Tweet
Активно живеене.
1 ден.
Пролетта реших да участвам в таз годишното издание на спортната проява - "Изкачване на 10 най-високи върха на Балканите за 72 часа" .
За да не ми е скучно, убедих и Радко да, се присъедини.
Програмата беше:
5 август - изкачване на Стефани, Митикас по Локи, Скала и Сколио. После трансфер до България. Спане при Янкиш.
6 август - изкачване на Кутело, Бански суходол, Вихрен. Спане на Бъндерица.
7 август - трансфер до Трещеник и после изкачване на Мусала, Малка Мусала, Иречек. Финал Боровец.
Щом взе да наближава тази авантюра и започна да ме гони шубето. Не се съмнявах, че ще се справя, но да не бавя цялата група /в представите ми съставена от нацепени батки и каки в млада възраст и тигри на планинските маратони. /
Реалността бе различна - група 10 човека, приятна, стегната с нашите възможности.
В три сутринта на 5 август се изсипахме сънени от бусчето си на паркинга на Приония и изтърчахме към заслона Refuge A.
В 5.45 бяхме там.
Починахме за кратко и продължихме към Стефани. След заслона рязко се набира височина, но почти не почивахме и в около 9 /9.05/. бяхме на първия ни връх днес.
После слязохме и се втурнахме към Локи. Изкачването е като на Стефани / по-леко, дори приятно / но доста по - дълго. /
На Митикас имаше стълпотворение. Направихме набързо снимки и слязохме по стандартната пътека.
Другите два върха за днес - Скала и Сколио / в 13 ч. бяхме там/ пробягахме бодро и слязохме обратно подсичайки връх Свти Антоний и без пътека отчасти.
На заслона /Refuge A/ си позволихме 30 мин. почивка. След това, слизахме безкрайни два часа до паркинга на Приония дето стигнахме в 16 ч.
Всичко ходене днес беше 13 часа, около 11 часа активно.
Там се натоварихме на буса и отпътувахме е обратно за България.
Ноща изкарахме в Самуилово, при емблематичния Вальо Янкиш.
Там и вечерята и компанията бяха много приятни.
С Радко си легнахме с кокошките.😊
2-ри ден.
Днес потеглихме за Кутело от Бъндерица чак в 12 ч.
Безобразно късно, за разлика от приятно ранното тръгване в 3 през нощта предния ден.
В гората над хижата, беше задушно и това леко вгорчи стегнатото инак темпо.
В Малкия Казан подухна хладен въздух и очите отново светнаха.
На заслон БАН направихме първата почивка. Там бяхме в 13,20.
[img]https://i.postimg.cc/8k0HFmvg/IMG-20220806-132744-01.jpg[/
На Кутело пристигнахме час след това / 14.20/.
Аз бях леко задъхан.
После до Кончето, преминахме без приключения, освен вятъра който периодично ни терзаеше на силни талази. Заради него аз навлякох целия кофраж от раницата - тънка, почти прозрачна ветровка, бъф и микроскопични ръкавички.😇
На Бански суходол се появихме към 15.20. След няколко снимки, се обърнахме за връщане към Вихрен - по подсичащата.
Вятърът там присъстваше и изчезваше.
На премката обаче, критично се усили за десетина минути, чак до плющене на шюшляци и коланчета на раници.
По ръба отново стана тихо. Най-горе реших нещо да избързам нервно, задъхах се и пристигнах на върха две минути след основната група. В 17. 02 😇
На Вихрен беше навалица. Естествено, както често се случва вече по разни места, се стигна и до хоро /не ние/.😛
Набързо направихме по няколко снимки, разделихме нашата група на две части и едните заслизаха обратно през Казаните, а другите /аз вкл. / през Кабата.
Преди хижата видяхме диви кози. Вече допускат хора на няколко метра от себе си. Това е обнадеждаващо, а и могат да се снимат с тел.
На хижа Вихрен бяхме в 19 ч. Естествено отморихме с напитки. Батките с бири, аз с кафе и кола, а Радко с бира и кола😍...
После се дотътрихме до Бъндерица, поизмихме се, кой както може и след обилна вечеря хлътнахме под одеялата.
3-ти ден.
Първо да кажа, че изкачихме 8 от 10 върха.
