Tweet
Здравейте, приятели.
По традиция всяка година така да се каже за завършване на летния сезон, си координираме семейно отпуските така, че да направим една забежка в началото на м. септември някъде.
Тази година пак така...обаче се прокрадна идеята да направим едно пътуване за няколко дни извън страната.Къде, къде...ами логичното беше Гърция.Сезона беше тъкмо подходящ за море, Гърция наблизо и...речено сторено.Търсим места за нощуване из нета и се спираме на нещо подходящо на о. Тасос.Проблема беше, че решението за тази дестинация дойде около 2 седмици преди самото пътуване, но...сайта си ни прие резервацията, разпечатахме нужните документи и започнахме да се подготвяме за самото пътуване.
Свалих си карта за IGO-то на Гърция, както и задължителните точки с газстанциите по маршрута ни.Проследих някои преки пътчета през Гугъл мапс/функцията стрийт вю е нещо доста полезно в такива случаи, когато не знаеш къде точно отиваш и какво е състоянието на пътищата/.
Горяхме от предстартова треска, защото това пътуване щеше да е първото за нас съвсем самостоятелно зад граница.Човека е стадно животно и му е доста по-спокойно и комфортно, когато има другар до себе си и в добро и в лошо.Сега обаче щяхме да сме съвсем сами и...просто трябваше да можем да разчитаме само и единствено на себе си.
На всичкото отгоре...пътуването щяхме да го направим и със старото Рено 19, което кара съпругата ми, защото с джипа първо щеше да е доста по-скъпо като гориво и второ/което ме и притесняваше най-много в случая/не ми се тръгваше с желязната офроуд броня и лебедката зад граница, защото при проблем санкциите щяха да са доста солени!
Реното е на скромните 22 години и няма климатик и макар да е потегнато все пак...стара кола си е и на мен лично ми беше доста притеснено.
Както и да е много скоро дойде и последния ден преди пътуването.Бях на работа и връщайки се вечерта бях посрещнат от отчаяния поглед на жена ми.
- Днес получих имейл, с който ни уведомяват, че стаята сме я резервирали много късно и няма да можем да бъдем настанени в нея.Предлагат ни в друго населено място и на...друга цена...
Аз бях шокиран...
Как така в последния момент ни се случва всичкото това...направо останах без думи.Изведнъж всичко се сгромоляса/а се виждах вече с Реното на ферибота за Тасос/.
Ами сега...какво да правим...Навсякъде дори и у нас резервациите по това време от днес за утре са немислими...поне тези които бяха в бюджета ни де....
Вечерта си легнахме и оставихме въпроса висящ.Утрото е по-мъдро от вечерта си казвах заспивайки аз...ама май много, много не си вярвах...
Ставаме сутринта...приготвям кафето...пускам лаптопа и не знам какво да предприемем...От вътре ми е едно такова...празно!
След малко се надига и жена ми...Бавно отпиваме по глътка кафе...мълчим...и съм сигурен, че и двамата си мислим едно и също, а именно какво да сторим, за да не ни пропадне отпуската.
В един момент като светлинка в тунела блесва една искра...Румъния - една отдавна мислена и обсъждана от нас дестинация!
Защо пък не...наистина ни се пада по-далеко, ама пък ще преспим на отиване и на връщане по една вечер в Русе/аз съм родом от там/, ще се видим с родата и така няма да ни се съберат много километри на един път.
Точно за едни 15мин. от алтернативен хотел в Гърция решението за пътуване точно в обратната посока беше взето/май скоро толкова бързо взето решение не си спомням да е имало/
Веднага превключихме на вълна...Румъния.Жената се свърза със сестра ми в Русе/тя доста често между другото ходи в Румъния/ и обсъдиха идеята ни, а след това се разрови в нета и си резервирахме две нощувки в едно курортно селце в Карпатите - Azuga.
