Здравейте, пътешественици!
Тази година кризата с коронавируса обърка живота и плановете на много хора. В моя случай това се отрази и на планираните ми пътешествия. Въртяха се някакви идеи за по-авантюристично пътуване с верния ми Голф до Исландия, впоследствие се обмисляше някакъв вариант за обиколка на големите средиземноморски острови, след това пък се канех да тръгна към Кипър с междинни спирки в Турция.
Всичко това пропадна, но пък автомобилни пътешествия си организирам още от ученик и не желаех тази година да не забягна съвсем наникъде. Поради общата несигурност и нежеланието ми да се занимавам с PCR тестове на края всъщност вариантите ми се сведоха единствено до Румъния. Да де, ама пък накъде да ходя точно? Така в главата ми се зароди идеята за едно малко по-необичайно пътуване с по-скоро патриотична насоченост. Реших да се отправя към забравените български земи в Северна Добруджа в опознаване на съхраненото българско културно наследство там. Всъщност по-правилно е да се каже „цялостно пътешествие из Добруджа“, тъй като досега и в Южна Добруджа никога не бях ходил.
Поинтересувах се малко от възможни места за посещение и колкото повече се информирах, толкова повече се ентусиазирах. Бързам в началото още да кажа, че в моя разказ ще си позволявам известна доза политико-исторически коментари. Нямам претенции за абсолютна обективност или истинност на изнасяните от мен твърдения, ще споделям и също така свои собствени разсъждения, наред с впечатления от видяното. Не бих искал да звуча като краен националист, защото не се считам за такъв, нито пък ми е целта да разпалвам конфликти в Интернет или да роня сълзи по едни отминали времена. От друга страна обаче историята ми е хоби от дете и считам, че историческата истина трябва да се изказва, а не да се премълчава или изопачава.
В днешно време за голяма част от нас Северна Добруджа не означава нищо или е просто някакъв смътен спомен от картите на българското землище през 19-ти век. До преди 100 години там обаче е живеела многобройна българска общност, имало е будни села и развити градски центрове, които по нищо не са отстъпвали на големи възрожденски градове като Пловдив, Карлово, Копривщица, Велико Търново и много други.
Като последно уточнение ще вметна, че всички места, за които пиша са вече известни. Нищо не съм откривал, а съм се ръководил от разкази на българи, които са описали и други интересни забележителности по тези земи. Ще се радвам на коментари и забележки от ваша страна в случай на несъгласие с моите твърдения, за да можем да заформим евентуално някаква интересна и градивна дискусия .
И след това дълго въведение нека все пак представя една карта на маршрута:
Тази година кризата с коронавируса обърка живота и плановете на много хора. В моя случай това се отрази и на планираните ми пътешествия. Въртяха се някакви идеи за по-авантюристично пътуване с верния ми Голф до Исландия, впоследствие се обмисляше някакъв вариант за обиколка на големите средиземноморски острови, след това пък се канех да тръгна към Кипър с междинни спирки в Турция.
Всичко това пропадна, но пък автомобилни пътешествия си организирам още от ученик и не желаех тази година да не забягна съвсем наникъде. Поради общата несигурност и нежеланието ми да се занимавам с PCR тестове на края всъщност вариантите ми се сведоха единствено до Румъния. Да де, ама пък накъде да ходя точно? Така в главата ми се зароди идеята за едно малко по-необичайно пътуване с по-скоро патриотична насоченост. Реших да се отправя към забравените български земи в Северна Добруджа в опознаване на съхраненото българско културно наследство там. Всъщност по-правилно е да се каже „цялостно пътешествие из Добруджа“, тъй като досега и в Южна Добруджа никога не бях ходил.
Поинтересувах се малко от възможни места за посещение и колкото повече се информирах, толкова повече се ентусиазирах. Бързам в началото още да кажа, че в моя разказ ще си позволявам известна доза политико-исторически коментари. Нямам претенции за абсолютна обективност или истинност на изнасяните от мен твърдения, ще споделям и също така свои собствени разсъждения, наред с впечатления от видяното. Не бих искал да звуча като краен националист, защото не се считам за такъв, нито пък ми е целта да разпалвам конфликти в Интернет или да роня сълзи по едни отминали времена. От друга страна обаче историята ми е хоби от дете и считам, че историческата истина трябва да се изказва, а не да се премълчава или изопачава.
В днешно време за голяма част от нас Северна Добруджа не означава нищо или е просто някакъв смътен спомен от картите на българското землище през 19-ти век. До преди 100 години там обаче е живеела многобройна българска общност, имало е будни села и развити градски центрове, които по нищо не са отстъпвали на големи възрожденски градове като Пловдив, Карлово, Копривщица, Велико Търново и много други.
Като последно уточнение ще вметна, че всички места, за които пиша са вече известни. Нищо не съм откривал, а съм се ръководил от разкази на българи, които са описали и други интересни забележителности по тези земи. Ще се радвам на коментари и забележки от ваша страна в случай на несъгласие с моите твърдения, за да можем да заформим евентуално някаква интересна и градивна дискусия .
И след това дълго въведение нека все пак представя една карта на маршрута:
Коментар