Tweet
В периода 05.08 - 12.08.2006г. по покана на Асоциацията на спелеоложките организации на Сърбия (ASOS) и в състава на група организиран от БФС (Българска федерация по спелеология) взех участие в международната експедиция "Бусова-2006" в района на планинският масив Беланица част от Южните Карпати. Пропуснах таз годишният off-road преход но подобни експедиции не са за изпускане.
Експедицията имаше в състава си както членове на няколко сръбски спелео клуба така и спелеолози от Румъния , Босна и Херцеговина и Република Сръбска.
Кучето се казва Марко и е бебе представител на месната фауна
Програмата беше доста натоварене но всички групи се справиха със задачите които си бяхме поставили. За догодина остана единствено гмуркането и изследването на карстовия извор Млава (до момента изследван до дълбочина 70м.) и сифона на пещерата Илов понор, поради обилните дъждове и високото ниво но подземните води водолазното оборудване този път остана неизползвано.
В тази експедиция УАЗа (Хънтър) отново показа, че е правилният избор за целите които съм си поставил. Четири членния състав на нашата група измина 900 километра удобно и без каквито и да е било авто проблеми. Целият ни маршрут включваше около 650км. асфалт и 250км. черни пътища. Бяхме подбрали пътя си така, че да използваме основно разни третостепенни междуселски пътища които да ни дадат възможност да разгледаме планините през които минавахме. България напуснахме през Връшка Чука и още от Зайчар се мушнахме в планината, без бързане достигнахме Жагубице където сръбските колеги бяха оставили карта с указания за черният път които да ни заведе до лагера. Нямахме никакъв проблем нито на границата нито със сръбската полиция, можеби поради типа на пътищата. Основни учасници в движението бяха трактори и няколко Ниви.
Лагера се намираше в района на понор Бусовата 1050м. надморска височина .
Пристигане в лагера
Като цяло организацията на домакините беше перфектна както и програмата за изследване на пещерите така и логистиката.
Района е слабо изследван от спелеоложка гледна точка, пещерите и пропастите са буквално навсякъде в този най-голям
за източна Сърбия карстов масив така че на Уаза му се наложи здраво да се потруди.
Нашият международен екип при излизането му от най-дълбоката пропаст в района, Тисова яма с входен отвес -235 метра
(за сравнение най-големият входен отвес у нас е малко под 100м.)
След излизането от навооткрита сто метрова пропаст в района - българската водка допадна на румънските ни колеги.
Времето в планинате не беше първа хубост доста дъжд ни валя.
Доста пообиколи из планината в търсене на нови пещери и пропасти
Връх Беланица 1339м. за съжаление в облаците иначе се виждала цяла източна Сърбия
Е налагаше се и да се поизсушим.
Снимките са от новооткрити пещери по-точно от техните входни части.
Дори при дъжд купона не спираше а Хънтара озвучаваше лагера
Среден разход за пътуването 13 на сто като тука включвам и минимум 10 часа работа на колата на място тъй като служеше за озвучаване на купоните в лагера а шесте колони дърпат здраво ток.
На връщане подбрахме маршрута отново по локални пътища така че да стигнем до Цариброд. За съжаление по средата изпуснахме един междуселски път и това ни принуди да се качим на магистралата за Ниш където ни чакаше неприятна изненада, както се засилих смело знаеики че Хънтара поддържа спокойно 120 на магистрала така изведнъж уситих че едвам удържам колата в пътя ВНИМАНИЕ средната лента на магистралата преди НИШ е с коловози в асфалта визуално около 3-4 пръста издълбани от тировете в лека кола може и да не се усеща толкова но при скорости над деветдесет Хънтара придоби изцяло собствено мнение за посоката. Втората неприятна изненада беше пчела която ме ужили по ръката през прозореца за късмет на всички ни успях да удържа волана въпреки изненадващата болка. Сега не се учудвам защо в международните статистики е толкова висок процента на катастрои предизвикани от насекоми проникнали в купето. В Цариброд изпълнихме задачата която си бяхме поставили а именно да подпомогнем местното туристическо дружество (с членове предимно етнически Българи) да основе спелеоложка секция като им занесем литература и филми по темата както и да уговорим обучението на техни представители в курсове организирани от БФС и бъдещи съвместни дейности при изучаване на пещерите и пропастите в района.