В същото време аз неистово свалях и инсталирах карта на Румъния в телефона си, който мислех да ползвам като GPS.Имах доста инфо от позната от форума /Рали големи благодарности за отделеното време и полезната информация/ и сега всичко ми беше добре дошло.Имах и информация обаче, че Дунав мост се ремонтира от румънска страна и имало километрични опашки както и съответно...часове чакане на границата, но сестра ми обори тази информация с еднодневно посещение на Букурещ само преди два дни и бях спокоен в това отношение.
След като приключваме с тази подготовка тръгваме из Ст. Загора набързо да си обменим валута.Само, че...това се оказа мисията невъзможна...
Направо не ми се вярваше като на всяко следващо поредно място хората в банките клатеха отрицателно глава и ни казваха, че румънски леи не продават.В крайна сметка намерихме в една банка само, че...курса беше толкова неизгоден, че само от разликата за закупени 1000 леи/около 400-500лв./, щях да напълня 30л. гас в бутилката
Твърдо се отказахме да купуваме валута от Ст. Загора и така след още малко мотане и събиране на багажа към обяд потеглихме на север.
Чувствах се доста странно...движехме се точно в обратната посока на това с което бях свикнал вече в мислите си последните 10 дни.
Както и да е...Пристигаме вечерта в Русе, виждаме се с родата, /сестра ми ни е набавила нужната валута на добър курс/ хапваме, пийваме, приказки и...хайде по леглата.Утре ни чака едно...неочаквано пътуване, за което не бяхме чак толкова много подготвени.
Ставаме сутринта, пием задължителното кафе вземаме си довиждане и отлепяме. Дозареждам бутилката с гас на Реното малко преди Дунав мост и...много скоро се нареждаме на опашката на ГКПП -Русе.
Ето, че идва и нашия ред. Слизам и подавам документите на митничаря.Той леко ги отмества незаинтересовано и ми казва...
- Дължите ми 7,00лв. такса мост.Колегите от другата страна ще ви проверяват.
Давам си аз таксата и продължаваме.Дунав мост наистина е в ремонт от румънска страна.Придвижването става само в едната лента, като в едната посока се пропуска за около 20 мин. колоната,а след това в другата посока пак 20 мин.
Далаверата е от българска страна, защото колоната спира точно на средата на моста и на мен ми се откри възможността да направя и няколко снимки.
Река Дунав в този си участък и нещо грандиозно.Широко разлята и много дълбока, а погледната отгоре изглеждаше и респектиращо красива.
Поглед към Русе...
Все още сме си у дома.Табелата намираща се в средата на моста се вижда наред с опашката от чакащи превозни средства.
Реното, кротко чакаше на опашката, а аз искрено се надявах старата бойна машина да ни заведе и върне безпроблемно.
Не след дълго дойде и нашия ред за преминаване. Продължихме, влезнахме в Румъния и както ми казаха нашите митничари тук вече ни провериха.След проверката и преминаване на ГКПП Гюргево първата ми работа беше да спра на пункта след бариерите и да си взема едноседмична винетка.В Румъния винетките не се лепят, а са електронни.Плащаш, издават ти документ и ти вкарват за колко си си платил в системата.След това полицията просто те снима с камерите и веднага в системата им излиза дали има действаща винетка или не.Глобите доколкото разбрах не са хич малки.
Вече сме в Румъния...ха добре дошли...Трябва да задам на GPS-а накъде да ме води.Първата отправна точка за деня е Синая. Спирам на първата бензиностанция и решавам...Вместо по царския път през Букурещ...
...да минем през алтернативния през Търговище/не се чудете и в Румъния си има град с такова име/.Тъкмо там и мислех да допълня газовата бутилка, така, че направо зададох като точка една газстанция близо до маршрута ни...
...а след това и продължаваме към Синая.
Като цяло и по двата маршрута километрите бяха едни и същи, но това решение дойде вследствие на инфото, че околовръстното на Букурещ е в ремонт и било чудо да се преминава от там.Алтернативата пък през центъра на града би ни забавила също ужасно много и затова решено...ще караме през алтернативния път.
