Обява

Свий
Няма добавени обяви.

Атон - едно пътуване до България Там

Свий
X
 
  • Филтър
  • Час
  • Покажи
Изчисти всичко
нови мнения

  • Атон - едно пътуване до България Там

    Това е историята за едно пътуване. Пътуване странно и приятно, тайнствено и вълнуващо, интересно и пленяващо. Пътуване в съзнанието, през времето и в безвремието. Една разходка до държава на вярата, страна на силата и самотата, територия на монаси и послушници – земя на мъжете. Едно късче от картата, където историята и религията се преплитат с предразсъдъци, обичаи и ритуали. Място, където единствените женски същества, които имат привилегията да обитават са котките ... и така е от повече от 1000 години. Това е историята за едно пътуване от България тук до България Там! Пътуването до Атон.
    Ако трябва да съм точен - до Българският манастир Св. Георги Зограф в „Света гора” (святата планина).
    За много от вас, това е едно място, което никога няма да посетите. За други – място, където искате да се върнете, за трети ... , но заради всички смятам да напиша този разказ така, както го усетих. Със сигурност ще е дълго и няма да успея наведнъж. Вероятно ще досаждам на места, но не се сърдете.
    И така...
    Тази история започва с един сън – един сън за които не знам нищо, освен, че го е имало. Сън, в който баща ми трябвало да отиде до манастира. Той (баща ми) от своя страна е човек, който не си оставя колата в калта и щом си науми нещо – прави го.
    Един ден ме покани да отида с него в Атон и аз естествено приех. Покани и още познати и приятели и така се оформихме сговорна дружина от четирима – той, аз, братовчед ми Теодор и един приятел Ицко. Цялата организация по визите и пътуването беше дело на баща ми. Ние само си събрахме багажа и бяхме готови за път. Тръгнахме рано сутринта.
    Имаше кратък обход по къщите - да се съберем



    и в 8:30 вече си пиехме кафето в ОМВ-то на Дупница. Ицко се чуди захарта с чай ли я пие или беше обратното



    Към 10 спряхме вече в Гръцко за пи#-пауза. Братовчед ми се грижи "да не загуби маса", което в крайна сметка се оказа невъзможно, но той още не го знае . Това зад него е "корабът майка" - любимото субаро.




    Лека полека стигнахме до Бяло море. По-бурно от това не успяхме да го видим.



    От тук на сетне ставаше все по-равно и тихо.
    Лека полека стигнахме до бяло море. По-бурно от това не успяхме да го види. От тук на сетне ставаше все по-равно и тихо. В едно приятно пътуване, преминало в шеги и закачки, водени от следотърсача Гармин, стигнахме до точка Б.




    Мястото се казва Уранополи (Ouranoupoli). Кулата все още пази пристанището и духът на рибарското селце, въпреки отдавна превзелите го туристи. От тук трябва да отплаваме за Атон




    В ляво от кулата се вие крайбрежната уличка с ресторанти, стандартна за курортните градчета по морето. За тези, които смятат да го посетят, препоръчвам шестия ресторант и по-специално октопода на скара, който готвят там - божествен е. На тези от нас, които постим, направо ни се стори, че е "манджа от небесата". Мечтаех си за него през следващите три дни.
    След обяда се чухме с "ятачката", която беше уредила спането ни. Хотелчето се намираше в предишното селце - Йерисос, така че се качихме на субарото и тръгнахме на обратно. На единствения светофар на този ръкав от полуострова завихме на дясно и стигнахме до хотелчето на 100 метра от брега.




    Канарчето пее ли пее, а входъте аранжиран така:




    ето и спортното ламбурджини на съседите




    А какво ли правят другите?




    Готвят се за снимки естествено - погледнете как са въоръжени! Всеки с поне по един фотоапарат в ръка. Така и не дочаках да видя снимки от тях но може би ... някой ден ...

    Готови сме за разходка из селцето. Кратка, защото утре рано трябва да хванем корабчето за Атон.
    Тръгва по една от уличките и се натъкваме на "автобусчето", което вози туристи до барът на плажа.



    Както се вижда и от снимката, гуменките са alltarrain гудрич, лифта е "самоделкополис", но пък марката е Тойота.
    Тъй и тъй съм почнал с возилата, ето още една и то същия модел - хaйлукс, само че малко позабравила добрите времена




    Помни обаче старата емблема:




    Най-общо 2/3 от возилата тук са 4х4, като процентно марките са 60%
    тойота, 30% сузуки и 10 % останалите.
    Има и такива




    и такива ..,




    а лошите ги залавят с машинки като тази




    НО, млъкни сърце...
    - ОК - време за малко романтика!
    Бабите в това селце са си обявили негласно "състезание за поклон". Да - толкова красиви и подредени градинки, толкова нежни цветове и аромати се кипрят от всяко ъгълче на двора, че всеки турист се навежда в реверанс към уханието на пролетта.

















