Tweet
Скъпи приятели, преди седмица осъществих една от набелязаните цели за това лято, а именно да поскитам с мотора из южната ни съседка - Гърция.
Радвам се, че за реализирането на тази идея се събрахме група от 4 мотора и петима участника.
Плана ни беше Халкидики на средния ръкав /Ситония/, установяваме се някъде там и правим туристически турове и плажове на различни места с моторите.
Разбира се...каквото "мишката намислела...котката го разваляла", та и в нашия случай така, но пък се осмелявам да твърдя, че беше невероятно готино и емоционално напук на всички трудности и спънки.
За 4-5 дни имахме удоволствието да изживеем много и различни моменти.Още на влизане в Гърция, такъв буреносен вятър ни подвя, че се наложи да караме близо до аварийното платно на магистралата, защото поривите на вятъра ни отпращаха направо в най-лявата лента, а там гърците си изпреварваха и хич и не им пукаше...
Първа почивка, а ние не можахме много да се отдалечим от моторите от страх, че вятъра ще ги събори...
На втората почивка, нещата вече бяха по-добре.Вятъра беше понамалял, но пък в далечината пред нас пътя се губеше в мъгла от облаци и се чуваха страшни гръмотевици.
Тук решихме да изчакаме да премине дъжда, но..напразно загубихме близо час, без това да се случи.В крайна сметка облякохме дъждобраните, и се впуснахме в прегръдките на бурята...
Покарахме няколко километра под гръмотевиците и, след това дойде и ...дъжда.Макар и повечето от нас екипирани с дъждобрани, то...това не беше нормален дъжд, а направо буреносен.Няма да забравя когато настигнех тир по магистралата и трябваше да го изпреваря...буквално се врязвах във водопада от пръски който той сееше навсякъде и разстояние от 15-20 метра го минавах на сляпо без да виждам нищо освен мъгла от вода...На моменти ми ставаше страшно дори, защото това каране на сляпо дори и с 100км./ч. не беше хич безопасно, но...нямахме никакъв друг избор.
Така стигнахме на Халкидики/някъде над Атонския полуостров/ и тъкмо спряхме пред един супер маркет под...прилично изглеждащи навеси на паркинга, за да се преоблекат някои от нашите другари и...ни удари с пълна сила урагана, който вилнееше в този район породен от циклона Медуза/е това ние не го знаехме, но го научихме после от медиите/.Де факто ние минахме през най-голямата буря, каквато гърците не са виждали десетилетия наред по тези земи и то на...мотори.
Навесите разбира се се оказаха от...мрежа против градушка и всичкия дъжд и вятър се изсипа над нас.Просто вдигнах качулката на дъждобрана и застанах на място където ...течеше на главата ми най-малко вода
. Вятъра беше невероятно силен и дори и под въпросните навеси, той се опитваше да събори мотоциклетите ни.Беше хем величествено и емоционално, хем и доста тревожно за нас, защото все пак имахме още едни близо 100км. до крайната си точка.
Както и да е...изчакахме го да понамалее и потеглихме.Бяхме вече и без това мокри/кой повече , кой по -малко/.Карахме внимателно и въпреки това на доста места по завоите поради свлечената от дъжда пръст и камъни от склоновете/Ситония е планински полуостров/ моторите ни поднасяха.Локвите през които се налагаше да минаваме на моменти бяха толкова дълбоки..., че дори и с вдигнати крака до кормилото пак се мокрехме, а половината мотор беше под вода.
В крайна сметка стигнахме живи и здрави.Настанихме се и ...напълнихме терасата на стаята с куфари и дрехи на простира.
На следващия ден времето вече се беше поуспокоило.Въпреки, че нямаше обхват заради бурята, успяхме да се свържем с близките си, и да ги успокоим, че всичко е наред.
Изглед от терасата на хотелчето.Още в 07,30ч. вече напичаше доста обещаващо, а от бурята и дъжда нямаше и помен...
Кончетата ни кротко си стояха на коневръза в очакване какво ще ни донесе днешния ден.
Разходихме се с Динко в околността и направих малко снимки...
Този ден обиколихме най-южната част на полуострова,...
Вярната ми машина, на фона на Атонския полуостров/в дъното на кадъра/...
...а заливчетата с изумрудено зелената вода не липсваха, въпреки всичката мътилка, която се изля в морето предния ден заради проливните дъждове и планинския терен.
Направихме си плаж, ...