Потегляме и след известно лутане из Гюргево поемаме по избрания маршрут.Тук е мястото да споделя, че макар и пътя да се оказа доста разбит в една не малка част от маршрута, и населените места буквално да бяха едно...В друго.../половин Румъния минах на 4-та скорост /, не съжалявам толкова, че избрах тази алтернатива.Така успяхме да видим истинската Румъния извън лъскавите курортни селища със забележителностите и изпънатите големи градове.Селата им са все едно нашите, дори карайки имахме чувството , че си пътуване нейде из България.
Пътищата им са доста по-зле от нашите, дори и в големите градове не видяхме никъде светофар с брояч, а шофьорите им...ами чак сега разбрахме приказката за румънския шофьор.Особено в големите градове, където е някаква невероятна лудница дори и не в пиковите часове, потока от коли не спира, секат ти пътя, дори се чукват от време на време, свирят с клаксоните и въобще...пълна лудница.Как не ни удариха някъде...направо не знам.На няколко пъти беше въпрос на късмет...особено на връщане в Букурещ...
За сметка на това пък...селата им макар изглеждащи досущ като нашите просто са невероятни на брой.Всичките са населени и...хората все нещо работят.
Направи ни също много добро впечатление и огромния брой параклиси/имахме чувство, че едва ли не във всеки двор има по един такъв/.
Да продължа...Карахме си ние на 4-та през всичките села на света и в крайна сметка стигнахме Търговище, а GPS-а съвсем послушно си ни заведе точно до газстанцията. Зареждаме и гас нататък.Пътя ни минава през планината, където се насладихме и на прекрасни гледки.
Скоро стигаме и Синая. Естествено търсим известния замък Пелеш, само, че...ни табела ни дявол и то почти до самия замък.На пътя на една отбивка срещаме...старозагорци .Задължително спираме да се запознаем и да си поприказваме.Къде Ст. Загора...къде Синая Румъния...добра среща приятели...
В крайна сметка макар и трудно с доста разпитвания и ръкомахания/това което ни казваха, че почти всички знаели английски в Румъния...категорично се разминава доста с истината, поне по местата където посетихме ние!!!/
намираме накрая и замъка Пелеш.
Дестинацията е невероятна и всеки който минава от там трябва да си отдели време да я посети.
Оставаме на паркинг колата срещу 5 леи и тръгваме към замъка.
Това дори не е и входа на атракцията...
...а може и да е било някогашната граница на имението...Това така и не го разбрах...
Най-после...ето го и него...Замъка Пелеш!
Приближаваме го, а той ни посреща с неустоимия си блясък и величие...
Купуваме си билети за пълна разходка, включваща и двата етажа/има опция за посещения само на първия етаж/, естествено входа не е много евтин/за четири-членно семейство, като броиха щерката за възрастен ни излезе 125леи, което си е около 70лв./
Не съжаляваме обаче за дадените пари...вътре гледките бяха невероятни.
Пускам малко кадри от вътре и то с лошо качество.Беше доста тъмно и нямаше опция да се снима със статив и т.н.Трябва да се види на място...това тук ще е само за бледа ориентировка.
Честно казано...за 1 час наистина попаднах в средновековието...
[img]http://files.offroadsz.com/LUBASHKI777/Romania%2009.2015%20-%20za%20FTP/DSC_4861.jpg[img]
С това посещението ни там приключи.Времето беше доста напреднало и се отказахме да дирим каквото и да било друго за гледане.Натоварихме се на вярното Рено и гас да търсим селцето с нашето хотелче.
Скоро стигаме и нашето селце - Azuga.Не случайно го избрахме за базов лагер, защото се пада точно по средата на кръга където искахме да обиколим тези 3 дни...
Малко, тихо и спокойно курортно селище.
Едно от местните магазинчета наред с доста по-големи и лъскави такива...
Минахме и покрай интересна къщичка...
...а изгледа към високите върхове на Карпатите беше невероятно зареждащ!
Намираме лесно хотела и макар да имахме опасения, че нещо ще се обърка с тази вчера направена в последния момент резервация, още с влизането хората ни посрещнаха знаейки, че ще дойдем, настаниха ни и ние най-сетне се отдадохме на почивка след целия изпълнен с пътуване и емоции ден.
Следва...
