Гърция - древна и млада

[Валери Недялков]

Следва разходка из острова.



Изгледа е към малкото Преспанско езеро.

[Валери Недялков]

Ден 3.

Сутринта на другия ден ни изпраща едно голямо тъжно куче.







Прелита ескадрила пеликани, после друга, от корморани, и изпратени подобаващо, потегляме за Водния град.





Едеса (Воден) е кацнал на високо плато и доближавайки го се дивим на гледката.
Града е осеян с множество реки, канали и водопади, които накрая се събират и се изливат с мощен грохот от ръба в края на града.
Реката, която тече през града се нарича Edessaios – Вода. Из града всичко носи името “вода” или “водопад” на един или друг език.
Най-внушителни са двата мощни и високи водопада от по 70 метра.













Скалите зад единия от водопадите са образували интересна пещера, през която се провираме.













Обикаляме по пътеките в парка, спираме за снимки на терасите и се наслаждаваме на грохота на водата.
Изморени, спираме да отдъхнем и похапнем в едно заведение, където се налага доста да почакаме, тъй като келнерите са леко ошашавени от туристическия наплив.
Когато, в късния следобед, решаваме пак да поснимаме водопадите на спокойствие, се оказва че водопадите си имат работно време и сме закъснели.
През деня те работят за туристите, а през нощта отбиват водите им за напояване.
Братята гърци обичат да използват даденостите на страната си и да печелят от тях.
Тук нищо не се разхищава. Време е да се прибираме, събрали невероятни картини и спомени, населени с птици, вода, спокойствие и красота.

[Валери Недялков]

Това е.
Тук качвам и gps файла с точките.

[n960]

Драги модераторе, вие ли сте на фотото?! На аватара?

[Валери Недялков]

Да, но отпреди години.

[desimira90_90]

Страхотен пътепис и невероятни снимки. Обмислям да направя едно пътешествие из любимата ми Гърция през 2023.
Поздрави,

[Валери Недялков]

Заслужава си. Успех!

[Валери Недялков]

Острови Евия, Андрос, Тинос и Атина - ( 4-11 април 2010 година ).

Пустата му Гърция!
Имам още ненаправени пътеписи от там, а минаха години.
Е, спомените и снимките са тук. Пък самите ние не можеме да се познаеме на тях, но... това не е проблем.
Та накрая реших да ви запозная с още някое старо пътуване.
Тук хубавото е, че тези спомени са като мушмулата - колкото по-стари стават, толкова по-сладки са.
А и снимките обработени от raw оригинали с нови хардуер и програми греят, като вчерашно изпълнение.
Та толкова от мен.
Със съпругата ми Ина и с помоща на GPS траковете възстановихме целия пъзел.
Да видим, какво е написала.

И така...

ПП. Това все още е време в което нямахме кола и пътувахме с организирана екскурзия.

Тук качвам и файла с точките и траковете.

[Валери Недялков]

Ден 1.

Потегляме рано сутринта от София с рейс.
На Кресненското ханче спираме за кратка почивка.
Пресичаме границата, минаваме по околовръстното край Солун, магистрали, после ремонтиращи се пътчета.
Вальо успява да излови в движение с фотоапарата крепост Платамона.



Накрая достигаме крайбрежното селце Глифа.
Морето плицика кротко прозрачните си води, а ние устремяваме поглед напред към остров Евия.
Глифа осигурява редовна фериботна връзка до Агиокампус в северната част на острова.





Втория по големина и население гръцки остров след Крит има форма на морско конче.
Островът е дом на голям брой важни църкви и манастири, които привличат посетители от цял свят.
Акостираме в северната част на острова. Следва посещение на Латомският манастир "Свети Давид",
част от обектите на световното наследство на Юнеско за Раннохристиянските и византийските паметници.
Тук се намира гроба на Яков Цалики и се съхраняват мощите на св. Давид Евийски.
Манастирът е близо до село Дримонас в подножието на планината, известна като "Конник".











Стотици вярващи посещават манастира целогодишно, за да се поклонят и да потърсят духовна помощ за своите проблеми.

Отпътуваме за село Прокопи, където и ще пренощуваме.
В църквата се съхраняват вековни мощи на Св. Йоан Руски, който е роден през 1690 г. в Украйна.
След като навършва пълнолетие, той е вербуван в армията на Петър Велики и участва в Руско-турската война.
По време на тази война е заловен и хвърлен в затвора.
След това е продаден в робство от началника на турския гарнизон.
Светецът отказал да приеме исляма за своя религия и бил постоянно унижаван и изтезаван от турците.
С течение на времето обаче подигравките престанали, поради твърдостта на вярата,
смирението и трудолюбието на светеца и по-късно той станал уважаван от господаря и домочадието.
Той умира през 1730 г. и сега тленните му останки са поставени в църквата.





