Гърция - Спорадите надлъж и нашир

[Йордан Йорданов]

От: Гърция - Спорадите надлъж и нашир

Благодаря за поредния страхотен пътепис! Какъв модел е видеорегистратора?

Страхотно!! Благодаря,вкара ме в размисли за следващото лято!

Ако е за края на лятото може пак да се засечем!

[zippel]

От: Гърция - Спорадите надлъж и нашир

Регистратора (разбира се китайски) e Strret Storm CVR N9510-G. Инфо за тази марка ще намериш повече на руски, отколкото на английски, дори си има руски сайт : www.Streetstorm.ru. Явно са се разбрали по комшийски китайците да засипят руския пазар с тази марка. Не я продават другаде (на мен лично ми го подари един познат руснак), а и руснаците общо взето не предлагат друга. Може и да е някаква съвместна разработка.
Иначе моделът е на ниво. Има доста настройки, с които межеш да си пресонализираш поведението му. Има 4 режима на запис, в т.ч. и Full HD (1080p), приема SD карти до 64 GB, има и GPS сензор. Аз ползвам режима 720p, който заема около 700 MB за 10 минути запис, това осигурява повече от 7 часа на карта 32 GB, т.е. реално един ден път (ако работи само в движение).
В поведението му има няколко неща, които аз бих предпочел да са по друг начин, но пълно щастие няма. За отбелязване е изключително слабата батерия (3-4 минути живот). Захранва се стандартно с мини USB. Може да се купи от руски сайтове, цена около стотина евро.

[zippel]

От: Гърция - Спорадите надлъж и нашир

Ден пети : Ферибот до Волос и обиколка на полуостров Пелион. Връщане и нощувка в Лариса.

Сутринта в 7 часа поехме към пристанището. Докато чакахме пристигането на ферибота направих панорамна снимка на пристанището за яхти.


Ето го и ферибота. Идваше от Алонисос. Беше на другия превозвач, дето ни кара през нощта.


И този ферибот миришеше на нафта, особено в гаражния отсек. Явно съдовете на този превозвач бяха по-стари. Иначе беше голям. Времето не беше много за снимки, затова направих само една панорама на пристанището Скиатос за довиждане.


Качихме се на средната палуба. Салона беше голям, но обстановката вътре бе неприятна. Мърляви пътници се бяха натръшкали да спят, някои от тях с обувките върху плюшените седалки. Въобще не се притесняваха, че новокачилите се няма къде да седнат, в това число и майки с малки деца. Като ги огледах хич не ми приличаха на местни. Бяха туристи и то предимно от чистокръвната арийска раса, в най-различна възраст. Гледат те като тапири и не помръдват. Хвана ме яд но не ми се разправяше. Посочих само едно място на една майка с дете и с това приключи организаторската ми дейност. Явно и на персонала на ферибота не му пукаше. Пътувал съм с какви ли не фериботи в Турция, но такова нещо не съм виждал. Няма и как да стане, защото там има ред и дисциплина и персонала няма да го допусне. Пък и турците щяха да отстъпят място поне на майките и децата, виждал съм го неведнъж.

Времето беше облачно, но топло, така че се настанихме на горната палуба. Не че и там нямаше спящи, но поне пейките бяха много.

Пътя трая около 2 часа. Пристанището Волос ни посрещна с проливен дъжд. Въпреки това не се отказахме от плана си. А той включваше обиколка на полуостров Пелион почти изцяло по планинските масиви, слизане до прочутия плаж Милопотамос, минаване през планинското село Дзагкарада, връщане до Волос и оттам до Лариса.
Дъждът беше силен, но си личеше, че е облак и скоро ще спре, затова изчакахме малко.
Следващите кадри от регистратора са доста сумрачни, но такова беше времето.


Дъжда почти беше спрял, но явно е бил доста като количество.


Макар и сумрачни няколко кадри от Волос




Излизаме от Волос


Пътя вървеше край морето. След няколко километра минахме през градчето Агрия. И в него имаше последици от силния дъжд. Всъщност точно оттук са тръгнали Язон и аргонавтите да търсят Златното руно.


От Агрия се отклонихме от крайбрежния път за да минем през няколко села, после пак тръгнахме край морето. Времето малко се проясни и вече има резон да покажа няколко кадъра от регистратора.






Село Кала Нера е курортно и в него има над 30 хотела.


На това кръстовище се отделихме oт морето и поехме на север.


Полуостров Пелион е планински, така, че ни предстояха доста участъци със завои и наклони. Преминаваме през село Неохори, където надморската височина е вече 450 м.


