Гърция - древна и млада

[s_s1]

От: Гърция - древна и млада.

Благодаря за споделеното!

Оставам в очакване на Новата 2018 година с нови разкази за пътешествия.

[Валери Недялков]

От: Гърция - древна и млада.

Дойде време за още един пътепис от 2017 година.

Остров Евия и Драконовите къщи (Дракоспита).

Септември е.
Летните горещини в Гърция вече са отминали и е време за нови приключения.
Бях намислил пътуване из Пелопонес,но случайно попаднах на пътеводител за Евия и открих
драконовите къщи.
Това веднага промени плановете ни и пренасочих пътуването към острова.
След необходимата подготовка (GPS карти,точки,маршрути) остана да дойде уречения ден - 09.09.
Няма да разказвам за пътя до там. Направо започвам от скитането из острова.

Ден първи.

Остров Евия е втори по големина след Крит. Има формата на водно конче. От сушата го дели пролива Еврип, широк само 39м,
известен с това че течението сменя посоката си до 10 пъти на ден.
На острова има високи планини с живописни каньони, където ще търсим двореца на Дракона(Дракоспита),
а край морето огърлица от прекрасни малки плажове.
След дългото пътуване пристигаме в град Неа Стира, хотел Делфини.







Хотелчето е на крайбрежната алея и от терасата се вижда залеза.
Излизаме да хапнем в зашумулена таверна, а после цяла нощ слушаме плясъка на вълните.







Ден втори.

Потегляме от Неа Стира за Стира.
Изходна точка за първите две драконови къщи. Паркираме на полянка, слагаме раниците и хващаме пътеката.



Оказва се че гръцката туристическа маркировка е по-зле дори от нашата.
Всичко се бележи с червени точки по дървета и камъни, без каквито и да било указателни табелки.
Ина се оказва по-подготвена(с къси панталонки) за жаркото високопланинско слънце.



По-късно това се оказва грешка, тъй като пътеката се провира през туфи голи драки, много приличащи на полукълба бодлива тел.
Драконовите къщи са изградени изцяло от каменни късове и са покрити със стъпаловидно наредени каменни плочи.
Координати: N38 09 10.7 E24 15 50.2



Има и жертвено корито, издълбано в скалата.











Никой не знае кой и защо ги е градил но датират от 146г преди нашата ера.
До двете къщи е вдигната четвъртита постройка с кръгъл купол, подобна на нашите тракийски гробници.



След като с още една групичка японски туристи изпоснимахме обектите, се разминаваме.
Те назад по червените точки, а ние нагоре към Крепостта.









"Дзи пи еса" ни води все нагоре и нагоре. Планината е гола в този район и сред поляните с изгорели треви в далечината,
кацнала на скала под стените се появява каменна църква. Картина като за гоблен.
Координати: N38 08 44.8 E24 15 44.7





Вратата е отключена, влизаме и запалваме свещички за благодарност.
Крепостта е защитена със стени от редени плочи.



Решаваме, че това е всичко за днес, но ни очаква изненада.











Мегалитна масивна каменна порта, на билото на планината и встрани каменни стъпала, изсечени в скалата.
Координати: N38 08 42.7 E24 15 37.1

Порта накрая на света!
За кого, за къде, откога и защо?
Може би за ветровете, които свистят през нея, може би за слънцето, което се промушва, или за дракона, който се прибира у дома?
Загадки да искаш!
В края на деня акостираме в хотел Мармари.





Романтично нощно къпане ще ни се отрази добре.Във водата плуват разни тъмни форми,
затова минаваме по чиста пясъчна ивица до мястото където две жени се къпят. После прочетохме, че това са били морски таралежи.
Освежени сядаме в таверната наблизо.



По масите разнасят подаръчета, опаковани и вързани с канапче. Поръчваме си едно като това на съседната маса.
Оказва се задушено пиле с картофки, подправки и лимонов сос.
Да си оближеш пръстите. Поливаме го с бяло вино, вълните тихо приплясват, а слънцето бавно потъва в морето.

Ден трети.

Събуждаме се на следващия ден. Ще имаме нужда от ясно време, тъй като ще катерим планината "ОХИ", но мъгли за завили върховете.



Тръгваме с надеждата да ги раздуха вятъра по-късно. Дигаме пушилка по високопланински пътища, а ветрогенераторите ни махат с крила.



