Обява

Свий
Няма добавени обяви.

За малко с колело в Сърбия

Свий
X
 
  • Филтър
  • Час
  • Покажи
Изчисти всичко
нови мнения

  • За малко с колело в Сърбия

    Запалил съм се с идеята да понавъртя малко километри в Австрия (с колело). Да обаче още нямам готовност с екипировката, пък и времето това лято е доста дъждовно. Затова реших да си направя малък тест и да покарам колело в Сърбия. Защо там ли?
    Ами аз съм в София и ми е близо. Исках да е в другадържава, за да ми е по-интересно. Румъния ми е по-далеч, макар че с удоволствие бих покарал и там.
    Македония, Гърция иТурция си е жежко по това време. Та ясно е,… тръгвам. Макар и за един уйкенд.

    Децата са на летен лагер вече 2 месеца при баби и дядовци, жената внезапно замина командировка за две седмици до щатите и аз изведнъж се превърнах в свободен електрон. Поради натоварването ми на работа обаче няма как да взема отпуск и пътешествието ще е кратко. Какво пък, колкото толкова.

    16. Август 2014г.

    В 5 часа сутринта стоварих булката на летището и се прибрах. Проверих прогнозата за времето в интернет и се оказа, че в източна Сърбия е ОК. Няма да е голяма жега, не се очертава и дъжд. Тогава да стягам багажа.
    Трябва да ви кажа, че това е важен момент. Както и предполагах, не съм още готов по този показател с добри дрехи. Нямам подходящи дрехи с дълъг ръкав, като изключим една термо блузка. Установих (след пътешествието), че няма да е лошо да си взема още една термо блузка и ръкави, както и крачоли за в бъдеще. Те са удобни защото лесно се свалят по пътя. Освен това за по-дълги преходи ще ми трябват и още блузки с къс ръкав. От време на време в Лидъл и Декатлон има изгодни предложения, така че ще се до оборудвам. Леки са, комфортни са и се перат исъхнат лесно.

    -Бельо, чорапи, блузка с къси ръкави, къси панталонки, дънки и пуловер с дълъг ръкав, яке за дъжд
    -Палатка, шалте, спален чувал и триножник за фотоапарата
    -Фотоапарат, видеокамера, СД карти, ГПС, телефон
    -Комплект ключове за ремонт, гума, лепенки,лепило, ножче, прибори, сапун, четка, паста

    Ето го и част от оборудването. Спалния чувал и палатката влезнаха в едната дисага. Палатката е двуместна и лека, 1кг. Чувала също не е голям, взех го от Декатлон. Тъй като не планирам да спя на много студени места, то и чувала не е нещо за много ниски температури. Рядко ще ми си наложи да спя под 10 градуса и затова не съм инвестирал за ниско температурен. Шалтето е също леко и отново от Декатлон. Якето за дъжд е тип пончо, което си мисля, че ще е удобно за каране при дъжд. В другата дисага поставих дрехи и част от храната.

    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:_DSC0003.jpg
Прегледи:1
Размер:92.0 КБ
ID:6066225

    В чантичката отпред, сложих инструментите, резервната гума и малко храна. Това е доста удобна чанта защото можеш да си сложиш и карта на нея, както и да бъркаш лесно в движение за храна.
    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:_DSC0006.jpg
Прегледи:1
Размер:63.5 КБ
ID:6066226

    Какво ми липсва
    - Липсва ми карта на Сърбия
    - Храна
    - Сръбски пари (Денари).

    Между временно то стана към 9-10 часа.

    Отидох в кварталния магазин и хупих разни вафли, кашкавал, салам, сладки без шоколад, за да не ми се разтекат. После тръгнах да търся чейндж и малко трудно намерих. Това бюро на Графа, срещу пазара обаче имаше и смених. Пак от Графа взех и една карта на Сърбия.

    Ето и екипирано превозното средство
    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:_DSC0007.jpg
Прегледи:1
Размер:127.6 КБ
ID:6066224

    Свалих предната гума на колелото, натоварих го така разглобено в багажника, сложих и дисагите, вода и хайде на път.

