Далматинските перли на UNESCO

[zippel]

Предната година обиколихме северните части на Хърватска, тази година беше ред на по-южните. По-точно казано става дума за Далматинското крайбрежие. По принцип то се простира от град Сень, който видяхме миналата година, до Бока Которска в Черна Гора. В най-южната му част се намира Дубровник.
Чисто географски погледнато най-логичният маршрут до Дубровник е подходът от юг, т.е през Сърбия, Косово, Албания, Черна Гора. Или вместо през Сърбия, през Македония. И в двата случая разстоянието от Бургас е 1250 км, но се минава през 5 граници, при това неевропейски. Освен това пътят от Дубровник на север минва през тясна ивица, която е територия на Босна и Херцеговина. Това значи излизане от ЕС и след 10 км влизане пак в ЕС. Всичко това в активния туристически сезон можеше да означава висене по границите с часове, което лично за мен е доста тегаво, затова реших Дубровник да остане за друг път, а тази екскурзия да обхване Далматинското крайбрежие в основната му част - от Сплит до Задар.
Избрах посока на обиколката от юг на север, което означаваше начална точка град Сплит. Дотам може да стигне основно по два начина - от север и от юг. В първиа случай растоянието е 1600 км срещу 1400 км при подхода от юг, но като чисто времетраене на пътуването разликата е 3-4 часа в полза на по-дългия. Причината е, че при него се кара почти изцяло по магистрала, докато при южния подход магистралните участъци са доста по-малко. Ако към това се добави пресичането на 7 граници за разлика от само 2 при подхода от север, най-добрият маршрут до Сплит остава извън съмнение - през Белград и Загреб.
Разбира се, разделих тези 1600 км на две по 800, защото тръгвам на почивка, а не на състезание, така че първата нощувка беше планирана в Белград. Нищо особено в първия ден освен това, че изненадващо Калотина я минахме за половин час. Беше началото на септември и вероятно повечето от турските гастарбайтери се бяха вече прибрали. Така, че минаваме на

Ден втори : Белград - Сплит

Пътят до Загреб е ясен и покaзван много пъти. И границата при Батровци ни отне само половин час, а нататък по магистралата имаше и много такива ситуации.



В Загреб се отбихме за малко до търговския комплекс "Супернова", който се намира при самата магистрала без да се влиза в града и е удобно място за почивка и освежаване. Има и валутно бюро ако нямате куни. Излизането от магистралата за него е при тази отбивка



А молът изглежда така



Продължихме. Малко след Супернова магистралата се разделя на две посоки - за Словения и за Риека и Сплит.



Ако пътувате към Сплит по този маршрут през юли и август знайте, че от това отклонение нататък мургавите австрийци и швейцарци вече ги няма на пътя. Стотина километра по-късно има отклонение надясно за Риека и наляво за Сплит.



От това място пътят навлиза в Динарските планини, които не са много високи, но все пак са си планини и в следващите стотина километра се минава през много тунели, два от които са а дължина почти 6 км. Първият "Мала Капела" е в началото на участъка



А вторият "Свети Рок" в края му



След това пътят излиза на западния скат на планината, който е изцяло скалист.

[zippel]

Когато се проектират магистрали, през определен интервал с обособяват зони за отдих. В България и Гърция на много от тези места има просто паркинги и най-много някакви тоалетни, често и химически. По тях рядко спират пътници понеже са неудобни, а в някои случаи дори неприятни. За разлика от Гърция, у нас по магистралата има много бензиностанции, най-вече на големите вериги, които успешно изпълняват замисъла на зоните за отдих. По магистралите в бившите югославски републики тези зони се наричат или одморища или почивалища и обиновено представляват комбинация от бензиностанция, заведение за бързо хранене и тоалетни. В Хърватска и най-вече в Словения са чисти, подредени и добре поддържани така, че на пътуващия да му е приятно да се отбие.

Едно такова одморище има веднага след втория дълъг тунел, за който стана дума по-горе. То се казва Маруне. Бях го набелязал на картата заради панорамните гледки, които очаквах да има към Адриатическо море, пък и беше време за кафе.
Това, което видях обаче, нямаше нищо общо с очакванията ми. Оказа се, че всички сгради са пусти и изоставени, всичко беше затворено, нямаше и жива душа. Изглеждаше заловещо. Освен това имаше много силен вятър от морето, та не ни беше въобще до гледки. Не знам историята на това начинание, може някога да е било живо, с кафе и ресторант, но преди две години, когато бях там беше много неприятно място и въобще не си струваше отбиването. Ето и един кадър от обстановката.



