За малко с колело в Сърбия

[sto101]

Запалил съм се с идеята да понавъртя малко километри в Австрия (с колело). Да обаче още нямам готовност с екипировката, пък и времето това лято е доста дъждовно. Затова реших да си направя малък тест и да покарам колело в Сърбия. Защо там ли?
Ами аз съм в София и ми е близо. Исках да е в другадържава, за да ми е по-интересно. Румъния ми е по-далеч, макар че с удоволствие бих покарал и там. Македония, Гърция иТурция си е жежко по това време. Та ясно е,… тръгвам. Макар и за един уйкенд.
Децата са на летен лагер вече 2 месеца при баби и дядовци, жената внезапно замина командировка за две седмици до щатите и аз изведнъж се превърнах в свободен електрон. Поради натоварването ми на работа обаче няма как да взема отпуск и пътешествието ще е кратко. Какво пък, колкото толкова.

16. Август 2014г.

В 5 часа сутринта стоварих булката на летището и се прибрах. Проверих прогнозата за времето в интернет и се оказа, че в източна Сърбия е ОК. Няма да е голяма жега, не се очертава и дъжд. Тогава да стягам багажа.
Трябва да ви кажа, че това е важен момент. Както и предполагах, не съм още готов по този показател с добри дрехи. Нямам подходящи дрехи с дълъг ръкав, като изключим една термо блузка. Установих (след пътешествието), че няма да е лошо да си взема още една термо блузка и ръкави, както и крачоли за в бъдеще. Те са удобни защото лесно се свалят по пътя. Освен това за по-дълги преходи ще ми трябват и още блузки с къс ръкав. От време на време в Лидъл и Декатлон има изгодни предложения, така че ще се до оборудвам. Леки са, комфортни са и се перат исъхнат лесно.

-Бельо, чорапи, блузка с къси ръкави, къси панталонки, дънки и пуловер с дълъг ръкав, яке за дъжд
-Палатка, шалте, спален чувал и триножник за фотоапарата
-Фотоапарат, видеокамера, СД карти, ГПС, телефон
-Комплект ключове за ремонт, гума, лепенки,лепило, ножче, прибори, сапун, четка, паста

Ето го и част от оборудването. Спалния чувал и палатката влезнаха в едната дисага. Палатката е двуместна и лека, 1кг. Чувала също не е голям, взех го от Декатлон. Тъй като не планирам да спя на много студени места, то и чувала не е нещо за много ниски температури. Рядко ще ми си наложи да спя под 10 градуса и затова не съм инвестирал за ниско температурен. Шалтето е също леко и отново от Декатлон. Якето за дъжд е тип пончо, което си мисля, че ще е удобно за каране при дъжд. В другата дисага поставих дрехи и част от храната.



В чантичката отпред, сложих инструментите, резервната гума и малко храна. Това е доста удобна чанта защото можеш да си сложиш и карта на нея, както и да бъркаш лесно в движение за храна.


Какво ми липсва
- Липсва ми карта на Сърбия
- Храна
- Сръбски пари (Денари).

Между временно то стана към 9-10 часа.

Отидох в кварталния магазин и хупих разни вафли, кашкавал, салам, сладки без шоколад, за да не ми се разтекат. После тръгнах да търся чейндж и малко трудно намерих. Това бюро на Графа, срещу пазара обаче имаше и смених. Пак от Графа взех и една карта на Сърбия.

Ето и екипирано превозното средство


Свалих предната гума на колелото, натоварих го така разглобено в багажника, сложих и дисагите, вода и хайде на път.

Помислих си, че гастербайтерите ще са препълнили Калотина, като гледах как ме изпреварват ванове и БМВ-та с австрийска, немска и холандска регистрация, реших да не минавам от там. Погледнах картата. Видях, че има пункт на Стразимировци и от там мога да излезна на Власинско езеро. Викам си ще покарам край езерото, сигурно е равно, ще има път, ОК, завих на Божурище и към Трън. На 2-3 места пътя беше тесничък, но като цяло не лош. Не беше натоварено, карах си бавно, като на разходка. То и без това вече беше към 2. В Трън видях кафява табела за ждрелото на река Ерма. Отбих се на там.