Причините, според мен, бяха обективни.
Този ден ни се изплези😛
колоритен, воден и студен.
Стартирахме пеш в 9.20, от местн. Нехтеница
В 10.20 цъфнахме на Грънчар. Там отнякъде изскочи хижаря Ангел и веднага занарежда:
- Ще видите сега, ще вали ама много, щевалиидоригърми🧐... аааааа ще го помните този ден, времето се влошава драматично бе еййй къде ше ходите бе🧐
Това бе казано скороговорно - на всички няколко пъти и на всеки поотделно наизпроводяк.
И накрая ни помаха с отрудена ръка
До вр. Овчарица стигнахме лесно, после заваля и увеличихме темпото.
След туй, неочаквано бързо пробягахме над Маричини езера и скоро подминахме Близнаците.
Там заваля вече сериозно, а още - духаше студен вятър на силни талази, и видимостта стана повече от съмнителна.
От премката след Близнак до върха Мусала не спрях да почивам*, което си е добре за мен.
* то никой не спря
На Мусала бехме в 14.10., мокри като кокошки и леко позамръзнали.
Дари започна веднага да си изстисква чорапите, а другите се изтръсквахме като коне и обменяхме впечатления.
Дъждът и вятърът на моменти се усилваха драматично. Мъглата размиваше всичко наоколо.
При тези условия, Иван предложи да, слизаме направо надолу.
Трионите, Малка Мусала и Иречек оставаха за друг път.
Верно губихме два върха, но си спестявавахме маса неприятности.
Всички от групата, бяха ходили по високото в лошо време и дори ужасно такова и никой не възрази.
В 16. 10 бяхме на хижа Мусала. Май я стопанисват приятни хора.
Взех си чай с малък ром.
Иван ме погледна с респект и си поръча същото.
Вечерта бяхме в София.
От там с влака за Варна.
И така резултат - 8 от 10 Балкански първенци за 78 часа , стегнато темпо и стабилна група.
Снимки от днес - малко, времето мина в търчене събличане и обличане.
То и гледките бяха в три тона и близки - сиво, бяло и кафяво.
Айде.
1 ден.
Пролетта реших да участвам в таз годишното издание на спортната проява - "Изкачване на 10 най-високи върха на Балканите за 72 часа" .
За да не ми е скучно, убедих и Радко да, се присъедини.
Програмата беше:
5 август - изкачване на Стефани, Митикас по Локи, Скала и Сколио. После трансфер до България. Спане при Янкиш.
6 август - изкачване на Кутело, Бански суходол, Вихрен. Спане на Бъндерица.
7 август - трансфер до Трещеник и после изкачване на Мусала, Малка Мусала, Иречек. Финал Боровец.
Щом взе да наближава тази авантюра и започна да ме гони шубето. Не се съмнявах, че ще се справя, но да не бавя цялата група /в представите ми съставена от нацепени батки и каки в млада възраст и тигри на планинските маратони. /
Реалността бе различна - група 10 човека, приятна, стегната с нашите възможности.
В три сутринта на 5 август се изсипахме сънени от бусчето си на паркинга на Приония и изтърчахме към заслона Refuge A.
В 5.45 бяхме там.
Починахме за кратко и продължихме към Стефани. След заслона рязко се набира височина, но почти не почивахме и в около 9 /9.05/. бяхме на първия ни връх днес.
После слязохме и се втурнахме към Локи. Изкачването е като на Стефани / по-леко, дори приятно / но доста по - дълго. /
На Митикас имаше стълпотворение. Направихме набързо снимки и слязохме по стандартната пътека.
Другите два върха за днес - Скала и Сколио / в 13 ч. бяхме там/ пробягахме бодро и слязохме обратно подсичайки връх Свти Антоний и без пътека отчасти.
На заслона /Refuge A/ си позволихме 30 мин. почивка. След това, слизахме безкрайни два часа до паркинга на Приония дето стигнахме в 16 ч.
Всичко ходене днес беше 13 часа, около 11 часа активно.
Там се натоварихме на буса и отпътувахме е обратно за България.
Ноща изкарахме в Самуилово, при емблематичния Вальо Янкиш.
Там и вечерята и компанията бяха много приятни.
