Обиколка на ЕВИЯ

[zippel]

Следващата цел беше от списъка на ЮНЕСКО.

ОСИОС ЛУКАС е най-големият от трите оцелели манастира от близкия византийски преиод, включени в списъка на ЮНЕСКО като една позиция, понеже въпреки географско разстояние един от друг, принадлежат към една и съща типологична серия и споделят едни и същи характеристики. Църквите са изградени в кръстовидно-квадратен план с голям купол, подкрепен от колони, определящи осмоъгълно пространство. През 11 и 12 век те са били украсени с великолепни мраморни мозайки на златен фон, всички характерни за "втория златен век на византийското изкуство".
Другите два манастира са ДАФНИ в предградията на Атина и НЕА МОНИ на остров Хиос.
Осиос Лукас е разположен на живописно място в подножието на плнината Хеликон. Основан в началото на 10 век от отшелника Лука, който по-късно става светец и манастира приема името му. Лука умира на това място и мощите му се съхраняват и до днес. Смята се, че те излъчват ароматни масла. които имат чудотворни лечебни способности. Заради това тук идват хиляди поклонници.
Най-старата сграда в комплекса е църквата Св. Богородица, която граничи с по-голямата катедрална църква. Стените на комплекса са изградени в стил "опус микс", кото означава част тухла, част камък и част мрамор.
В катедралата се съдържат най-запазените в Гърция мозайки от византийския период, подобни на тези в църквата Хора в Константинопол.

Когато пристигнахме паркинга имах чувството, че съм попаднал на сбор на кемпери. Сигурно е била група, защото всички бяха с немски номера.



Манастирът си струваше визитата. Входа към него



Двора и църквата



От дясната страна на църквата се намира музея, който също е интересен, а срещу нея има магазин за икони и сувенири, който е към манастира.

Манастирът отдалеч



И панорамата в дясно от него



Тръгнахме обратно за да излезем отново на главния път. Впечатление правеха планинските масиви, които се виждаха насреща.

[zippel]

Излязохме отново на главния и продължихме на запад.



Постепенно теренът наоколо придоби съвсем планински характер.



Следващата ни цел беше една от топ атракциите в Гърция.

Античният град ДЕЛФИ е разположен между две огромни скали на 750 м височина над Коринтския залив. За да намери центъра на вселената Зевс пуснал два орела от срещуположните краища на света. Те се срещнали именно тук и мястото било обявено за център на всемира. От този момент в продължение на дълги векове Делфи бил символ на единството на древните гърци, един от най-важните културни и религиозни центрове в Елада. Тук се намирало прочутото светилище, оракул на бог Аполон. Светилището е най-почитаното прорицалище в древността в цялото Средиземноморие. В Делфи има храмове на богове, централен от които е този на Аполон, стадион, театър и съкровищници на гръцките полиси, които са съхранявали даровете за бога. От 6 век BC тук се провеждат Питийските игри, включващи музикални и спортни състезания.
Мястото е наистина впечатляващо. Още Юстиниан разказвал за почти свръхестествената му особеност - думите, дори произнесени тук шепнешком, мигновено се разпространявали, многократно повтаряни от отражението им в околните планински склонове. Ефектът бил необикновен - звукът на ехото се усилвал с всяко отразяване и, достигайки своята най-висока точка, затихвал.
Археологическите разкопки в Делфи започнали през 1860 година. По време на изкопните работи на бял свят изникнали поразителни открития: около 3000 надписа, разказващи за различни аспекти от живота на светилището и града, останки от храма на Аполон, Атина Проноя, съкровищници на атиняни и сифносци, атинска галерия, античен театър, стадион, гимназия и други здания. Днес работата по изследването и реставрирането на Делфийското светилище продължава, а руините на Делфи са туристически обект и част от списъка на ЮНЕСКО на световното наследство. Това може би е и най-значимият от археологическите обекти на територията на Гърция.

Появиха се и първите признаци, че туристическият обект е наблизо.



Поради планинския терен местата за паркиране са основно край пътя



Вече сме малко преди централния вход



Вероятно в пиковите моменти трудно би се намерило място за паркиране, но ние успяхме и то непосредствено при входа.

[zippel]

Няколко души опашка за билети и влизаме в Делфи. Още с влизането правят впечатление огромните скали край мястото.



По време на визитата ще наричам обектите с имената им, но нека да е ясно, че става дума за останки. Много по-запазени от вчерашните камъни, но все пак останки.
Първото нещо по пътеката е Римската агора.