Къде обаче стигнах?!? Някаква поляна превърната в панаир. Дъни чалга, разни каравани на генератори пекат кюфтета, кола, до кола. До момента си пътувах из иделични села, и сега тази лудница ми дойде в повече. Отидох до ждрелото, хвърлих едно око, но дори и не взех фотоапарата. Просто се изнесох. Ако човек дойде в делничен ден.... сигурно ще е готино, но днес не беше.


Иначе са се постарали хората. Направили са кътове за отдих, барбекюта, масички, пейки. Затова ги щракнах.


Та метнах се на колата и отпраших.

[suzuki team]

От: За малко с колело в Сърбия

Кога успя в бързината да смениш и превозното средство,ама нищо,давай натам-ще очаквам всичко с интерес! Там покрай Власинското е всичко друго,ама не и равно! Първо изкачването а после и сериозното спускане!!

[sto101]

От: За малко с колело в Сърбия

Спрях за малко да видя дали ще засече системата с качването на снимки и сега продължавам.

Да ви кажа от тук на там пътя беше супер. Не като настилка или комфорт, ами просто беше равно, планини от страни, абе-е… за колоездене супер. Тези, които биха желали да покарат колело бих им препоръчал точно такъв вариант. Отивате до Трън, оставяте колата и карате до Стразимировци. После обратно или пък напред към езерото. Само да ви кажа, че ако при Трън е около 700 надморската височина, даже май повече беше, то при Власинското езеро е към 1200 и … Така че след границата започва сериозно изкачване.
На границата няма кой да те напсува, с извинение. Седя си аз самотен пред бариерата и нищо. Излезнах по едно време да потърся човек. Появи се някакъв служител с униформа и каза, че колежката му ей сега ще отвори. Та от българска страна ми погледнаха личната карта, искаха ми талона на колата, питаха имам ли пълномощно за колата и ме пуснаха. От Сръбска, като се засуетиха. Ама къде отивам, ами да отворя багажника, … после влезнаха в къщичката и аз си чакам. Малко ме изненадаха с това къде отивам. Не бях подготвен и забравих името на езерото, та им викам – отивам в Пирот. Това ми мина през главата като първа мисъл. Той се изненада – е-е ти за Пирот от София, защо от тук. Та аз му обяснявам, че ще покарам колело, нося си колелото. Той го гледа и пита колко струва. Викам му, че не е скъпо, към 800, той вика евро ли, не викам лева. Леле, викам си тоя сега ако ми поиска документ, че съм го купил колелото, пропадна ми разходката. Ти спортист ли си вика. Да спортист съм. Искам малко по вашите баири да покарам, че имате хубава природа. В интерес на истината не бяха злонамерени хората и се държаха добре. Просто аз ги шашнах с това - за Пирот от София през Стрезимировци. Пожелаха ми приятно изкарване и потеглих. След пункта страшно ми хареса. Една хубава зелена трева край пътя, едни красиви брези, а бе чудно. Още ме е яд, че не спрях, за да снимам. Ама нали съм още на границата та да не ме погнат. След това започна един хубав път, едно изкачване и така до езерото.Минах покрай една ферма, където на воля пасяха коне. Това е второто място за което ме е яд, че не спрях да снимам. Така карайки стигнах до езерото. То се оказа по-голямо от очакванията ми. Всъщност си е язовир. Разочаровах се, че не откривах път покрай него. Леле, къде ще карам. Стигнах нещо ката трилъчка (по аналогия с нашата петолъчка). Тук димеше една скара и имаше магазинчета. Реших да спра на паркинга. От магазина си взех една питка за 100 денара, а от ресторантчето изчаках за една плескавица – 300 денара. Тези, които са ходили по Сърбия, знаят как я дават в една питка. Само да спомена, че може да се плаща и в лева. Беше пълно с Българи.
Качих се на колата и ядох в движение, че то беше вече към 4-5 часа. Вече пътувах от западната страна на езерото на север. Тук беше доста оживено. Хора, туристи, хотели, кръчми. Те Сърбите като нямат море и явно това за тях е „Златни пясъци”. Навсякъде табели как е забранено къмпингуване, плуване… и аз направо си минах транзит. Ясно е, че днешният ден няма да е велосипеден, а автомобилен.
След езерото има един приятен наклон и почти през цялото време караш по инерция. Спрях на една крайпътна чешма да си напълня вода и да се освежа. Там семейство Сърби си почиваха. На колата бяха сложили надуваема лодка и явно бяха решили да карат в езерото. Побъбрихме малко, как е при нас, как е при тях и продължих. Гледах и картата и реших да карам по пътя за Пирот и после да се отбия в посока „Поганавски манастир”, че там съм бил и знам, че е красиво.
Трябваше да се отклоня в едно село Бабущица или нищо такова, заредих гориво и попитах как е пътя за Погановския. Каза ми, че е асфалт и до някъде е добре, но има и лоши участъци. Карах по планински релеф, макар и не високо, но на места наистина пътя не беше добър. Колкото по затънтени ставаха пътищата, толкова по-красиво ставаше. В един момент вече реших, че е крайно време да спра, да сляза от колата и да щракна няколко снимки. Вече беше късен след обед и нямаше време за стативи и дълги разходки в търсене на красиви места. Просто спирам край пътя, щракам, евентуално малко напред назад и пак на колата.