От това място започва едно много живописно спускане докато се излезе на морския бряг, но от пътя не се вижда панорамата, която се отваря към Адриатическо море. Два кадъра от този участък.





Вече сме в началото на Далматинското крайбрежие. Няколко думи за него.

Името произлиза от римската област Даламация, която е била разположена точно на това място. Далматинското крайбрежие е силно нарязано с множество разпокъсани острови, носове и заливи с много издължени форми. Формално заливите са част от Адриатическо море, но на практика представляват продълговати морски езера, свързани с тесни протоци. с множество заливи и носове, които удължават бреговата ивица почти двойно. Броят на островите в акваторията на Далмация достига около 1200, като много от тях са с незначителни размери.
По протежението му има четири окръга, които на хърватски се наричат жупании : Задар, Шибеник, Сплит и Дубровник.

Както стана дума по-горе, в този пътепис ще покажа първите три а Дубровник остава за по-нататък.
Магистралата до Сплит е в перфектно състояние и по пътя не се случи нищо особено с изключение на момента, когато бях изпреварен от ето това



Мина толкова бързо, че не успях да разбера каква марка е. Сега като го гледам ми докарва на "Ламборгини", но не съм сигурен. Пък и не съм познавач на този вид автомобили. Само от обща култура.

Информация за град Сплит.
Втория по големина град в Хърватска е с население около 180 хиляди. Той е важен икономически център с разнообразна индустрия. За туристите е интересен историческия център на града, който е в списъка на UNESCO за световното културно и историческо наследство.
Селището датира от гръцки времена (4 век преди Христа), но се оформя като град по времето на римския император Диоклециaн, който след като абдикира от престола решава да си построи пенсионерска резиденция далеч от римските сплетни и близо до родното му място. Така през 4 век след Христа бива издигнат Двореца на Диоклециaн, чиито останки са най-ценния исторически паметник в Стария град.
Последващата история на Сплит с нищо не се различава от тази на останалите градове в региона - основно венецианско присъствие и обичайните перипетии в края на 19 и началото на 20 век и двете световни войни - редуващи се кратки периоди на австрийско, фашистко и комиунистическо владение.
Стария град на Сплит е прекрасно място с тесни улички и малки площадчета във венециански стил, наоколо се редуват приятни кафенета, ресторанти, художествени галерии и антикварни магазини.
Един интересен факт. През 2006 г. под натиска на местните предприемачи властите решават да реализират проект с 20 нови сгради, търговски център и паркинг, всичко това в рамките на Стария град. Обществеността, обаче се противопоставя с петиция срещу начинанието и през 2007 г. това отпада и до ден днешен всичко е запазено и нищо ново няма построено, което е основната причина мястото целогодишно да е посещавано от повече от половин милион туристи, 80% от които чуждестранни.

Извън Стария град, който е като отделен свят, Сплит изглежда като съвсем резонен европейски окръжен център. В архтектурно отношение жилищните комплекси имат лек социалистически привкус, но това си има историческа логика. Два кадъра от влизането в Сплит.

[zippel]

Напълно в съотвествие с принципите ми, хотелът, т.е. местонощувката беше апартамент близо до Стария град в стара двуетажна сграда с вътрешен двор, където имаше частен паркинг. Не помня цената, но бе под средното ниво. Ще питате кое е минуса? Комфорта. Абсолютна дупка с неудобни стари легла и още по-неудобна баня, чистота с много забележки. Както всички знаем, пълно щастие няма.
Вечерта разгледахме Стария град и основните му забележителности. Разбира се, на първо място Двореца на Диоклециaн. Някога е изглеждал така



Сега се вижда това, но и то не е малко. Централния площад Перистил.



Катедралата Св. Домниус (покровителя на Сплит), строена по римско време, която в началото е била мавзолей. Тя е издържана в романски стил, но камбанарията, която е строена повече от две столетия (14-16 век), е във венециански стил. Намира се до самия площад.



От площад Перистил се минава по най-тясната улица, наречена "Пусни ме да мина" (на хърватски "Pusti me da projdem") и се стига до Храма на Юпитер, който датира от 4 век. Входа му се пази от безглав сфинкс, а от старите колони е останала само една.



