Моят приятел и колега, небезизвестната „Мечка“ / Милен Стефанов ми се обади с молба да го ориентирам за интересните места на Лефкада. Бях ходил там преди 3-4 години и разглеждайки снимките реших да направя едно пътеписче.
Та решихме да посетим острова. Направихме резервации през „букинга“, като решихме първата ни спирка да бъде Парга. Невероятно място. Добре, че резервацията беше с паркомясто. Настанихме се и веднага тръгнахме към крепостта. Уличката по която се изкачвахме носеше в себе си цялата атмосфера на беломорието.
Колкото повече се изкачвахме, толкова Парга разкриваше красотата си под нас.
Трябваше и да се почива.
Хората, които летуваха тук и не бързаха като нас си пиеха мързеливо освежителните напитки под ромола на изкуствените водопадчета.
Най-после бяхме пред портите на крепостта Али Паша.
Горе в крепоста в сенките на дърветата имаше кафетерия, където се освежихме, и събрахме сили за следващият преход.
Върнахме се в центъра. Отскочихме за кратка почивка до студиото и отново се отправихме към брега. Вярвате, или не, но целият ми интерес към Парга бе провокиран от сцена в сериала за Сюлейман Великолепни. Един кадър на скала на плажа в морето се бе запечатила в съзнанието ми и не ми даваше мира.
Намерих я. А покрай нея и много други красоти.
Вечерта отново се насладихме на характерната за този период глъч по крайбрежната улица.
Прибрахме се изтощени, но с пълни очи. Съжалих, че резервацията ви бе само една нощ. Тук определено има какво да се види.
Дори силно за рекламираната разходка с влакчето не ни стигна време
Та решихме да посетим острова. Направихме резервации през „букинга“, като решихме първата ни спирка да бъде Парга. Невероятно място. Добре, че резервацията беше с паркомясто. Настанихме се и веднага тръгнахме към крепостта. Уличката по която се изкачвахме носеше в себе си цялата атмосфера на беломорието.
Колкото повече се изкачвахме, толкова Парга разкриваше красотата си под нас.
Трябваше и да се почива.
Хората, които летуваха тук и не бързаха като нас си пиеха мързеливо освежителните напитки под ромола на изкуствените водопадчета.
Най-после бяхме пред портите на крепостта Али Паша.
Горе в крепоста в сенките на дърветата имаше кафетерия, където се освежихме, и събрахме сили за следващият преход.
Върнахме се в центъра. Отскочихме за кратка почивка до студиото и отново се отправихме към брега. Вярвате, или не, но целият ми интерес към Парга бе провокиран от сцена в сериала за Сюлейман Великолепни. Един кадър на скала на плажа в морето се бе запечатила в съзнанието ми и не ми даваше мира.
Намерих я. А покрай нея и много други красоти.
Вечерта отново се насладихме на характерната за този период глъч по крайбрежната улица.
Прибрахме се изтощени, но с пълни очи. Съжалих, че резервацията ви бе само една нощ. Тук определено има какво да се види.
Дори силно за рекламираната разходка с влакчето не ни стигна време
Коментар