    ООПСсс... грешка










    ... За да не е много сладникаво, ще ви покажа и един друг "тачен автомобил по тези места. Рено ли беше или .... ааа, сетих се - ЛАДА




    Но какво ли правят геройте на вечерната разходка???
    Снимат разбира се. И цветя и коли ....




    и къщи.













    и църкви ..




    и мотори ...




    Един забравен самурай, копнеещ за лятото със своята гейша





    .... Отново сме на брега и кратката ни разходка по уличките приключва.




    Очакват ни меките възглавнички и мюзик айдъл по БТВ (в хотелчето имаше само тази "българска" програма).
    На сутринта, рано-рано тръгваме към крайната си цел. Паркираме колата на една поляна близо до пристанището на Уранополис, където се паркират всички коли на "поклонниците".Качихме се на корабчето и отплавахме.







    И чайките, като глутница бездомни кучета изпращащи любимката си от терасата на третия етаж с многото кокали












    ... или пък да ги сравня с делфините пред носа на коръба ...





    Или пък .... по добре да не сравнявам, а да им се порадвам













    А какво ли правят нашите "поклонници"???
    Снимат




    Втората спирка на корабчето е пристанището на нашия, български манастир. Тук слизаме отново на българска земя и се надяваме уговорения транспорт да е на лице, защото сме донесли дарове - 40 бутилки двулитрова арианка, локуми и т.н.



    И транспорта е на лице.



    Нали си спомняте от по-горе за "автобусчето" до бара на плажа? Така се прави



    От тук до манастира са около 45 минути път пеша, а ако сте "пишман турист", може и повече и е все нагоре. Най-общо казано, тук тойотката я карат само на бавните скорости.

    Това са маслиновите тераси на с.о. "Св. Георги Зограф",



    а това е техниката за "по-сурови дни":



    Това пък е края на първа част. Надявам се да съм запалил интереса ви и се гмуркам да селектирам снимките от същинската част.

    Защо казах "българска земя" ли? Ами защото там е България. Територията е собственост на манастира и българската църква, пристанището е на манастира, говори се български език, жителите (монаси и послушници) са българи и .... въобще, до по-късно
    Ако не свършва добре, значи не е свършило!
    0888 315 794
    LZ1UPI
    A1 (Rh+)

  • #2
    До: Атон - едно пътуване до България Там

    Тръпна да продължиш с най-интересното.
    OFFROAD CLUB STARA ZAGORA

    Коментар


    • #3
      До: Атон - едно пътуване до България Там

      Защо казах "българска земя" ли? Ами защото там е България. Територията е собственост на манастира и българската църква, пристанището е на манастира, говори се български език, жителите (монаси и послушници) са българи и ....
      да, дори имаше преди време българска делегация по тези места, които май си направиха една разходка на наши разноски, за да може горецитираната истина да бъде още по-добре забравена....


      упи, продължавай, интересно и красиво е....

      Коментар


      • #4
        До: Атон - едно пътуване до България Там

        Mммм - бавно става . То пада едно ресайзване, едно подбиране ... вече ме изхвърли веднъж за това, че съм просрочил сесия или ... нещо от тоя род, ама няма страшно - ако не сега, то утре ще я имате, ето ви сега снимка на мак (между другото, това отзад е част от манастира)

        Ако не свършва добре, значи не е свършило!
        0888 315 794
        LZ1UPI
        A1 (Rh+)

        Коментар


        • #5
          До: Атон - едно пътуване до България Там

          Чакам с нетърпение.

          Коментар


          • #6
            До: Атон - едно пътуване до България Там

            Дойде време да разкажа за манастира - Понеже доста друсаше, живописния път към светата обител ще ви покажа на връщане, а сега - как изглеждат нещата отвън:



            Това е поглед от високо - от хълма срещу манастира, където има малка църквичка, носеща името на Св. Георги. Тя си има специална легенда, която ще разкава по-късно. Скоро ще разберете, че повечето неща тук са със собствени чудодейни истории. Сега обаче продължавам с външния обход на местността.
            Това пък е поглед от ниско:





            Диагонално ...