По традиция всяка година така да се каже за завършване на летния сезон, си координираме семейно отпуските така, че да направим една забежка в началото на м. септември някъде.
Тази година пак така...обаче се прокрадна идеята да направим едно пътуване за няколко дни извън страната.Къде, къде...ами логичното беше Гърция.Сезона беше тъкмо подходящ за море, Гърция наблизо и...речено сторено.Търсим места за нощуване из нета и се спираме на нещо подходящо на о. Тасос.Проблема беше, че решението за тази дестинация дойде около 2 седмици преди самото пътуване, но...сайта си ни прие резервацията, разпечатахме нужните документи и започнахме да се подготвяме за самото пътуване.
Свалих си карта за IGO-то на Гърция, както и задължителните точки с газстанциите по маршрута ни.Проследих някои преки пътчета през Гугъл мапс/функцията стрийт вю е нещо доста полезно в такива случаи, когато не знаеш къде точно отиваш и какво е състоянието на пътищата/.
Горяхме от предстартова треска, защото това пътуване щеше да е първото за нас съвсем самостоятелно зад граница.Човека е стадно животно и му е доста по-спокойно и комфортно, когато има другар до себе си и в добро и в лошо.Сега обаче щяхме да сме съвсем сами и...просто трябваше да можем да разчитаме само и единствено на себе си.
На всичкото отгоре...пътуването щяхме да го направим и със старото Рено 19, което кара съпругата ми, защото с джипа първо щеше да е доста по-скъпо като гориво и второ/което ме и притесняваше най-много в случая/не ми се тръгваше с желязната офроуд броня и лебедката зад граница, защото при проблем санкциите щяха да са доста солени!
Реното е на скромните 22 години и няма климатик и макар да е потегнато все пак...стара кола си е и на мен лично ми беше доста притеснено.
Както и да е много скоро дойде и последния ден преди пътуването.Бях на работа и връщайки се вечерта бях посрещнат от отчаяния поглед на жена ми.
- Днес получих имейл, с който ни уведомяват, че стаята сме я резервирали много късно и няма да можем да бъдем настанени в нея.Предлагат ни в друго населено място и на...друга цена...
Аз бях шокиран...
Как така в последния момент ни се случва всичкото това...направо останах без думи.Изведнъж всичко се сгромоляса/а се виждах вече с Реното на ферибота за Тасос/.Ами сега...какво да правим...Навсякъде дори и у нас резервациите по това време от днес за утре са немислими...поне тези които бяха в бюджета ни де....
Вечерта си легнахме и оставихме въпроса висящ.Утрото е по-мъдро от вечерта си казвах заспивайки аз...ама май много, много не си вярвах...
Ставаме сутринта...приготвям кафето...пускам лаптопа и не знам какво да предприемем...От вътре ми е едно такова...празно!
След малко се надига и жена ми...Бавно отпиваме по глътка кафе...мълчим...и съм сигурен, че и двамата си мислим едно и също, а именно какво да сторим, за да не ни пропадне отпуската.
В един момент като светлинка в тунела блесва една искра...Румъния - една отдавна мислена и обсъждана от нас дестинация!
Защо пък не...наистина ни се пада по-далеко, ама пък ще преспим на отиване и на връщане по една вечер в Русе/аз съм родом от там/, ще се видим с родата и така няма да ни се съберат много километри на един път.
Точно за едни 15мин. от алтернативен хотел в Гърция решението за пътуване точно в обратната посока беше взето/май скоро толкова бързо взето решение не си спомням да е имало/
Веднага превключихме на вълна...Румъния.Жената се свърза със сестра ми в Русе/тя доста често между другото ходи в Румъния/ и обсъдиха идеята ни, а след това се разрови в нета и си резервирахме две нощувки в едно курортно селце в Карпатите - Azuga.
В същото време аз неистово свалях и инсталирах карта на Румъния в телефона си, който мислех да ползвам като GPS.Имах доста инфо от позната от форума /Рали големи благодарности за отделеното време и полезната информация/ и сега всичко ми беше добре дошло.Имах и информация обаче, че Дунав мост се ремонтира от румънска страна и имало километрични опашки както и съответно...часове чакане на границата, но сестра ми обори тази информация с еднодневно посещение на Букурещ само преди два дни и бях спокоен в това отношение.