Машините стояха почти до нас, което ни устройваше идеално, за да не ги мислим излишно...
А вечерта...станахме свидетели на красивия залез над полуостров Атон с неговия емблематичен връх на южния му край.Облаците така бяха строени, че той приличаше на изригващ вулкан.Страхотно и запомнящо се...уникално 
!
Беше невероятно изживяване да стоиш на южния край на полуостров, някъде там...далеч от дома и да си вперил поглед в представлението на майката природа.В този момент някак...осъзнаваш, че света всъщност е много малък и имаш чувството, че можеш да отидеш навсякъде само с едното голо желание.
Емоциите ни дойдоха в повече и...трябваше да има физически израз на всичко натрупано в нас, за да не ...експлодираме!
Скачахме като подивели и се търкаляхме в пясъка на плажа...
Накрая пред уникалната гледка ...
...си направихме и групова снимка за спомен.
Колкото и да не ни се искаше се откъснахме от тази магия, обърнахме моторите и уж обратно...Обаче въпреки, че времето напредна не ни се прибираше и...гас още по-на север до гр. Сарти.Тук се сляхме за малко с местната атмосфера...
[url=https://flic.kr/p/WGenTw]
[/url
Гърците карат много мотори...а още повече скутери.Един вид обаче скутер, който те наричат "Патаки" е най-масово разпространеното превозно средство...
Хванах залеза над Атонския полуостров вече при пряка видимост...
Беше спиращо дъха изживяване на живо!
Вечерта прибирайки се на обратно обаче се появи и първия проблем. Единия от моторите отказа да върти при паленето.Наложи се първо да го бутаме, а при второто спиране вече по тъмно, вкарахме в боя и кабели и подаване на ток от друг мотор.
Колегата набеди акумулатора за виновен, макар и последния да беше едва на два месеца, а...аз не бях съвсем сигурен в това, но...
На следващия ден тръгнахме в обратната посока да търсим акумулатор.В първото градче на 10 километра се оказа, че...нищо не може да се намери за голям мотор.Хората продаваха само части и консумативи за скутери.
Така бързо се взе решение и гас до съседния голям град на 60-70км., където имало и сервиз и магазин.
Намерихме го, купихме акумулатор , но...човека каза, че искал той да ни го зареди и ни каза да се върнем след два часа.
Така и така ще се чака...мръднахме на 15км., намерихме си един плаж и се установихме там.
Интересен факт. За цялото ни пребиваване там, колкото и девойки да ми хванаха окото, се оказваха в последствие...българки Чак не е за вярване, ама е самата истина.Само две гъркини ми харесаха с малки забележки...Едната е по-горе на главната улица на Сарти, а другата тук на плажа...
Водата беше кристална и се отдадохме на плаж и гмуркане.
След час повредения мотор и още един се върнаха за акумулатора, но...се забавиха много.Звъня и какво да разбера...Оказало се, че проблема въобще не е в акумулатора, а в стартера.Сваляне пред сервиза, разглобяване и...отлепени магнити на статора, като два от шест са се строшили и за заклинили ротора.
Динко /собственика на БВМ-то с проблема/ се изрази доста лаконично..
- А... Миро го поправи...сега вече ще го монтира на мотора.
Аз оцъклен отсреща...
- Как го поправи бре, да идваме нещо ако трябва?
А Динко...
–Ами с маслинови клони...
Тук вече ме срази и аз си помислих, че нещо ме бъзика
След час, когато вече бяха при нас разбрахме, че не е никакъв бъзик.Миро намерил отрязани дебели клони от маслиново дърво и издялал клинове, които набил под конус, за да се закрепят магнитите.Идеята беше да изкара 20-30 паленета, да се приберем и после вече ремонт както трябва.
Честно казано...идеята проработи и се прибрахме без никакъв проблем в БГ.
Така деня ни мина под мотото да поправим мотора на колегата.
На четвъртия ден събрахме багажа, /аз първо играх сиртаки по бански и с ботуши, а после и казачок по стара традиция, за който Белата ми липсваше за дует/...
...и се насочихме към един близък до хотела ни плаж,като се отдадохме на удоволствието от плуване и гмуркане в кристалните води на Егейско море.
Другото типично превозно средство в Гърция е ...пикапа
Тръгнахме към обяд да хапнем и после към БГ, но...отново изпитание.