От Храма на Юпитер се продължава към централния площад в Стария град и от него до Площада на Рубликата, или както местните го наричат Площад Прокуратив. Той е създаден през 19 век, като от трите си страни е ограден с величествени сгради в сил Нео Ренесанс, с което напомня площад Сан Марко във Венеция. Поне така казват.



Общо взето това са основните неща, които трябва да се видят. Разбира се, има и много други по-дребни, но самата атмосфера в Стария град с тесните улички, застлани с мраморни плочки, сградите около тях, кафенетата, арт магазините, е неповторима.
Следата от днешния ден.

[zippel]

Ден трети : остров Хвар

Днешният ден бе планирано посещение на един от известните хърватски острови - Хвар.

Остров ХВАР е чевърти по големина от Далматинските острови с площ 300 кв.км и население около 11 000 жители. Разположен е на юг от Сплит и има силно издължена форма в посока изток-запад. Почти по цялата дължина на острова върви планински рид с височина между 300 и 550 м. Останалата част от територията изобилства с плодородни равнини, а сколоновете са покрити с гори. На Хвар има много извори на сладка вода, което е нетипично за Далматинските остови.
Островът е заселен още в неолита, след това колонизиран от Древна Гърция, по-късно става владение на Римската република, след което дълго време е под контрола на хърватските князе на Омиш и Сплит. През 13 век е под властта на короната на Свети Стефан, а от 14 век преминава под юрисдикцията на венецианската република. В края на 18 век, след кратко немско и френско владение, преминава под властта на Австрийската империя. През 20 век следва съдбата на останалите острови в региона.
В югозападната част на Хвар е разположена група от 16 малки острова, наричана "ПАКЛЕНИ ОТОЦИ". Често ги превеждат като "Дяволските острови", но не е коректно, тъй като името всъщност идва от дървесната смола, добивана от тях, с която са покривали корабите с цел консервация. Характерно за островите е, че са със силно накъсана форма и има много заливи, в някои от които са разположени плажове, обикновено каменисти.
Главният град на острова носи името му, т.е. също Хвар. Има крепост от византийско време, която после е била обновявана няколко пъти. От крепостта се открива чудесна гледка към града Хвар и Паклените острови. Близо до пристанището има Фрнцискански манастир от 15 век с висока и красива камбанария. Забележителност представлява и катедралата "Св. Стефан" на централния площад до пристанището, също с висока камбанария.

До Хвар се ходи с пътнически катамаран. Докато чакахме корабчето успях да направя снимка на Стария град на Сплит откъм пристанището.



Обстановката в Хвар беше приятна и доста подобна на тази в Стария град на Сплит.







Заливът на пристанището бе осеян с лодки и малки яхти.



Върнахме се в Сплит следобед а вечерта излязохме по-рано за да разгледаме Стария град. Всъщност снимките по-горе са от този ден.

[zippel]

Ден четвърти : Сплит - Трогир - Шибеник

Програмата за този ден беше придвижване на север до град Шибеник и разглеждане на още едно от популярните туристически места на Далматинското крайбрежие - Трогир.

ТРОГИР е един от бисерите на Адриатика, прочут главно със Стария си град, който е също е в списъка на UNESCO. Градът не е голям - 13 хиляди жители и както повечето населени места в този район на Хърватска през лятото става многократно по-населен. Например в Трогир има повече от 600 хотела.
Историческият Стар град се намира на малък остров, разположен между континеталната част и остров Чиово.
Трогир е основан през 3 век BC от гръцки колонисти. Градът успешно се развива, въпреки че през римския период е в конкуренция с близкия Сплит. През 7 век на далматинското крайбрежие се заселват славяните и не след дълго градът попада под властта на хърватските крале.
През 1123 г. Трогир е напълно разрушен от сарацините, но скоро след това е възстановен отново. През 1420 г. заедно със значителна част от далматинското крайбрежие попада под контрола на Венецианската република.
След падането на Венецианската република през 1797 г. градът става част от Австрия. По време на Първата и Втората световна война Трогир е окупиран от Италия, след което е в границите на Югославия. След разпадането на Югославия градът е част от Независима Хърватия.
Трогир има над 2300 години непрекъсната градска традиция. Неговото културно наследство е оформено под влиянието на древните гърци, римляните и венецианците. Трогир има множество архитектурни паметници от различни епохи като дворци, църкви и кули, както и една крепост, поради което през 1997 г. е вписан в Списъка на UNESCO. Правоъгълната му градска планировка датира още от елинистичния период, която по-късно последователно е доразвивана от различни владетели със забележителни обществени и жилищни сгради и укрепления. Неговите красиви римски църкви се допълват от впечатляващи ренесансови и барокови сгради от венецианския период.
Трогир е най-добре запазеният римско-готически град не само в Адриатика, но и в цяла Централна Европа. Средновековната стара част на Трогир е заобиколена от крепостни стени, запазен замък и кула и поредица от жилища и дворци в романски, готически, ренесансов и бароков стил. Най-величествената сграда в града е Трогирската катедрала, чиято западна порта е дело на майстор Радован, призната за най-значимият труд на римско-готическия стил в Хърватска.