Следващото е Атинската съкровищница



Пътеката към Храма на Аполон. Минава се край част от йонийска колона.



И се стига до самия храм



Храмът на Аполон от друг ъгъл.



От амфитеатъра не можах да намеря своя снимкa, затова показвам от нета.



Не е умопомрачаващ като този в Ефес, но все пак трябва да се види. Разбира се, има и много други неща за гледане, аз показах най-важните. При входа има голямо табло със схема-пътеводител, както и брошури.

[zippel]

В западния край на коплекса има голям музей, който е също много интересен, не пропускайте да влезете в него. За мое учудване фотоапаратите вътре са позволени.








Бяхме в комплекса около два часа понеже не разполагахме с повече. За една нормална визита с почивка за кафе биха трябвали още час-час и половина.
Съвсем близо до археологическия коплекс се намира селото Делфи, където спряхме да обядваме. Селото не е нищо особено, но по разбираеми причини има много хотели, таверни и магазинчета.



Веднага след Делфи имаше къс планински участък, но бяха успели да запазят елементите на пътя на ниво първокласен.



После нещата се нормализираха.



Край град Амфиса в далечината се показа планинския масив, който трябваше да пресечем, част от планината Парнас.



Два кадъра от изкачването

[zippel]

Билото по този път не е много високо – около 850 м. Точно там е разположен един от най-големите в Гърция рудници за боксит.



От тази точка започва спускане.





Спускането свършва при долината на река Сперхей. Оттам до Ламия оставаха няколко километра по локал, успореден на магистралата Солун-Атина.



ЛАМИЯ е град в областта Централна Гърция и административен център на окръг Фтиотида. Населението му е около 55 хиляди. Забележителностите му се свеждат до Акропол на близкия хълм и няколко площада с различни паметници, но нито една не е от значение.

Ламия бе просто място за нощувка преди дъглия утрешен преход до Бургас. Нито до края на деня, нито през следващия се случи нещо интересно, затова завършвам пътеписа с няколко кадъра от този град и със следата за деня.









В края на разказа си искам да кажа няколко думи на тема гръцките острови.
Техният брой варира между 1200 и 6000 в зависимост от минималната площ на издадената от морето повърхност, над която тя се квалифицира като остров. От тях между 166 и 227 се смятат за населени в зависимост от броя на постоянните им жители.
Разбира се, невъзможно е за обикновения турист да посети дори половината от тях. Моето разбиране за туризъм е за времето, с което разполагаме да видим максимално много места. Рядко ни се случва да нощуваме два пъти на едно и също място, така че за почивка в общоприетия смисъл да думата не мога да говоря. В този ред на мисли досега (2016 г.) сме посетили най-билзите до БГ острови : Тасос, Самотраки, Лимнос, четирите Споради (Скиатос, Скопелос, Алонисос и Скирос) и Евия, както и далечния Корфу.
Най-голямото ми разочарование беше Корфу, където отидох заради голямото туристическо име. Като изключим много приятната атмосфера в старата част на столицата Керкира, нищо друго не ми хареса там. Йонийско море е чисто, но видът му ми е някак си чужд, може би защото съм свикнал с нашето. Много повече ми харесва Егейско море, то е по-близо до нашето като пейзажи. От Северноегейските острови има още два, които са близо – Лесбос и Хиос, но отиването дотам откъм гръцка страна е сързано с голяма обиколка по суша и после по вода. Има фериботни линии от Турция, но са доста неудобни и с малък автомобилен капацитет.
Не съм плажаджия, но ако трябва сред изброените по-горе острови да избера място за семейна лятна почивка, което да препоръчам да някой близък, отговорът е еднозначен : Лимнос. Много плажове, с най-различни изложения, всичките пясъчни, тихи и спокойни. Има такива и на Скиатос, Скопелос и Евия, но на Лимнос са най-много. Може би ако успея да видя Цикладите мнението ми ще се промени, но това бъдещето ще покаже.
Да, за любителите на огромни плажове с няколкокилометрова пясъчна ивица и с хиляди летовници на шезлонги по тях, както и много барчета и кафенета край тях, има и други опции, които са хем по-близо до БГ, хем по-леснодостъпни защото не изискват пътуване с ферибот. Типични примери са Аспровалта или Катерини, но за мен лично са безинтересни.
Така завършва разказа и дано е бил интересен и полезен за тези, които са го прочели.