След разглеждане на църквата, излизаме да търсим място за вечеря.
Настаняваме се в семейна таверна зад църквата, но се оказва, че никой не говори английски.
Проучваме менюто на гръцки и вкарваме в употреба една от малкото думи речников запас: краси(вино).
Собственика ръкомаха и води Вальо вътре в заведението за да дегустира и избере.
Получава се леко недоразумение, защото на гръцки НЕ означава ДА , а гръцкото не е ОХИ (Вальо клати глава отрицателно,но казва "НЕ").
Междувременно пристига дъщерята, помага с превода и уточняваме ястията на английски.

Началото на април е, и магията на свежите ароматни вечери ни кара да се насладим на спокойствието и очарованието на пролетта,
докато допитваме охладеното вино.



Прибираме се за нощувка в Поклоннически център Прокопи.

[Валери Недялков]

Ден 2.

Село Прокопи е на около 50 км от столицата на Евия - Халкида, а пътуването е красиво и живописно.
Името на града идва от гръцкото χαλκός(бронз), заради наличието на залежи в областта.



Тук е най-тесния проток в света Еврип, само 40м., като на всеки шест часа водите на прилива сменят посоката си.



В Халкида си намираме за хапване BISTRO SIMITSIS, в близост до моста.



На брега на Атика, на север от пристанището Рафена, се намира село Неа Макри.
Зад него се издига връх Амомон, а в подножието му се намира манастира на свети Ефрем.
Светията е един от небесните лекари, обичан и почитан от всички вярващи.
Известен е в Гърция като Светеца Светкавица заради бързите чудеса,
които се случват в отговор на отправените към него молитви.





От рейса хващме в кадър някаква гръцка летяща бангия.
Хората се опитват да контролират огромното островно пространство.



От Рафена се качваме на ферибот до остров Андрос, втори по големина от Цикладските острови.
Разположен е на 12 km югоизточно от остров Евия и на 1.5 km северозападно от остров Тинос.
Този остров е много различен от останалите в групата на Цикладите.















Благодарение на дългогодишните традиции в мореплаването, Андрос е познат като „островът на капитана“.
Жителите му винаги са се радвали на благополучие, а изисканата атмосфера на острова може да се усети и от величествената му архитектура.
Акостираме в пристанище Гаврио и потегляме за селцето Apoíkia. Отсядаме за нощувка в хотел с български персонал - Pighi Sariza.

[Валери Недялков]

Ден 3.





Днес в програмата е Манастир Свети Никола( Mone Agíoy Nikoláoy ) с мироточивата икона на св.Богородица.
В манастира се съхраняват много почитани артефакти и свещени кости.
Има и сребърна шевна икона на Свети Никола.
Монахинята Леонтия е направила образа на светеца, използвайки скъпоценни камъни и част от косата си вместо шевни конци.










Следва манастир св. Марина(Ierá Mone Agías Marínas).



Следва манастир св. Марина(Ierá Mone Agías Marínas). Той е затворен и го снимаме само отвън.



Впечатляващ е също старият манастир Панахрантос ( Moni Panachrantou) с внушителни гледки към морето от него.
Завоите на пътя са толкова остри и с голям наклон, че рейса опира със задната си броня в асвалта и едва успява да продължи.













Свободното време използваме за разходка в столицата на острова - град Андрос или Хора.
Тук е роден Аристотел и тук живеят едни от най-богатите корабособственици в Гърция.
Великолепни неокласически сгради обграждат централната улица, постлана с мраморни плочи.











По пътя към центъра се намира църквата Панагия Теоскепасти, в превод Подслонена от Бога, посветена на Дева Мария.


А ето я и крепостта на Андрос или поне това, което е останало от нея.





Зяпаме магазинчета, кафенета и таверни. Накрая се отбиваме за обяд в RESTORANT IPAREA.

[Валери Недялков]

Ден 4.

Връщаме се в Гаврио, откъдето хващаме ферибот до остров Тинос- острова на Богородица.
На острова има близо 700 църкви.
Голям интерес на Тинос представляват гълъбарниците, които са огромен брой (800-1300).
Има цели долини изцяло с гълъбарници. Дълго време гълъбите са били важна част от препитанието на хората.
Преставляват бели кубични постройки с прозорчета на два етажа – долният етаж е склад за тор, а на горния живеят гълъбите.
Снимаме кубичните къщички, нижещи се край пътя.