Остров Чиово е свързан с Трогир посредством мост така, че първо се отбихме там. Един кадър от пристанището му.



На следващия кадър се вижда Стария град на Трогир отдалеч



А това е моста, който свързва острова с града.



Паркиране близо до старата част не беше възможно, затова намерихме платен паркинг на около 500 м от нея.
Историческата част на Трогир е по-малка като площ, но с нищо не отстъпва по уникалност на тази в Сплит. Дори бих казал, че е по-красива.



Тесните улички не позволяваха да се направят снимки на прилежащите красиви сгради. Най-широкото място бе площадчето при катедралата, но то пък беше пълно с чадъри и маси от околните кафенета. Много приятно място, но трудно за снимки. Все пак успях да хвана катедралата.



Точно тогава в катедралата имаше група ученици, а следващата чакаше пред вратата, така че толкова от Трогир.

[zippel]

Продължихме пътя си. Следващата отбивка бе след 25 км в курортното село Рогозница. Населението му е около 1000 жители, които през летния сезон се увеличават многократно поради наличието на много хотели. Такива курортчета по Далматинското крайбрежие се редуват едно след друго и са десетки, а може би и стотици. Хaрактерно за тях е, че бреговата линия е много разпокъсана, което осигурява тихи и закътани от вълните заливчета, изключително подходящи както за лодки, така и за плуване. Недостатъка е липсата на пясъчни плажове, но това си е недостатък на целия Адриатик.
Старата част на Рогозница се намира на едноименен остров, понастоящем свързан със сушата посредством изкуствен провлак.



Крайбрежната улица се оказа доста приятна и подходяща за кафе, но поради напредналото време спряхме само за малко.



На отсрещния бряг, до който с кола се стига за не повече от 5 минути, се виждаше доста голяма марина.



Трябваше да обиколим островчето от другата страна за да излезем пак на провлака. В дъното се минава през иглолистна горичка, чиито дървета не са разпространени у нас.



Поехме пак на север. Малко след като излязохме на главния път от лявата страна се видя друга доста голяма марина.



Веднага след това се минава през известното курортно градче Примощен.



И малко по-късно през по-малкото Долац.

[zippel]

Насочихме се към дъното на вдлъбнатия 5 км залив на друго курортно място - Гребащица.



А това е мост над протока, който свързва малък залив с Адриатическо море. Моста не е голям, но е сводов и много красив, затова често тук спират туристи за снимки.



Ние не спряхме на моста а малко след това в курортното село Бродарица.

То е известно с близкия остров Крапан, който е един от най-малките населени острови в Адриатическо море и определено най-ниския. Средната му надморска височина е 1.50 м. В миналото е бил известен с добива на сюнгери от морското дъно. Тази дейност съществува и до днес, макар и в много по-малки размери. Островът не е туристически въпреки, че в последните години все повече се превръща в такъв. Достъпа до него е с пасажерско корабче, а пътят 5 минути. Честотата е горе-долу по един курс на час.

На следващия кадър се вижда кея и дори корабчето.



С малко късмет успях да намеря място за паркиране. Корабчето тръгна почти веднага и ето го остров Крапан.



Кея на който слязохме.



Очаквах повече присъствие, но се оказа, че туристи почти нямаше. Беше по обяд, а работеше единствено нещо средно между кафене и капанче, при това с не дотам уютна осбтановка. Хванахме следващия курс на корабчето, който бе след половин час. Посещението на този остров определено не си струва времето.

