Една интересна историйка за едно интересно пътуване
Албания ….
Колко малко знаех до онзи ден
колко малко знам и сега..
Но така се случи, че преживях два дни там и след като започнах да се поразсънвам от многото път, започвам да си мисля, че тези два дни ми бяха крайно недостатъчни
Не знам кога ще имам отново възможността да пътувам отново до там, но не бих се поколебал за повторно, по-дълго пребиваване там.
И така, почти без никаква подготовка станахме рано сутринта, метнахме се на комбито и запрашихме към Петрич
Навигацията рече, че най-добрия път от Пловдив е през Доспат, съгласихме се веднага, още повече, че пътя ми е познат, зададох дестинация Петрич, и се залюбувахме на прекрасните гледки, които се разкриват пред погледа
пътьом спряхме на гроба на Яне Сандански
непочистено и разхвърляно беше там
1
2
красиви са ни планините
3
4
набързо стигнахме до Петрич,
поразходихме се по главната улица с многозначително име
5
ей, нема лабаво – тук се говори за пари
срещнахме се с домакините, които щяха да ни водят по-нататък
Ацо- от Македония и Агрон от Албания,
и поехме по пътя
6
царина=митница
7
сакам скопско
8
всичко, което видях по пътя, беше съвсем по нашенски – и пътищата, и къщите , и колите, и езика на хората – съвсем спокойно се разбирахме с всеки, без да ползваме услугите на преводачите
9
По време на събитията в Косово цялата американска техника е преминала по този път. Съответно пътя се потрошил
Америка дала пари за възстановяване на пътя и мостовете по него – дву-три километрови мостове на огромна височина
и странно, парите за ремонтите не се стопили, по български стереотип, а се харчат по предназначение – ремонтите вървят
10
наближаваме
11
странни возила се виждат по пътя
тая Застава ме върна в детските кодини
12
тунелче, а след него – друго тунелче
13
стигнахме до Охридското езеро
14
доста бурно, доста ветровито,
може би това е и причината , че не видяхме нито Биляна, нито избеленото и платно, както се пееше в песента
а може да ги е белела платната от другата страна – там е Албания
15
разбрахме, че цените покрай езерото са два-три пъти над средните в Македония, та не беше препоръчително да посядаме, а и бързахме
за сметка на това цената на дизела беше по–ниска - 74 динара за литър дизел
естествено – зареждам догоре –
на бензиностанцията – симпатична мацка пита :
– Колко?
- е па , догоре.
- ОК
- Стой, в евро може ли да платим?
- Може , как да не може , във всичко се плаща.
- Добре, чекай да те сликам ( снимам ).
- Не , не може!!!!!!!!!
- На бензиностанция е забранено да се снима?
- Не , аз забранявам мене да ме сликаш!!!!!!!!!!!!
- Е, добро, нема да те сликам, аде холан, а пък си такава лепотица, нема да се омъжиш, като не даваш
Тук имаше коментар, който не разбрах, ама нещо за мамата беше
Жените псуват повече от мъжете, а мъжете псуват моооого
В приповдигнато настроение приближаваме границата с Албания
Заваля дъжд
и не спря два дни….
Албания ….
Колко малко знаех до онзи ден
колко малко знам и сега..
Но така се случи, че преживях два дни там и след като започнах да се поразсънвам от многото път, започвам да си мисля, че тези два дни ми бяха крайно недостатъчни
Не знам кога ще имам отново възможността да пътувам отново до там, но не бих се поколебал за повторно, по-дълго пребиваване там.
И така, почти без никаква подготовка станахме рано сутринта, метнахме се на комбито и запрашихме към Петрич
Навигацията рече, че най-добрия път от Пловдив е през Доспат, съгласихме се веднага, още повече, че пътя ми е познат, зададох дестинация Петрич, и се залюбувахме на прекрасните гледки, които се разкриват пред погледа
пътьом спряхме на гроба на Яне Сандански
непочистено и разхвърляно беше там
1
2
красиви са ни планините
3
4
набързо стигнахме до Петрич,
поразходихме се по главната улица с многозначително име
5
ей, нема лабаво – тук се говори за пари
срещнахме се с домакините, които щяха да ни водят по-нататък
Ацо- от Македония и Агрон от Албания,
и поехме по пътя
6
царина=митница
7
сакам скопско
8
всичко, което видях по пътя, беше съвсем по нашенски – и пътищата, и къщите , и колите, и езика на хората – съвсем спокойно се разбирахме с всеки, без да ползваме услугите на преводачите
9
По време на събитията в Косово цялата американска техника е преминала по този път. Съответно пътя се потрошил
Америка дала пари за възстановяване на пътя и мостовете по него – дву-три километрови мостове на огромна височина
и странно, парите за ремонтите не се стопили, по български стереотип, а се харчат по предназначение – ремонтите вървят
10
наближаваме
11
странни возила се виждат по пътя
тая Застава ме върна в детските кодини
12
тунелче, а след него – друго тунелче
13
стигнахме до Охридското езеро
14
доста бурно, доста ветровито,
може би това е и причината , че не видяхме нито Биляна, нито избеленото и платно, както се пееше в песента
а може да ги е белела платната от другата страна – там е Албания
15
разбрахме, че цените покрай езерото са два-три пъти над средните в Македония, та не беше препоръчително да посядаме, а и бързахме
за сметка на това цената на дизела беше по–ниска - 74 динара за литър дизел
естествено – зареждам догоре –
на бензиностанцията – симпатична мацка пита :
– Колко?
- е па , догоре.
- ОК
- Стой, в евро може ли да платим?
- Може , как да не може , във всичко се плаща.
- Добре, чекай да те сликам ( снимам ).
- Не , не може!!!!!!!!!
- На бензиностанция е забранено да се снима?
- Не , аз забранявам мене да ме сликаш!!!!!!!!!!!!
- Е, добро, нема да те сликам, аде холан, а пък си такава лепотица, нема да се омъжиш, като не даваш
Тук имаше коментар, който не разбрах, ама нещо за мамата беше
Жените псуват повече от мъжете, а мъжете псуват моооого
В приповдигнато настроение приближаваме границата с Албания
Заваля дъжд
и не спря два дни….
Коментар