Обиколка на ЕВИЯ

[zippel]

Ден четвърти : обиколка на о-в Скирос

Започнахме обиколката с посещение на южната част на острова. Както стана дума по-горе тя е гола и камениста, а теренът е с хълмист характер. Освен това няма нито едно населено място. Преди да се стигне до този район се минава край каменистия плаж Колимбада.



Вече сме в южната част на Скирос и се движим сред голите заоблени хълмове. Обстановката малко приличаше на пустиня.



Стигнахме до средата на южната част, където имаше нещо като сухо езеро. Там край него се виждаше група дървета, която беше като оазис сред голите хълмове.



Тръгнахме обратно. На връщане слънцето стоеше по-благоприятно. Голите хълмове не са най-красивия пейзаж, но имат един плюс - осигуряват видимост във всички посоки.
На едно място спрях да направя панорамна снимка



Един последен кадър от южната част на Скирос



На връщане бе по-удобно да покажа и най-обширния плаж на Скирос – Каламица. Голям и спокоен, но вместо от пясък брегът е съставен от натрошени мидени черупки. Всъщност край този залив се намираше и хотелът.



Тръгнахме към пристанишето. То не е далеч, но се налага да се мине през група хълмове. Кадър от пътя



Пред нас в ниското е пристанището на Скирос. Казва се Линария.



Вече сме при кея

[zippel]

По едно бързо кафе и поехме на север. Първият плаж по пътя се казва Ахеронес. Видяхме го само отгоре.



Следващите два залива се намираха в подножията на относително високи хълмове и пътят до тях си бе направо планински. Първите снимки са от подхода към малкия плаж Пефкос, чийто залив се смята за най-красивия на Скирос.





Вече сме долу при брега.



Като плаж нищо особено, но зеленината наоколо прави мястото много приятно.



Тръгнахме към следващия залив – Агиос Фокас. Той е по-голям и с не толкова залесени склонове край него. През 2008 г. по тях е имало опустошителен пожар.
В началото пътят си вървеше през нормална гора.



С наближаването на залива склоновете изведнъж се оголиха. Личеше си, че има гъста растителност, но едва на няколко години.



На подходящо място спрях за да направя снимка на целия залив Агиос Фокас.

[zippel]

Според плана край самия плаж трябваше да минем следобед, така че на този етап тръгнахме обратно за да се пренесем на източния бряг. Първата цел там бе главният град (хора-та) на Скирос, който носи името на острова.

Столицата на острова се нарича също Скирос (или Хора). Разположена е в източната част в подножието на хълм, на който има замък, датиращ от времето на Венецианското владение (13-ти до 15-ти век), както и византийския манастир "Свети Георги". Всички сгради под хълма са бели и стъпаловидно разположени.
В столицата се намират гроба и паметника на английския поет Рупърт Брук, който е починал на острова по време на Първата св. война по път за Галиполи.

С приближаването до града в далечината се видя въпросния хълм.



Първоначално подминахме хълма за да отидем в най-източната част. Формално това се води населено място Молос. Там има полуостров, от двете страни на който има плажове. В най-изпъкналата му част се намира цъквата Свети Никола, която е издълбана в голяма скала. В близост има реставрирана вятърна мелница и археологически разкопки.
Застройката в тази част на острова е много рехава. Къщите са предимно на един или два етажа и имат обширни дворове.





Пристигаме на самия нос. От дясната страна се вижда църквата, а от лявата вятърната мелница. В църквата не се влиза.



Няколко снимки от фотоапарата





Това е плажът от северната страна



А това е гледката обратно към главния град.

[zippel]

Тръгнахме обратно към хълма. С наближаването му се видя, че къщите по него формират пейзаж, който според разни писаници е подобен на тези на Санторини. Не съм бил на прословутия остров, но според това, което съм гледал, има само лек нюанс на прилика. На всичко отгоре и слънцето беше точно насреща.



Както обикновено, в старите части на градовете или не можеш да влезеш с кола или няма къде да паркираш. Повъртяме се малко из подножието на Хора Скирос и успях да наместя джипката ето тук.



