Tweet
Миналата година, комшиите ни по студио в Kato Karioutes на остров Самотраки /немска двойка/, разбирайки че ни влече природата, ни препоръчаха да посетим Пелион. Пилио според гръцката митология е лятната резиденция на боговете и дома на кентаврите.
Резервирах студио в Лефокастро чрез „букинга” и в края на май вече бяхме на път. Разстоянието от 550 км. взехме за около 7 часа. Пътят от София до Кулата е известен на всички. Отвратителен. Никаква промяна от миналата година. Лошото е, че и в Гърция пътят вече е „кофти”. Настилката след границата вече тотално се е разбила. Ремонтите са на същото ниво - криза. До Солун ясно. След това не бях пътувал по атинската магистрала. Останах разочарован. На 5-6 места се плащат такси до отклонението за Волос, но не в това е проблема. По цялата така наречена магистрала се извършваха ремонти и ограниченията на скоростта не секваха. В крайна сметка се настанихме в студиото.
Любезната домакиня ни предложи освежаващо фрапе и ни изнесе кратка лекция за Пилио, сочейки по картата разположена на масата.
Ако я разгледате ще видите, че плажовете са десетки. От заливи с надвиснали над главата ти скали, до плажове с ласкави и фини пясъци. Пристъпни и непристъпни. Диви и култивирани. Имах амбицията да посетя почти всички, но....... за 10 дни и 1000 км на полуострова не успях да се справя и с 20% от амбицията си. Проблем се оказа това, че основните пътища са във вътрешността и разстоянието по вода между два съседни плажа, дори да е километър, за да ги посетиш минаваш 10-15 км., защото няма пряк път между тях, а се връщаш до основния път. Пътищата до самите плажове са много тесни и стръмни. С почти обратни завои, без никаква видимост. Скоростта на полуострова на повечето места е ограничена до 30 км. в час. Но всеки един километър, всеки завой, който оставихме зад гърба си, заслужаваше гледката, която се откриваше пред нас стигайки залива.
Та ! Ако обичате дивата природа, палете и тръгвайте !
Най-известният плаж е Милипотамос.
Потистика е плажът, с прекрасни тюркоазени води. Великолепен за плуване, тъй като почти веднага става дълбок и не ти се налага да ходиш много във водата. В същност и Милипотамос е такъв.
Прекрасни са Папа Неро и Агиос Йоанис. Дълга пясъчна ивица, разделена от таверни и кафенета в сянката на дърветата само от тесния път.
На другия полюс е Дамоухари. Скали и девствена красота. Красотата на това място е вдъхновило режисъорите на филма „Mamma Mia” с Мерил Стрийп. Има два залива, а на полуострова между тях има останки от древен замък.
Разбира се за любителите на риболова има страхотни места. Безлюдни заливи, където паркирате автомобила си в сянката на дърветата. Абе......., риба нямаше, но почивката беше супер. Все пак юни не е най-удачен за риболов.
Устия на реки.
И като сме на тема риба.....Няма бре. Не ще и това си е. На това място излезе една доста добра ципура, на пипало от сепия, която бях отстрелял с харпуна на предния ден. На полиангистро излезе още една сепия и това си беше. Инак вреше от кефал, салпи, мурмури и саргоси. На кея на Платаниас хванахме и няколко добри заргана, но...... абе "капо" си бяхме. И тук стигам до нещо което ме изуми на това място. Магазин за риболовни принадлежности и стръв ОХИ !
В следващите дни ще разкажа и за други забележителности и странности в рая на кентаврите.
Резервирах студио в Лефокастро чрез „букинга” и в края на май вече бяхме на път. Разстоянието от 550 км. взехме за около 7 часа. Пътят от София до Кулата е известен на всички. Отвратителен. Никаква промяна от миналата година. Лошото е, че и в Гърция пътят вече е „кофти”. Настилката след границата вече тотално се е разбила. Ремонтите са на същото ниво - криза. До Солун ясно. След това не бях пътувал по атинската магистрала. Останах разочарован. На 5-6 места се плащат такси до отклонението за Волос, но не в това е проблема. По цялата така наречена магистрала се извършваха ремонти и ограниченията на скоростта не секваха. В крайна сметка се настанихме в студиото.
Любезната домакиня ни предложи освежаващо фрапе и ни изнесе кратка лекция за Пилио, сочейки по картата разположена на масата.
Ако я разгледате ще видите, че плажовете са десетки. От заливи с надвиснали над главата ти скали, до плажове с ласкави и фини пясъци. Пристъпни и непристъпни. Диви и култивирани. Имах амбицията да посетя почти всички, но....... за 10 дни и 1000 км на полуострова не успях да се справя и с 20% от амбицията си. Проблем се оказа това, че основните пътища са във вътрешността и разстоянието по вода между два съседни плажа, дори да е километър, за да ги посетиш минаваш 10-15 км., защото няма пряк път между тях, а се връщаш до основния път. Пътищата до самите плажове са много тесни и стръмни. С почти обратни завои, без никаква видимост. Скоростта на полуострова на повечето места е ограничена до 30 км. в час. Но всеки един километър, всеки завой, който оставихме зад гърба си, заслужаваше гледката, която се откриваше пред нас стигайки залива.
Та ! Ако обичате дивата природа, палете и тръгвайте !
Най-известният плаж е Милипотамос.
Потистика е плажът, с прекрасни тюркоазени води. Великолепен за плуване, тъй като почти веднага става дълбок и не ти се налага да ходиш много във водата. В същност и Милипотамос е такъв.
Прекрасни са Папа Неро и Агиос Йоанис. Дълга пясъчна ивица, разделена от таверни и кафенета в сянката на дърветата само от тесния път.
На другия полюс е Дамоухари. Скали и девствена красота. Красотата на това място е вдъхновило режисъорите на филма „Mamma Mia” с Мерил Стрийп. Има два залива, а на полуострова между тях има останки от древен замък.
Разбира се за любителите на риболова има страхотни места. Безлюдни заливи, където паркирате автомобила си в сянката на дърветата. Абе......., риба нямаше, но почивката беше супер. Все пак юни не е най-удачен за риболов.
Устия на реки.
И като сме на тема риба.....Няма бре. Не ще и това си е. На това място излезе една доста добра ципура, на пипало от сепия, която бях отстрелял с харпуна на предния ден. На полиангистро излезе още една сепия и това си беше. Инак вреше от кефал, салпи, мурмури и саргоси. На кея на Платаниас хванахме и няколко добри заргана, но...... абе "капо" си бяхме. И тук стигам до нещо което ме изуми на това място. Магазин за риболовни принадлежности и стръв ОХИ !
В следващите дни ще разкажа и за други забележителности и странности в рая на кентаврите.
Прикачени файлове
Коментар