    Помислих си, че гастербайтерите ще са препълнили Калотина, като гледах как ме изпреварват ванове и БМВ-та с австрийска, немска и холандска регистрация, реших да не минавам от там. Погледнах картата. Видях, че има пункт на Стразимировци и от там мога да излезна на Власинско езеро. Викам си ще покарам край езерото, сигурно е равно, ще има път, ОК, завих на Божурище и към Трън. На 2-3 места пътя беше тесничък, но като цяло не лош. Не беше натоварено, карах си бавно, като на разходка. То и без това вече беше към 2. В Трън видях кафява табела за ждрелото на река Ерма. Отбих се на там.
    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:_DSC0010.jpg
Прегледи:1
Размер:99.7 КБ
ID:6066227

    Къде обаче стигнах?!? Някаква поляна превърната в панаир. Дъни чалга, разни каравани на генератори пекат кюфтета, кола, до кола. До момента си пътувах из иделични села, и сега тази лудница ми дойде в повече. Отидох до ждрелото, хвърлих едно око, но дори и не взех фотоапарата. Просто се изнесох. Ако човек дойде в делничен ден.... сигурно ще е готино, но днес не беше.
    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:_DSC0014.jpg
Прегледи:1
Размер:232.7 КБ
ID:6066228

    Иначе са се постарали хората. Направили са кътове за отдих, барбекюта, масички, пейки. Затова ги щракнах.
    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:_DSC0018.jpg
Прегледи:1
Размер:226.4 КБ
ID:6066229

    Та метнах се на колата и отпраших.



    Последно редактирано от sto101; 28-08-14, 13:34.

  • #2
    От: За малко с колело в Сърбия

    Кога успя в бързината да смениш и превозното средство,ама нищо,давай натам-ще очаквам всичко с интерес! Там покрай Власинското е всичко друго,ама не и равно! Първо изкачването а после и сериозното спускане!!
    Иво (таксито) Андреев
    0988 91 80 50
    Каджива Елефант 750 Лъки Експлорър 89-та

    Коментар


    • #3
      От: За малко с колело в Сърбия

      Спрях за малко да видя дали ще засече системата с качването на снимки и сега продължавам.

      Да ви кажа от тук на там пътя беше супер. Не като настилка или комфорт, ами просто беше равно, планини от страни, абе-е… за колоездене супер. Тези, които биха желали да покарат колело бих им препоръчал точно такъв вариант. Отивате до Трън, оставяте колата и карате до Стразимировци. После обратно или пък напред към езерото. Само да ви кажа, че ако при Трън е около 700 надморската височина, даже май повече беше, то при Власинското езеро е към 1200 и … Така че след границата започва сериозно изкачване.
      На границата няма кой да те напсува, с извинение. Седя си аз самотен пред бариерата и нищо. Излезнах по едно време да потърся човек. Появи се някакъв служител с униформа и каза, че колежката му ей сега ще отвори. Та от българска страна ми погледнаха личната карта, искаха ми талона на колата, питаха имам ли пълномощно за колата и ме пуснаха. От Сръбска, като се засуетиха. Ама къде отивам, ами да отворя багажника, … после влезнаха в къщичката и аз си чакам. Малко ме изненадаха с това къде отивам. Не бях подготвен и забравих името на езерото, та им викам – отивам в Пирот. Това ми мина през главата като първа мисъл. Той се изненада – е-е ти за Пирот от София, защо от тук. Та аз му обяснявам, че ще покарам колело, нося си колелото. Той го гледа и пита колко струва. Викам му, че не е скъпо, към 800, той вика евро ли, не викам лева. Леле, викам си тоя сега ако ми поиска документ, че съм го купил колелото, пропадна ми разходката. Ти спортист ли си вика. Да спортист съм. Искам малко по вашите баири да покарам, че имате хубава природа. В интерес на истината не бяха злонамерени хората и се държаха добре. Просто аз ги шашнах с това - за Пирот от София през Стрезимировци. Пожелаха ми приятно изкарване и потеглих. След пункта страшно ми хареса. Една хубава зелена трева край пътя, едни красиви брези, а бе чудно. Още ме е яд, че не спрях, за да снимам. Ама нали съм още на границата та да не ме погнат. След това започна един хубав път, едно изкачване и така до езерото.Минах покрай една ферма, където на воля пасяха коне. Това е второто място за което ме е яд, че не спрях да снимам. Така карайки стигнах до езерото. То се оказа по-голямо от очакванията ми. Всъщност си е язовир. Разочаровах се, че не откривах път покрай него. Леле, къде ще карам. Стигнах нещо ката трилъчка (по аналогия с нашата петолъчка). Тук димеше една скара и имаше магазинчета. Реших да спра на паркинга. От магазина си взех една питка за 100 денара, а от ресторантчето изчаках за една плескавица – 300 денара. Тези, които са ходили по Сърбия, знаят как я дават в една питка. Само да спомена, че може да се плаща и в лева. Беше пълно с Българи.
      Качих се на колата и ядох в движение, че то беше вече към 4-5 часа. Вече пътувах от западната страна на езерото на север. Тук беше доста оживено. Хора, туристи, хотели, кръчми. Те Сърбите като нямат море и явно това за тях е „Златни пясъци”. Навсякъде табели как е забранено къмпингуване, плуване… и аз направо си минах транзит. Ясно е, че днешният ден няма да е велосипеден, а автомобилен.
      След езерото има един приятен наклон и почти през цялото време караш по инерция. Спрях на една крайпътна чешма да си напълня вода и да се освежа. Там семейство Сърби си почиваха. На колата бяха сложили надуваема лодка и явно бяха решили да карат в езерото. Побъбрихме малко, как е при нас, как е при тях и продължих. Гледах и картата и реших да карам по пътя за Пирот и после да се отбия в посока „Поганавски манастир”, че там съм бил и знам, че е красиво.
      Трябваше да се отклоня в едно село Бабущица или нищо такова, заредих гориво и попитах как е пътя за Погановския. Каза ми, че е асфалт и до някъде е добре, но има и лоши участъци. Карах по планински релеф, макар и не високо, но на места наистина пътя не беше добър. Колкото по затънтени ставаха пътищата, толкова по-красиво ставаше. В един момент вече реших, че е крайно време да спра, да сляза от колата и да щракна няколко снимки. Вече беше късен след обед и нямаше време за стативи и дълги разходки в търсене на красиви места. Просто спирам край пътя, щракам, евентуално малко напред назад и пак на колата.

