Tweet
Чудех се дали да разкажа за Белград, поради простата причина,че пътувам до там по служебни причини, а не като турист, но мисля, че разказът може да ви е интерсен и полезен, т.к. доста съм пообиколи из града – все пак не ходя само на работа;-)). По тази причина съм разделил разказа на няколко теми, а не като разказ за едно едиствено пътуване. Във всяка от темите съм обобщил неща, които са мой личен опит или които съм чул от други хора или съм прочел. Цените не са от тази година и може да имат промяна. Та сега по ред:
Най-удобен транспорт е автомобилът. Може да не повярвате, но между две съседни столици е почти невъзможно да се намери директен обществен транспорт! Не съществува директен полет София- Белград. Лети се през Виена или Атина – полетът е около 8 часа. Теоретично съществува автобусна линия (на МАТПУ), но тя е с прекачване в Ниш. От фирмата твърдят, че следят пътникопотока и ако се появят повече пътници ще пуснат директен автобус. Автобусът тръгва всяка сутрин (вкл. събота и неделя) от автогарата (международната) пред Централна гара в 7:30, а билети се купуват на място. Няма смисъл да ги купувате предварително, т.к. за Белград пътуват не повече от 2-3 човека, а процедурата с връщане на билетите е неприятна. Ако сте към 7 сутринта на гарата – няма да имате никакви проблеми. Пътуването е около 7-8 часа (по-малко отколкото със самолет!). Както казах има прекачване в Ниш. Цената е 32 лв в едната посока.С влак нямам опит, но има два влака дневно от и за Белград и там по разписание са около 8-10 часа.
Затова: само автомобил – необходима ви е зелена карта и ако колата не е ваша – пълномощно
Белград е разположен на вливането на река Сава в Дунава, като е разделен на две основни части: отсам Сава е старият град, отататък - Нови Белград. Понеже не мога да покажа карта, си представете едно голямо Т, образувано от горе от Дунава, а основата - от Сава – и ще получите представа. Отсам – означава долу в дясно, отаттък Сава – долу вляво. Северно от Дунава се намира предградие, което не е кой знае колко интересно, освен може би с името си КРНЯЧ. Е, там вероятно се намира и газостанцията, за която вече ви казах, че съм чул, но не знам къде е.
Старият град съвсем не е стар – да не си помислихте, че е като Стария Пловдив? Наречен е така, за да се различава от Нови Белград. Старият град е градът от преди Втората световна война, а Новият си прилича на Люлин и Младост в София. – и е строен тогава. Блоковете са малко по-раздвижени от софийските, ама си е същата работа.
Та стария Белград е стар колкото и стара София – в центъра сградите са отпреди Втората световна война и не се различават съществено като архитектура. Разликата е ,че в София имаше “Красива София” , а в Белград – не. Красиви сгради, които не са поддържани. Неподдържаността няма нищо общо с бомбардировките от 99’а – просто така си изглеждат. Спомнете си София в началото на 90-те и ще разберете какво имам пред вид. За бомбардировките ще ви разкажа по-нататък, сега да се върнем към града.
Нови Белград – това е частта от града, която се намира от другата страна на река Сава. Това са големи жилищни комплекси, които всички сме виждали. Има един блок, който е под формата на буквата П – ако минавате транзит през Белград по магистралата, също можете да го видите.В Нови Белград, точно на брега на Сава са разположени хотелите Хаят и Интерконтинентал, по пътя към Земун е хотел Югославия.
Ако идвате от Стария град към Новия след като минете моста вляво ще бъде Хаят, ако завиете вляво след него ще минете край Интерконтинентал, веднага след него е Сава-център.. Функционално Сава център е аналог на НДК-то в София. Като сграда е по-плоска от него. Там са били организирани среща на необвързаните страни и на Световната банка през не-знам-си–кои-години. Организират се концерти и спортни прояви, и е пълно с магазини. Отвън Сава-център е в зелени стъкла и изобщо целия комплекс от сгради там (с двата хотела и офис-сградата на някакъв холдинг) е в зелени стъкла. – Предствете си, ако до Интерпред имаше още 3 такива здания.
