Tweet
Нямаше как да си замина без да съм посетил град Тулча:
Преди да продължа може би тук би било подходящо място в пътеписа ми да напиша нещо за историята на Северна Добруджа. Територията е неизменна част от българската държава в периодата на Първото и Второто българско царство. До средата на 19-ти век все още цяла Добруджа е под османска власт и населението е смесено. Специално в Северна Добруджа чуждестранни наблюдатели докладват, че около половината от населението са българи, с изразено присъствие на турци и татари. Власите са екзотично малцинство. Специално град Тулча е бил важен търговски център на делтата на Дунав, с десетки етнически групи живеещи в града, но все пак най-многоброен етнос са били българите. Градът е безспорното сърце на българското Възраждане в региона. Един известен българин от Тулчанско е Димитър Петков от злощастната фамилия Петкови, чийто най-известен член е земеделецът Никола Петков, убит от комунистите след 9-ти септември.
Както знаете обединеното княжество Влашко и Молдова също изпраща войски в подкрепа на руската армия по време на руско-турската, както ние я наричаме „освободителна“, война от 1877-1878 година. Като резултат държавата придобива независимост, бидейки васал на Османската империя до този момент и се преименува на Кралство Румъния.
Съгласно Берлинския конгрес Руската империя взима от княжество Влашко и Молдова областта Буджак (част от днешна Одеска област, Украйна) поради своята геополитическа цел да се добере до делтата на Дунав и като компенсация предлага на Румъния Северна Добруджа. За целта руският губернатор в Тулча умишлено занижава неколкократко броят на българите в областта, а този на власите е завишен. Човек получава лек повод за размисъл доколко наистина „братята“ руснаци са имали интерес от това България да бъде свободна държава, простираща се в етническите си граници, а не са искали да си създадат просто някаква малка и зависима държавичка на Балканите.
Едва ли ще се намерят много хора в днешна Румъния, които да признаят това, но съществуват документирани изказвания от тогава, които ясно показват, че тази територия не е била предмет на интерес на кралство Румъния. Няколко интересни цитата от Уикипедия:
Вестник „Telegraful“ от 30 март 1878 г.:
„ Добруджа ще стане един нов български въпрос. Предстои създаване на княжество България: то веднага ще поиска Добруджа, където принципът на естествените граници, както и принципът на националностите ще бъде в полза на нейните искания “
На 2 април 1878 г. тогавашният румънски министър-председател Братияну заявява чрез вестник „Steaua României“:
„ И въпрос не може да става да се приеме Добруджа. Както географско-икономически, така и етнически, и исторически Добруджа не съставлява част от нашата територия. Разположена отвъд Дунава, тя е естествено продължение на България; населена е най-вече с българи, турци, татари. В нея румънци няма. Ако ние я завладеем, ще стане постоянен източник на конфликти между нас и българите: една отворена рана... “
На 14 ноември същата година румънският крал Карол I отправя до добруджанското население следното послание на български език:
„ С Берлинския договор европейските велики сили присъединиха вашата родина към Румъния. Ние няма да влезем като завоеватели във вашите граници, така определени от Европа... „
Но разбира се както е казал българският народ „като ти дават – взимай“ и Румъния започва да усвоява територията като заселва колонисти от други части на страната, също и власи от Македония. Българските църкви се превръщат в румънски, а българските училища се затварят. В последствие между двете световни войни се въвеждат и аграрни реформи, даващи земя на румънските колонизатори и забраняващи на българите да купуват и продават земя помежду си. Също така българи, емигриращи например към България, имали право да продават земята си единствено на румънската държава.
За последно Северна Добруджа е част от България по време на Първата световна война. Предлагам няколко интересни фотографии от онези години, които взех от Уикипедия. Първата представя тържественото пристигане на цар Фердинанд в Тулча с параход по Дунава:
Посрещане на официалните български власти:
Както се вижда от снимките в онези години все още е имало немалобройно българско население в града:
Репресиите над българите и колонизацията се усилват след Първата световна война, а огромната част от останалото българско население в Северна Добруджа е изселено след сключването на Крайовската спогодба през 1940-та година. Друг аспект е изселването на голяма част от турското население през 1936-та година по силата на двустранен договор между Румъния и Турция.
За мен интерес в Тула представляваше елегантната стара българска църква „Св. Георги“:
Докато правех тази снимка ме заприказва някакъв циганин. Сочеше църквата и ми обясняваше някакви неща на румънски. Като му казах, че не разбирам ме остави на мира.
