Tweet
Това е историята за едно пътуване. Пътуване странно и приятно, тайнствено и вълнуващо, интересно и пленяващо. Пътуване в съзнанието, през времето и в безвремието. Една разходка до държава на вярата, страна на силата и самотата, територия на монаси и послушници – земя на мъжете. Едно късче от картата, където историята и религията се преплитат с предразсъдъци, обичаи и ритуали. Място, където единствените женски същества, които имат привилегията да обитават са котките ... и така е от повече от 1000 години. Това е историята за едно пътуване от България тук до България Там! Пътуването до Атон.
Ако трябва да съм точен - до Българският манастир Св. Георги Зограф в „Света гора” (святата планина).
За много от вас, това е едно място, което никога няма да посетите. За други – място, където искате да се върнете, за трети ... , но заради всички смятам да напиша този разказ така, както го усетих. Със сигурност ще е дълго и няма да успея наведнъж. Вероятно ще досаждам на места, но не се сърдете.
И така...
Тази история започва с един сън – един сън за които не знам нищо, освен, че го е имало. Сън, в който баща ми трябвало да отиде до манастира. Той (баща ми) от своя страна е човек, който не си оставя колата в калта и щом си науми нещо – прави го.
Един ден ме покани да отида с него в Атон и аз естествено приех. Покани и още познати и приятели и така се оформихме сговорна дружина от четирима – той, аз, братовчед ми Теодор и един приятел Ицко. Цялата организация по визите и пътуването беше дело на баща ми. Ние само си събрахме багажа и бяхме готови за път. Тръгнахме рано сутринта.
Имаше кратък обход по къщите - да се съберем
и в 8:30 вече си пиехме кафето в ОМВ-то на Дупница. Ицко се чуди захарта с чай ли я пие или беше обратното
Към 10 спряхме вече в Гръцко за пи#-пауза. Братовчед ми се грижи "да не загуби маса", което в крайна сметка се оказа невъзможно, но той още не го знае . Това зад него е "корабът майка" - любимото субаро.
Лека полека стигнахме до Бяло море. По-бурно от това не успяхме да го видим.
От тук на сетне ставаше все по-равно и тихо.
Лека полека стигнахме до бяло море. По-бурно от това не успяхме да го види. От тук на сетне ставаше все по-равно и тихо. В едно приятно пътуване, преминало в шеги и закачки, водени от следотърсача Гармин, стигнахме до точка Б.
Мястото се казва Уранополи (Ouranoupoli). Кулата все още пази пристанището и духът на рибарското селце, въпреки отдавна превзелите го туристи. От тук трябва да отплаваме за Атон
В ляво от кулата се вие крайбрежната уличка с ресторанти, стандартна за курортните градчета по морето. За тези, които смятат да го посетят, препоръчвам шестия ресторант и по-специално октопода на скара, който готвят там - божествен е. На тези от нас, които постим, направо ни се стори, че е "манджа от небесата". Мечтаех си за него през следващите три дни.
След обяда се чухме с "ятачката", която беше уредила спането ни. Хотелчето се намираше в предишното селце - Йерисос, така че се качихме на субарото и тръгнахме на обратно. На единствения светофар на този ръкав от полуострова завихме на дясно и стигнахме до хотелчето на 100 метра от брега.
Канарчето пее ли пее, а входъте аранжиран така:
ето и спортното ламбурджини на съседите
А какво ли правят другите?
Готвят се за снимки естествено - погледнете как са въоръжени! Всеки с поне по един фотоапарат в ръка. Така и не дочаках да видя снимки от тях
но може би ... някой ден ...
Готови сме за разходка из селцето. Кратка, защото утре рано трябва да хванем корабчето за Атон.
Тръгва по една от уличките и се натъкваме на "автобусчето", което вози туристи до барът на плажа.
Както се вижда и от снимката, гуменките са alltarrain гудрич, лифта е "самоделкополис", но пък марката е Тойота.
Тъй и тъй съм почнал с возилата, ето още една и то същия модел - хaйлукс, само че малко позабравила добрите времена
Помни обаче старата емблема:
Най-общо 2/3 от возилата тук са 4х4, като процентно марките са 60%
тойота, 30% сузуки и 10 % останалите.
Има и такива
и такива ..,
а лошите ги залавят с машинки като тази
НО, млъкни сърце...