В края на нашия път са паркирани ръждясващи чудовища от друга ера.





Ще търсим домът на дракона, който спял на планината и оставил следи от ноктите си по скалите.
Известен е още като мегалитен храм на Хера или гръцкия Стоунхендж. Наистина сме впечатлени!
Координати: N38 03 31.8 E24 27 55.4











Това явно е палата, изграден от големи каменни блокове без спойка.
2 тона тежи камъка , който служи за горен трегер на вратата, а вътре да открити плочи с непозната писменост.
Координати: N38 03 34.6 E24 27 59.7












На една от скалите, наистина откриваме отпечатък от лапата и ноктите на Дракона.
Още една загадка ни очаква този ден: Древните кариери на Каристос.
Там има дузина монолитни колони, добивани директно от скалите, дълги 12м с радиус 2 м,
някои частично изсечени в скалата, а други лежат готови за доставка.
Координати: N38 02 15.9 E24 26 49.2















Слънцето прежуря безпощадно и тоника в джипа ни спасява от дехидратация.
По пътя обратно към хотела спираме за последни снимки на средновековната крепост Кастело Росо и римския аквадукт.
Координати: N38 02 11.6 E24 25 51.1







Гладни сме и решаваме да посетим същата таверна от предишната вечер.
Питаме за "Подаръка", но татуираната усмихната сервитьорка ни отговаря, че няма.
-А какво има?
-Ще проверя в кухнята какво са сготвили днес.
Не зная какво ядохме, но беше изключително вкусно.
После поскитахме по Крайбрежната, изпратихме ферибота, седяхме на пейка и гледахме играта на светлини и отражения по водата.







Ден четвърти.

Днес ще трябва да се сбогуваме с морето и слънчева Гърция. Не ни се тръгва и Ина измолва още час-два плаж преди отпътуване.
Напускаме хотела и хващаме покрай морето. Спираме край лагуна с изумрудено море, бял пясък и искрящо небе.









Летовниците още спят или закусват и плажа е само за нас двамата. Потапяме се в кристалната топла вода, а една любопитна рибка обикаля около нас.
По-късно джипа вече се носи плавно и почти безшумно,покрай последните малки заливчета и плажове с няколко чадъра,и барче на почти всеки от тях.
А от радиото се чува...
"Бара е до морето и морето е до бара".
Припева е още по настойчив - "Забави,забави..."
Но отпуската вече свършва. Време е за прибиране.
И остават спомените.

[Volodia.Petkov]

От: Гърция - древна и млада.

Чудесен пътепис, отпуска-мечта ! Блазе ви ! Благодаря за споделеното !

[uniqaudio]

От: Гърция - древна и млада.

Къде се намира това чудно място със надуваемата лодка от ден четвърти по пътя от Каристос към Халкида, моля.

[Валери Недялков]

От: Гърция - древна и млада.

До Мармари.
Координати: N38 01 57.9 E24 18 20.2

[Валери Недялков]

От: Гърция - древна и млада.

Седя си аз пред компютъра (мръзнейки пролетно) и си мисля за по-топли времена.
Едва днес намерих един обсипан със сняг,цъфнал в жълто храст,на който закачих мартениците си
преди да са станали "априлици". При това си тананиках песента "Пролет,пролет моя,бяла пролет"...
И отведнъж в главата ми нахлуха топли (във всякакъв смисъл) спомени от края на октомври 2017 година.

Топло джакузи насред гората.

Да,няма грешка.
Минерален извор с температура 34 градуса по Целзий.
Името на селцето според гърците е "Лутраки Позар". Всъщност това е село "Пожарско" и съвсем близо до него
е местността "Пожарски бани".

Хората в селото се занимават основно със земеделие,но и с туризъм. Тук освен минералните басейни в близост е и ски курортчето
Каймакчалан (Каймакцалан по византийски).
Каймакчалан е печално свързан с геройската битка на този връх между сърби и българи по време на Първата световна война.
На 01.10.2016 г. беше почетена 100 годишнината от края на тази епопея,завършила с пирова победа за сръбските сили.
Повече по тази тема тук:

http://www.offroad-bulgaria.com/showthread.php?t=213605

[Валери Недялков]

От: Гърция - древна и млада.

Лутраки позар.