С Радко си легнахме с кокошките.😊
2-ри ден.
Днес потеглихме за Кутело от Бъндерица чак в 12 ч.
Безобразно късно, за разлика от приятно ранното тръгване в 3 през нощта предния ден.
В гората над хижата, беше задушно и това леко вгорчи стегнатото инак темпо.
В Малкия Казан подухна хладен въздух и очите отново светнаха.
На заслон БАН направихме първата почивка. Там бяхме в 13,20.
[img]https://i.postimg.cc/8k0HFmvg/IMG-20220806-132744-01.jpg[/
На Кутело пристигнахме час след това / 14.20/.
Аз бях леко задъхан.
После до Кончето, преминахме без приключения, освен вятъра който периодично ни терзаеше на силни талази. Заради него аз навлякох целия кофраж от раницата - тънка, почти прозрачна ветровка, бъф и микроскопични ръкавички.😇
На Бански суходол се появихме към 15.20. След няколко снимки, се обърнахме за връщане към Вихрен - по подсичащата.
Вятърът там присъстваше и изчезваше.
На премката обаче, критично се усили за десетина минути, чак до плющене на шюшляци и коланчета на раници.
По ръба отново стана тихо. Най-горе реших нещо да избързам нервно, задъхах се и пристигнах на върха две минути след основната група. В 17. 02 😇
На Вихрен беше навалица. Естествено, както често се случва вече по разни места, се стигна и до хоро /не ние/.😛
Набързо направихме по няколко снимки, разделихме нашата група на две части и едните заслизаха обратно през Казаните, а другите /аз вкл. / през Кабата.
Преди хижата видяхме диви кози. Вече допускат хора на няколко метра от себе си. Това е обнадеждаващо, а и могат да се снимат с тел.
На хижа Вихрен бяхме в 19 ч. Естествено отморихме с напитки. Батките с бири, аз с кафе и кола, а Радко с бира и кола😍...
После се дотътрихме до Бъндерица, поизмихме се, кой както може и след обилна вечеря хлътнахме под одеялата.
3-ти ден.
Първо да кажа, че изкачихме 8 от 10 върха.
Причините, според мен, бяха обективни.
Този ден ни се изплези😛
колоритен, воден и студен.
Стартирахме пеш в 9.20, от местн. Нехтеница
В 10.20 цъфнахме на Грънчар. Там отнякъде изскочи хижаря Ангел и веднага занарежда:
- Ще видите сега, ще вали ама много, щевалиидоригърми🧐... аааааа ще го помните този ден, времето се влошава драматично бе еййй къде ше ходите бе🧐
Това бе казано скороговорно - на всички няколко пъти и на всеки поотделно наизпроводяк.
И накрая ни помаха с отрудена ръка
До вр. Овчарица стигнахме лесно, после заваля и увеличихме темпото.
След туй, неочаквано бързо пробягахме над Маричини езера и скоро подминахме Близнаците.
Там заваля вече сериозно, а още - духаше студен вятър на силни талази, и видимостта стана повече от съмнителна.
От премката след Близнак до върха Мусала не спрях да почивам*, което си е добре за мен.
* то никой не спря
На Мусала бехме в 14.10., мокри като кокошки и леко позамръзнали.
Дари започна веднага да си изстисква чорапите, а другите се изтръсквахме като коне и обменяхме впечатления.
Дъждът и вятърът на моменти се усилваха драматично. Мъглата размиваше всичко наоколо.
При тези условия, Иван предложи да, слизаме направо надолу.
Трионите, Малка Мусала и Иречек оставаха за друг път.
Верно губихме два върха, но си спестявавахме маса неприятности.
Всички от групата, бяха ходили по високото в лошо време и дори ужасно такова и никой не възрази.
В 16. 10 бяхме на хижа Мусала. Май я стопанисват приятни хора.
Взех си чай с малък ром.
Иван ме погледна с респект и си поръча същото.
Вечерта бяхме в София.
От там с влака за Варна.
И така резултат - 8 от 10 Балкански първенци за 78 часа , стегнато темпо и стабилна група.
Снимки от днес - малко, времето мина в търчене събличане и обличане.
То и гледките бяха в три тона и близки - сиво, бяло и кафяво.
Айде.
Коментар