Нощувката е в хотел Tinos Beach.





Следва вечеря в пицария PITSARIA KIONIA.











Започваме деня с великденска литургия и посещение на поклонническия комплекс в гр. Тинос с чудотворната икона на Св.Богородица(Ierós Naós Eyaggelistrías).
На 15 август, когато е Успение Богородично, на Тинос идват безброй поклонници, които минават на колене широката алея от пристанището до църквата.
В началото на Втората световна война, италиански подводници обстрелват големия гръцки кораб ЕЛИ.
Освен, че унищожават кораба, те пращат две торпеда към пристанището, което е било пълно с хора - точно на Голяма Богородица.
По някакво чудо тези торпеда не избухват, което се обяснява като „чудото на Богородица".







Разглеждаме и манастир Кехровуни, наречен „Излъчващ светлина",
където е дясната ръка на св.Йоан Рилски.
От там си купих кръстче, което нося и до днес.
Църквата удивлява с разкошния си интериор, изкусната дърворезба и резбованата мраморна украса,
величието на застлания с мрамор просторен двор.











Следва разходка в град Тинос и обяд в TAVERNA PALAYA PALADA на пристанището.

[Валери Недялков]

Качваме се на ферибот до Рафина и придвижване до Атина.

[Валери Недялков]

Ден 5 и 6.

Пристигаме късно вечерта в Атина.
Настаняваме се в HOTEL YONIS(IONIS) на площад Омония.
Изгладнели, излизаме да търсим нещо за вечеря.
Каква беше изненадата ни, когато видяхме огромен светещ надпис на кирилица "Механа Веселото Кебапче".
Нахълтваме, и мъжете уважават скарата, докато аз се спирам на свинско със зеле.
Докато чакаме храната бъбрим с нашенците и обменяме впечатления.
Прибираме се по тъмно по малките улички, което не е най-мъдрото решение.
Накичени сме със скъпа фототехника, а този квартал не се слави с безопасност.
Слава богу, прибираме се без произшествия.
Започваме сутрешната обиколка на Атина с Акропола ( в превод град върху хълм или горен град).



Той датира още от Микенската епоха и се смята, че на него е бил разположен царски дворец.
През 447 година пр. Хр. по инициатива на Перикъл на Акропола започва ново строителство.
Това е т. нар. епоха на „Златен век“ в историята на Древна Атина.
Работата е под ръководството на прочутия скулптор Фидий, който е имал единен художествен замисъл за целия ансамбъл.
През 437 г. пр. Хр. започва изграждането на Пропилеите на Мнесикъл – монументалният вход към Акропола.






Пропилеите са завършени през 432 г. пр. Хр. От дясната страна на Пропилеите се издига малкият йонийски храм на Атина Нике.
Той е завършен между 421 г. пр. Хр. и 415 г. пр. Хр.
Акрополът е светилище с храмове и олтари, укрепление и обществен център.
Тук се е пазила държавната хазна (от 454 г. пр.н.е.), помещавали са се библиотека и картинна галерия.
Партенонът е главният храм на Атинския акропол, посветен на Атина Партенос (Богинята дева), покровителка на град Атина.













Строителството му започва през 447 г. пр. Хр., а освещаването на храма е през 438 пр.н.е. по време на празника Панатенеи.
Някои части на храма (преди всичко скулптурните украси) са завършени към 432 г.
Партенонът се смята за шедьовър на древногръцката архитектура и символ на древногръцкия гений.
Храмът Ерехтейон има асиметрично разположение.
Източната му част е с 3 метра по-висока от западната. Източната част е посветена на Атина Палада.
Портата от тази страна има 6 колони.















От тук се откриват прекрасни гледки към:

Храма на Зевс и арката на Адриан.







Храма на Хефест.





Голямия и малкия амфитеатри:

На тази снимка се вижда и хълма на музите.









Римският форум и Кулата на ветровете.
В първия век от новата ера римляните преместват на това място пазарите от старата Агора.
По-малък от оригинала, дворът с мраморни колони се превръща във величествен търговски и административен център до XIX век.
Неговата най-голяма и уникална атракция е брилянтно проектираната Кула на ветровете.









Старата Агора.
Древният пазар на Атина, основан през IV век преди Христа, е сърцето на града за близо 1200 години.
Тя е център на всички граждански дейности, включително политиката, търговията, философията, религията, изкуството и леката атлетика.
Тревните площи на Агора са прекрасно място за разходка,
на което бихте могли да си представите оживлението и суматохата от търговията по онова време.



