Tweet
Здравейте приятели, имах колебания как да започна този разказ, но след кратки размишления реших, че е необходим увод за това, така че скачаме директно в темата:
Денят е четвъртък -следобед, на работа съм и телефона звъни. Мой приятел с когото почти всяка неделя обикаляме из Стара планина за трети път звъни за последните 15мин.Казвам си:- Сигурно е замислил нова дестинация за неделя, и сега няма търпение.Измивам ръцете, хващам телефона и чувам превъзбуден глас: Искаш ли да ходим до Света гора – че как да не искам, само кажи кога и тръгваме. Речено сторено,имаме 10 дни за подготовка и уговаряне на още хора за посещаването на светата обител. Оказа се, че имаме и съученик в българският манастир „Свети Георги Зограф” , замонашил се преди 8 години, който ще помогне за издаването ва визите, и за запазване на места на ферибота.
И ето че настъпи дългоочаквания ден – петък - часът е 23.00,и всички сме на линия за новото предизвикателство. За пътуването няма какво да споделя поради късния час, и обгърналата ни тъмнинанавсякъде около нас.
Минаваме Маказа без проблеми, и политаме по магистралата със по-честа смяна на шофьорите, заради умората от работния ден.Настройване на GPS-а, и сме готови за нови 100км. Преди следващата почивка.
Маршрута беше ясен Комотини-Ксанти-Кавала-Аспровалта-Урануполи. Утрото ни посрещна мрачно и навъсено , но мерака беше голям, и изобщо неможеше да развали настроението на всички.
Запътихме се да си вземем визите, а от там към пристанището за билетите за ферибота. Да ама не - там ударихме на камък – започват работа в 8,00 , а сега е 7,15ч , значи имаме време да прескочим до хотела за жените пътуващи с нас, и да видим как стоят нещата там. Хотелчето се оказа много приятно
Собственичката се оказа, че знае перфектно български, благодарение на съпруга си - който е българин. Тук се разминахме с мънкане и ръкомахане, за разлика от кафето, където трудно се разбрахме да ни донесат КОФЕ , СОКОЛАД и ЦАЙ.
След кратък разбор на събитията до момента, отидохме да вземем билетите за ферибота,и зачакахме времето да полети за заветния час 9,45. Приготвяне на визи, лични карти и билетите за ферито, снимка за довиждане с нежните половинки, и газ къмкорабчето.
След като натовариха всичко,вдигнахме котва, и си пожелахме попътен вятър.
А чайките прелитаха като коршуми на 40-50см. от главите ни, явно свикнали хоратада ги хранят. Бяха като пирани, хващаха подхвърлената храна още във въздуха.
Етоя и първата спирка от маршрута на ферибота – Хилендарския манастир – който е един от трите славянски храма на Атон – другите са българския „Свети Георги Зорграф”, и руския „Пантелеймон”.
След още 10мин. сме вече до заветната цел : Зографският манастир
След топло посрещане, и запознанство със монах Никодим, се оказа, че не само сме били съученици в училище, а съдбата ни е събрала още по рано в детската градина.
Беше ни приготвил изненада – супер обяд с морска току що уловена риба – барбуна, скат (морска котка и лисица), папагал,звездоброец, лаврак и още много други странни за мен подобия на морска твар.
толкова цветни и ярки същества не бях виждал досега
следва.....
Денят е четвъртък -следобед, на работа съм и телефона звъни. Мой приятел с когото почти всяка неделя обикаляме из Стара планина за трети път звъни за последните 15мин.Казвам си:- Сигурно е замислил нова дестинация за неделя, и сега няма търпение.Измивам ръцете, хващам телефона и чувам превъзбуден глас: Искаш ли да ходим до Света гора – че как да не искам, само кажи кога и тръгваме. Речено сторено,имаме 10 дни за подготовка и уговаряне на още хора за посещаването на светата обител. Оказа се, че имаме и съученик в българският манастир „Свети Георги Зограф” , замонашил се преди 8 години, който ще помогне за издаването ва визите, и за запазване на места на ферибота.
И ето че настъпи дългоочаквания ден – петък - часът е 23.00,и всички сме на линия за новото предизвикателство. За пътуването няма какво да споделя поради късния час, и обгърналата ни тъмнинанавсякъде около нас.
Минаваме Маказа без проблеми, и политаме по магистралата със по-честа смяна на шофьорите, заради умората от работния ден.Настройване на GPS-а, и сме готови за нови 100км. Преди следващата почивка.
Маршрута беше ясен Комотини-Ксанти-Кавала-Аспровалта-Урануполи. Утрото ни посрещна мрачно и навъсено , но мерака беше голям, и изобщо неможеше да развали настроението на всички.
Запътихме се да си вземем визите, а от там към пристанището за билетите за ферибота. Да ама не - там ударихме на камък – започват работа в 8,00 , а сега е 7,15ч , значи имаме време да прескочим до хотела за жените пътуващи с нас, и да видим как стоят нещата там. Хотелчето се оказа много приятно
Собственичката се оказа, че знае перфектно български, благодарение на съпруга си - който е българин. Тук се разминахме с мънкане и ръкомахане, за разлика от кафето, където трудно се разбрахме да ни донесат КОФЕ , СОКОЛАД и ЦАЙ.
След кратък разбор на събитията до момента, отидохме да вземем билетите за ферибота,и зачакахме времето да полети за заветния час 9,45. Приготвяне на визи, лични карти и билетите за ферито, снимка за довиждане с нежните половинки, и газ къмкорабчето.
След като натовариха всичко,вдигнахме котва, и си пожелахме попътен вятър.
А чайките прелитаха като коршуми на 40-50см. от главите ни, явно свикнали хоратада ги хранят. Бяха като пирани, хващаха подхвърлената храна още във въздуха.
Етоя и първата спирка от маршрута на ферибота – Хилендарския манастир – който е един от трите славянски храма на Атон – другите са българския „Свети Георги Зорграф”, и руския „Пантелеймон”.
След още 10мин. сме вече до заветната цел : Зографският манастир
След топло посрещане, и запознанство със монах Никодим, се оказа, че не само сме били съученици в училище, а съдбата ни е събрала още по рано в детската градина.
Беше ни приготвил изненада – супер обяд с морска току що уловена риба – барбуна, скат (морска котка и лисица), папагал,звездоброец, лаврак и още много други странни за мен подобия на морска твар.
толкова цветни и ярки същества не бях виждал досега
следва.....
.
Коментар