      Та крайно време е да започна със снимките. Всъщност това е и първата снимка, която направих след Трънското спиране.
      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:_DSC0019.jpg
Прегледи:1
Размер:210.1 КБ
ID:5607618


      Тук поснимах малко. Хем да се пораздвижа, хем и мястото беше красиво.
      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:_DSC0028.jpg
Прегледи:1
Размер:111.1 КБ
ID:5607619

      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:_DSC0033.jpg
Прегледи:1
Размер:174.5 КБ
ID:5607620

      Близкото селото се казваше Грънчар (или поне аз така си го оприличих). Дали значеше граничар или произлиза от грънци …. , ама какви грънци и глина в тези чукари, по редно е да е свързано с границата, че тя си е наблизо.
      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:_DSC0035.jpg
Прегледи:1
Размер:101.8 КБ
ID:5607621

      Малко по натам отново спрях. Имаше готини скали, но трябваше да сляза по склона.
      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:_DSC0038.jpg
Прегледи:1
Размер:223.0 КБ
ID:5607622

      Долу имаше равна част и реката. Мястото беше страхотно, но аз не можах добре да го предам в снимките си. Все пак ще сложа няколко.
      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:_DSC0044.jpg
Прегледи:1
Размер:148.8 КБ
ID:5607623

      Ето още

      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:_DSC0048.jpg
Прегледи:1
Размер:101.1 КБ
ID:5607624

      и още
      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:_DSC0055.jpg
Прегледи:1
Размер:92.8 КБ
ID:5607625


      а тази
      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:_DSC0058.jpg
Прегледи:1
Размер:132.7 КБ
ID:5607627

      още

      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:_DSC0064.jpg
Прегледи:1
Размер:122.0 КБ
ID:5607626

      А тази къщичка е на невероятно място.
      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:_DSC0066.jpg
Прегледи:1
Размер:184.3 КБ
ID:5607628

      А тук, скалите, огромното дърво, къщичката, поляната, не можах добре да го заснема, но вярвайте ми беше страхотно.
      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:_DSC0070.jpg
Прегледи:1
Размер:264.7 КБ
ID:5607637

      Един човечец там си белеше орехи с ножката и пасеше трите си козички. Поприказвахме за това, как хубаво е било преди, а как сега са затворили повечето им предприятия и как ги натиска безработицата и безпаричието.