Старата част се оказа съвсем малка и много стръмна, Направихме кратка разходка, хапнахме по един гирос и толкова. Снимки из уличките не направихме, понеже беше много горещо и на никой не му се носеше фотоапарата.
Оттук се насочихме към най-северната част на Скирос. Първата набелязана цел бе плажа Паламари, край който има археологически разкопки на населено място, съществувало през бронзовата ера около 2500 години преди Христа.
Тази част на острова е ниско хъмиста. Склоновете не са голи, но чак за гори не може да се говори. Два типични пейзажа





За да стигнем до набелязания плаж трябваше да се отклоним от главния път по един неасфалтиран. Вижда се, че северната част на острова е по-равнинна.



Последните метри преди плажа Паламари показвам като клипче. На него се вижда както плажа, така и археологическия обект.

Самия плаж увековечих и с фотоапарата.



До разкопките не отидохме, но и друг път съм споменавал, че интересът ни към археологията е под средното ниво. Пък и отдалеч се виждаше какво може да се очаква на място.
От плажа тръгнахме на запад. По едно време минахме край лозов масив. Не знам какъв сорт беше гроздето. Не, че ще се види от кадъра, но изглеждаше много добре.

[zippel]

Сменихме няколко черни пътища докато отново стъпихме на асфалт. Както се вижда, черните пътища бяха с равна повърхност и нямаха дупки. Не знам как става това, но много наши асфалтови пътища са доста по-зле ако говорим за дупки и неравности. Единствения минус на тези бе, че са много прашни.





Знаех, че от дясната страна на асфалтовия път се намира летището на Скирос. Оказа се обаче, че има и още нещо.



Вярно, че с гърците сме съюзници в НАТО, но работа зад този портал определено нямахме. Така, че кръгом и пак напред. По-късно разбрах, че на острова имало подразделение на гръцките ВВС.
Продължихме на запад. На следващия разклон отново нямаше път на север.



Явно налагаше се изцяло да заобиколим тази част на Скирос. Дано до следващите набелязани заливи да имаше достъп. Още на запад, но вече по черен път.



Завой на север и наближаваме северния бряг. В далечината от дясната страна се виждаше издадена в морето част от самолетната писта. Така и не разбрах това летище цивилно ли е или военно. А може би се ползваше съвместно.



Първата цел в този район бе най-северния плаж на Скирос – Лиманаки. Тук вече с пътищата беше както дойде.



След малко видяхме и въпросния плаж



Ето го и в двете посоки

[zippel]

Оттук на юг имаше още два. Първият е Агиос Петрос. Той е тесен, но доста дълбок. Последните метри преди него.

И снимка с фотоапарата



Вторият е Кира Панагия. Макар и малък, смята се, че е най-хубавия на Скирос. Последните метри и към него

Тук вече забравихме за фотоапаратите и отидохме на пясъка. Не бе от най-фините, но водата бе кристално чиста а морето съвсем спокойно.

След плажа за да затворим обиколката се насочихме на юг в посока пристанището. Този участък се оказа най-живописния в цялата днешна обиколка, с най-разнообразни пейзажи, един от друг по-красиви.













В края на пътуването е време да покажа и как изглеждаше хотела и двора му.

Така завърши четвъртия ден и обиколката на Скирос. Ето и следата.

[zippel]

Ден пети : Обиколка на югиозточната част на Евия

Наложи се да ставаме много рано заради ферибота, който тръгваше в 6:30. Затова пък по-навреме започнахме планирания маршрут, който за този ден бе около 250 км.
Отново сме на континента. Пристанището в Кими



И крайбрежната улица



Първите километри бяха край брега



След тях завихме право на юг. Пътят бе хубав и придвижването ставаше с нормалната за такъв път скорост 70-80 км/ч.



Първата набелязана цел бе манастира „Св. Хараламбос Лефкон“, основан по византийско време (11-12 в.) За целта в градчето Авлонари напуснахме основния път и се отклонихме наляво по второстепенен. Той също беше хубав като настилка, но с доста завои и наклони, което свали скоростта на 40-50 км/ч.



На това място е разклона за самия манастир. Той е толкова кос, че се прави почти обратен завой.



Пътят до самия манастир е още по-тесен, но също с равна настилка.



След два километра по него пристигнахме на паркинга.



Входът към манастира на влизане и на излизане.



И две снимки от двора

[zippel]

Не се бавихме повече от десетина минути и обратно към Авлонари. По обратния път слънцето падаше по-добре, затова показвам няколко пейзажа.







