Tweet
Ден осми : Триест - Белград
Основната цел за днес бе да се придвижим до Белград и ако успеем да разгледаме Любляна, че не бяхме ходили там. Въобще Словения, както и Италия посещавахме за пръв път.
Що се отнася до Италия не съм много сигурен, че мога да кажа „Бил съм в Италия“. Все пак Триест е придаден на италианците неотдавна и обликът му е по-скоро характерен за Австро-Унгария по време на Хабсбургите.
Италианско-Словенската граница. Ограничение 50 км/ч...
Словенската магистрала с нищо не се отличаваше от тази в Италия, само дето трафикът бе много по-голям. Нормално, защото това е основна пътна артерия за Европа в посока изток-запад.
Вече сме в центъра на Любляна.
Под централния площад има голям подземен паркинг, където оставихме колата. Следващите снимки вече са с фотоапарат. Първо централния площад, който се казва Конгресни Трг и сградата на Люблянския университет.
В старата част на Любляна има една улица, успоредна на река Любляница. Тази улица е пешеходна и атмосферата на нея е уникална. Реката не е широка. Пресичат я десетина моста, от които най-забележителните са „Троймостовие“ (три моста един до друг) и „Змайски мост“, на който има статуи на дракони. С две думи преведено „Змейски мост“.
На следващите две снимки са тройния мост и проход от крайречната улица до главната.
Следват четири снимки от централната улица в старинната част на Любляна. На втората в далечината се вижда друга забележителност - хълма с Люблянския замък.
Любляна е много приятен град, но ни предстоеше доста път и две граници. Последни два кадъра от словенската столица на излизане.
Отнове сме на магистралата. Има един участък, в който двете платна от магистралата се разделят за около 6 км. На човек му се вижда странно да изпреварва със 100+ км/ч. при липса на видимост. Знаех, че отсреща е невъзможно да има автомобил, но не успях да се абстрахирам от навиците докрай и както се вижда на краткото клипче съвсем ненужно се прибрах зад камиона.
Малко преди границата с Хърватска спряхме на една бензиностанция да заредим. Направи ми впечатление изключителната чистота и подреденост. На земята не видях нито едно боклуче.
На словенско-хърватската граница опашката бе съвсем приемлива.
Хърватската магистрала я минахме транзит. Спряхме само да обядваме на един паркинг. И тук чистотата бе на прилично ниво, но малко по-„нашенска“ от Словения.
На границата със Сърбия също нямаше проблем.
В сръбско спряхме на един паркинг за малко. Е, тук вече си бяхме на Балканите. Изронена настилка, неподдържани тревни площи и боклуци по земята. Сега като го гледам не ми се вижда нещо фрапиращо, но тогава впечатлението от словенската бензиностанция бе отпреди няколко часа.
Понеже съм ходил в центъра на Белград, този път за нощуване избрах Земун. Това е бивш самостоятелен град, отдавна присъединен към столицата. Апартаментът беше в къща близо до брега на Дунава, а вечерта опитахме прясната риба в една от многобройните кръчми по брега. Всичко й е хубаво на Европата, но има един недостатък – нямат нашенските кръчми.
За да не завършва темата с най-грозната снимка ето следата от днес.
Нещо обърках SD картите и нямам записи от регистратора от малко преди Белград до хотела и от сутринта на следващия ден и по тази причина не мога да покажа кадри от Земун. Не, че има нещо съществено за гледане, но все пак е пътепис.
Следващия ден беше придвижване до дома, което премина нормално. Дори имахме късмет да минем границата за по-малко от час.
Така завърши първото ми пътуване до държави с европейски облик. Може да се каже, че всичко беше според очакванията. Най-силно впечатление ми направи Словения с реда и чистотата си. Пътищата навсякъде бяха много добри. Ако все пак трябва да ги подредя, първото място е за Италия, следват Словения и Хърватска. Що се отнася до забележителностите, те бяха предимно в Хърватска, но така си беше планирано. Словения беше транзит, а за Италия, по-правилно е да се каже, че просто съм бил на италианска територия и съм видял една нищожна част от това, което може да се види в тази страна.
За Хърватска остана южната част. Словения мисля да я разглеждам пак транзитно, тя е и малка. А Италия – е, там всичко е история и не само. Каквото успее да види човек, все е от полза.
Така завършвам. Може би стана малко дълъг пътепис, но така както е писан на части, може и да се чете на части. Дано само да е интересен.