Та крайно време е да започна със снимките. Всъщност това е и първата снимка, която направих след Трънското спиране.


Тук поснимах малко. Хем да се пораздвижа, хем и мястото беше красиво.




Близкото селото се казваше Грънчар (или поне аз така си го оприличих). Дали значеше граничар или произлиза от грънци …. , ама какви грънци и глина в тези чукари, по редно е да е свързано с границата, че тя си е наблизо.


Малко по натам отново спрях. Имаше готини скали, но трябваше да сляза по склона.


Долу имаше равна част и реката. Мястото беше страхотно, но аз не можах добре да го предам в снимките си. Все пак ще сложа няколко.


Ето още


и още


а тази


още


А тази къщичка е на невероятно място.


А тук, скалите, огромното дърво, къщичката, поляната, не можах добре да го заснема, но вярвайте ми беше страхотно.


Един човечец там си белеше орехи с ножката и пасеше трите си козички. Поприказвахме за това, как хубаво е било преди, а как сега са затворили повечето им предприятия и как ги натиска безработицата и безпаричието.

Човек в този момент се замисля - ние каква я мислихме, тя каква стана. Уж влизането в Европа беше за добро, а то само една „тайфичка” се облагодетелства, ама да не намесваме политиката. Тя никога не е била силната страна на нас, Българите.


Продължавам да си щракам.


Много ми харесваха тези купи със сено. Така и тази я снимах от тук, от там.


Ето я и от другата страна


Тръгвам да се изкачвам по баира към пътя, но никак не ми се тръгва и пак снимам.


Хайде последно от тук и пак на колата


Продължавам с колата надолу по пътя. Движа се все край реката. Минавам покрай селски къщи и фермички. Тъкмо покарам малко и спирам, за да снимам.


Мирише на животни. Работят си хората, а около тях красота.


И пак така, тръгна измина 1-2 километра и спра да снимам.


Здрачаваше се и светлината ставаше все по мека и топла.


Тук ми допадна един стар мост, но нещо не улових добре светлината и снимката не се получи вълнуваща, макар че мястото беше красиво.


Ето това пък снимах от пътя до моста. Природата наистина беше красива.


Каква гледка има от тази къщичка а? Прекрасно място!


Продължавам надолу по пътя.




Сега ще прекъсна за да изпратя файла до тук, че ако нещо се скапе системата и не качи снимките или друг проблем .... ще ме хване яд.

следва ....

[sto101]

От: За малко с колело в Сърбия

Да Suzuki team не е равно. Но от Трън до граничния пункт е като тепсия и малко след това. После има една денивелация от около 500 метра докато се качиш при езерото.

Срещнах дори един колоездач (докато бях още в колата, малко преди Стрезимировци), най вероятно чужденец, с дисаги отпред и отзад.

[Ivanov]

От: За малко с колело в Сърбия

Миналата година бях чул за проект за някакакъв черен път над ждрелото на река Ерма, предназначен само велосипедисти и ..... (пешеходци ли беше, моторджии ли беше), който свързва България и Сърбия. Даже щяло да има и КПП. Дали се е стигнало до реализация - не знам.

[sto101]

От: За малко с колело в Сърбия

Продължавам, всичко е ОК с качването на снимки.

Стигнахдо един тунел.


От онези готините, не обработени с бетон, а натуралноиздълбани в скалата.


А след него пак скали, долини …


Хубаво е, че има къде да отбия с колата и да спра, но то и движение на коли нямаше кой знае какво. Срещнах само няколко възрастни жени на разходка.

Това са сигурно някакви заселници от Трънско, съдейки по името на селото. Къщичките обаче бяха обновени и красиви.