След като приключваме с тази подготовка тръгваме из Ст. Загора набързо да си обменим валута.Само, че...това се оказа мисията невъзможна...
Направо не ми се вярваше като на всяко следващо поредно място хората в банките клатеха отрицателно глава и ни казваха, че румънски леи не продават.В крайна сметка намерихме в една банка само, че...курса беше толкова неизгоден, че само от разликата за закупени 1000 леи/около 400-500лв./, щях да напълня 30л. гас в бутилката
Твърдо се отказахме да купуваме валута от Ст. Загора и така след още малко мотане и събиране на багажа към обяд потеглихме на север.
Чувствах се доста странно...движехме се точно в обратната посока на това с което бях свикнал вече в мислите си последните 10 дни.
Както и да е...Пристигаме вечерта в Русе, виждаме се с родата, /сестра ми ни е набавила нужната валута на добър курс/ хапваме, пийваме, приказки и...хайде по леглата.Утре ни чака едно...неочаквано пътуване, за което не бяхме чак толкова много подготвени.
Ставаме сутринта, пием задължителното кафе вземаме си довиждане и отлепяме. Дозареждам бутилката с гас на Реното малко преди Дунав мост и...много скоро се нареждаме на опашката на ГКПП -Русе.
Ето, че идва и нашия ред. Слизам и подавам документите на митничаря.Той леко ги отмества незаинтересовано и ми казва...
- Дължите ми 7,00лв. такса мост.Колегите от другата страна ще ви проверяват.
Давам си аз таксата и продължаваме.Дунав мост наистина е в ремонт от румънска страна.Придвижването става само в едната лента, като в едната посока се пропуска за около 20 мин. колоната,а след това в другата посока пак 20 мин.
Далаверата е от българска страна, защото колоната спира точно на средата на моста и на мен ми се откри възможността да направя и няколко снимки.
Река Дунав в този си участък и нещо грандиозно.Широко разлята и много дълбока, а погледната отгоре изглеждаше и респектиращо красива.
Поглед към Русе...
Все още сме си у дома.Табелата намираща се в средата на моста се вижда наред с опашката от чакащи превозни средства.
Реното, кротко чакаше на опашката, а аз искрено се надявах старата бойна машина да ни заведе и върне безпроблемно.
Не след дълго дойде и нашия ред за преминаване. Продължихме, влезнахме в Румъния и както ми казаха нашите митничари тук вече ни провериха.След проверката и преминаване на ГКПП Гюргево първата ми работа беше да спра на пункта след бариерите и да си взема едноседмична винетка.В Румъния винетките не се лепят, а са електронни.Плащаш, издават ти документ и ти вкарват за колко си си платил в системата.След това полицията просто те снима с камерите и веднага в системата им излиза дали има действаща винетка или не.Глобите доколкото разбрах не са хич малки.
Вече сме в Румъния...ха добре дошли...Трябва да задам на GPS-а накъде да ме води.Първата отправна точка за деня е Синая. Спирам на първата бензиностанция и решавам...Вместо по царския път през Букурещ...
...да минем през алтернативния през Търговище/не се чудете и в Румъния си има град с такова име/.Тъкмо там и мислех да допълня газовата бутилка, така, че направо зададох като точка една газстанция близо до маршрута ни...
...а след това и продължаваме към Синая.
Като цяло и по двата маршрута километрите бяха едни и същи, но това решение дойде вследствие на инфото, че околовръстното на Букурещ е в ремонт и било чудо да се преминава от там.Алтернативата пък през центъра на града би ни забавила също ужасно много и затова решено...ще караме през алтернативния път.