Една снимка на село Бродарица откъм острова.

[zippel]

Вече бяхме съвсем близо до град Шибеник и е време за няколко думи за него.

ШИБЕНИК е третият по големина град на Далматинското крайбрежие, с население над 50 хиляди. Предимно туристически център, но има и транспортно и индустриално значение. Основното за него е, че е най-стария чисто хърватски град на Адриатическо море. За разлика от останалите исторически места в района той не е основан от гърци, илири или римляни, а от хървати през 11 век. Веднага след основаването си е бил разкъсван между Венеция, Византия и Унгарското кралство, докато накрая трайно там се настаняват венецианците. Не бива подминат и от османските набези. В крайна сметка след падането на Венецианската република през 18 век Шибеник остава в границите на Австрийското кралство и в частност на Династията на Хабсбургите. След Първата св. война е окупиран от Кралство Италия, което обаче бързо го отстъпва на Кралство Сърбия. През Втората св.в. градът бива окупиран от фашистка Италия, а след нея става част от Югославия. След падането на комунизма в периода 1991-1995 г. по време на Хърватската война за независимост Шибеник е бил жестоко бомбардиран от войските на Югославката Народна армия.
Забележителностите в Шибеник са няколко. Сред историческите са катедралата Свети Якоб, строена през 15-16 век в смесица от Готик и Ренесанс. Интересното при нея е, че е устояла на всички набези с изключение на бомбардировките на югославските комунистически сили през 1991 г., които сериозно повредили покрива й. В последствие всичко старателно е било възстановено и понастоящем катедралата е в списъка на ЮНЕСКО за световното наследство. Тя се намира в Стария град, който е подобен на тези в Слит и Трогир.
Освен катедралата, в района на Шибеник има още 4 исторически забележителности. Всички те са крепости. Най-известната е Свети Никола, разположена на малък остров при самия вход на залива Шибеник. Строена е през 16 век на мястото на стар бенедиктински манастир. Целта й да не допуска навлизането на вражески съдове в залива в голяма степен била постигната не толкова заради 52-та топа, които притежавала, а по-скоро заради внушителния си вид и местоположение.
Край Шибеник има и две природни забележителности. Едната е резервата Крка, а другата - архипелага Корбати, обявен за Национален парк. Той е най-гъстия в целия Средиземноморски басейн и се състои от над 150 острова, разположени на площ едва 320 кв.км. Отстои на около 15 км от брега.

Крка беше превиден за следващия ден, а архипелага не ни беше в плана. Но първо се отбихме да погледнем отдалеч крепостта Свети Никола.



След това до мола Далмаре за да хапнем набързо.



И вече сме в Шибеник. Няколко кадъра от града.







Местонощувката беше пак близо до историческия център, но собственикът беше написал, че осигурява паркинг. Оказа се вярно, но ето как трябваше да се стигне до мястото.

[zippel]

Късния следобед и вечерта бяха преназначени за разходка из старата част на Шибеник. Тя не е толкова интересна както тези на Сплит и Трогир а и беше ми омръзнало да опитвам снимки по тесни улици, затова този път не се и мъчих. Все пак няколко кадъра.







Понеже катедралата Свети Якоб е най-голямата забележителност, а и за да уважа присъствието й в списъка на UNESCO, една снимка от нета.



А ето и следата от четвъртия ден.

[zippel]

Ден пети : Шибеник - Задар

Съвсем близо до Шибеник от северна страна се намира друга популярна хърватска забележителност - природния резерват Крка. След като предната година дъждът не ни позволи да видим Плитвичките езера, посещението на Крка бе задължително защото двата резервата са подобни, само дето Плитвичките езера се смята за много по-красив.

Националният парк Крка е разположен по протежението на едноименната река в средното и долното й течение. В тази си част коритото на реката е доста широко и образува множество завои, което съчетано с обилната растителност от двете му страни придава на района изключителна красота. По тази причина през 1985 г. е обявен за национален парк. Площта на парка е 109 кв.км, а основните туристически места са Скрадински бук и Рошки слап. И на двете има красиви меандри и каскади. Интерес представляват също така и манастира Крка, както и островчето Висовац, на което има голям православен манастир.
Националният парк Крка е перфектно организиран и поддържан и с точни и ясни правила за посещение от туристи. Достъпа на автомобили до интересните места е забранен, а в цената на билета влиза транспорт с корабче или с автобус. За посещението му трябват най-малко 6 часа.
Нещо интересно. В местността Скрадински бук е имало хидроелектрическа централа, пусната в действие през 1895 г, само два дни след като Никола Тесла открива централата при Ниагарския водопад. По тази причина Шибеник е бил електрифициран доста преди много от европейските градове.