- ОК - време за малко романтика!
Бабите в това селце са си обявили негласно "състезание за поклон". Да - толкова красиви и подредени градинки, толкова нежни цветове и аромати се кипрят от всяко ъгълче на двора, че всеки турист се навежда в реверанс към уханието на пролетта.
ООПСсс... грешка
... За да не е много сладникаво, ще ви покажа и един друг "тачен автомобил по тези места. Рено ли беше или .... ааа, сетих се - ЛАДА
Но какво ли правят геройте на вечерната разходка???
Снимат разбира се. И цветя и коли ....
и къщи.
и църкви ..
и мотори ...
Един забравен самурай, копнеещ за лятото със своята гейша
.... Отново сме на брега и кратката ни разходка по уличките приключва.
Очакват ни меките възглавнички и мюзик айдъл по БТВ (в хотелчето имаше само тази "българска" програма).
На сутринта, рано-рано тръгваме към крайната си цел. Паркираме колата на една поляна близо до пристанището на Уранополис, където се паркират всички коли на "поклонниците".Качихме се на корабчето и отплавахме.
И чайките, като глутница бездомни кучета изпращащи любимката си от терасата на третия етаж с многото кокали
... или пък да ги сравня с делфините пред носа на коръба ...
Или пък .... по добре да не сравнявам, а да им се порадвам
А какво ли правят нашите "поклонници"???
Снимат
Втората спирка на корабчето е пристанището на нашия, български манастир. Тук слизаме отново на българска земя и се надяваме уговорения транспорт да е на лице, защото сме донесли дарове - 40 бутилки двулитрова арианка, локуми и т.н.
И транспорта е на лице.
Нали си спомняте от по-горе за "автобусчето" до бара на плажа? Така се прави
От тук до манастира са около 45 минути път пеша, а ако сте "пишман турист", може и повече и е все нагоре. Най-общо казано, тук тойотката я карат само на бавните скорости.
Това са маслиновите тераси на с.о. "Св. Георги Зограф",
а това е техниката за "по-сурови дни":
Това пък е края на първа част. Надявам се да съм запалил интереса ви и се гмуркам да селектирам снимките от същинската част.
Защо казах "българска земя" ли? Ами защото там е България. Територията е собственост на манастира и българската църква, пристанището е на манастира, говори се български език, жителите (монаси и послушници) са българи и .... въобще, до по-късно
Ако трябва да съм точен - до Българският манастир Св. Георги Зограф в „Света гора” (святата планина).
За много от вас, това е едно място, което никога няма да посетите. За други – място, където искате да се върнете, за трети ... , но заради всички смятам да напиша този разказ така, както го усетих. Със сигурност ще е дълго и няма да успея наведнъж. Вероятно ще досаждам на места, но не се сърдете.
И така...
Тази история започва с един сън – един сън за които не знам нищо, освен, че го е имало. Сън, в който баща ми трябвало да отиде до манастира. Той (баща ми) от своя страна е човек, който не си оставя колата в калта и щом си науми нещо – прави го.
Един ден ме покани да отида с него в Атон и аз естествено приех. Покани и още познати и приятели и така се оформихме сговорна дружина от четирима – той, аз, братовчед ми Теодор и един приятел Ицко. Цялата организация по визите и пътуването беше дело на баща ми. Ние само си събрахме багажа и бяхме готови за път. Тръгнахме рано сутринта.
Имаше кратък обход по къщите - да се съберем
и в 8:30 вече си пиехме кафето в ОМВ-то на Дупница. Ицко се чуди захарта с чай ли я пие или беше обратното
Към 10 спряхме вече в Гръцко за пи#-пауза. Братовчед ми се грижи "да не загуби маса", което в крайна сметка се оказа невъзможно, но той още не го знае . Това зад него е "корабът майка" - любимото субаро.
Лека полека стигнахме до Бяло море. По-бурно от това не успяхме да го видим.
От тук на сетне ставаше все по-равно и тихо.
Лека полека стигнахме до бяло море. По-бурно от това не успяхме да го види. От тук на сетне ставаше все по-равно и тихо. В едно приятно пътуване, преминало в шеги и закачки, водени от следотърсача Гармин, стигнахме до точка Б.