      Човек в този момент се замисля - ние каква я мислихме, тя каква стана. Уж влизането в Европа беше за добро, а то само една „тайфичка” се облагодетелства, ама да не намесваме политиката. Тя никога не е била силната страна на нас, Българите.
      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:_DSC0072.jpg
Прегледи:1
Размер:131.8 КБ
ID:5607642


      Продължавам да си щракам.
      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:_DSC0074.jpg
Прегледи:1
Размер:220.6 КБ
ID:5607645

      Много ми харесваха тези купи със сено. Така и тази я снимах от тук, от там.
      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:_DSC0080.jpg
Прегледи:1
Размер:92.9 КБ
ID:5607646

      Ето я и от другата страна
      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:_DSC0082.jpg
Прегледи:1
Размер:120.9 КБ
ID:5607647

      Тръгвам да се изкачвам по баира към пътя, но никак не ми се тръгва и пак снимам.
      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:_DSC0084.jpg
Прегледи:1
Размер:217.7 КБ
ID:5607648

      Хайде последно от тук и пак на колата

      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:_DSC0086.jpg
Прегледи:1
Размер:118.8 КБ
ID:5607649

      Продължавам с колата надолу по пътя. Движа се все край реката. Минавам покрай селски къщи и фермички. Тъкмо покарам малко и спирам, за да снимам.
      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:_DSC0087.jpg
Прегледи:1
Размер:96.0 КБ
ID:5607650


      Мирише на животни. Работят си хората, а около тях красота.
      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:_DSC0088.jpg
Прегледи:1
Размер:50.6 КБ
ID:5607652


      И пак така, тръгна измина 1-2 километра и спра да снимам.
      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:_DSC0090.jpg
Прегледи:1
Размер:140.3 КБ
ID:5607653

      Здрачаваше се и светлината ставаше все по мека и топла.
      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:_DSC0091.jpg
Прегледи:1
Размер:70.7 КБ
ID:5607654

      Тук ми допадна един стар мост, но нещо не улових добре светлината и снимката не се получи вълнуваща, макар че мястото беше красиво.
      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:_DSC0098.jpg
Прегледи:1
Размер:66.7 КБ
ID:5607655

      Ето това пък снимах от пътя до моста. Природата наистина беше красива.
      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:_DSC0106.jpg
Прегледи:1
Размер:111.6 КБ
ID:5607656

      Каква гледка има от тази къщичка а? Прекрасно място!
      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:_DSC0108.jpg
Прегледи:1
Размер:110.4 КБ
ID:5607657

      Продължавам надолу по пътя.
      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:_DSC0111.jpg
Прегледи:1
Размер:149.5 КБ
ID:5607658

      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:_DSC0123.jpg
Прегледи:2
Размер:93.2 КБ
ID:5607659

      Сега ще прекъсна за да изпратя файла до тук, че ако нещо се скапе системата и не качи снимките или друг проблем .... ще ме хване яд.

      следва ....
      Последно редактирано от sto101; 28-08-14, 14:33.

      Коментар


      • #4
        От: За малко с колело в Сърбия

        Да Suzuki team не е равно. Но от Трън до граничния пункт е като тепсия и малко след това. После има една денивелация от около 500 метра докато се качиш при езерото.

        Срещнах дори един колоездач (докато бях още в колата, малко преди Стрезимировци), най вероятно чужденец, с дисаги отпред и отзад.

        Коментар


        • #5
          От: За малко с колело в Сърбия

          Миналата година бях чул за проект за някакакъв черен път над ждрелото на река Ерма, предназначен само велосипедисти и ..... (пешеходци ли беше, моторджии ли беше), който свързва България и Сърбия. Даже щяло да има и КПП. Дали се е стигнало до реализация - не знам.

          Коментар


          • #6
            От: За малко с колело в Сърбия

            Продължавам, всичко е ОК с качването на снимки.

            Стигнахдо един тунел.
            Натиснете снимката за да я уголемите

Име:_DSC0126.jpg
Прегледи:1
Размер:81.8 КБ
ID:5607660

            От онези готините, не обработени с бетон, а натуралноиздълбани в скалата.
            Натиснете снимката за да я уголемите

Име:_DSC0137.jpg
Прегледи:1
Размер:179.8 КБ
ID:5607661

            А след него пак скали, долини …
            Натиснете снимката за да я уголемите

Име:_DSC0145.jpg
Прегледи:1
Размер:105.5 КБ
ID:5607662

            Хубаво е, че има къде да отбия с колата и да спра, но то и движение на коли нямаше кой знае какво. Срещнах само няколко възрастни жени на разходка.