Селото се намира съвсем близо до гръцко-македонската граница. Това са територии отколешно населени с наши сънародници.
Гърците ги наричат славянофонни елини (пълна глупост).
От другата страна на границата пък твърдят,че са македонци.
А те чисто и просто са потомствени българи.

Датата е 21-ви октомври 2017 година. Последни,разкошни летни дни.
От тук продължавам с разказа на съпругата ми Ина:

Наближаваше края на октомври.
Трудния момент, когато сменяме джапанките със затворени обувки късите ръкави и крачоли с дълги,
а привечер и сутрин намяташ допълнителна дрешка. Винаги е трудно да се сбогуваш с лятото, а в Гърция то е малко по-дълго.
Така че, запрелиствахме нета в търсене на последна лятна магия. И я открихме!
Сравнително наблизо, в северна Гърция: Пожаревски бани.
Топли минерални басейни на брега на река, заобиколени от широколистни гори и планини.
Снимките бяха като горска приказка, а коментара беше, че водата лекува цяла енциклопедия болести.
Обадихме се на едни приятели и ги попитахме: Искате ли да ви водим на баня?
Хубаво е, че все още има такива, дето ни се връзват на акъла, така че спретнахме една логистика и в събота рано сутринта припалихме на юг.
По обед пристигнахме в живописното селце Лутраки Позар.











Точно над него планината е подредила ритли, като в Лютиброд, но този път нямахме време за екскурзия.



Разтоварихме багажа, взехме бански, джапанки и кърпи и отпрашихме към баните.
Покрай реката има няколко сравнително плитки басейна и лагуни за деца.









Самата вода има бледосинкав мътен цвят, като тази на Крушунските водопади. Явно скалата е мека и водата я разтваря.
Оставихме багажа край басейна, като всички, и се потопихме във водата, приятно топла - 34 градуса.
Тревогата ни беше, дали ще намерим после кърпите и чантите си, но явно там нямаше мургави гастрольори и цареше райско спокойствие.
Басейна се намира в подножието на скала и хората се редуваха под струята на водопада за да лекуват болежки в естественото джакузи.
Бяхме чели, че в горещниците някои редували басейна с разхлаждащите струи на водопада на реката.
Вальо дори го изпробва, но ние, жените-змиорки, се въздържахме.
Слънцето си играеше на слънчеви зайчета през короните на дърветата, телата ни олекваха, а също и душите!
В късния следобед се прибрахме, накиприхме се, и излязохме да търсим храна.
На връщане от баните, погледа ни грабна таверна, разположила маси с бели покривки под дръвчета, насред поляна.





Явно ни бяха разпознали и келнера ни заговори на "нашийот език".
Украсихме масата с вкусни печени пъстърви, салати, плуващи в зехтин и маслини и домашно вино в запотени канички.



На съседната маса се беше разположила компания македонци (битолчани),мъжете с ланци,
жените с официални анцузи и хлапета, които тичаха напред-назад и ядосваха майките.
На прибиране от ресторанта забрахме бутилка рицина и продължихме към тераската пред квартирата.















Музика от телефона, спомени за купони и свалки и дори се разтанцувахме.
Хазяина, с който също се разбирахме на български ни донесе подарък: няколко ябълки от неговата градина за мезе.
Стаите бяха топли, завивките и възглавниците: меки, сънищата....нямаше такива!
Неделя. Кукуригане на петли, весели неделни камбани и усмихнато слънчево утро.
Сбогуваме се с любезния стопанин, прегръща ни и ни кани пак да дойдем.
И днес ще направим баня, но този път в големия басейн, който е по-дълбок и може и да се плува.







Нацелвам дюза, от която се влива топлата вода и си правя масаж, докато две гъркини не ме изместват, за да се настанят те.
Като излизам от басейна след няколко часа, усещам цялата сила на земното притегляне.
Преобличаме се, и потегляме за България.
Събрали сме кошница вълшебни спомени, цветни, летни, мекички и нежни.
Да ни топлят душите в дългите дъждовни есенни дни и зимните поледици.
Минаваме границата и прегладнели, спираме по традиция на Воденичката в село "Долна градешница" за празнична вечеря.
Два дълги дни, две южни нощи в края на лятото!

[Валери Недялков]

От: Гърция - древна и млада.