Преди да продължа може би тук би било подходящо място в пътеписа ми да напиша нещо за историята на Северна Добруджа. Територията е неизменна част от българската държава в периодата на Първото и Второто българско царство. До средата на 19-ти век все още цяла Добруджа е под османска власт и населението е смесено. Специално в Северна Добруджа чуждестранни наблюдатели докладват, че около половината от населението са българи, с изразено присъствие на турци и татари. Власите са екзотично малцинство. Специално град Тулча е бил важен търговски център на делтата на Дунав, с десетки етнически групи живеещи в града, но все пак най-многоброен етнос са били българите. Градът е безспорното сърце на българското Възраждане в региона. Един известен българин от Тулчанско е Димитър Петков от злощастната фамилия Петкови, чийто най-известен член е земеделецът Никола Петков, убит от комунистите след 9-ти септември.
Както знаете обединеното княжество Влашко и Молдова също изпраща войски в подкрепа на руската армия по време на руско-турската, както ние я наричаме „освободителна“, война от 1877-1878 година. Като резултат държавата придобива независимост, бидейки васал на Османската империя до този момент и се преименува на Кралство Румъния.
Съгласно Берлинския конгрес Руската империя взима от княжество Влашко и Молдова областта Буджак (част от днешна Одеска област, Украйна) поради своята геополитическа цел да се добере до делтата на Дунав и като компенсация предлага на Румъния Северна Добруджа. За целта руският губернатор в Тулча умишлено занижава неколкократко броят на българите в областта, а този на власите е завишен. Човек получава лек повод за размисъл доколко наистина „братята“ руснаци са имали интерес от това България да бъде свободна държава, простираща се в етническите си граници, а не са искали да си създадат просто някаква малка и зависима държавичка на Балканите.
Едва ли ще се намерят много хора в днешна Румъния, които да признаят това, но съществуват документирани изказвания от тогава, които ясно показват, че тази територия не е била предмет на интерес на кралство Румъния. Няколко интересни цитата от Уикипедия:
Вестник „Telegraful“ от 30 март 1878 г.:
„ Добруджа ще стане един нов български въпрос. Предстои създаване на княжество България: то веднага ще поиска Добруджа, където принципът на естествените граници, както и принципът на националностите ще бъде в полза на нейните искания “
На 2 април 1878 г. тогавашният румънски министър-председател Братияну заявява чрез вестник „Steaua României“:
„ И въпрос не може да става да се приеме Добруджа. Както географско-икономически, така и етнически, и исторически Добруджа не съставлява част от нашата територия. Разположена отвъд Дунава, тя е естествено продължение на България; населена е най-вече с българи, турци, татари. В нея румънци няма. Ако ние я завладеем, ще стане постоянен източник на конфликти между нас и българите: една отворена рана... “
На 14 ноември същата година румънският крал Карол I отправя до добруджанското население следното послание на български език:
„ С Берлинския договор европейските велики сили присъединиха вашата родина към Румъния. Ние няма да влезем като завоеватели във вашите граници, така определени от Европа... „
Но разбира се както е казал българският народ „като ти дават – взимай“ и Румъния започва да усвоява територията като заселва колонисти от други части на страната, също и власи от Македония. Българските църкви се превръщат в румънски, а българските училища се затварят. В последствие между двете световни войни се въвеждат и аграрни реформи, даващи земя на румънските колонизатори и забраняващи на българите да купуват и продават земя помежду си. Също така българи, емигриращи например към България, имали право да продават земята си единствено на румънската държава.
За последно Северна Добруджа е част от България по време на Първата световна война. Предлагам няколко интересни фотографии от онези години, които взех от Уикипедия. Първата представя тържественото пристигане на цар Фердинанд в Тулча с параход по Дунава:
Посрещане на официалните български власти:
Както се вижда от снимките в онези години все още е имало немалобройно българско население в града:
Репресиите над българите и колонизацията се усилват след Първата световна война, а огромната част от останалото българско население в Северна Добруджа е изселено след сключването на Крайовската спогодба през 1940-та година. Друг аспект е изселването на голяма част от турското население през 1936-та година по силата на двустранен договор между Румъния и Турция.
За мен интерес в Тула представляваше елегантната стара българска църква „Св. Георги“:
Докато правех тази снимка ме заприказва някакъв циганин. Сочеше църквата и ми обясняваше някакви неща на румънски. Като му казах, че не разбирам ме остави на мира.
. Платих за входа и влязох да разгледам. По същество приятна селска къща и добре поддържан дом-музей, със стандартна експозиция от вещи, снимки и произведения на поета. Информацията беше само на румънски, но аз вече се бях подготвил така или иначе.
Коментар