Основната цел за днес бе да се придвижим до Белград и ако успеем да разгледаме Любляна, че не бяхме ходили там. Въобще Словения, както и Италия посещавахме за пръв път.
Що се отнася до Италия не съм много сигурен, че мога да кажа „Бил съм в Италия“. Все пак Триест е придаден на италианците неотдавна и обликът му е по-скоро характерен за Австро-Унгария по време на Хабсбургите.
Италианско-Словенската граница. Ограничение 50 км/ч...
Словенската магистрала с нищо не се отличаваше от тази в Италия, само дето трафикът бе много по-голям. Нормално, защото това е основна пътна артерия за Европа в посока изток-запад.
Вече сме в центъра на Любляна.
Под централния площад има голям подземен паркинг, където оставихме колата. Следващите снимки вече са с фотоапарат. Първо централния площад, който се казва Конгресни Трг и сградата на Люблянския университет.
В старата част на Любляна има една улица, успоредна на река Любляница. Тази улица е пешеходна и атмосферата на нея е уникална. Реката не е широка. Пресичат я десетина моста, от които най-забележителните са „Троймостовие“ (три моста един до друг) и „Змайски мост“, на който има статуи на дракони. С две думи преведено „Змейски мост“.
На следващите две снимки са тройния мост и проход от крайречната улица до главната.
Следват четири снимки от централната улица в старинната част на Любляна. На втората в далечината се вижда друга забележителност - хълма с Люблянския замък.
Любляна е много приятен град, но ни предстоеше доста път и две граници. Последни два кадъра от словенската столица на излизане.
Отнове сме на магистралата. Има един участък, в който двете платна от магистралата се разделят за около 6 км. На човек му се вижда странно да изпреварва със 100+ км/ч. при липса на видимост. Знаех, че отсреща е невъзможно да има автомобил, но не успях да се абстрахирам от навиците докрай и както се вижда на краткото клипче съвсем ненужно се прибрах зад камиона.
Малко преди границата с Хърватска спряхме на една бензиностанция да заредим. Направи ми впечатление изключителната чистота и подреденост. На земята не видях нито едно боклуче.
На словенско-хърватската граница опашката бе съвсем приемлива.
Хърватската магистрала я минахме транзит. Спряхме само да обядваме на един паркинг. И тук чистотата бе на прилично ниво, но малко по-„нашенска“ от Словения.
На границата със Сърбия също нямаше проблем.
В сръбско спряхме на един паркинг за малко. Е, тук вече си бяхме на Балканите. Изронена настилка, неподдържани тревни площи и боклуци по земята. Сега като го гледам не ми се вижда нещо фрапиращо, но тогава впечатлението от словенската бензиностанция бе отпреди няколко часа.
Понеже съм ходил в центъра на Белград, този път за нощуване избрах Земун. Това е бивш самостоятелен град, отдавна присъединен към столицата. Апартаментът беше в къща близо до брега на Дунава, а вечерта опитахме прясната риба в една от многобройните кръчми по брега. Всичко й е хубаво на Европата, но има един недостатък – нямат нашенските кръчми.
За да не завършва темата с най-грозната снимка ето следата от днес.
Нещо обърках SD картите и нямам записи от регистратора от малко преди Белград до хотела и от сутринта на следващия ден и по тази причина не мога да покажа кадри от Земун. Не, че има нещо съществено за гледане, но все пак е пътепис.
Следващия ден беше придвижване до дома, което премина нормално. Дори имахме късмет да минем границата за по-малко от час.
Така завърши първото ми пътуване до държави с европейски облик. Може да се каже, че всичко беше според очакванията. Най-силно впечатление ми направи Словения с реда и чистотата си. Пътищата навсякъде бяха много добри. Ако все пак трябва да ги подредя, първото място е за Италия, следват Словения и Хърватска. Що се отнася до забележителностите, те бяха предимно в Хърватска, но така си беше планирано. Словения беше транзит, а за Италия, по-правилно е да се каже, че просто съм бил на италианска територия и съм видял една нищожна част от това, което може да се види в тази страна.
За Хърватска остана южната част. Словения мисля да я разглеждам пак транзитно, тя е и малка. А Италия – е, там всичко е история и не само. Каквото успее да види човек, все е от полза.
Така завършвам. Може би стана малко дълъг пътепис, но така както е писан на части, може и да се чете на части. Дано само да е интересен.
Коментар