Карайки по крайбрежната улица от една пряка изкочи гъркиня с една кола и...Миро който водеше колоната беше ударен.Мотора му рязко се отклони и той едва успя да го овладее и да не падне.Спряхме, стана задръстване, а ние без да ни интересува това се затичахме да видим дали не е пострадал нашия приятел.За щастие нищо му нямаше, защото ролбара на мотора го беше спасил.Гъркинята обаче...най-нагло му дръпна ухото и му каза, че не бил гледал...Направо се оцъклих, ама...хайде да не правим панаири в чужда държава.Нали всичко беше наред и нямаше наранени...
Хапнахме и газ към БГ.
Привечер стигнахме границата безпроблемно, минахме за 5 минути и вечерта отседнахме в Мелник.
Колкото и да бях изморен, яхнах мотора и се качих да изпратя деня на Роженския манастир.Колегите не пожелаха да дойдат с мен, но това не ме отказа.И сам война е войн...Не съжалявам и за миг.Въпреки умората от много километри представлението беше уникално.
А залеза над мелнишките пирамиди беше вълшебен...
Влезнах и в манастира,...
...а там в тишината на мрака се чуваше припева на вечерната служба от църквата.Стоях като омагьосан, и сякаш никога нямаше да мога да се отърся от унеса и магията...
Хотелчето и ресторанта под него въпреки високите цени/говоря за ресторанта/, ни се видяха много приемливи на фона на цените в Гърция.Направихме си купон, хапнахме много добре, пийнахме и хайде по леглата.
Мелник сутринта ...
Този ден вече се прибирахме.Пътувайки към Ст. Загора, се отбихме до Белица , за да видим парка на мечките,...
...а след това вече се прибрахме.
И така...5 дена, 5 човека и...4-ри мотора изживяхме много и различни емоции.От бурята и дъжда, през спокойствието и жегата до не-плановите ремонти с подръчни средства тип сървайв...За десерт разбира се, залеза и нашата уникална природа...
Какво да искам повече...?
Поскитахме отново и 1400-те километра сякаш бяха не толкова, а само 140...така бързо и страхотно преминаха тези 5 дни.
П.П.Ето и снимките от това приключение.Разгледайте ги на цял екран и мисля няма да съжалявате!
https://www.flickr.com/photos/143986...h/35898491910/
П.П.За който иска да види определен кадър в цял размер и с добро качество...клик на снимката и на ...цял екран!
Поздрави
Радвам се, че за реализирането на тази идея се събрахме група от 4 мотора и петима участника.
Плана ни беше Халкидики на средния ръкав /Ситония/, установяваме се някъде там и правим туристически турове и плажове на различни места с моторите.
Разбира се...каквото "мишката намислела...котката го разваляла", та и в нашия случай така, но пък се осмелявам да твърдя, че беше невероятно готино и емоционално напук на всички трудности и спънки.
За 4-5 дни имахме удоволствието да изживеем много и различни моменти.Още на влизане в Гърция, такъв буреносен вятър ни подвя, че се наложи да караме близо до аварийното платно на магистралата, защото поривите на вятъра ни отпращаха направо в най-лявата лента, а там гърците си изпреварваха и хич и не им пукаше...
Първа почивка, а ние не можахме много да се отдалечим от моторите от страх, че вятъра ще ги събори...
На втората почивка, нещата вече бяха по-добре.Вятъра беше понамалял, но пък в далечината пред нас пътя се губеше в мъгла от облаци и се чуваха страшни гръмотевици.
Тук решихме да изчакаме да премине дъжда, но..напразно загубихме близо час, без това да се случи.В крайна сметка облякохме дъждобраните, и се впуснахме в прегръдките на бурята...
Покарахме няколко километра под гръмотевиците и, след това дойде и ...дъжда.Макар и повечето от нас екипирани с дъждобрани, то...това не беше нормален дъжд, а направо буреносен.Няма да забравя когато настигнех тир по магистралата и трябваше да го изпреваря...буквално се врязвах във водопада от пръски който той сееше навсякъде и разстояние от 15-20 метра го минавах на сляпо без да виждам нищо освен мъгла от вода...На моменти ми ставаше страшно дори, защото това каране на сляпо дори и с 100км./ч. не беше хич безопасно, но...нямахме никакъв друг избор.
Така стигнахме на Халкидики/някъде над Атонския полуостров/ и тъкмо спряхме пред един супер маркет под...прилично изглеждащи навеси на паркинга, за да се преоблекат някои от нашите другари и...ни удари с пълна сила урагана, който вилнееше в този район породен от циклона Медуза/е това ние не го знаехме, но го научихме после от медиите/.Де факто ние минахме през най-голямата буря, каквато гърците не са виждали десетилетия наред по тези земи и то на...мотори.