Сетих се за един любопитен епизод при голямия басейн в Пожарско.
Хората направили съблекални,но бай ти Ганьо (аз) откъде да знае.
И понеже видяхме,че някои хора се събличат и си оставят нещата до басейна,
хоп и ние така.
Добре,но там не давали да се ходи с обувки. Другите от компанията бяха с джапанки,
а аз нали съм шофьор с обувки.
Момчето на входа развълнувано ми говори нещо на гръцки,а аз дума не хващам.
Погледнах го притеснено и от устата ми се отрони - "Не разбирам".
Онзи отегчено махна с ръка и рече:
"Сакам да не одиш доле со обувки" (за думата обувки не съм сигурен,но го разбрах,че става въпрос за тях).
Та дотук с мита за славянофонните елини.

[Валери Недялков]

От: Гърция - древна и млада.

По-нагоре в темата стана въпрос за студената,бяла пролет.
Докато мръзнейки у дома пишех пътеписа за топлата есен в Лутраки Позар,
ми дойде идея да направиме една екскурзия до топлите части на Гърция.
Отдавна заглеждам района на град Волос и планината Пелион. Там е достатъчно на юг и би трябвало да е истинска пролет.
Отделно от това има и много за разглеждане: теснолинейката,Макриница,Визица,Милопотамос...

И го направихме.
24-26 март 2018 г.

Пелион - планината на кентаврите.

Ангажирах хотел в Макриница и потеглихме.
Качихме се в Рейндж Ровъра на сина,заредихме гориво до горе (100 литра нафта) и потеглихме...
Да,ама не.
Звяра взе да губи мощност,превключва трудно и то само в ръчен режим (автоматик е).
Тони (сина) се вкисна и остана да го прави (оказа се,че е заминала гориво-подаващата помпа).
А ние със съпругата ми Ина изгребахме сняг за един снежен човек от Черока,преместихме багажа и
хванахме пътя за Византия.

[Валери Недялков]

От: Гърция - древна и млада.

Пролет във Византия...

Пътуването до границата беше съвсем обикновено. Студ и сняг покрай пътя.
Чак при Сандански изгря слънце,температурите се качиха до 7-8 градуса.
Появиха се цъфнали жълти храсти и замириса на пролет.
В Гърция времето беше смесица от превалявания,слънце и плътна облачност,но...
до владенията на Олимпийските богове.
От там надолу изгря едно хубаво слънце,стопли и сърцата ни и самите нас.
Температура 15-16 градуса и много зеленина радваща окото.
Наближихме Макриница.
Винаги съм се чудил защо в Мелник срещам всякакви туристи-немци,турци,българи и други,
но рядко гърци.
Отговора е Макриница. Тя е гръцкия Мелник. Също и Визица. И имената им въобще не звучат по гръцки,нали...
В тези села къщите са като нашите в Мелник. Доста от старите са поддържани,нови се строят в същия стил.
От тук нататък отново ще разчитам на разказа на Ина:

Петък

С настъпването на астрономическата пролет, хормоните на баба Марта се разбушуваха и стана страшно.
Снежни виелици, навявания и поледици. Как да не се спасиш през Симитли към Гърция.
Изриваме колата, събаряме цял снежен човек от предния капак,
а остатъчни обледени парчета продължават да ни бомбардират по пътя със загряването на джипа.
Още към Сандански снега остава спомен: слънчице, цъфнали дървета и жълтеещи полянки.
Гърция ни посреща с подкастрени разлистени маслинови горички, изумруденозелени ниви и пролетен дъжд.
А като наближаваме планината Пелион(дом на кентаврите),
небето се избистря, белите кълбести облаци се строяват покрай съседните планини и слънцето разопакова Пролетта в целия и блясък.
Навлизаме във Волос с настъпването на ранен сумрак за да помахаме на морето,
плицикащо се в далечината и хващаме серпентините към Макриница.



Там ще нощуваме в "архонтико" (в превод имение)Адам.