Потегляме и след известно лутане из Гюргево поемаме по избрания маршрут.Тук е мястото да споделя, че макар и пътя да се оказа доста разбит в една не малка част от маршрута, и населените места буквално да бяха едно...В друго.../половин Румъния минах на 4-та скорост
/, не съжалявам толкова, че избрах тази алтернатива.Така успяхме да видим истинската Румъния извън лъскавите курортни селища със забележителностите и изпънатите големи градове.Селата им са все едно нашите, дори карайки имахме чувството , че си пътуване нейде из България.Пътищата им са доста по-зле от нашите, дори и в големите градове не видяхме никъде светофар с брояч, а шофьорите им...ами чак сега разбрахме приказката за румънския шофьор.Особено в големите градове, където е някаква невероятна лудница дори и не в пиковите часове, потока от коли не спира, секат ти пътя, дори се чукват от време на време, свирят с клаксоните и въобще...пълна лудница.Как не ни удариха някъде...направо не знам.На няколко пъти беше въпрос на късмет...особено на връщане в Букурещ...
За сметка на това пък...селата им макар изглеждащи досущ като нашите просто са невероятни на брой.Всичките са населени и...хората все нещо работят.
Направи ни също много добро впечатление и огромния брой параклиси/имахме чувство, че едва ли не във всеки двор има по един такъв/.
Да продължа...Карахме си ние на 4-та през всичките села на света и в крайна сметка стигнахме Търговище, а GPS-а съвсем послушно си ни заведе точно до газстанцията. Зареждаме и гас нататък.Пътя ни минава през планината, където се насладихме и на прекрасни гледки.
Скоро стигаме и Синая. Естествено търсим известния замък Пелеш, само, че...ни табела ни дявол и то почти до самия замък.На пътя на една отбивка срещаме...старозагорци
.Задължително спираме да се запознаем и да си поприказваме.Къде Ст. Загора...къде Синая Румъния...добра среща приятели...В крайна сметка макар и трудно с доста разпитвания и ръкомахания/това което ни казваха, че почти всички знаели английски в Румъния...категорично се разминава доста с истината, поне по местата където посетихме ние!!!/
намираме накрая и замъка Пелеш.
Дестинацията е невероятна и всеки който минава от там трябва да си отдели време да я посети.
Оставаме на паркинг колата срещу 5 леи и тръгваме към замъка.
Това дори не е и входа на атракцията...
...а може и да е било някогашната граница на имението...Това така и не го разбрах...
Най-после...ето го и него...Замъка Пелеш!
Приближаваме го, а той ни посреща с неустоимия си блясък и величие...
Купуваме си билети за пълна разходка, включваща и двата етажа/има опция за посещения само на първия етаж/, естествено входа не е много евтин/за четири-членно семейство, като броиха щерката за възрастен ни излезе 125леи, което си е около 70лв./
Не съжаляваме обаче за дадените пари...вътре гледките бяха невероятни.
Пускам малко кадри от вътре и то с лошо качество.Беше доста тъмно и нямаше опция да се снима със статив и т.н.Трябва да се види на място...това тук ще е само за бледа ориентировка.
Честно казано...за 1 час наистина попаднах в средновековието...
[img]http://files.offroadsz.com/LUBASHKI777/Romania%2009.2015%20-%20za%20FTP/DSC_4861.jpg[img]
С това посещението ни там приключи.Времето беше доста напреднало и се отказахме да дирим каквото и да било друго за гледане.Натоварихме се на вярното Рено и гас да търсим селцето с нашето хотелче.
Скоро стигаме и нашето селце - Azuga.Не случайно го избрахме за базов лагер, защото се пада точно по средата на кръга където искахме да обиколим тези 3 дни...
Малко, тихо и спокойно курортно селище.
Едно от местните магазинчета наред с доста по-големи и лъскави такива...
Минахме и покрай интересна къщичка...
...а изгледа към високите върхове на Карпатите беше невероятно зареждащ!
Намираме лесно хотела и макар да имахме опасения, че нещо ще се обърка с тази вчера направена в последния момент резервация, още с влизането хората ни посрещнаха знаейки, че ще дойдем, настаниха ни и ние най-сетне се отдадохме на почивка след целия изпълнен с пътуване и емоции ден.
Следва...
, друго интересно нямаше.
Коментар