Навесите разбира се се оказаха от...мрежа против градушка и всичкия дъжд и вятър се изсипа над нас.Просто вдигнах качулката на дъждобрана и застанах на място където ...течеше на главата ми най-малко вода
. Вятъра беше невероятно силен и дори и под въпросните навеси, той се опитваше да събори мотоциклетите ни.Беше хем величествено и емоционално, хем и доста тревожно за нас, защото все пак имахме още едни близо 100км. до крайната си точка.Както и да е...изчакахме го да понамалее и потеглихме.Бяхме вече и без това мокри/кой повече , кой по -малко/.Карахме внимателно и въпреки това на доста места по завоите поради свлечената от дъжда пръст и камъни от склоновете/Ситония е планински полуостров/ моторите ни поднасяха.Локвите през които се налагаше да минаваме на моменти бяха толкова дълбоки..., че дори и с вдигнати крака до кормилото пак се мокрехме, а половината мотор беше под вода.
В крайна сметка стигнахме живи и здрави.Настанихме се и ...напълнихме терасата на стаята с куфари и дрехи на простира.
На следващия ден времето вече се беше поуспокоило.Въпреки, че нямаше обхват заради бурята, успяхме да се свържем с близките си, и да ги успокоим, че всичко е наред.
Изглед от терасата на хотелчето.Още в 07,30ч. вече напичаше доста обещаващо, а от бурята и дъжда нямаше и помен...
Кончетата ни кротко си стояха на коневръза в очакване какво ще ни донесе днешния ден.
Разходихме се с Динко в околността и направих малко снимки...
Този ден обиколихме най-южната част на полуострова,...
Вярната ми машина, на фона на Атонския полуостров/в дъното на кадъра/...
...а заливчетата с изумрудено зелената вода не липсваха, въпреки всичката мътилка, която се изля в морето предния ден заради проливните дъждове и планинския терен.
Направихме си плаж, ...
Машините стояха почти до нас, което ни устройваше идеално, за да не ги мислим излишно...
А вечерта...станахме свидетели на красивия залез над полуостров Атон с неговия емблематичен връх на южния му край.Облаците така бяха строени, че той приличаше на изригващ вулкан.Страхотно и запомнящо се...уникално
!Беше невероятно изживяване да стоиш на южния край на полуостров, някъде там...далеч от дома и да си вперил поглед в представлението на майката природа.В този момент някак...осъзнаваш, че света всъщност е много малък и имаш чувството, че можеш да отидеш навсякъде само с едното голо желание.
Емоциите ни дойдоха в повече и...трябваше да има физически израз на всичко натрупано в нас, за да не ...експлодираме!
Скачахме като подивели и се търкаляхме в пясъка на плажа...
Накрая пред уникалната гледка ...
...си направихме и групова снимка за спомен.
Колкото и да не ни се искаше се откъснахме от тази магия, обърнахме моторите и уж обратно...Обаче въпреки, че времето напредна не ни се прибираше и...гас още по-на север до гр. Сарти.Тук се сляхме за малко с местната атмосфера...
[url=https://flic.kr/p/WGenTw]
[/urlГърците карат много мотори...а още повече скутери.Един вид обаче скутер, който те наричат "Патаки" е най-масово разпространеното превозно средство...
Хванах залеза над Атонския полуостров вече при пряка видимост...
Беше спиращо дъха изживяване на живо!
Вечерта прибирайки се на обратно обаче се появи и първия проблем. Единия от моторите отказа да върти при паленето.Наложи се първо да го бутаме, а при второто спиране вече по тъмно, вкарахме в боя и кабели и подаване на ток от друг мотор.
Колегата набеди акумулатора за виновен, макар и последния да беше едва на два месеца, а...аз не бях съвсем сигурен в това, но...
На следващия ден тръгнахме в обратната посока да търсим акумулатор.В първото градче на 10 километра се оказа, че...нищо не може да се намери за голям мотор.Хората продаваха само части и консумативи за скутери.
Така бързо се взе решение и гас до съседния голям град на 60-70км., където имало и сервиз и магазин.
Намерихме го, купихме акумулатор , но...човека каза, че искал той да ни го зареди и ни каза да се върнем след два часа.
Така и така ще се чака...мръднахме на 15км., намерихме си един плаж и се установихме там.