Изкачването продължи, а пътя придобиваше все по-планински характер.


От високото вече на моменти можеше да се види източното крайбрежие на Пелион.


Въпреки облачното време спрях на едно място да направя снимка. Не беше за изтърване.


Планинския път продължи. Беше красив, но времето не пригоди за снимки. Както се казва „Човек предполагал, но Господ разполагал”.


Навлизахме все повече в планината. Край пътя започнаха да се мяркат вилички, хотелчета и крайпътни заведения. Явно беше район, посещаван и от любители на планината.




Изкачването продължи до това кръстовище, където след остър завой надясно започнахме спускане към плажа Милопотамос. Очаквах този участък да бъде черен път, най-много чакълиран, но се оказа, че е изцяло асфалт, при това съвсем приличен.


По средата на 7-километровото спускане времето още се проясни така, че кадрите от може би най-красивата част от прехода бяха регистрирани при по-добри условия. Ето няколко










На паркинга над плажа направо си изгря слънце.


Бях доволен, че слънцето се появи точно когато бе най-нужно. Побързах да направя снимки на прословутия плаж, който всъщност представлява два малки плажа, свързани с естествен тунел в скалата. Наистина интересно място. Въпреки общо взето дъждовното време имаше и плажуващи.

[zippel]

От: Гърция - Спорадите надлъж и нашир

С това програмата на практика беше изпълнена. Оставаше по пътя да видим планинското село Дзагкарада и да се върнем до Волос по друг път, по-високопланински, през местен ски-курорт и после до Лариса.
Част от Дзагкарада всъщност бяхме видяли преди спускането към плажа. Селото е много разпръснато, както край главния път, така и встрани от него и навсякъде има вили и таверни. А щом има, значи има и хора, които да ги посещават.




Бях чел за някакъв вековен чинар и таверна под него. Беше време за обяд, та се отбихме от главния път.


Повъртяхме се десетина минути, но без резултат. В крайна сметка се върнахме на пътя и обядвахме в една крайпътна таверна, след което продължихме към ски курортите.
В началото все още бе ниско и пътя се движеше сред пищна горска растителност, която го правеше много приятен за пътуване. А и времето все още беше такова, че тези пейзажи можеха да се видят.






По едно време GPS-а ни вкара в един омагьосан кръг, търсейки междинна точка, която му бях задал предварително а явно до нея реално нямаше път (отново грешка в картата). Наложи се да се откажа от предварително набелязаното трасе и да тръгна по главния път.


Последва едно продължително изкачване и колкото по-нагоре отивахме, толкова по-мрачно ставаше.




Малко преди най-високата част се появи и мъгла, но все още беше сухо.


Мъглата на такива места е нещо съвсем обичайно, но можеше поне днес да няма, за да станат хубави кадрите. Такъв ни бил късмета.

Стигнахме до ски пистите, но не видяхме много от обстановката край тях.




Малко след това бяхме на най-високата точка от днешния път - 1230 м. Не е никак много, но си беше планина.


Започна спускането и мъглата леко се разреди. Минахме през зимния курорт, чиито бяха пистите - Хания. Център с местно значение - нищо особено.


Продължихме спускането. По едно време започна леко да вали, но си личеше, че няма да се размине само с това.


По пътя имаше и обичайните за планината „пешеходни” пресичания.


Постепенно дъжда се усили, след което се появи отново мъгла така, че пътя почти не се виждаше.


Междувременно минавахме през интересни села, за съжаление почти нищо не успях да заснема.


Както обикновено става с планината обстановката се смени бързо. При спускането към Волос дъжда спря, мъглата изчезна и се появи слънце.


Във Волос пак тръгнах по съветите на GPS-а, защото главния път обикаляше страшно много. Присъщата за Гърция теснотия и улички без никаква мисъл. Успяхме да минем, но отново беше на косъм. Добре, че дъжда беше спрял и че насреща не се появи кола.




Имам чувството, че в гръцките села всеки строи където му скимне и от което остане правят улица. Никаква регулация. На места улиците са по-широки, на места съвсем тесни и с неочаквани остри чупки. За тротоари не може и дума да става.

Най-накрая излязохме на нормален път, нещо като обход на Волос.


Не след дълго вече бяхме на главния път към Лариса.


Решихме да се отбием до градския мол на Лариса, който се намира на входа откъм Волос и се казва „Пантеон Плаза”.