Така тук наричат автентичните, запазени къщи.
Те се отличават със своите каменни покриви, богати цветни мазилки и дървени резбовани украси на горните етажи на сградите,
както и украсени тавани и дървени изрязани врати и капаци за прозорци.
Наричат селцето още "балкона на Пелион" защото от там се открива невероятна панорамна гледка към залива Пагаситес, град Волос и остров Евия.
Къщите са накацали амфитеатрално по склона и естествено, не всичко е достъпно с автомобил.
Селцето е вписано в Книгата на рекордите на Гинес с това,
че разликата в надморската височина между първите и последните къщи на селото е най-голямата разлика в надморската височина,
която е била измерена в международен план. Загнездваме се в края на алеята пред хотела.
Посреща ни,още преди да сме позвънили усмихнато момиче, бъбрим си, предлага ни кафе и ни осведомява за таверните наблизо:
15 мин. по калдъръмена уличка нагоре до центъра. Естествено ще стигнем пеша,
нали сме туристи, а и ще можем да изгладнеем за да се насладим максимално на храната и местното вино.
Таверната е точно по вкуса ни: уютен прованс, виното - уникално, кухнята - мегало. Хората ни посрещат с усмивка,
и естествено пак ни черпят местен сладкиш за десерт.















После се отдаваме на нощна фотосесия, с някоя и друга закъсняла двойка и щастливо задяващи се скитащи кучета.











Впечатляват ме вековните чинари на площада. Едно от дърветата с диаметър около 2 метра е останало да живее само върху кората.
Отвътре е кухо и могат да се съберат прави 7-8 човека.
Но борбата за живот продължава и по кората се просмукват сокове, които дават живот на млади, разлистващи се клонки.











По някое време бият камбаните на църквата и ни подсещат да се прибираме.

Събота

Отварям прозореца за да нахлуе новия ден - свеж, нежнорозов и закичен с цвъркащи птички.
Като на тепсия долу се е излегнал мързеливо Волос, а морето му прави утринния тоалет.
Главен обект за деня е Мили, за да видим пристигането и обръщането на влакчето-теснолинейка.
След пристанището на Волос, влаковите линии ни съпътстват почти непрестанно.
Вървят по тротоара, показват се тук-там под асфалта, минават по мост и пресичат градинки.
Хората са съхранили спомените за влакчето и са ги вплели в настоящето.
Теснолинейката е с ширина на релсите 60 сантиметра и в наши дни върви от Ано Лехония до Мили.
Изграждането на линията от общо 29 километра е било на 2 етапа и е стартирало през 1895 г.



В началото влакчето е служило за превозване на хора и товари през труднопроходимите върхове, но днес е само туристическа атракция.
Пристигаме навреме на живописната гаричка в Мили и причакваме влакчето.
То се носи с жизнерадостни подсвирвания из каньона,
навлиза със скрибуцане в завойчето преди гарата и с важно пуфкане спира на перона.

След като слизат пътниците, разкачат вагоните и локомотивчето маневрира за да достигне платформата за обръщане.

Там машиниста и помощници го завъртат с бутане под овациите на туристите зяпачи.
Ръкопляскането е тържествено, почти като при кацането с Райън еър.

Закачат отново вагоните и ние потегляме за Визица, известна с къщите си,
които с архитектурата си много напомнят нашите възрожденски къщи в Мелник.

[Валери Недялков]

От: Гърция - древна и млада.

Визица



Обикаляме калдъръмени улици, каменни църкви, китни площадчета и приятни кръчми с маси с весели покривки на квадратчета.



Къщите са боядисани в бяло и с лакирани дървени капаци и покриви от редени сиви каменни плочи.













За екскурзовод се самоназначава един гальовен, пригладен котарак, който важно ни съпровожда през цялото време.
Остава си невъзнаграден, тъй като не носим нищо за ядене, но поне си получи дозата галене.







Пътчетата, свързващи селцата са серпентинести и тесни, две коли трудно се разминават.
Но целта на хората е била, да запазят максимално природата.

На връщане спираме на крайбрежния път за да пипнем морето.
Събирам камъчета и си правим снимки с вятърна мелница във все още неработещото кафене „Водна лилия“.