Надолу следват едни хубави скали, и нали е привечер, та те окъпани в оранжево-червено изглеждат още по-добре.


Ако бях един добър фотограф, какви картички можех да направя от това място.


Продължавам да се спускам надолу по пътя, все покрай реката. Стигнах до друга махала или село, не знам.


Имаше обаче боклуци и кофи с боклук по пътя, та реших даснимам така че да не се виждат.


И така малко след това стигнах до Погановския манастир. Тук планирах да пренощувам. Има вода, полянки, мога да си опъна палатката …

Да ама не. Пристигам аз и на заведението до паркинга като свирят, пеят, един оркестър, леле …




Повечето от вас сигурно са ходили на Погановския манастир. Красиво местенце и повечето коли си бяха Български. Посещавано е от наши сънародници, и наистина е красиво.


Малко от околността.




Ето го и манастира





















И така, ... както се вижда от снимките, свечерява се. Нещо ме нападнаха и комари. Реших да се преоблека и хапна докато е светло. Тук да отбележа и за тези, които планират подобно пътуване, (вело-походи) не е лошо да се снабдите и с челник. Фенерче, което стои на главата. Аз го имам в програмата си за доокомплектоване, но още не му е дошло реда. Все пак е важно за тези,които ще ползват палатки. Докато се преоблека и похапна нещо то мръкна. Ясно е че за палатката няма време, затова реших да спя в колата. Тя колата ми е ван,така че спокойно си съжителствахме с колелото.
Посред нощите като се раззвъня оня ми ти телефон и не мога да се освестя, къде звъни и какво става. Успях да го докопам та жена ми да съобщи, че е кацнала в щатите и всичко е ОК. Призори си събудих от студ. Обул съм дънки, облякъл съм пуловер и пак ми е студено. Сетих се, че в багажника имам одеяло за пикник та се завих и доспах сладко до развиделяване.

Така приключи първият ден от пътешествието. Е-е-е, не се получи вело-поход, но като не е планувано, а на бързо скроено така е. За сметкана това на другия ден добре си покарах. така че имайте търпение, като разкажа за утрешния ден, пътеписа ще си оправдае името. Това до тук беше увод.

[s_s1]

От: За малко с колело в Сърбия

Супер! Продължавайте с разказа, много е увлекателен.

[ANARCHY]

От: За малко с колело в Сърбия

Внимавай ако решиш да се спускаш от езерото към границата, завойте са много коварни за колело! Приятно въртене !

[sto101]

От: За малко с колело в Сърбия

Ами не, към Власинското езеро повече не се върнах, карах по река Ерма. По-късно ще пусна и разказ за втория ден, вече на велосипед.

[sto101]

От: За малко с колело в Сърбия

Е-е, време е най-после това вело пътешествие да започне.

17.Август 2014(неделя)

На сутринта станах рано. Да ви кажа не се спи удобно в кола. Става така-а, за една вечер, но си мисля, че с палатката по-добре щях да се наспя.

Нямаше жива душа. Напълних си вода, извадих палатката и спалния чувал от дисагите и разпределих багажа по равно. Сложих си само статива и още едно шише вода на багажника, а другото е на стойката на колелото. Беше рано, преди 7 тяхно време, (8наше).


Плана беше да покарам покрай река Ерма. Видях на картата, че като се движа по течението на горе ще стигна до българската граница. От към българската страна имаше някакво село Баба или нещо такова. Идеята беше да се приближа до нас (България), да намеря Вивакоми, да информирам тъщата и тъста, че щерка им е пристигнала благополучно в Америка. (за пояснение -една минута роуминг в Сърбия е 5 лв.) После да звънна и на децата, за да кажа и на тях естествено, пък и да ги чуя как са. След това, ако може някакси да се върна по друг път, ако не по същия. Речено сторено. Газ, на педалите.

Неудобство е, че нямам стъпенка, но то и колелото става тежко, та не знам дали ще може тя да го държи.


Тук спрях да снимам и реших, че не е удачно да спирам, да вадя апарата от раницата и да снимам, а по добре да си е в мен. Така от тук нататък фотоапарата си висеше на врата ми през целия път.


Монтирах видеокамерата на стойката на кормилото.
Тук се провесих над реката и мантинелата, за да снимам и реката.