В района на Цариброд
Пещерите в Царибродско също си засужават.
Разбира се и там не мина без приключения за УАЗА в началото на един от черните пътища който трябваше да ни изведе до една от най-големите пещери в района попитах водача ни тежък ли е пътя, човека ми отговори че не е минавал със собствената си лада. Дотук добре аз реших за всеки случаи да включа хъбовете и весело си подкарах към дупката. НО водача пропуснал да ми каже че е минавал по този път през 1997 година а пътя в същност е ивица между стръмен склон и карстово блато карам си смело в трева до кръста нито път си вижда нито пътека отдясно тръстика отляво стръмен склон изведнъж пред мен малки дръвчета и храсталак с метър по-висок от джипа, включих предното в движение и с главата напред потроших храсталака и цопнах в рядка кал и вода почти до средата на вратите, по никакъв друг начин не успях да реагирам освен газ до дупка и УАЗА започна да пори напред през блатясалия храсталак стремях се да се държа максимално близа до склона от ляво с надежда че ще е по твърдо и се оказах прав цели 3 км. че и повече джапах из блатото докато се измъкна. Най-лошо беше липсата на всякаква видимост, храстите и папура буквално ни бяха покрили. Успешно излязахме на твърдо и чак тогава народа дето возех проговори не че аз казах нещо друго освен псувни през този половин час. Пещерата се оказа невероятно красива голяма и съвсем не проучена, тепърва ни предстои да я изследваме. Естествено върнахме се по друг път през рекичките пълнещи блатото, бродовете бяха завирени от 50см до 1м. но с чисто твърдо дъно и прекрасна видимост. Оказа се че тези рекички свършиха и друга полезна работа тъй като поизмиха джипа, в Цариброд няма автомивки а аз както се полага бях с кал и по покрива. След два часа на Калотинската митница (естествено от Българска страна) се прибрахме, очаквах проблеми като се цопна така кален в локвата за санитарен контрол но никой не ми обърна внимание.
Както се казва всичко е добре когато свършва добре, а аз смятам че това беше една от най-хубавите експедиции в моя 22 годишен пещерняшки стаж.
Експедицията имаше в състава си както членове на няколко сръбски спелео клуба така и спелеолози от Румъния , Босна и Херцеговина и Република Сръбска.
Кучето се казва Марко и е бебе представител на месната фауна
Програмата беше доста натоварене но всички групи се справиха със задачите които си бяхме поставили. За догодина остана единствено гмуркането и изследването на карстовия извор Млава (до момента изследван до дълбочина 70м.) и сифона на пещерата Илов понор, поради обилните дъждове и високото ниво но подземните води водолазното оборудване този път остана неизползвано.
В тази експедиция УАЗа (Хънтър) отново показа, че е правилният избор за целите които съм си поставил. Четири членния състав на нашата група измина 900 километра удобно и без каквито и да е било авто проблеми. Целият ни маршрут включваше около 650км. асфалт и 250км. черни пътища. Бяхме подбрали пътя си така, че да използваме основно разни третостепенни междуселски пътища които да ни дадат възможност да разгледаме планините през които минавахме. България напуснахме през Връшка Чука и още от Зайчар се мушнахме в планината, без бързане достигнахме Жагубице където сръбските колеги бяха оставили карта с указания за черният път които да ни заведе до лагера. Нямахме никакъв проблем нито на границата нито със сръбската полиция, можеби поради типа на пътищата. Основни учасници в движението бяха трактори и няколко Ниви.
Лагера се намираше в района на понор Бусовата 1050м. надморска височина .
Пристигане в лагера
Като цяло организацията на домакините беше перфектна както и програмата за изследване на пещерите така и логистиката.
Района е слабо изследван от спелеоложка гледна точка, пещерите и пропастите са буквално навсякъде в този най-голям
за източна Сърбия карстов масив така че на Уаза му се наложи здраво да се потруди.
Нашият международен екип при излизането му от най-дълбоката пропаст в района, Тисова яма с входен отвес -235 метра
(за сравнение най-големият входен отвес у нас е малко под 100м.)
