Tweet
И те така ...
Чухме че ще има Свотовна Купа по Рафтинг преди време и бяхме решили да я посетим. Повечето от групата сме каякари но някои от нас бяха в бизнеса с Рафтинг та си намериха сериозна причина да посетят някакви курсове за помощник съдии. Все пак участваха и наши отбори и най-вероятно подкрепата ни щеше да е нужна. Нашега, намайтап на срещата ни за тръгване се бяхме събрали 6 коли натъпкани догоре с хора и екипировка. На другия ден се очакваше да тръгнат още хора и по всичко личеше че май всички ще ходим на тоя панаир. Последва пътуване към Баня Лука цяла нощ което ни отне 10 часа. Мразя да пътувам вечер и само заради една камара доводи се навих на тези компромиси.
Сутринта видимо изнервен паркирах колата насред паркинга на организаторите.
това е стар приом от куриерската ми практика. Запушваш им паркинга и те гледат по най-бързия начин да ти обърнат внимание
Така и стана. Веднага излязоха някви и по най-бързия начин ни упътиха към къмпинга. От тук започна и да ни става ясно и къде сме попаднали и какво са направили местните заради състезанието. Пътя беше отцепен, макар че е главен път "Баня Лука-Сараево" ако нямаш лодка на тавана или подобни отличителни белези не те допускат в Дефилето. Всички полицаи, пожарникари и подобни служби бяха мобилизирани. Всякакви пътноподържащи инстанции също. Косяха се канафките, подзидваха се крайпътните довари и тн. Набарахве къмпинга в който не можело да влезеш с колата и ние "уважихме" тяхните щения 
забелязаха че сме изнервени и ни оставиха на мира.
Самата река Върбъс не представлява някаква сериозна атракция за по напредналите в "Бързите води". Но там в района си имат само тая и подобно на наща Струма си и бяха измислили страшен имидж.
Решихме да не спорим с тях по балкански тертип оставихме ги да си строят съораженията и отидохме да обърнем къмпинга на Палестински лагер.
На другия ден хукнахме моментално в райна да си търсим нещо по-атрактивно за каране. Май само черни пътища открихме и реки в които нямаше вода , но поне се разходихме
убихме достатъчно време докато започне самото състезание. Като се заигравахме по трасетата определени за състезаниет.
Над 50 мъжки отбора и около 25 женски щяха да премерят сили за световната купа. Обстановката определено се промени в момента в който наближи датата. Имаше паради в града и всякви мероприятия, но келешката ни незаинтересованост беше проявена в голям процент. Отделно че с тая окупация от полиция навсякъде не ми се занимаваше да си търся място за колата и да си броя бирите.
Дойде и датата и се започна с голямата надпревара. Отборите бяха кой от кой по атрактивни.
Мускули и емоции навсякъде. Голям бой падна. Наще момчета също присъстваха в района и дадоха доста от себеси. Естествено една съдийска грешка успя точно на нас да се случи което определетно вбеси отбора и последваха разправии от балкански стил със заплахи за "насилие" и други екзотични наслади към съдийския състав. И въпреки че не ни признаха спускането и ни върнаха отново бихме пак опонентите и то със спукана лодка. Цирка си беше вече истински.
Но на нас ни писна и решихме че ще ги изпреварим преди следващия етап който бе на река Тара на границата на Черна гора. събрахме лодки и багажи и подпалихме.
това са гледки от пътя за Сараево.
Според мен умишлено не бяха реновирали част от постройките които са пострадали от войната. после се скрихме в планината и всичките тия гледки изчезнаха.
ей така се минава граница. През моста, през митничарите и веднага след бутките е къмпинга
Чухме че ще има Свотовна Купа по Рафтинг преди време и бяхме решили да я посетим. Повечето от групата сме каякари но някои от нас бяха в бизнеса с Рафтинг та си намериха сериозна причина да посетят някакви курсове за помощник съдии. Все пак участваха и наши отбори и най-вероятно подкрепата ни щеше да е нужна. Нашега, намайтап на срещата ни за тръгване се бяхме събрали 6 коли натъпкани догоре с хора и екипировка. На другия ден се очакваше да тръгнат още хора и по всичко личеше че май всички ще ходим на тоя панаир. Последва пътуване към Баня Лука цяла нощ което ни отне 10 часа. Мразя да пътувам вечер и само заради една камара доводи се навих на тези компромиси.