Тук нещо взе да ми притраква отзад ама викам - чакай да стигна до онази скала ще спра, за да снимам и ще видя какво е.
Да ама не!
Без малко да стане голяма беля. Дисагите имат ремък и за през рамо (вижда се на първата снимка от днес), та той тракаше в спиците и малко преди тази снимка така се оплете, че задното колелото спря да се върти и аз без малко да се пребия. Слава богу, всичко мина без повреди. Свалих ремъците и ги прибрах в чантата на кормилото.

Следват величествени скали. Сложил съм и колелото, за да се види мащаба.




А по сипея се чуваше как се свличат малки камъчета. Беше такава тишина, само реката се чуваше по-надолу.




Малко по-нагоре попаднах на един мост. По него както виждате могат да преминават и коли. На мен ми изглежда малко рисковано но …


А от другата страна на моста – малка къща в прерията


Дано само да не им се случват наводнения, че нали тази година доста поражения имаше от този характер в БГ.


На следващия завой попадам на една идилична картина. Възрастна жена води натоварена каруца сено, теглена от крави. Все едно се връщаш 100 години назад във времето.


Само че едно зло куче се нахвърли върху мен и не можах по-добре да снимам. Искаше ми се по-отблизо, ама то псето се нахвърли и се наложи стопанката да го озаптява.


През това време, те ми обърнаха гръб


Продължих пътя си, като бавно ги изпреварих, а кучето ръмжейки ме гледаше страшно, но жената го скастри.


Нагоре разни къщички, полянки…




Как хубаво си бяха направили чешмичката.


Тук обаче трябваше да се отклоня от асфалтовия път и дахвана черен път за границата. Пътя вече беше черен, но добре подържан, равен, без издълбани коловози. Беше си хладно и карах с дънки и пуловер. Тук пък съвсем нямаше жива душа. Предстоеше ми едно изкачване, но нали съм още с пресни сили, справих се.
Ето и малко от околността.














Тук зад тази поляна с купи сено имаше църквичка. Учудващо е как на такъв черен път, има даже табела.


Там Застави и Лади все още се основно превозно средство. Даже имаше и разни интересни камиончета и бусове тип уаз-ки, но не можах да ги заснема. Един така се беше засили и докато се чудя как да му направя път, остави само облак прах край мен.


Ето я и Църквата




Отидох до нея да я разгледам и да пийна малко вода.


Реших, че не е лоша идея да се снимам и аз като част от това пътуване. Всъщност най-важната част – главно действащо лице, разказвач, фотограф и … пътешественик.
Тук давам отговор и на тези, които са се зачудили какво е зеленото нещо в чантичката на кормилото ми от по предишни снимки. Всъщност е една сгъваема чашка от декатлон, доста удобна.


Иначе църквичката не работеше още. Беше 8 без 10, а пише, че отваря всеки ден от 8. Според мен са я оплескали малко с тези изолации и боядисване. Била е по-атрактивна като е била каменна, но те си знаят. Хубавото поне е, че са оставили малко долу в ъгъла да се вижда какво е било.


Това което ми прави впечатление от моите пътувания в Румънияи и Сърбия е, че църквите им са подържани и в добър вид, докато при нас (освен по-големите), другите са оставени на произвола на съдбата.

Имаше и някакъв надпис, но не го разбрах.


Тръгнах по пътя си нататък. Снимах и тази маркировка. Имашея по целия път. Както ще разберете по-натам това си е еко-пътека, туристически маршрут или както там го наречете.


И така напред към България, да открием Виваком


След малко и такъв знак. Брей, сякаш съм на някакъвпървокласен път. В тоя пущинак и знаци ?!?


Естествено тук единствения начин да имаш достъп до телевизия си е сателитната чиния.


Още хубави гледки по пътя.


Гробищата тук са по-големи от селата.


Посетих тази „туристическа забележителност” воден от интереса и решаване на философския въпрос – Каква писменост използват Сърбите? Тъй каточесто табелите им са на два езика, реших да проверя мястото където не държавата решава, а човека, така както усеща потребност. Ето, че на гробовете пишат на кирилица.


Това обаче, което ми направи впечатление, че си ги подържат хората. На много места имаше свежи цветя.


Какво е другото което ме изненада. Много от гробовете сасемейни. Въпреки, че един от семейството още е жив, той има паметник като е оставено място само да се напише годината на смъртта. Малко зловещо ми изглежда, ама явно при тях си е така. Дори има снимка, име, година (на половина)



След тази кратка „културно-развлекателна” забежка, продължавам пътя си в издирване на Виваком.