            Това са сигурно някакви заселници от Трънско, съдейки по името на селото. Къщичките обаче бяха обновени и красиви.
            Натиснете снимката за да я уголемите

Име:_DSC0150.jpg
Прегледи:1
Размер:125.3 КБ
ID:5607663

            Надолу следват едни хубави скали, и нали е привечер, та те окъпани в оранжево-червено изглеждат още по-добре.
            Натиснете снимката за да я уголемите

Име:_DSC0157.jpg
Прегледи:1
Размер:104.6 КБ
ID:5607664

            Ако бях един добър фотограф, какви картички можех да направя от това място.
            Натиснете снимката за да я уголемите

Име:_DSC0163.jpg
Прегледи:1
Размер:118.0 КБ
ID:5607665

            Продължавам да се спускам надолу по пътя, все покрай реката. Стигнах до друга махала или село, не знам.
            Натиснете снимката за да я уголемите

Име:_DSC0171.jpg
Прегледи:1
Размер:129.0 КБ
ID:5607666

            Имаше обаче боклуци и кофи с боклук по пътя, та реших даснимам така че да не се виждат.
            Натиснете снимката за да я уголемите

Име:_DSC0179.jpg
Прегледи:1
Размер:122.6 КБ
ID:5607667

            И така малко след това стигнах до Погановския манастир. Тук планирах да пренощувам. Има вода, полянки, мога да си опъна палатката …

            Да ама не. Пристигам аз и на заведението до паркинга като свирят, пеят, един оркестър, леле …
            Натиснете снимката за да я уголемите

Име:_DSC0180.jpg
Прегледи:1
Размер:137.9 КБ
ID:5607668

            Натиснете снимката за да я уголемите

Име:_DSC0186.jpg
Прегледи:1
Размер:169.5 КБ
ID:5607669

            Повечето от вас сигурно са ходили на Погановския манастир. Красиво местенце и повечето коли си бяха Български. Посещавано е от наши сънародници, и наистина е красиво.
            Натиснете снимката за да я уголемите