Храмът на Зевс Олимпийски и Арката на Адриан.



Величественият храм на владетеля на Пантеона е най-големият в континентална Гърция.
В него са разположени две колосални статуи от злато и сребро,
едната от които е на Бог, а другата на римския император Адриан.
Въпреки че строителството на храма започва през 515 г. пр. Хр.,
политически вълнения забавят неговото приключване близо 700 години.
Благодарение на император Адриан строежът му е завършен.





Изглед към Акропола.





В близост до храма е построена двуетажна арка, чийто надпис съобщава за претенциите му към града.
Арката е служела като граница между Древна Атина и новия град, изграден от Адриан,
за което свидетелстват и надписите от двете страни на портата.

[Валери Недялков]

Византийски музей.







Организиран е в две крила:
за византийската епоха (IV век до 1453) и за поствизантийския период (1453 до ХХ век).
Музеят разполага с над 25 000 експоната:
скулптури, икони, стенописи, живопис, керамика, тъкани, ръкописи и мозайки, произхождащи от всички региони,
докоснати от гръко-византийската култура.


Вечерта решаваме да излезем за малко нощни снимки на Партенона отХълма на Музите – Филопапос (Mnemeío Philopáppoy.)
На върха на хълма има паметник – мавзолей на Филопапос – магнат и благодетел на Атина, живял през 1-ви и 2-ри век сл. н. е.









Нощна Атина.



На следващия ден разглеждаме: Temple of Hefest .







Обкръжен с дорийска колонада (6 × 13 колони), храмът се състои от цела с вътрешна колонада на два етажа,
пред която се намират преддверие и опистодом.
Строежът вероятно е започнал през 449 г. пр. Хр., непосредствено преди строежа на Партенона.
Във вътрешността до култовата статуя на Хефест върху същата база е стояла и бронзова статуя на богинята Атина.
Външният дорийски фриз бил украсен със скулптури (метопи на източната фасада и по четири метопи върху всяка от дългите страни);
непрекъснат фриз от йонийски тип минавал зад колонадата,
над портика на входа (сражение в присъствието на боговете) и над входа на опистодома.
Храмът на Хефест е много красив, за което допринасят и дорийските колони.
Запазен е толкова добре, тъй като през по-голямата част от времето е бил превърнат и използван като православна църква.



Библиотеката на Адриан (Bibliotheke Toy Adrianoý).
Библиотеката на Адриан (гр.: Βιβλιοθήκη του Αδριανού, анг.: Hadrian’s Library) е построена в в периода от 132 до 134 г. по заповед на Римския император Адриан.
В древността се е намирала на северния край на Римската Агора.
Нейните руини в момента се намират в столицата на Гърция- Атина,
северно от Акропола, близо до площад Монастираки.
Строежа на библиотеката на Адриан е част от плана на императора за възстановяване на Атина.
Библиотеката става най-голямата в града, като е била оградена с високи стени, а на входа ѝ е имало колони.
Впечатляващата конструкция е била използвана за да се съхраняват официалните държавни архиви,
правни и административни документи, както и множество литературни произведения.
В нея е имало място, където са се развивали различни философски школи.
Документите в римско време са били във формата на свитъци от папирус,
като са се съхранявали в дървени шкафове, поставени в ниши в стените на стаята.
През 267 г. по време на нападение над града библиотеката претърпява значителни щети.
С цел по-добрата защита на града библиотеката е станала част от крепостните стени.
В периода 407-412 г. библиотеката е реновирана от Херкулий, като на входа ѝ е издигната негова статуя.
Библиотеката е била с внушителни размери за времето си – 122 на 82 метра.
На западния ѝ вход е имало колосална фасада с коринтски колони.
Вътрешния двор е бил ограден от сто колони, имало е места за сядане, а в центъра на двора е имало градина с басейн.
В източната страна са се намирали основната сграда, читалня и лекционни зали.
Всяка от тях е имала редици извити седалки, издигащи се като в амфитеатър.
Имало е и втори етаж с ниши за съхранение на повече документи и книги.
По времето на Византийската империя на мястото на библиотеката са построени три църкви.
При превземането на града от Османската империя библиотеката се използва като административен център и става резиденция на турския управител на Атина.
През 15 век са построени два базара както и жилищни сгради.
През 18-ти век изпълнява функцията на джамия и на крепост, а през 19-ти век първо е казарма, а след това е затвор.
В края на 19-ти век започват археологически разкопки, които продължават до средата на 20 век.
Прави се опит да се възстанови библиотеката в първоначалния ѝ вид.
Към настоящия момент е възстановена част от фасадата на входа.