Сутринта видимо изнервен паркирах колата насред паркинга на организаторите.
това е стар приом от куриерската ми практика. Запушваш им паркинга и те гледат по най-бързия начин да ти обърнат внимание
Така и стана. Веднага излязоха някви и по най-бързия начин ни упътиха към къмпинга. От тук започна и да ни става ясно и къде сме попаднали и какво са направили местните заради състезанието. Пътя беше отцепен, макар че е главен път "Баня Лука-Сараево" ако нямаш лодка на тавана или подобни отличителни белези не те допускат в Дефилето. Всички полицаи, пожарникари и подобни служби бяха мобилизирани. Всякакви пътноподържащи инстанции също. Косяха се канафките, подзидваха се крайпътните довари и тн. Набарахве къмпинга в който не можело да влезеш с колата и ние "уважихме" тяхните щения забелязаха че сме изнервени и ни оставиха на мира.
Самата река Върбъс не представлява някаква сериозна атракция за по напредналите в "Бързите води". Но там в района си имат само тая и подобно на наща Струма си и бяха измислили страшен имидж.
Решихме да не спорим с тях по балкански тертип оставихме ги да си строят съораженията и отидохме да обърнем къмпинга на Палестински лагер.
На другия ден хукнахме моментално в райна да си търсим нещо по-атрактивно за каране. Май само черни пътища открихме и реки в които нямаше вода , но поне се разходихме
убихме достатъчно време докато започне самото състезание. Като се заигравахме по трасетата определени за състезаниет.
Над 50 мъжки отбора и около 25 женски щяха да премерят сили за световната купа. Обстановката определено се промени в момента в който наближи датата. Имаше паради в града и всякви мероприятия, но келешката ни незаинтересованост беше проявена в голям процент. Отделно че с тая окупация от полиция навсякъде не ми се занимаваше да си търся място за колата и да си броя бирите.
Дойде и датата и се започна с голямата надпревара. Отборите бяха кой от кой по атрактивни.
Мускули и емоции навсякъде. Голям бой падна. Наще момчета също присъстваха в района и дадоха доста от себеси. Естествено една съдийска грешка успя точно на нас да се случи което определетно вбеси отбора и последваха разправии от балкански стил със заплахи за "насилие" и други екзотични наслади към съдийския състав. И въпреки че не ни признаха спускането и ни върнаха отново бихме пак опонентите и то със спукана лодка. Цирка си беше вече истински.
Но на нас ни писна и решихме че ще ги изпреварим преди следващия етап който бе на река Тара на границата на Черна гора. събрахме лодки и багажи и подпалихме.
това са гледки от пътя за Сараево.
Според мен умишлено не бяха реновирали част от постройките които са пострадали от войната. после се скрихме в планината и всичките тия гледки изчезнаха.
ей така се минава граница. През моста, през митничарите и веднага след бутките е къмпинга
ще чакат ... не можахме да им се откъснем и се наложи да влезем заедно с тях в реката. Не е лесно с 80 рафта около тебе да гребеш. А и такъв дъжди ни затряска че работата стана дебела 
това рекище изчезна м/у едни огромни скали надолу и играта загрубя. Винаги съм чакал момента в който ще имам възможност да вдигна категорията малко, ама тва си беше удар под кръста. Прелетяхме няколко километра със зверска скорост и адреналин който ни блъскаше в ушите. Никаква видимост. Поогледаш 200 метра участък ако можеш от скалите и от там влизаш с ясната идея че ако стане нещо с тебе, другите двама нито те виждат нито знаят накъде си изтекъл или под коя скала си. Видяхме по-надолу че каньона отваря и решихме че свършва страшното. Айде още 500 метра бой през камъните и се нахендрихме на входа на един още по-тесен и наклонен пасаж, който даже нямаше и заобикаляне.
Коментар