Решаваме да посетим и пристанището на Волос, от което се знае, че е тръгнал кораба на Аргонавтите.
Четохме, че е построено копие на кораба, и дори са направили пътуване по дирята в търсене на Златното руно.
Обиколихме района на пристанището, но така и не го открихме. Опция беше да оставим джипа и да обходим отново,
но паркирането се оказа кошмарно. Отвред ни дебнеха знаци, някои от тях непознати за нас, така че се отказахме.
Прибрахме се при Адам за кратка следобедна дрямка, под съпровод на съботно-следобеден камбанен звън.
Облаците отново започват да се събират. Гладът ни разбужда, и доизгладняваме,
катерейки калдъръмената алея към „Кардамо“, таверната от предишната вечер. Навреме, защото има само две празни маси.
Аз пробвам местната кухня, а Вальо се доверява на традицията.
Усмихнатата стопанка този път не се учудва, когато поръчваме втора половинка домашно вино.
Докато бъбрим и се наслаждаваме на храната и нашата си музика с гръцки "субтитри" по масите се сменят влюбени двойки и младежки компании.
Всичко е така истинско и заредено със смях и човешка близост.
Далечни и нереални ни се струват джендърските демонстрации и зомбираните цъкащи на смартфоните си хора.
Дори телефона в ресторантчето е от старите: черен, с вилка и къдрав кабел.
А часовника на стената над масата ни е старинен от Париж.
Дъжът ни причаква на излизане и ни съпровожда, докато се пързулкаме по мокрите камъни на прибиране.

Неделя

Кентаврите са обрали дрипавите черни облаци от небето. Денят се е пременил в неделна синева.
През прозореца нахлува чуруликане, прекъсвано от тържествен камбанен звън.
След закуска ще завъртим една обиколка на Макриница и после ще посетим Милипотамос.
Спираме на паркинга преди площада и правим зиг-заг фотосесия по главната улица.





Навсякъде са накацали нагушени котки, които се умилкват, когато ги галя.
Дори на магнитчетата за хладилник има котки.
Все пак купуваме едно с кораба Арго,
както и хилопитес-сушена яйчна паста с различен вкус и цвят според това,
което бях чела(после се оказа че е шарена местна юфка, но това е силата на рекламата).

















Снимаме църквата и голямата чешма до нея с изпсани арабски стихове и три лъвски глави,
от които шурти водата и потегляме.













Минаваме през Ханя (местен ски курорт) но и тук снега е омекнал и пистите са безлюдни.
Навсякъде шурти вода и на доста места пътя явно е бил отнесен и асфалта е заменен с валиран чакъл.

Пътя се вие все нагоре по планината и ние скитаме из Пелион за да търсим кентаврите.
Но те ни пускат димки (стеле се плътна мъгла) и не можем да ги видим.

Тамън обвинихме кентаврите, че са препили снощи и са пресушили една река, и видяхме водопад.





От двете страни на пътя се редуват вили с прекрасни дървовидни розови храсти, целите в цветове.
Изкачването преминава в спускане и отстрани се появява морето.
Времето е сивкаво и ръмежно и хоризонта се слива с небето. Спираме на паркинга над плажа Милипотамос.
Само ние сме и един мотор.
Вижда се прочутата скала-арка, но морето е изяло голяма част от пясъка и няма да можем да я достигнем.





Все пак се спускаме по стълбичките, дишаме водни пръски и морски бриз.











Аз събирам камъчета по джобовете и екзотични цветя с фотоапарата.



Точно преди паркинга някой е поставил шарен прозорец,подканящ ни да се върнеме отново някой ден.



Когато се връщаме при колата, вече е обедно време и решаваме да хапнем в рибния ресторант над паркинга.
Вътре гори камина и усмихнато момче ни отвежда до маса за двама. Вальо отново залага на традицията:
кюфтета с картофки, а аз, след картинното обяснение на сервитьорката, си поръчвам Top fish с чеснов сос и лимон.
Естествено, започваме обяда с гръцка салата и ципуро (в миниатюрна за нас доза).
Днес е благовещение и ресторанта се пълни с официално облечени семейства, накипрени щъкащи дечица, смях и закачки.
Нашата едрогърдеста млада сервитьорка се набира с невероятна скорост между масите.
Прегръща топло познатите новодошли и цяла сияе в 34 каратова усмивка.
Получаваме и десерт-подарък: крем карамел и грис-халва.
Сервитьорката ни обяснява,че халва и на гръцки си е халва.
А ние вече знаеме,че и чай си е чай,но те го произнасят "Цай".

Заситили телата и стоплили душите, излизаме от ресторанта.
Паркинга е пълен.Дали заради празника, или заради това, че сме изкачили Кадемлията, където влезем се събират хора.
Обратно по серпентините. Минаваме през селце, носещо звучното име Цангарада, и в главата ми зазвучава Цингарела.
Музиката се лее, в джипа е топло и уютно и неусетно сме слезли отново край морето.
Минаваме Волос, доливаме малко дизел и продължаваме към България.
Започва да пръска и скоро небето се смръщва и дъжда става пороен.
Решаваме, че някой е ядосал боговете, тъй като сме в района на Олимп.
По вода е цялото ни прибиране, температурите бавно спадат, а след Дупница започват да прехвърчат ситни снежинки.
Прибираме се у дома към 12, сипваме си по чаша вино и се отдаваме на среднощно бъбрене.
Като в приказката за Пепеляшка, магията е свършила, но тя остава в умовете и сърцата, до следващото пътуване.