АВЛОНАРИ е общински център с население около 1000 жители. Известно е с добре запазената каменна кула, изградена от франките около трети век AD. До кулата се намира и църквата "Св. Никола".

Този път минахме през градчето. Кулата е още в началото, а зад нея се вижда и църквата.



Преминаването през Авлонари ще покажа на клипче, защото с думи не може да се обясни.

Това е само част от премеждието, не показвам цялото преминаване за да не отегчавам. GPS картите по островите не са толкова подробни, особено в селата. Поради това и липсата на табели се наложи на два пъти да правя маневри за обратен завой, което при тази теснотия никак не беше лесно. За малолитражна градска кола с местен шофьор може и да е лесно, но за мен с Тераното си беше предизвикателство. По принцип самите гърци по селата си карат стари пикапи, предимно Нисан и Тойота, чиито габарити не са по-малки. Недоумявам защо при наличие на толкова терен трябва сградите в гръцките села да са навряни една в друга. Освен теснотията за движение, те си закриват и слънцето. А може би точно това искат...
Следващата цел беше местността Корасида, на която има малка църква - Св. Георги. До църквата има просторен паркинг, от който на изток се открива панорамна гледка към едноименния плаж, намиращ се около 300 м по-надолу.
За да съкратим разстоянието не излязохме на главния път, а ползвахме локални. Бяха различни и по ширина и като настилка, но общо взето нямаше проблеми.







Пристигаме на паркинга при църквата.



Църквата в едър план.



И панорамата, която се открива от паркинга.

[zippel]

Обратно по локалните пътища и още два пейзажа от тях





Излизаме на главния път и продължаваме на юг.



Предстоеше да посетим град Каристос.

КАРИСТОС е и най-големият град в южната част на Евия с население около 5000 жители. В миналото през 13 век е бил търговски център на Венецианската република. От тези времена е останала малка реставрирана крепост (Бурци) в района на пристанището и руините на замъка Кокино Кастро (Червения замък) на близкия хълм. На около 20 км на изток от Каристос се намират два от хубавите плажове на Евия - Потамия и Ливади.

Пътят до Каристос в по-голямата си част беше първокласен и в идеално състояние.



Имаше няколко къси преходни участъка с повече завои и най-накрая се видя морето от югозападната страна



На една отбивка преди да слезем до залива спрях за да направя снимка. В далечината се виждат двата слабо населени острова Херсониси Петалион и Мегалос Петалиос.



След това започна спускане към залива



За да се стигне до споменатите два плажа трябваха около 2 часа по странични пътища, така че те отпаднаха от програмата. Вече сме в Каристос и минаваме край малката крепост Бурци.



Крайбрежната улица. Буквално кафене до кафене, при това доста приятни.

[zippel]

Коронавирусът ни позадържа пред компютрите, затова наваксвам с пътеписа.

Време беше за кафе-почивка, така че избрахме едно от поредицата. Не се бавихме много, че имаше още доста път. Преди да се насочим на север продължихме още малко на запад за да видим пристанището Мирамари. Ето го



Оттук има фериботна линия до едно от Атинските пристанища – Рафина. Минахме транзитно по крайбрежната и продължихме край прилежащия плаж Кавос.



След това тръгнахме по едни усукани улици за да излезем отново на главния път. Вече сме на него.





Качихме се доста и отново спрях на една отбивка. Още един поглед към малките острови.



Продължихме по главния.





Минаваме през село Стира.



И отново излизаме на морския бряг на пристанището Неа Стира. Тук съшо има фериботна линия до континенталната част. Отсрещното пристанище се казва Агия Марина.

[zippel]

Следващото излизане на брега е при залива Каравос.

Пристанището КАРАВОС принадлежи на близкото индустриално градче АЛИВЕРИ. Тук е основния ТЕЦ на Евия, има и циментов завод, както и кариера за мрамор.

ТЕЦ-а се оказа на пътя ни.



Отбихме се до пристанището и спряхме там за малко почивка.



Продължихме на северозапад. Голяма част от пътя минава по самата брегова ивица.





Минава и през няколко населени места, от които най-забележителното е Еретрия.