Име:_DSC0197.jpg
Прегледи:1
Размер:190.0 КБ
ID:5607670

            Малко от околността.
            Натиснете снимката за да я уголемите

Име:_DSC0198.jpg
Прегледи:1
Размер:60.8 КБ
ID:5607671

            Натиснете снимката за да я уголемите

Име:_DSC0199.jpg
Прегледи:1
Размер:129.0 КБ
ID:5607672

            Ето го и манастира
            Натиснете снимката за да я уголемите

Име:_DSC0203.jpg
Прегледи:1
Размер:156.7 КБ
ID:5607673

            Натиснете снимката за да я уголемите

Име:_DSC0207.jpg
Прегледи:1
Размер:79.5 КБ
ID:5607674

            Натиснете снимката за да я уголемите

Име:_DSC0209.jpg
Прегледи:1
Размер:117.3 КБ
ID:5607675

            Натиснете снимката за да я уголемите

Име:_DSC0211.jpg
Прегледи:1
Размер:183.4 КБ
ID:5607676

            Натиснете снимката за да я уголемите

Име:_DSC0213.jpg
Прегледи:1
Размер:137.2 КБ
ID:5607678

            Натиснете снимката за да я уголемите

Име:_DSC0215.jpg
Прегледи:1
Размер:91.3 КБ
ID:5607679

            Натиснете снимката за да я уголемите

Име:_DSC0217.jpg
Прегледи:1
Размер:122.1 КБ
ID:5607680

            Натиснете снимката за да я уголемите

Име:_DSC0224.jpg
Прегледи:1
Размер:110.4 КБ
ID:5607681

            Натиснете снимката за да я уголемите

Име:_DSC0227.jpg
Прегледи:1
Размер:108.3 КБ
ID:5607682

            Натиснете снимката за да я уголемите

Име:_DSC0233.jpg
Прегледи:1
Размер:139.4 КБ
ID:5607683


            И така, ... както се вижда от снимките, свечерява се. Нещо ме нападнаха и комари. Реших да се преоблека и хапна докато е светло. Тук да отбележа и за тези, които планират подобно пътуване, (вело-походи) не е лошо да се снабдите и с челник. Фенерче, което стои на главата. Аз го имам в програмата си за доокомплектоване, но още не му е дошло реда. Все пак е важно за тези,които ще ползват палатки. Докато се преоблека и похапна нещо то мръкна. Ясно е че за палатката няма време, затова реших да спя в колата. Тя колата ми е ван,така че спокойно си съжителствахме с колелото.
            Посред нощите като се раззвъня оня ми ти телефон и не мога да се освестя, къде звъни и какво става. Успях да го докопам та жена ми да съобщи, че е кацнала в щатите и всичко е ОК. Призори си събудих от студ. Обул съм дънки, облякъл съм пуловер и пак ми е студено. Сетих се, че в багажника имам одеяло за пикник та се завих и доспах сладко до развиделяване.

            Така приключи първият ден от пътешествието. Е-е-е, не се получи вело-поход, но като не е планувано, а на бързо скроено така е. За сметкана това на другия ден добре си покарах. така че имайте търпение, като разкажа за утрешния ден, пътеписа ще си оправдае името. Това до тук беше увод.



            Прикачени файлове

            Коментар


            • #7
              От: За малко с колело в Сърбия

              Супер! Продължавайте с разказа, много е увлекателен.
              Човешко е да се греши... Но това че грешиш, още не означава, че си станал ЧОВЕК!

              "Когато някой не може да направи нещо, поради недостатък на сили, той вини за това случая."

              Коментар


              • #8
                От: За малко с колело в Сърбия

                Внимавай ако решиш да се спускаш от езерото към границата, завойте са много коварни за колело! Приятно въртене !

                Коментар


                • #9
                  От: За малко с колело в Сърбия

                  Ами не, към Власинското езеро повече не се върнах, карах по река Ерма. По-късно ще пусна и разказ за втория ден, вече на велосипед.

                  Коментар


                  • #10
                    От: За малко с колело в Сърбия

                    Е-е, време е най-после това вело пътешествие да започне.

                    17.Август 2014(неделя)

                    На сутринта станах рано. Да ви кажа не се спи удобно в кола. Става така-а, за една вечер, но си мисля, че с палатката по-добре щях да се наспя.

                    Нямаше жива душа. Напълних си вода, извадих палатката и спалния чувал от дисагите и разпределих багажа по равно. Сложих си само статива и още едно шише вода на багажника, а другото е на стойката на колелото. Беше рано, преди 7 тяхно време, (8наше).


                    Плана беше да покарам покрай река Ерма. Видях на картата, че като се движа по течението на горе ще стигна до българската граница. От към българската страна имаше някакво село Баба или нещо такова. Идеята беше да се приближа до нас (България), да намеря Вивакоми, да информирам тъщата и тъста, че щерка им е пристигнала благополучно в Америка. (за пояснение -една минута роуминг в Сърбия е 5 лв.) После да звънна и на децата, за да кажа и на тях естествено, пък и да ги чуя как са. След това, ако може някакси да се върна по друг път, ако не по същия. Речено сторено. Газ, на педалите.

                    Неудобство е, че нямам стъпенка, но то и колелото става тежко, та не знам дали ще може тя да го държи.


                    Тук спрях да снимам и реших, че не е удачно да спирам, да вадя апарата от раницата и да снимам, а по добре да си е в мен. Така от тук нататък фотоапарата си висеше на врата ми през целия път.


                    Монтирах видеокамерата на стойката на кормилото.
                    Тук се провесих над реката и мантинелата, за да снимам и реката.



                    Тук нещо взе да ми притраква отзад ама викам - чакай да стигна до онази скала ще спра, за да снимам и ще видя какво е.
                    Да ама не!

                    Без малко да стане голяма беля. Дисагите имат ремък и за през рамо (вижда се на първата снимка от днес), та той тракаше в спиците и малко преди тази снимка така се оплете, че задното колелото спря да се върти и аз без малко да се пребия. Слава богу, всичко мина без повреди. Свалих ремъците и ги прибрах в чантата на кормилото.

                    Следват величествени скали. Сложил съм и колелото, за да се види мащаба.




                    А по сипея се чуваше как се свличат малки камъчета. Беше такава тишина, само реката се чуваше по-надолу.




                    Малко по-нагоре попаднах на един мост. По него както виждате могат да преминават и коли. На мен ми изглежда малко рисковано но …


                    А от другата страна на моста – малка къща в прерията


                    Дано само да не им се случват наводнения, че нали тази година доста поражения имаше от този характер в БГ.