Кръчмите (кафаните) са изиграли голяма роля в съставянето на сръбския национален манталитет. В Белград има кръчма , която е такава от двайсетте години на 19-и век(!!!!). Между другото се намира точно до Патриаршията. В страната има освен това традиция, ако някоя кафана бъде разрушена и на нейно място се построи нова сграда, даже и да не е заведение, тази сграда бива назовавана с името на разрушената кръчма. Как си обяснявате иначе наличието на сграда “Албания” в центъра на града?. (това е сградата от Белград, която най-често показваха по БНТ, когато Георги Първанов беше там на посещение;-).
Тези кафани са били и един от важните фактори за унищожаване морала на младежите от Македония, по време на кралско-югославския период, а и по-късно.
Сърбите са около 10 милионен народ от южно-славянскта група. На историческата сцена се появяват доста по-късно от българите, но нямат такива скокове и провали като нашите в историческото си развитие. Във всеки случай от началото на 19-и век до края на 20-и век сърбите се развиват доволно постоянно напред. Освобождават се от турско владичество без военни действия, през Балканските войни и през Първата световна война са на странта на победителите. През Втората световна първоначално са на страната на Германия, след което правят преврат, сменят правителството и застават на страната на Съюзниците. Това става повод за окупацията на Югославия от Германия през 1940 г. Но поради този факт Югославия след Втората световна е на страната на победителите и се ползва със симпатиите на Запада, като едновременно с това е комунистическа страна. Това им позволява да водят живот като в приказките – социалистически трудови навици и почти западняшки доходи с възможността за пътуване по цял свят. Поколението над 30 разказва, че никъде по света не се е жувяло толкова хубаво, колкото в Титова Югославия. Това непрекъснато развитие напред в продължение на почти 150 години, несъпроводено от почти никакви провали, довежда до едно сериозно високомерие у хората, особено на възраст над 30 години. Това високомерие, премесено със сериозна доза национализъм и показна религиозност, им изяжда главите в края на 20-и век.
Най-удобен транспорт е автомобилът. Може да не повярвате, но между две съседни столици е почти невъзможно да се намери директен обществен транспорт! Не съществува директен полет София- Белград. Лети се през Виена или Атина – полетът е около 8 часа. Теоретично съществува автобусна линия (на МАТПУ), но тя е с прекачване в Ниш. От фирмата твърдят, че следят пътникопотока и ако се появят повече пътници ще пуснат директен автобус. Автобусът тръгва всяка сутрин (вкл. събота и неделя) от автогарата (международната) пред Централна гара в 7:30, а билети се купуват на място. Няма смисъл да ги купувате предварително, т.к. за Белград пътуват не повече от 2-3 човека, а процедурата с връщане на билетите е неприятна. Ако сте към 7 сутринта на гарата – няма да имате никакви проблеми. Пътуването е около 7-8 часа (по-малко отколкото със самолет!). Както казах има прекачване в Ниш. Цената е 32 лв в едната посока.С влак нямам опит, но има два влака дневно от и за Белград и там по разписание са около 8-10 часа.
Затова: само автомобил – необходима ви е зелена карта и ако колата не е ваша – пълномощно
Белград е разположен на вливането на река Сава в Дунава, като е разделен на две основни части: отсам Сава е старият град, отататък - Нови Белград. Понеже не мога да покажа карта, си представете едно голямо Т, образувано от горе от Дунава, а основата - от Сава – и ще получите представа. Отсам – означава долу в дясно, отаттък Сава – долу вляво. Северно от Дунава се намира предградие, което не е кой знае колко интересно, освен може би с името си КРНЯЧ. Е, там вероятно се намира и газостанцията, за която вече ви казах, че съм чул, но не знам къде е.