            Отпред



            на предишния ден






            Сградата за стройтелите, полицаите и животните



            Отзад



            Отзад и отдясно



            Отзад и отляво



            Тук се виждат и новопосадените маслинки



            Строителството и работата в и околи манастира текат с такава скорост, че направо да не повярва човек. Един от гостите предположи, че на този хранителен режим тук, всеки гледа да приключи по-бързо работа и да си тръгва. Това естествено е шега. Момчетата работеха изключително прецизно и бързо. Не ги видях веднъж да спрат за по цигара или биричка. Само като пример, на тръгване за една от разходките имаше ливада, а на връщане след 2 часа, на същото това място имаше каменна ограда около метър висока и около 10 метра дълга. Това темпо най-верочтно се дължи на идващия празник на манастира - Гергьовден.
            Другото, което ми направи впечатление беше как за 1-2 дни всичко се раззелени, но само на места.
            Последно редактирано от upi; 29-04-09, 18:37.
            Ако не свършва добре, значи не е свършило!
            0888 315 794
            LZ1UPI
            A1 (Rh+)

            Коментар


            • #7
              До: Атон - едно пътуване до България Там

              Аз имам грамота за дарение и покана от 2-3години да отида, но нали все не ни стига времето, а имам голямо желание. Дарихме беседка, чешма и няколко пейки, но не съм ги виждал как стоят там, ако имаш снимки, ще съм ти много благодарен ако ги вмъкнеш в разказа.
              OFFROAD CLUB STARA ZAGORA

              Коментар


              • #8
                До: Атон - едно пътуване до България Там

                Първоначално публикуван от slavin Преглед на мнение
                Аз имам грамота за дарение и покана от 2-3години да отида, но нали все не ни стига времето, а имам голямо желание. Дарихме беседка, чешма и няколко пейки, но не съм ги виждал как стоят там, ако имаш снимки, ще съм ти много благодарен ако ги вмъкнеш в разказа.
                Ами ако си ги познаеш в следващите кадри, кажи си
                Ако не свършва добре, значи не е свършило!
                0888 315 794
                LZ1UPI
                A1 (Rh+)

                Коментар


                • #9
                  До: Атон - едно пътуване до България Там

                  Очаквам ги с нетърпение, но не само за да видя моите работи.
                  OFFROAD CLUB STARA ZAGORA

                  Коментар


                  • #10
                    До: Атон - едно пътуване до България Там

                    Първото, което видях в двора на манастира беше невероятната камелия (цветето, което прилича на роза до входа на църквата).



                    Както вече разбрахте, тук идва мястото за снимките от двора.
                    Точно срещу входа на църквата е входа на столовата (тук му викат "трАпеса"). Познава се и по котките, които чакат отпред



                    Това е в ляво - копие на чудотворната икона, която е и причина за името на манастира.



                    а това - отдясно - копие на друга чудотворна икона - тази, която е причина турците да не закачат манастира.



                    Това пък е входа на голямата дворна църква



                    Това в средата долу на снимката е външния вход, а в дясно - беседка.







                    и бесетката от вътре



                    Това пък е малката дворна църква



                    Стъблото на дървото в дясно наистина е доста по-широко от двъкрилата порта на църквичката.



                    Нереставрираната - стара част в ляво от малката църквичка (снимано от входа на двора).





                    а това е и самия вход отблизо



                    От другата (дясната) страна на голямата църква се вижда това










                    Голямата дворна църква в гръб



                    и малко други















                    открийте разликите



                    А това е паметника на 26-те монаси изгорени живи от кръстоносците католици.







                    Последно редактирано от upi; 29-04-09, 20:16.
                    Ако не свършва добре, значи не е свършило!
                    0888 315 794
                    LZ1UPI
                    A1 (Rh+)

                    Коментар


                    • #11
                      До: Атон - едно пътуване до България Там

                      Приятелчета, ако прекалявам със снимките казвайте!
                      Ако не свършва добре, значи не е свършило!
                      0888 315 794
                      LZ1UPI
                      A1 (Rh+)

                      Коментар


                      • #12
                        До: Атон - едно пътуване до България Там

                        Първоначално публикуван от upi Преглед на мнение
                        Приятелчета, ако прекалявам със снимките казвайте!
                        Не си го и помисляй! Четем с интерес и ако има още не се бави!
                        Все, что делаешь, надо делать хорошо, даже если совершаешь безумство.
                        A2 (+)