                    На следващия завой попадам на една идилична картина. Възрастна жена води натоварена каруца сено, теглена от крави. Все едно се връщаш 100 години назад във времето.


                    Само че едно зло куче се нахвърли върху мен и не можах по-добре да снимам. Искаше ми се по-отблизо, ама то псето се нахвърли и се наложи стопанката да го озаптява.


                    През това време, те ми обърнаха гръб


                    Продължих пътя си, като бавно ги изпреварих, а кучето ръмжейки ме гледаше страшно, но жената го скастри.


                    Нагоре разни къщички, полянки…




                    Как хубаво си бяха направили чешмичката.


                    Тук обаче трябваше да се отклоня от асфалтовия път и дахвана черен път за границата. Пътя вече беше черен, но добре подържан, равен, без издълбани коловози. Беше си хладно и карах с дънки и пуловер. Тук пък съвсем нямаше жива душа. Предстоеше ми едно изкачване, но нали съм още с пресни сили, справих се.
                    Ето и малко от околността.









                    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:_DSC0287.jpg
Прегледи:1
Размер:82.1 КБ
ID:5607771

                    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:_DSC0289.jpg
Прегледи:1
Размер:218.9 КБ
ID:5607772

                    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:_DSC0292.jpg
Прегледи:1
Размер:121.2 КБ
ID:5607773

                    Тук зад тази поляна с купи сено имаше църквичка. Учудващо е как на такъв черен път, има даже табела.
                    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:_DSC0293.jpg
Прегледи:1
Размер:202.7 КБ
ID:5607774

                    Там Застави и Лади все още се основно превозно средство. Даже имаше и разни интересни камиончета и бусове тип уаз-ки, но не можах да ги заснема. Един така се беше засили и докато се чудя как да му направя път, остави само облак прах край мен.
                    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:_DSC0295.jpg
Прегледи:1
Размер:180.3 КБ
ID:5607775

                    Ето я и Църквата
                    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:_DSC0299.jpg
Прегледи:1
Размер:96.2 КБ
ID:5607776

                    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:_DSC0300.jpg
Прегледи:1
Размер:214.3 КБ
ID:5607777

                    Отидох до нея да я разгледам и да пийна малко вода.
                    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:_DSC0306.jpg
Прегледи:1
Размер:166.6 КБ
ID:5607778

                    Реших, че не е лоша идея да се снимам и аз като част от това пътуване. Всъщност най-важната част – главно действащо лице, разказвач, фотограф и … пътешественик.
                    Тук давам отговор и на тези, които са се зачудили какво е зеленото нещо в чантичката на кормилото ми от по предишни снимки. Всъщност е една сгъваема чашка от декатлон, доста удобна.

                    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:_DSC0307.jpg
Прегледи:1
Размер:136.4 КБ
ID:5607779

                    Иначе църквичката не работеше още. Беше 8 без 10, а пише, че отваря всеки ден от 8. Според мен са я оплескали малко с тези изолации и боядисване. Била е по-атрактивна като е била каменна, но те си знаят. Хубавото поне е, че са оставили малко долу в ъгъла да се вижда какво е било.
                    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:_DSC0308.jpg
Прегледи:1
Размер:50.9 КБ
ID:5607780

                    Това което ми прави впечатление от моите пътувания в Румънияи и Сърбия е, че църквите им са подържани и в добър вид, докато при нас (освен по-големите), другите са оставени на произвола на съдбата.

                    Имаше и някакъв надпис, но не го разбрах.
                    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:_DSC0309.jpg
Прегледи:1
Размер:62.1 КБ
ID:5607781

                    Тръгнах по пътя си нататък. Снимах и тази маркировка. Имашея по целия път. Както ще разберете по-натам това си е еко-пътека, туристически маршрут или както там го наречете.
                    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:_DSC0319.jpg
Прегледи:1
Размер:103.7 КБ
ID:5607782

                    И така напред към България, да открием Виваком
                    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:_DSC0320.jpg
Прегледи:1
Размер:125.8 КБ
ID:5607783

                    След малко и такъв знак. Брей, сякаш съм на някакъвпървокласен път. В тоя пущинак и знаци ?!?
                    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:_DSC0323.jpg
Прегледи:1
Размер:158.4 КБ
ID:5607784