След излизането от навооткрита сто метрова пропаст в района - българската водка допадна на румънските ни колеги.
Времето в планинате не беше първа хубост доста дъжд ни валя.
Доста пообиколи из планината в търсене на нови пещери и пропасти
Връх Беланица 1339м. за съжаление в облаците иначе се виждала цяла източна Сърбия
Е налагаше се и да се поизсушим.
Снимките са от новооткрити пещери по-точно от техните входни части.
Дори при дъжд купона не спираше а Хънтара озвучаваше лагера
Среден разход за пътуването 13 на сто като тука включвам и минимум 10 часа работа на колата на място тъй като служеше за озвучаване на купоните в лагера а шесте колони дърпат здраво ток.
На връщане подбрахме маршрута отново по локални пътища така че да стигнем до Цариброд. За съжаление по средата изпуснахме един междуселски път и това ни принуди да се качим на магистралата за Ниш където ни чакаше неприятна изненада, както се засилих смело знаеики че Хънтара поддържа спокойно 120 на магистрала така изведнъж уситих че едвам удържам колата в пътя ВНИМАНИЕ средната лента на магистралата преди НИШ е с коловози в асфалта визуално около 3-4 пръста издълбани от тировете в лека кола може и да не се усеща толкова но при скорости над деветдесет Хънтара придоби изцяло собствено мнение за посоката. Втората неприятна изненада беше пчела която ме ужили по ръката през прозореца за късмет на всички ни успях да удържа волана въпреки изненадващата болка. Сега не се учудвам защо в международните статистики е толкова висок процента на катастрои предизвикани от насекоми проникнали в купето. В Цариброд изпълнихме задачата която си бяхме поставили а именно да подпомогнем местното туристическо дружество (с членове предимно етнически Българи) да основе спелеоложка секция като им занесем литература и филми по темата както и да уговорим обучението на техни представители в курсове организирани от БФС и бъдещи съвместни дейности при изучаване на пещерите и пропастите в района.
В района на Цариброд
Пещерите в Царибродско също си засужават.
Разбира се и там не мина без приключения за УАЗА в началото на един от черните пътища който трябваше да ни изведе до една от най-големите пещери в района попитах водача ни тежък ли е пътя, човека ми отговори че не е минавал със собствената си лада. Дотук добре аз реших за всеки случаи да включа хъбовете и весело си подкарах към дупката. НО водача пропуснал да ми каже че е минавал по този път през 1997 година а пътя в същност е ивица между стръмен склон и карстово блато карам си смело в трева до кръста нито път си вижда нито пътека отдясно тръстика отляво стръмен склон изведнъж пред мен малки дръвчета и храсталак с метър по-висок от джипа, включих предното в движение и с главата напред потроших храсталака и цопнах в рядка кал и вода почти до средата на вратите, по никакъв друг начин не успях да реагирам освен газ до дупка и УАЗА започна да пори напред през блатясалия храсталак стремях се да се държа максимално близа до склона от ляво с надежда че ще е по твърдо и се оказах прав цели 3 км. че и повече джапах из блатото докато се измъкна. Най-лошо беше липсата на всякаква видимост, храстите и папура буквално ни бяха покрили. Успешно излязахме на твърдо и чак тогава народа дето возех проговори не че аз казах нещо друго освен псувни през този половин час. Пещерата се оказа невероятно красива голяма и съвсем не проучена, тепърва ни предстои да я изследваме. Естествено върнахме се по друг път през рекичките пълнещи блатото, бродовете бяха завирени от 50см до 1м. но с чисто твърдо дъно и прекрасна видимост. Оказа се че тези рекички свършиха и друга полезна работа тъй като поизмиха джипа, в Цариброд няма автомивки а аз както се полага бях с кал и по покрива. След два часа на Калотинската митница (естествено от Българска страна) се прибрахме, очаквах проблеми като се цопна така кален в локвата за санитарен контрол но никой не ми обърна внимание.
Както се казва всичко е добре когато свършва добре, а аз смятам че това беше една от най-хубавите експедиции в моя 22 годишен пещерняшки стаж.
Коментар