Не съм „специалист” по моловете и оценката ми се свежда до това как изглеждат като архитектура отвън и отвътре. Този приличаше на магазин на „Метро”, само дето вътре беше малко по-лъскав. Що се отнася до съдържанието в магазините според женската част от компанията нищо особено като стоки, при това много скъпи. Можело спокойно да го прескочим.

Оше два кадъра от Лариса, този път без дъжд.




Така приключи петия ден. Ето и траковете




Шестия ден се състоеше от обратния преход от Лариса до Бургас. За съжаление бях запълнил SD картите за регистратора и нямах резервна за последния ден. То и нямаше нищо интересно освен това, че минахме край прочутия Паралия Катерини ей така, да го видим. 15-километрова плажна ивица с шезлонги и чадъри, където посетителите бяха налягали подредени като под конец. Нещо като Слънчев бряг или Златни пясъци. Чудя се на хората, които предпочитат почивка на такова скучно от гледна точка на природни дадености място. Но както казват, за всеки влак си има пътници.
Иначе по обратния път нямаше нищо особено като изключим това, че няколко пъти минахме през пороен дъжд, но за това лято подобно явление бе нещо обичайно.

С това приключи пътешествието. Както обикновено накрая ще направя нещо като рекапитулация на впечатленията с няколко изречения, които могат да бъдат от полза на възнамеряващите да посетят тези места.

Спорадите са не много популярна, но добра лятна дестинация по няколко причини :
* Относително близо са до България за преход с кола.
* И трите острова са много красиви поради обилната зеленина и планинския характер на терена. Бил съм на Тасос и Корфу, но Спорадите бият по красота и единия и другия. Според мен де.
* И на трите острова има прекрасни пясъчни или каменисти плажове, като най-много са те на Скиатос, кaто някои от тях могат да се нарекат райски кътчета.
* Фериботните линии не са толкова чести както да речем на Тасос, но системите за онлайн покупка на билети и на двата превозвача (HELLENIC SEAWAYS и ANES) работят безупречно, което прави планирането надеждно и лесно.

И няколко мои наблюдения, свързани с обиколките по тези острови.

Пътищата са предимно с планински характер, т.е. има доста стръмни участъци и с остри завои. Повечето от тях са асфалтирани, почти без забележки към настилката, но до някои места водят само черни пътища. Те общо взето са проходими и с лека кола, повечето са с равна повърхност, но са доста прашни.

Движението по пътищата не е голямо и в него участват предимно коли и мотори под наем, управлявани от туристи. В повечето случаи това са водачи, които първо са чужденци, често на възраст, второ не познават пътя и трето не са свикнали с превозното средство, което управляват защото е взето от рента. Затова карат бавно и несигурно все едно че са учебни автомобили. Освен това те по заложение са тръгнали на разходка да разглеждат, усмихнато те поздравяват, въобще не бързат и спират на всякакви места да правят снимки или просто да се любуват на пейзажите. Имайте го предвид, не се дразнете и не разчитайте на някакво адекватно шофьорско поведение от тяхна страна.

В населените места обикновено има една главна улица, по която се движат автомобили. Всички останали са много тесни и навлизането в някоя такава може да ви доведе до място, където ни напред ни назад ако сте с по-голяма кола.

По пътищата както в населените места, така и извън тях се движат страшно много моторетки и АТВ-та, повече от 50% от участниците в движението са такива, за което също трябва да се внимава. Между другото предвид теснотията най-удбното МПС за обиколка на островите е точно мотор ли АТВ.

Не вземайте за чиста монета указанията на GPS-а, особено в населените места, те могат да ви вкарат в девета глуха. Освен ако не сте с моторетка...

И трите острова са малки, обиколката на всеки, колкото и подробна да е, няма да бъде повече от 80-100 км. С други думи разстоянията не са големи, но поради характера на пътищата отнемат доста време.

Бензиностанции има много, но цените на горивата на островите по принцип са с около 10% по-високи отколкото на континента, затова заредете достатъчно преди да се качите на ферибота.

И на трите острова на десет души осем са туристи, от които поне петима чуждестранни, от всякакви държави. Имаше и българи, не колкото на Тасос или Халкидики, но доста повече отколкото аз очаквах. Може би грешно съм предполагал, че тази дестинация не е много популярна у нас.

Масово местните говорят английски малко или много, винаги може човек да се разбере по какъвто и да било въпрос. Отношението към туристите е добронамерено, а обслужването в рамките на нормалното. Ние поне нямахме никакви проблеми в това отношение.

Толкова от мен за това пътешествие. Надявам се да ви е било интересно и донякъде полезно и най-вече да са ви харесали снимките.

септември 2014 г.