Интересен факт. За цялото ни пребиваване там, колкото и девойки да ми хванаха окото, се оказваха в последствие...българки
Чак не е за вярване, ама е самата истина.Само две гъркини ми харесаха с малки забележки...Едната е по-горе на главната улица на Сарти, а другата тук на плажа...Водата беше кристална и се отдадохме на плаж и гмуркане.
След час повредения мотор и още един се върнаха за акумулатора, но...се забавиха много.Звъня и какво да разбера...Оказало се, че проблема въобще не е в акумулатора, а в стартера.Сваляне пред сервиза, разглобяване и...отлепени магнити на статора, като два от шест са се строшили и за заклинили ротора.
Динко /собственика на БВМ-то с проблема/ се изрази доста лаконично..
- А... Миро го поправи...сега вече ще го монтира на мотора.
Аз оцъклен отсреща...
- Как го поправи бре, да идваме нещо ако трябва?
А Динко...
–Ами с маслинови клони...
Тук вече ме срази и аз си помислих, че нещо ме бъзика
След час, когато вече бяха при нас разбрахме, че не е никакъв бъзик.Миро намерил отрязани дебели клони от маслиново дърво и издялал клинове, които набил под конус, за да се закрепят магнитите.Идеята беше да изкара 20-30 паленета, да се приберем и после вече ремонт както трябва.
Честно казано...идеята проработи и се прибрахме без никакъв проблем в БГ.
Така деня ни мина под мотото да поправим мотора на колегата.
На четвъртия ден събрахме багажа, /аз първо играх сиртаки по бански и с ботуши, а после и казачок по стара традиция, за който Белата ми липсваше за дует/...
...и се насочихме към един близък до хотела ни плаж,като се отдадохме на удоволствието от плуване и гмуркане в кристалните води на Егейско море.
Другото типично превозно средство в Гърция е ...пикапа
Тръгнахме към обяд да хапнем и после към БГ, но...отново изпитание.
Карайки по крайбрежната улица от една пряка изкочи гъркиня с една кола и...Миро който водеше колоната беше ударен
.Мотора му рязко се отклони и той едва успя да го овладее и да не падне.Спряхме, стана задръстване, а ние без да ни интересува това се затичахме да видим дали не е пострадал нашия приятел.За щастие нищо му нямаше, защото ролбара на мотора го беше спасил.Гъркинята обаче...най-нагло му дръпна ухото и му каза, че не бил гледал...Направо се оцъклих, ама...хайде да не правим панаири в чужда държава.Нали всичко беше наред и нямаше наранени...Хапнахме и газ към БГ.
Привечер стигнахме границата безпроблемно, минахме за 5 минути и вечерта отседнахме в Мелник.
Колкото и да бях изморен, яхнах мотора и се качих да изпратя деня на Роженския манастир.Колегите не пожелаха да дойдат с мен, но това не ме отказа.И сам война е войн...Не съжалявам и за миг.Въпреки умората от много километри представлението беше уникално.
А залеза над мелнишките пирамиди беше вълшебен...
Влезнах и в манастира,...
...а там в тишината на мрака се чуваше припева на вечерната служба от църквата.Стоях като омагьосан, и сякаш никога нямаше да мога да се отърся от унеса и магията...
Хотелчето и ресторанта под него въпреки високите цени/говоря за ресторанта/, ни се видяха много приемливи на фона на цените в Гърция.Направихме си купон, хапнахме много добре, пийнахме и хайде по леглата.
Мелник сутринта ...
Този ден вече се прибирахме.Пътувайки към Ст. Загора, се отбихме до Белица , за да видим парка на мечките,...
...а след това вече се прибрахме.
И така...5 дена, 5 човека и...4-ри мотора изживяхме много и различни емоции.От бурята и дъжда, през спокойствието и жегата до не-плановите ремонти с подръчни средства тип сървайв...За десерт разбира се, залеза и нашата уникална природа...
Какво да искам повече...?
Поскитахме отново и 1400-те километра сякаш бяха не толкова, а само 140...така бързо и страхотно преминаха тези 5 дни.
П.П.Ето и снимките от това приключение.Разгледайте ги на цял екран и мисля няма да съжалявате!
https://www.flickr.com/photos/143986...h/35898491910/
П.П.За който иска да види определен кадър в цял размер и с добро качество...клик на снимката и на ...цял екран!
Поздрави
, а под терасата на ходела пътни помощи минаваха постоянно с натоварени наводнени автомобили...Та така...
Коментар