Мястото се казва Уранополи (Ouranoupoli). Кулата все още пази пристанището и духът на рибарското селце, въпреки отдавна превзелите го туристи. От тук трябва да отплаваме за Атон
В ляво от кулата се вие крайбрежната уличка с ресторанти, стандартна за курортните градчета по морето. За тези, които смятат да го посетят, препоръчвам шестия ресторант и по-специално октопода на скара, който готвят там - божествен е. На тези от нас, които постим, направо ни се стори, че е "манджа от небесата". Мечтаех си за него през следващите три дни.
След обяда се чухме с "ятачката", която беше уредила спането ни. Хотелчето се намираше в предишното селце - Йерисос, така че се качихме на субарото и тръгнахме на обратно. На единствения светофар на този ръкав от полуострова завихме на дясно и стигнахме до хотелчето на 100 метра от брега.
Канарчето пее ли пее, а входъте аранжиран така:
ето и спортното ламбурджини на съседите А какво ли правят другите?
Готвят се за снимки естествено - погледнете как са въоръжени! Всеки с поне по един фотоапарат в ръка. Така и не дочаках да видя снимки от тях
но може би ... някой ден ... Готови сме за разходка из селцето. Кратка, защото утре рано трябва да хванем корабчето за Атон.
Тръгва по една от уличките и се натъкваме на "автобусчето", което вози туристи до барът на плажа.
Както се вижда и от снимката, гуменките са alltarrain гудрич, лифта е "самоделкополис", но пък марката е Тойота.
Тъй и тъй съм почнал с возилата, ето още една и то същия модел - хaйлукс, само че малко позабравила добрите времена
Помни обаче старата емблема:
Най-общо 2/3 от возилата тук са 4х4, като процентно марките са 60%
тойота, 30% сузуки и 10 % останалите.
Има и такива
и такива ..,
а лошите ги залавят с машинки като тази
НО, млъкни сърце...
- ОК - време за малко романтика!
Бабите в това селце са си обявили негласно "състезание за поклон". Да - толкова красиви и подредени градинки, толкова нежни цветове и аромати се кипрят от всяко ъгълче на двора, че всеки турист се навежда в реверанс към уханието на пролетта.
ООПСсс... грешка
... За да не е много сладникаво, ще ви покажа и един друг "тачен автомобил по тези места. Рено ли беше или .... ааа, сетих се - ЛАДА
Но какво ли правят геройте на вечерната разходка???
Снимат разбира се. И цветя и коли ....
и къщи.
и църкви ..
и мотори ...
Един забравен самурай, копнеещ за лятото със своята гейша
.... Отново сме на брега и кратката ни разходка по уличките приключва.
Очакват ни меките възглавнички и мюзик айдъл по БТВ (в хотелчето имаше само тази "българска" програма).
На сутринта, рано-рано тръгваме към крайната си цел. Паркираме колата на една поляна близо до пристанището на Уранополис, където се паркират всички коли на "поклонниците".Качихме се на корабчето и отплавахме.
И чайките, като глутница бездомни кучета изпращащи любимката си от терасата на третия етаж с многото кокали
... или пък да ги сравня с делфините пред носа на коръба ...
Или пък .... по добре да не сравнявам, а да им се порадвам
А какво ли правят нашите "поклонници"???
Снимат
Втората спирка на корабчето е пристанището на нашия, български манастир. Тук слизаме отново на българска земя и се надяваме уговорения транспорт да е на лице, защото сме донесли дарове - 40 бутилки двулитрова арианка, локуми и т.н.
И транспорта е на лице.
Нали си спомняте от по-горе за "автобусчето" до бара на плажа? Така се прави
От тук до манастира са около 45 минути път пеша, а ако сте "пишман турист", може и повече и е все нагоре. Най-общо казано, тук тойотката я карат само на бавните скорости.
Това са маслиновите тераси на с.о. "Св. Георги Зограф",
а това е техниката за "по-сурови дни":
Това пък е края на първа част. Надявам се да съм запалил интереса ви и се гмуркам да селектирам снимките от същинската част.
Защо казах "българска земя" ли? Ами защото там е България. Територията е собственост на манастира и българската църква, пристанището е на манастира, говори се български език, жителите (монаси и послушници) са българи и .... въобще, до по-късно
Четем с интерес и ако има още не се бави!
Коментар