвока и преценка как да видим възможно повече, за времето с което разполагаме, без програмата да ни натоварва и само по себе си преживяването да е приятна почивка, съчетана с културен мото-туризъм.
Странно нещо е духът на пътешествието. Всели ли се веднъж в теб не ти дава мира. Цяла зима из главата ми вихрено се гониха странни мисли за далечни, екзотични земи и напълно непознати хора. Вятърът свистеше не отвън, зад прозорците, а около каската, която мислено слагах веднага щом затворех очи. Усещане за природни чудеса и облени от слънчеви лъчи, безбрежни простори изместваха калното и мъгливо софийско ежедневие и даваха оня блясък в очите, който е нужен на душата за да знае че тялото в което се подвизава е още живо. Съвсем естествено, в началото на лятото, страстта ме поведе към поредното приключение - Планината Арарат. Приятни емоции и моменти на преоткриване на себе си. Незабравимо преживяване! За съжаление всяко хубаво нещо има край... но за мен, като доказан оптимист, всеки край е едно ново начало. Началото на "Мото Балкани 2009":

Начало! По традиция всяко начало е трудно. Не и този път! Дали? 22:00 часа. Моторите са строени в гаража. Всичко е готово! Багажите са натоварени. Остава само да завъртим стартера. Утре, рано тръгваме. Последен поглед към топ касата... напълно излишен разбира се, ама ей така, за всеки случай... А!!! Какво е това? Защо се клати?... Дай да видя и аз... Подай ми шестограма и отверките... Ама какво става тук!?!...
Как какво, конструкторите от BMW са ни подготвили поредната изненада. В това състояние едва ли ще издържи и 100 км. Как ще го оправяме? Кое време е? Кой ще се навие посред нощ?... Е нави се! Добри хора винаги се намират! Дай боже все да е така! Благодарим ти Пламене, да си жив и здрав!!!
Сега вече наистина остава само да натиснем копчето. СТАРТ!!!
За нула време подминахме Кюстендил, пошегувахме се с митничарите на Гюешево и влязохме в Република Македония. Местността покрай границата е хълмиста, пътят, с хубави завои. Моторите се държат отлично. Стигнахме магистралата при Куманово. Тук започна истинска драма. На всеки 10 -15 километра има тол-будки. Спираме, сваляме ръкавиците, бъркаме дълбоко по джобовете да извадим кесиите, плащаме таксата от 1 лв., прибираме портмонето още по-дълбоко, слагаме ръкавиците и политаме напред, още цели... 10 км. После пак същата процедура. За шестдесетината километра до Скопие спирахме сигурно 5 пъти. Досада и половина!
Наближаваме Скопие. До сега не съм идвал в този град и ми е интересно. "Да влезем в центъра, да се поразгледаме, а"? "Ами да влезем". Централният площад, с моста.
Крепостта "Кале", която е нарочена да стане Американско посолство.
Като цяло Скопие е хубав град. Стори ми се малко шумен, но със сигурност по-чист от София. Хората определено са по-усмихнати и по-малко забързани. Някои намираха време дори за танци.
... разбира се, който си има работа си я върши...
... а който си няма си търси проблеми... Добре, че бика беше далтонист... или може би Дидка го държеше достатъчно здраво.
Продължихме по магистралата. Подминахме Тетово и малко след Гостивар видяхме приятен ресторант край Вардар. Изведнъж усетихме колко сме огладнели. Ама как ще спираме тук? Че тук живеят албанците... Спогледах се тъпо сам със себе си. Че какво като живеят албанците? Те не могат ли да готвят? Взех да се хиля Хихихи! и да се почуквам мислено по главата. Що се поддаваш на глупави и евтини телевизионерски клишета, с които новинарите от синият екран плашат родителите, които вече не вярват в Торбалан. Хихихи! Що не се сетиш от къде си дойде преди месец и какви хубави хора срещна там? Що не се замислиш накъде си тръгнал и колко според теб албанци живеят в Албания... Хихихи! Ама че съм идиоот!!!
Разбира се че спряхме... Гостиха ни отлично! До тук всичко се развиваше добре. Всъщност не до тук. Всичко се развиваше добре чак до Кичево, където Бойко рязко отби, изскочи прежълтял от колата и заби глава под предния капак. Наспирахме всички. "Какво става?" "Ремъка се скъса." "Кой ремък? Ангренажният ли?" - попитах със затаен дъх, очаквайки едва ли не най-лошото. "Не, на алтернатора". "Ебреее, този ще го оправим!" Ще го оправим, ще го оправим, ама и това не е толкова лесно. Трябваше първо да свалим ремъка на климатика, обтегачите бяха заврени дълбоко навътре и всичко беше нагъчкано така, както само японците могат да го направят... А откъде въобще ще намерим нов ремък... Хм, нещата не изглеждаха много розови.
Останалта част от пътеписа се намира ТУК.
Мото Балкани 2009
Странно нещо е духът на пътешествието. Всели ли се веднъж в теб не ти дава мира. Цяла зима из главата ми вихрено се гониха странни мисли за далечни, екзотични земи и напълно непознати хора. Вятърът свистеше не отвън, зад прозорците, а около каската, която мислено слагах веднага щом затворех очи. Усещане за природни чудеса и облени от слънчеви лъчи, безбрежни простори изместваха калното и мъгливо софийско ежедневие и даваха оня блясък в очите, който е нужен на душата за да знае че тялото в което се подвизава е още живо. Съвсем естествено, в началото на лятото, страстта ме поведе към поредното приключение - Планината Арарат. Приятни емоции и моменти на преоткриване на себе си. Незабравимо преживяване! За съжаление всяко хубаво нещо има край... но за мен, като доказан оптимист, всеки край е едно ново начало. Началото на "Мото Балкани 2009":
Начало! По традиция всяко начало е трудно. Не и този път! Дали? 22:00 часа. Моторите са строени в гаража. Всичко е готово! Багажите са натоварени. Остава само да завъртим стартера. Утре, рано тръгваме. Последен поглед към топ касата... напълно излишен разбира се, ама ей така, за всеки случай... А!!! Какво е това? Защо се клати?... Дай да видя и аз... Подай ми шестограма и отверките... Ама какво става тук!?!...
.jpg)
.jpg)
Останалта част от пътеписа се намира ТУК.
Коментар