[s_s1]

От: Гърция - древна и млада

Разкошен пътепис и много хубави снимки.

В този район и не само този почивах през втората половина на септември 2017 г. И много ни хареса. Но тъй като времето беше добро за плаж приоритет беше плажа и не сме ходили да гледаме забележителности. Но до Пелион и Ханя ходихме даже 2 пъти.
Като прочетох Вашия разказ отново се размечтах...

[Валери Недялков]

От: Гърция - древна и млада

Живот и здраве. Мечтите са затова,за да бъдат осъществени,когато им дойде времето.

[Валери Недялков]

От: Гърция - древна и млада

Днес ми е свободен ден. Съпругата ми е на работа,аз нямам нищо специално за вършене. Една разправия в друга тема,за начина на организиране на екскурзии,провокира в мен желание да напиша пътепис за Солун и Метеора.
Изведнаж нахлуха спомени за събития от преди повече от 10 години.
Годината е 2007.
Току-що сме станали членове на Европейския съюз.
Разбира се заплатите ни са далеч от необходимото,но отколешното желание да посетиме Гърция и по-специално Метеора е живо. Набавям необходимите средства (добре,че има кредитни карти),записвам се към фирма за екскурзията и започва разправията с началниците за отпуска.Сина е студент. При него няма проблем.
И така екскурзията е платена,отпуските осигурени,лични пари,документи...и ето,че на уречения ден рано сутринта по тъмно в една прекрасна майска утрин се качваме на автобуса и потегляме към Гърция.

[Валери Недялков]

От: Гърция - древна и млада

Солун и Метеора 2007.

Автобуса се носи безшумно по шосето към гръцката граница. Всеки от нас е сложил слушалки и слуша любимата си музика. В моите уши звучи Распутин.
Постепенно започва да се развиделява и неусетно стигаме границата. Там над пътя е опънат транспарант на български гласящ: "Добре дошли в Европейския съюз". Става ни топло на душите и след кратка проверка на документите продължаваме към първата си цел - Солун (Тесалоники).

Ден първи - Солун.

Пристигаме в града.Никога не сме били в него. Все още нямам GPS,но от предварителните проучвания в интернет имам усещането,че познавам части от града.
Разглеждаме обектите от програмата на фирмата и ни оставят на бялата кула с 3 часа свободно време.



Времето е наше. Колкото,толкова.
Вече съм набелязал обекти за разглеждане,а и няма как да се объркаме в тази част на Солун. Горе е крепостта,долу Бялата кула. Виждат се отвсякъде като основни ориентири.
В града кипи дейност по консервиране на разкопки от отдавна минали периоди.









Успяхме да намериме арката на Галерий. От дистанцията на времето и по-късния си опит мога да кажа,че е не по-малко величествена и впечатляваща от арките в Рим.









Малко в страни от арката е ротондата Св.Георги. Тя е била превърната в джамия,но по времето на нашето посещение се реставрираше като църква.







Малко по-нагоре по посока на крепостта минаваме край средновековна църква.



Отново разкопки от римския период. Добре консервирани и експонирани.









Моя милост,доста по-млад.



Вече се движиме покрай градските стени,



из малките улички на стария град.







От височината на историческия хълм се открива прекрасна панорама към съвременния град.



Ето я и ротондата Св.Георги в центъра на кадъра:



Продължаваме изследването на крепостта.

















А това е цитаделата. Била е използвана от турците за затвор.





Време е вече да се прибираме към бялата кула,където ни чака автобуса за да ни откара към Метеора и по-точно към градчето Калабака,където ще нощуваме.
Деня преваля. Вече сме на морето.





Ето го и дежурния за половината Балкански полуостров паметник на Сашко Македонски:





Напускаме Солун и по пътя спираме за един час плаж на Летокаря.



Края на май е и водата вече е топла.



Минаваме край крепост Платамона.



А слънцето се готви да залезе някъде зад планините над долината Темпе.