Старият град съвсем не е стар – да не си помислихте, че е като Стария Пловдив? Наречен е така, за да се различава от Нови Белград. Старият град е градът от преди Втората световна война, а Новият си прилича на Люлин и Младост в София. – и е строен тогава. Блоковете са малко по-раздвижени от софийските, ама си е същата работа.
Та стария Белград е стар колкото и стара София – в центъра сградите са отпреди Втората световна война и не се различават съществено като архитектура. Разликата е ,че в София имаше “Красива София” , а в Белград – не. Красиви сгради, които не са поддържани. Неподдържаността няма нищо общо с бомбардировките от 99’а – просто така си изглеждат. Спомнете си София в началото на 90-те и ще разберете какво имам пред вид. За бомбардировките ще ви разкажа по-нататък, сега да се върнем към града.
Нови Белград – това е частта от града, която се намира от другата страна на река Сава. Това са големи жилищни комплекси, които всички сме виждали. Има един блок, който е под формата на буквата П – ако минавате транзит през Белград по магистралата, също можете да го видите.В Нови Белград, точно на брега на Сава са разположени хотелите Хаят и Интерконтинентал, по пътя към Земун е хотел Югославия.
Ако идвате от Стария град към Новия след като минете моста вляво ще бъде Хаят, ако завиете вляво след него ще минете край Интерконтинентал, веднага след него е Сава-център.. Функционално Сава център е аналог на НДК-то в София. Като сграда е по-плоска от него. Там са били организирани среща на необвързаните страни и на Световната банка през не-знам-си–кои-години. Организират се концерти и спортни прояви, и е пълно с магазини. Отвън Сава-център е в зелени стъкла и изобщо целия комплекс от сгради там (с двата хотела и офис-сградата на някакъв холдинг) е в зелени стъкла. – Предствете си, ако до Интерпред имаше още 3 такива здания.
Кръчмите (кафаните) са изиграли голяма роля в съставянето на сръбския национален манталитет. В Белград има кръчма , която е такава от двайсетте години на 19-и век(!!!!). Между другото се намира точно до Патриаршията. В страната има освен това традиция, ако някоя кафана бъде разрушена и на нейно място се построи нова сграда, даже и да не е заведение, тази сграда бива назовавана с името на разрушената кръчма. Как си обяснявате иначе наличието на сграда “Албания” в центъра на града?. (това е сградата от Белград, която най-често показваха по БНТ, когато Георги Първанов беше там на посещение;-).
Тези кафани са били и един от важните фактори за унищожаване морала на младежите от Македония, по време на кралско-югославския период, а и по-късно.
Сърбите са около 10 милионен народ от южно-славянскта група. На историческата сцена се появяват доста по-късно от българите, но нямат такива скокове и провали като нашите в историческото си развитие. Във всеки случай от началото на 19-и век до края на 20-и век сърбите се развиват доволно постоянно напред. Освобождават се от турско владичество без военни действия, през Балканските войни и през Първата световна война са на странта на победителите. През Втората световна първоначално са на страната на Германия, след което правят преврат, сменят правителството и застават на страната на Съюзниците. Това става повод за окупацията на Югославия от Германия през 1940 г. Но поради този факт Югославия след Втората световна е на страната на победителите и се ползва със симпатиите на Запада, като едновременно с това е комунистическа страна. Това им позволява да водят живот като в приказките – социалистически трудови навици и почти западняшки доходи с възможността за пътуване по цял свят. Поколението над 30 разказва, че никъде по света не се е жувяло толкова хубаво, колкото в Титова Югославия. Това непрекъснато развитие напред в продължение на почти 150 години, несъпроводено от почти никакви провали, довежда до едно сериозно високомерие у хората, особено на възраст над 30 години. Това високомерие, премесено със сериозна доза национализъм и показна религиозност, им изяжда главите в края на 20-и век.
Коментар