Ето го и селото което „стопанисва” гробищата. Тук видях един човек и се забъбрихме. Питах го как се казва селото и видях на картата, че се движа в правилна посока. Обясних му, че отивам да търся БГ телефонен обхват и той ми каза, че има по-нагоре и да пробвам.



Понеже имаше червени почви наоколо, вижте и калта с която сенаправени „къщите” как е червена. При нас обикновено е по жълта.


След селото едни готини скали.


Така карам аз и си викам…. не е лошо на някоя по-открита част да проверя обхвата на телефона и да потърся вече Виваком.

На следващото такова място, гледам скали, а наоколо полянка и хоп – има обхват. Три чертички. Звъня аз и побъбрих с децата. Голямата щерка(на 8г.) като разбра, че съм в планината и на палатка много се развълнува. Притесни се дали не вали, защото при тях било студено и дъждовно. Успокоих я, че при мен е добре. После обясних и на малката (на 3г.), че търся орангутанче (това си е поръчала за подарък при следващото ни посещение при баба и дядо).
Заснех мястото на обхват, като приложих и телефона към снимката, за да си спомням, къде съм направил връзката.


След това звъннах да успокоя и тъщата и тъста, че щерка им е жива и здрава в щатите. Е-е-е вече малко по-спокоен, че и при едните и при другите всичко е наред, продължих натам.


След малко следваше и последното село от сръбска страна.


Някои къщички си бяха доста добре подържани






Мястото си беше красиво, алпийско.


След около 300 - 400 метра идва и границата


Едни бодливи огради, няма граничари, няма полицаи … жива душа няма. Имаше още 2-3 къщички и от другата страна си е бг.


Както ви казах това е туристически маршрут и ето табелата, която го описва.


Не мога да разбера кому са нужни тези граници. Не е ли времеи ние да направим нещо ката Шанген. Балкен или нещо такова. То постоянно прииждат бежанци, хем огради правиха, хем полиция командироваха ....та тази граница със Сърбия защо ни е. То всеки може да мине. Джан-джун няма. Само на книга я има границата. Ако я отворят такива хубави вело маршрути може да се направят. От Трън та да Погановския манастир би било чудесен маршрут.




За тези от вас, които се чудиха как прикрепям видеокамерата на кормилото. (Писах по-рана за това май)




В последното село си поговорих с една жена и стана ясно че път друг, обиколен, няма и трябва да се върна пак по този. Затова както казват в казармата, кръгом и пак напред. Освен това започнаха и някакви капки дъжд да се появяват … Това е пътя от границата до първите къщи


Снимам в движение от колелото. Ето и жената, (на терасата), с която си бъбрих като отивах към границата. Тя явно е агент на граничните власти и стоя на пост да види дали ще се върна, или съм нарушител.


Ами ще спра за сега, за да кача материала да момента.

следва ...

[sto101]

От: За малко с колело в Сърбия

Пак се почнаха проблемите със снимките, моля модератор да ги оправи!

[sto101]

От: За малко с колело в Сърбия

По всичко личи, че и този мой пътепис ще остане недовършен.

Модераторите не поправят снимките!

След като аз съм отделил над 15 часа време да го подготвя, а модераторите не отделят и 2 минути за да поправят нещата, или поне да ме информират, че грешката е при мен...., не правя нещо както трябва, ... или пък да си признаят, че не могат да се справят.

[Jimi]

От: За малко с колело в Сърбия

Супер е пътеписа. Спокойно, те модераторите не са на трудов договор. Ще се оправят, пък ти продължавай...

[Венци- малкия]

От: За малко с колело в Сърбия

Модераторите няма какво да направят. Снимките са качени в личната ти галерия.
И там трябва да видиш дали правата са правилни, дали самите адреси на снимките са правилни.

Едит:
Даже не са в галерия.. просто ги няма.

[sto101]

От: За малко с колело в Сърбия

Нямам лична галерия!
Всички снимки съм качвал по един и същи начин. Както е видно първите снимки (21 на брой) не излизат и пише - прикачен файл, което според мен означава, че съм ги прикачил, но те просто не се отварят.

към Jimi
То е хубаво да продължавам, но при положение, че снимките не се виждат, а коментарите са към тях, то тогава се обезсмисля.