                        Коментар


                        • #13
                          До: Атон - едно пътуване до България Там

                          Ами наближавам средата , ама нали разкарвам по-голямата част от снимковия материал, а и ресайзвам, пиша, бриша ... Ей сега ще се качат следващата порция и ги пускам и тях. До тогава ще разкажа една легенда.
                          Ако не свършва добре, значи не е свършило!
                          0888 315 794
                          LZ1UPI
                          A1 (Rh+)

                          Коментар


                          • #14
                            До: Атон - едно пътуване до България Там

                            През време на царуването на император Лъв Мъдрий и цар Симеон Великий имало едни трима братя от Охрид, които били и по плът братя, но повече по дух. Имената им (по справка с литературата) били Йоан, Аарон и Моисей (не оня Мойсей, но на него кръстен). Родственици били на царя Юстиниан.
                            От любов към Бога дали обет да оставят Света и туй що е в него - Богатства, потекло, слава, власт - и "да приемат върху себе си Ангелски образ - монашеството". Заживели в дълбоко уединение на южната страна на Атонската "пустиня" (Под пустиня разбирай място пусто - без хора.)
                            Мнозина чули за праведния им живот преминаващ в божествени песнопения и пост. Размесла се славата им и отвсякъде заприиждали последователи. "Това богоизбрано стадо се увеличавало с всеки изминал ден и те се посъветвали да изградят от царското си съкровище обща обител. Открили място с "неизречено благоухание" (горите около манастира са от дафина и всичко мирише на цъфнали дафинови дървета. Миризмата не е точно като тази от манджите, а по-нежна и някак напомня нашите липови гори - нещо средно и приказно е аромата на мястото и за късмет се оказахме там точно по това време на годината) и в годината 919та след рождението Христово изградили малка църквичка. Така се случило, че провели "благочестив" спор относно името на храма. Не стигнали обаче до взаимно решение и решили да сторят така: Оставили една широка дъска и за да не стигат до несъгласие помежду си се отдали на пламенна молитва, та Бог да им помогне в избора. В най-тъмния час и най-пламенната им молитва, светлина - лъч по-светъл от самото слънце озарил храма, а когато утрото дошло ... О, чудо. На дъската имало "самоизографисан" образ на Свети Великомъченик Георги, от чиито благочестив образ излизало светлина и "осветявала смирената пустиня". Името на храма - "Св. Георги Зограф" (именно Зограф) идват от тази само-Зографисала се икона.
                            Ако не свършва добре, значи не е свършило!
                            0888 315 794
                            LZ1UPI
                            A1 (Rh+)

                            Коментар


                            • #15
                              До: Атон - едно пътуване до България Там

                              Другата легенда свързана със същата тази икона разказва за Палестина. Там - в град Лида имало манастир, в който почивала самотворна и целителна икона на Св. Георги още от времето на император Константин.
                              Един ден образът на светецът изчезнал от иконата и останала само една дъска без никакви лечителски и чудодейни свойства. Натъжили се монасите и отчаяли се. И не само те, а и в цялата околия се отчаяли хората и скърбели. Ридаели заради изчезването на чудотворния образ.
                              ПОявил се една нощ в съня на игумена самия Свети Георги и му рекъл " Защо ридаеш и скърбиш по мен, човече? Аз си намерих храм и обител в светата Атонска планина, където е жребият на нашата пресвята Богородица. Тук пожелах да пребивавам. Ако ти искаш да спасиш се и братята ти от идващия гняв, отиди в земята и обителта, които ти посочих и там ще ме намериш.
                              Защото Господ предаде цяла палестина и Сирия за потъпкване от Сарацините заради Преумножаване на греховете и неправдите по тези земи, извършени от тези, що наричат себе небогоугодно - Християни, а потъпкват волята Христова".
                              Изумен бил Игумена от съня си. Още на същата нощ потеглил с тези монаси, които искали да го последват. Като рпистигнали в светата обител, заварили там изчезналия образ на светеца. Не пожелали да се върнот по родните си места, но останали завинаги в новоизбраната от покровителя им обител. Това бил и първия игумен на манастира. Името му било Евстратий. По такъв Богоугоден начин били положени основите на Зографския манастир, за да пребъде вече 1090 години.
                              Ако не свършва добре, значи не е свършило!
                              0888 315 794
                              LZ1UPI
                              A1 (Rh+)

                              Коментар

                              Активност за темата

                              Свий

                              В момента има 1 потребители онлайн. 0 потребители и 1 гости.

                              Най-много потребители онлайн 8,787 в 16:37 на 21-06-23.

                              Зареждам...
                              X