При входа към резервата има голям паркинг, кафета, ресторанти и съоветните туристически обекти - информационен пункт, каса и магазинчета със сувенири.



Нямахме 6 часа за корабчето, затова избрахме варианта с автобус до Скрадински бук, след това пеша до водопадите и обратно, после с колата до Рошки слап за да го видим и толкова.
Пътуването с автобуса е няколко минути до туристическия център, откъдето тръгват туристическите пътеки. А те изглеждат ето така



Дървените пътеки минаваха или покрай или над планински ручеи, в които водата бе кристално чиста.



На по-дълбоките места водата придобива синьозелен цвят.



Започнаха да се появяват места, където се образуват естествени бентове от покрити с варовикова кора подводни растения - явление, което е причина за красивия изглед на водопадите на тези места. Същото явление е образувало и Плитвичките езера.

[zippel]

Накрая стигнахме до местността Скрадински бук, където се събират няколко потока и се образуват няколко водопада.









Със сигурност това е най-атрактивното място от резервата Крка. Освен това има музей на водениците и туристически център с ресторант, магазини и сергии.

Последва връщане до паркинга за автобусите и оттам до паркинга с колите. Купихме си някакви сандвичи в едно от капанчетата, но не ставаха за нищо. Потвърждаваше се мнението, че кухнята не е най-силната страна на хърватите.

Поехме към втората топ атракция в Крка - водопада Рошки слап. Пътят дотам от Скрадински бук с кола е около 25 км, минава през няколко околни села и на места е доста живописен.
От тази крайпътна отбивка



панорамата е такава



Последните метри от пътя минават през тясно мостче, след което се стига до паркинг. 25-секундно клипче от преминаването по моста.

Паркингът при Рошки слап е доста малък и притеснен. С мъка намерихме място и отидохме пеша до водопада. Местността е приятна



но самият водопад не е нищо особено.

[zippel]

Отчитайки времето за пътуване, трудността с намиране на място за паркинг и това, което може да се види на Скрадински бук, моето мнение е, че водопада Рошки слап може и да се прескочи като атракция. Ако изберете 6-часовия вариант с корабчето, то ще ви закара дотам. Ще мине и край островчето Висовац с манастира, което ние не успяхме да видим.
От Рошки слап може да се отиде с кола до самия манастир Крка, който вероятно е интересен, но това означаваше още 2 х 25 км по междуселски пътища, за което нямахме време. Така, че след Рошки слап продъжихме по набелязания маршрут.
Крайната цел за днес бе град Задар. Пътят до него се движи успоредно на морския бряг. Също така успоредно на брега са разположени двата продълговати острова Пашман и Углян, които са свързани със сводов мост така, че за по-интерено решихме да минем през тях.
Отправната точка на ферибота за о-в Пашман е градчето Биоград на Море. Пристанището е малко, но марината до него доста обширна.



В тази част на Даламатинското крайбрежие от западната му страна има множество малки и големи острови, които са разположени на две ивици с дължина около 120 км надлъжно на брега на около 2-3 км от него.



Тази конфигурация образува естествена защита от силни вълнения. По тази причина фериботите са двустранни, от най-малките. Почти като салове.



ПАШМАН е среден по големина остров от Далматинската група. Площта му е 60 кв.км. Населението е сравнително малко - под 3000 жители. Островът има продълговата форма с размери 20 на 3 км. Известен е с най-чистите морски води сред Хърватските острови, причина за което са непрекъснато сменящите посоките си течения.
На Пашман има стар бенедиктински манастир от 12 век, който се казва "Св. Козма и Дамян" и се намира край село Чоковац. В църквата има останки от древен кръст, 600-годишно готическо разпятие и много камъни с надписи на глаголица. Манастира е близо до пътя, но е отворен за посещение само следобед. От него има красива гледка към пристанището Ткон.

Плаването трае около 10 минути и вече сме на остров Пашман.