ЕРЕТРИЯ е най-историческия град на Евия. Макар, че първите открити признаци на обитаване на това място датират от 3000 година BC, основното значение на града е било 20 века по-късно, когато Еретрия е бил важен гръцки полис. Омир пише, че е един от градовете, изпращали кораби на Троянската война.
Историята на града е много дълга, но основните моменти са от гръцки и римски времена. От същите времена са и артефактите, които могат да се видят : части от градските стени, театър, горна и долна гимназии, дом на мозайките, храма на Аполо Дафнефорос, храма на Артемис, храма на Изис, храма на Дионисий, Акропол

Така. Текста в кафяво звучи много добре. Посетил съм доста археологически места и за себе си ги разделям на два вида : такива, които са интересни и такива, в които просто няма нищо за гледане. Към първите мога да спомена Ефес, Бергама, Асос, амфитеатъра в Пула и Делфи (за което ще стане дума на седмия ден). Типичен пример за втория тип е Троя, където има няколко купчини с камъни и табелки по тях с надписи кое какво е било някога. А, да. И един огромен бутафорен кон, в който влизат японските туристи за да си направят снимки. Друг пример е „Храмът на Артемида“ до Ефес. Едно от седемте чудеса на света. Представлява гола поляна, на която стърчи една едниствена колона, сглобена от различни елементи. А наоколо пълно с продавачи на картички, календари, магнити, ключодържатели, запалки, портмонета, шапки, шалове, тениски, торбички и какви ли не още сувенири. Всички с надписи и картинка на Храма такъв, какъвто е бил когато го е имало. От този вид обекти се очертава да бъде и древният град Скаптопара край трасето на магистрала Струма. Да ме прощават любителите на археологията.
За Еретрия бях предвидил „блиц“ посещение, т.е. обиколка с колата и каквото видим от нея. Оказах се напълно прав. Това отдясно е Храма на Аполо Дафнефорос



Това насреща са Домът на мозайките и Горната гимназия.



А тук пак от дясната страна са Западния сектор и амфитеатъра.



На последната поне се виждаха камъните. Останалите две бяха завити с черно фолио, веорятно заради провеждане на консервационни дейности.
Толкова археология за днес. Тръгнахме по разни локални пътища към манастира Свети Георги Алма. Не е супер забележителност, но бяхме наблизо.

[zippel]

Манастира СВЕТИ ГЕОРГИ АЛМА е построен през 1637 г. на мястото на бивш храм. По време на турската окупация е бил централно религиозно средище на острова. Старата църква, оцеляла до днешни вемена е един от най-ярките примери на византийската архитектура на остров Евия. Тя е Константинополки тип кръстовидна църква с купол, стоящ върху 4 колони.

След известно въртене по локалните пътища изведнъж асфалта свърши в един портал с огромна табела, която нищо не ми говореше.



Тръгнах да заобикалям обекта, но нищо не се получи.



По принцип основният път към манастира бе от другата страна. От тази имаше показани някакви черни пътища, но явно картата не съвпадаше с това, което виждахме. Поради напредналото време се отказахме да го търсим и пак по тесните пътчета се върнахме на главния. Бяха останали съвсем малко километри до крайната цел за днес – Халкида.

ХАЛКИДА е главния град на Евия. Населението му е около 55 хиляди. Разположен е в най-тясната чст на протока Еврип, където ширината е едва 38 метра. По тази причина теченията там са много силни и на периоди от 6 часа, като често сменят посоката си, кото се смята за природен феномен.
Малката ширина е причина още от 19 век там да има мост, който свързва остров Евия с континента. Този мост е подвижен за да позволява преминаването на плавателни съдове. В момента южно от него има втори мост, който е висящ и с достатъчна височина също да позволява движението на съдове. Заради стария мост градът е известен още с името НЕГРОПОНТЕ. По-късно бива построен и втори мост.
Халкида исторически е създаден по същото време, както и Еретрия и дълго е бил неин конкурент. После съдбата му съвпада с тази на останалите градове в региона : Гръцко, римско, венецианско и малко отоманско владичество.
Забележителностите в Халкида са : църквата на закрилницата на острова Света Параскева – една от малкото доминикански църкви в Гърция, църквата Свети Никола, червената къща или КОКИНО СПИТИ, ДИКАСТИРИЯ - друга сграда от 19 век, в която се помещава районния съд, римски акведукт, отоманската крепост КАРАБАБА.

