Tweet
По- пътя за Габрово.
Пътят леко се извиваше. Нетипичния гладък път правеше впечатление на Хардажията свикнал да се бори с неравни планински пътеки и екстремални пътища. Софт джипа поемаше километрите асфалт и леко потрепваше от мисълта, че все пак някъде ще покаже своята скрита не съвсем софт душа. Равномерното бучене на най-агресивните от най-нежните гуми издаваше леко колебаещата се същност на машината. Километрите вървяха неусетно. Усещаше се лекия привкус на живота наречен -движение. Движението, което поражда и живота. Стремежа за нещо ново и неизвестно.
Живота е тясно свързан с Гостилницата, а за някой и завършва там.
Вкусотийки.
История.
Офроуд машината на попа.
нямаше начин да не снимам и задната част на манастира с издадената тоалетна.
Пещера Бачо Киро.
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%...B5%D1%80%D0%B0)
И древните чудовища обитаващи я.
Тежко офроудово изпитание. Всички затаяват дъх очаквайки титанично потъване.
Всичко това докато от далечината не се задава поредния Гоуф и с
ряз преминава страшния участък.
След тежкото препятствие... е време да подсушиме гумите.
Нареден в близост до другите гладиатори престрашили се да минат водното страшилище....
Виждат се уникални машини направени за изключително тежки терени и със страховит просвет.
Титаничната и страховита вода. Пък за кръчмата да не говориме. Вкусно беше...
Виден столичен софтаджия...
Толкова много таксита и в София даже няма.
Трявна.
Тук красотите са много. Не мога да повярвам че съм в България.
И прословутите покриви от камък.
Дали не искам да одъртея точно на този балкон точно до такава камбанария.
Проба на покривите от каменни плочи.
Уникално показано училище и неговото развитие в годините.
Първи чин с дребен пясък и пръчици вместо писалки.
Втори чин с дървени плочи и креда (забравих как се казват)
Трети чин с пера и мастило и накрая това с което пишем и сега.
Поощтрителни и наказващи табели. Кой каквото си е заслужил.
Пък и дървената показалка имаше страховит вид.
школото и църквата видимо вървят ръка за ръка.
Каменните стрехи стоят заплашително.
Още едно хубаво място за приемане на третата възраст.
Чудя се какво мога да пропусна от тези хубави гледки.
И отново на път.
Тука всички си го знаете.
Пътят леко се извиваше. Нетипичния гладък път правеше впечатление на Хардажията свикнал да се бори с неравни планински пътеки и екстремални пътища. Софт джипа поемаше километрите асфалт и леко потрепваше от мисълта, че все пак някъде ще покаже своята скрита не съвсем софт душа. Равномерното бучене на най-агресивните от най-нежните гуми издаваше леко колебаещата се същност на машината. Километрите вървяха неусетно. Усещаше се лекия привкус на живота наречен -движение. Движението, което поражда и живота. Стремежа за нещо ново и неизвестно.
Живота е тясно свързан с Гостилницата, а за някой и завършва там.
Вкусотийки.
История.
Офроуд машината на попа.
нямаше начин да не снимам и задната част на манастира с издадената тоалетна.
Пещера Бачо Киро.
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%...B5%D1%80%D0%B0)
И древните чудовища обитаващи я.
Тежко офроудово изпитание. Всички затаяват дъх очаквайки титанично потъване.
Всичко това докато от далечината не се задава поредния Гоуф и с
ряз преминава страшния участък.
След тежкото препятствие... е време да подсушиме гумите.
Нареден в близост до другите гладиатори престрашили се да минат водното страшилище....
Виждат се уникални машини направени за изключително тежки терени и със страховит просвет.
Титаничната и страховита вода. Пък за кръчмата да не говориме. Вкусно беше...
Виден столичен софтаджия...
Толкова много таксита и в София даже няма.
Трявна.
Тук красотите са много. Не мога да повярвам че съм в България.
И прословутите покриви от камък.
Дали не искам да одъртея точно на този балкон точно до такава камбанария.
Проба на покривите от каменни плочи.
Уникално показано училище и неговото развитие в годините.
Първи чин с дребен пясък и пръчици вместо писалки.
Втори чин с дървени плочи и креда (забравих как се казват)
Трети чин с пера и мастило и накрая това с което пишем и сега.
Поощтрителни и наказващи табели. Кой каквото си е заслужил.
Пък и дървената показалка имаше страховит вид.
школото и църквата видимо вървят ръка за ръка.
Каменните стрехи стоят заплашително.
Още едно хубаво място за приемане на третата възраст.
Чудя се какво мога да пропусна от тези хубави гледки.
И отново на път.
Тука всички си го знаете.
:
Валъо от къде я изрови тази готина снимка.
Коментар