Нямаше време за манастира, затова се насочихме на север. Надлъжното пресичане на остров Пашман е около 20 км и по пътя няма нищо инстересно. Все пак няколко кадъра за представа.

[zippel]

Следващият остров се казва УГЛЯН. И той е среден по големина с площ 50 кв.км и също така има издължена форма с подобни размери. Пристанищния му град се казва ПРЕКО. Близо до това пристанище има малко гористо островче, което се нарича ГАЛОВАЦ. То се намира съвсем близо до брега (на 80 м) и на него има стар францискански манастир. Връзката със него се осъществява чрез малка дървена лодка.

Ето го и моста, който свързва двата острова. Разстоянието между тях е 55 м.



Пейзажите на Углян с нищо не се различаваха от тези на Пашман, затова стигнахме само до средата на острова, където се намира пристанището Преко. Опитахме се да отидем до място, откъдето се вижда островчето, но се оказа доста пренаселено и нямаше къде да спрем наблизо. Не разполагахме с време за разходка заради ферибота, затова една снимка на островчето Галовац от нета.



И ето ни на пристанището. Малко чакане и се качваме на ферибота. И този е двустранен, но е по-голям.





Последната снимка е от борда. Пътят до Задар е около половин час.

Град ЗАДАР е най-северния главен град на Далматинското крайбрежие. Историческата му част макар и да не е в списъка на ЮНЕСКО с нищо не отстъпва на тези на Сплит, Трогир и Шибеник. Основните забележителности в нея са около централния площад. Това са четири църкви в романски стил : кръглата "Свети Донат" от 9 век, катедралата "Св. Анастасия" от 12 век, "Св. Мария" и "Св. Илия". Освен тях има и останки от римски форум. На северозапад от площада е разположен францисканския манастир "Св. Фран", а в най-западната част се намира уникалния морски огран на Задар. Той представлява съоръжение от стъпки, издълбани в бял камък на кея, под които има 35 музикално настроени тръби с отвори към тротоара. Тръбите са групирани в седем групи с пет избрани тонове всяка, получени от матрицата на традиционното акапелно пеене. Движението на морето избутва въздух и в зависимост от размера и скоростта на вълната – се чуват музикални акорди. Внушителната инсталация е построена през 2005 година от архитекта Никола Башич. Уникалният инструмент е първият в света музикален орган с тръби, на който „свири“ морето.

Първи впечатления от Задар.

[zippel]

Хотелът бе в историческата част, но в изцяло пешеходна зона. На стотина метра от него бях набелязал голям паркинг, на който успяхме да наместим колата. Разбира се, платен, но до 20 ч. и сутринта от 8. Всъщност за гости друга опция няма.



Малко се поозорихме с багажите, но си струваше. Апартаментът в Задар се оказа супер и като комфорт и като местоположение. Настанихме се и излязохме да разгледаме старата част. Беше вече тъмно и не правихме снимки. По-долу ще покажа една от паркинга, където са две от забележителностите.
Историческата част на Задар не е толкова впечатляваща като тези на Сплит, Трогир и Шибеник, но атмосферата също е приятна. Отидохме до морския орган за да добием представа за какво става дума. Не е нещо изключитлно, но е интересно. Прилежащия площад е оформен с дълги бетонови стъпала, на които посетителите да седят докато слушат звуците на органа.



Ето и една илюстрация от Youtube какво представляват обстановката и звуците, които издава органа.

https://www.youtube.com/watch?v=JQf2qgyfIsw

Край и на този ден. Трасето :



На другия ден сутринта обстановката край паркинга беше съвсем безлюдна и успях да направя снимка на централния площад с основните забележителности на Задар - кръглата църква"Свети Донат", катедралата "Св. Анастасия" и най-отляво част от римския форум.



И няколко снимки от Задар по пътя към изхода от града.







Както се вижда, времето не бе никак подходящо за снимков материал.

Този и следващия ден преминаха в преодоляване на 1500-те километра до дома с междинна нощувка в Белград. През тях не се случи нищо интересно, така че пътеписът свършва на това място. Така изглеждат моите "почивки". Четири дена само път и четири или пет дена обиколки. По различни причини за 2107 година това се оказа единственото пътешествие.
Този пътепис стана сравнително къс, но пък следващият се очертава да бъде доста дълъг. Надявам се да е било интересно на читателите.