По-голямата част от Халкида се намира на острова, но немалка част е разположена и на континента. По този начин старият мост е и основна градска връзка межу двете части. А за туристите двата моста имат и още една важна функция – елиминират зависимостта им от гръцките стачки. Апартамента, който бях резервирал се намираше в континенталната част и това беше първото ни преминаване по стария мост.



Това беше за днес. След настаняване и малко почивка излязохме да се разходим из центъра на Халкида, но без фотоапарати. Град като град. Най-приятна е крайморската алея, която в островната част е само пешеходна. Само да не беше толкова претъпкано с народ. Кадри от града ще покажа от регистратора следващия ден. Ето и днешната следа.

[zippel]

Ден шести : Халкида и околности

Шестият ден беше с много лека програма за малко почивка преди следващите два преход. По пътя за един манастир в околностите на Халкида трябваше да минем край няколко от изброените забележителности. Първата бе крепостта Карабаба, която се намира на един хълм в континенталната част. Казвала се е още Фрорио. Ето я



Втората е църквата Света Параскева. Намира се на острова в старата част на Халкида. Тук бях изненадан. Обикновено старите исторически части на градовете са привлекателен център за туристите и са много добре поддържани. В Халкида, обаче старата част прилича не гето. Успяхме да намерим църквата и я обиколихме два пъти с намерението да спрем за малко. Уви, нямаше къде а и обстановката въобще не предразполагаше към спиране. Първо един кадър, на който от дясната страна се вижда входа на църквата.



Сега едно клипче, на което се вижда страничната и задната част. От него ще добиете представа и за обстановката около нея.

Както се вижда, сградите около самата църква са си наред, но из останалите улици в старата част ситуацията е по-различна







Какво толкова се изживяват гърците с това драскане по стените не ми е ясно и до ден днешен. Продължихме пътя си. Ето и римския акведукт.



И право към манастира.

Манастира ПАНАГИЯ И ПЕРИВЛЕПТОС е разположен на малък хълм край село Политика. Основан е също по византийско време през 11 век. Църквата е еднокуполна и външно не впечатлява с нищо, но има уникални многоцветни мраморни подове. Манастирът е женски.

За съжаление манастирът беше затворен, не знам по каква причина. Успях да заснема само двора и входа.

[zippel]

След манастира се върнахме в Халкида, минахме пак по моста и обиколихме околностите от другата страна, където най-забележителното беше плажа Аликес Дросиас. И понеже през останалата част от деня регистратора се беше спекал от слънцето не мога да покажа нищо от тази обиколка. Все пак една снимка от нета на споменатия плаж.



Може и да е хубав, но е много далеч от моите разбирания. Като гледам колко са чадърите и как са подредени, имам чувството, че влизането във водата става в точно определен час с биене на барабан или тръбен сигнал...
Вечерта пак се разходихме из Халкида. Приятно място, но прекалено населено. Няма я атмосферата на малкия курорт. Тук е мястото да покажа няколко кадъра от централната част на града макар и заснети по различно време.









Регистраторът се беше скапал, но GPS-a си работеше през целия деан. Така, че следата си е налице.

[zippel]

Ден седми : Халкида - Ламия

Когато нещо забие, похватът е ясен – малко почивка и рестарт. И отново имаше регистратор.
Основната цел на днешния ден бе придвижване до „междинната станция“ Ламия. Имаше обаче и още две. Макар и не основни и двете се оказаха добър избор.
Сутринта тръгнахме от Халкида. За разлика от вчера днес слънцето бе ослепително. Така излглежда Халкида в континенталната си част



И за последен път минаваме по стария мост.



Тръгнахме на юг и много бързо се озовахме на новия. Личеше си, че е доста по-съвременен.



Пътят отново беше без забележки и след малко се озовахме на магистралата за (или в случая от) Атина. Предстояха ни 50-тина км по нея.
Минахме ги без изненади и на пътния възел Кастро напуснахме магистралата.



Следващите 60 км трябваше да минем по двулентови пътища. В началото теренът бе равнинен и се пътуваше бързо.



Навлязохме в по-планински терен, но все още скоростта беше сравнително висока.



Отбихме се да пием кафе в случайно крайпътно заведение. Оказа се, че това е малък търговски център на фирмата HEAD, където освен кафе има много добре зареден магазин за всичко, свързано с белите спортове. Явно наблизо имаше ски център.



Пет км по-късно на един разклон напуснахме главния път и тръгнахме по един второстепенен.