                    Естествено тук единствения начин да имаш достъп до телевизия си е сателитната чиния.
                    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:_DSC0324.jpg
Прегледи:1
Размер:158.6 КБ
ID:5607785

                    Още хубави гледки по пътя.
                    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:_DSC0328.jpg
Прегледи:1
Размер:133.2 КБ
ID:5607786

                    Гробищата тук са по-големи от селата.
                    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:_DSC0329.jpg
Прегледи:1
Размер:238.7 КБ
ID:5607787


                    Посетих тази „туристическа забележителност” воден от интереса и решаване на философския въпрос – Каква писменост използват Сърбите? Тъй каточесто табелите им са на два езика, реших да проверя мястото където не държавата решава, а човека, така както усеща потребност. Ето, че на гробовете пишат на кирилица.
                    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:_DSC0331.jpg
Прегледи:1
Размер:209.0 КБ
ID:5607788

                    Това обаче, което ми направи впечатление, че си ги подържат хората. На много места имаше свежи цветя.
                    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:_DSC0332.jpg
Прегледи:1
Размер:204.9 КБ
ID:5607789


                    Какво е другото което ме изненада. Много от гробовете сасемейни. Въпреки, че един от семейството още е жив, той има паметник като е оставено място само да се напише годината на смъртта. Малко зловещо ми изглежда, ама явно при тях си е така. Дори има снимка, име, година (на половина)
                    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:_DSC0333.jpg
Прегледи:1
Размер:206.3 КБ
ID:5607790


                    След тази кратка „културно-развлекателна” забежка, продължавам пътя си в издирване на Виваком.


                    Ето го и селото което „стопанисва” гробищата. Тук видях един човек и се забъбрихме. Питах го как се казва селото и видях на картата, че се движа в правилна посока. Обясних му, че отивам да търся БГ телефонен обхват и той ми каза, че има по-нагоре и да пробвам.

                    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:_DSC0335.jpg
Прегледи:1
Размер:156.1 КБ
ID:5607791

                    Понеже имаше червени почви наоколо, вижте и калта с която сенаправени „къщите” как е червена. При нас обикновено е по жълта.
                    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:_DSC0336.jpg
Прегледи:1
Размер:200.6 КБ
ID:5607792

                    След селото едни готини скали.
                    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:_DSC0337.jpg
Прегледи:1
Размер:177.5 КБ
ID:5607793

                    Така карам аз и си викам…. не е лошо на някоя по-открита част да проверя обхвата на телефона и да потърся вече Виваком.

                    На следващото такова място, гледам скали, а наоколо полянка и хоп – има обхват. Три чертички. Звъня аз и побъбрих с децата. Голямата щерка(на 8г.) като разбра, че съм в планината и на палатка много се развълнува. Притесни се дали не вали, защото при тях било студено и дъждовно. Успокоих я, че при мен е добре. После обясних и на малката (на 3г.), че търся орангутанче (това си е поръчала за подарък при следващото ни посещение при баба и дядо).
                    Заснех мястото на обхват, като приложих и телефона към снимката, за да си спомням, къде съм направил връзката.
                    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:_DSC0338.jpg
Прегледи:1
Размер:163.8 КБ
ID:5607795

                    След това звъннах да успокоя и тъщата и тъста, че щерка им е жива и здрава в щатите. Е-е-е вече малко по-спокоен, че и при едните и при другите всичко е наред, продължих натам.
                    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:_DSC0339.jpg
Прегледи:1
Размер:121.9 КБ
ID:5607796

                    След малко следваше и последното село от сръбска страна.
                    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:_DSC0345.jpg
Прегледи:1
Размер:112.0 КБ
ID:5607797

                    Някои къщички си бяха доста добре подържани
                    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:_DSC0346.jpg
Прегледи:1
Размер:181.3 КБ
ID:5607798

                    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:_DSC0350.jpg
Прегледи:1
Размер:144.4 КБ
ID:5607799

                    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:_DSC0351.jpg
Прегледи:1
Размер:148.8 КБ
ID:5607801

                    Мястото си беше красиво, алпийско.

                    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:_DSC0352.jpg
Прегледи:1
Размер:140.7 КБ
ID:5607802

                    След около 300 - 400 метра идва и границата
                    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:_DSC0358.jpg
Прегледи:1
Размер:165.9 КБ
ID:5607803

                    Едни бодливи огради, няма граничари, няма полицаи … жива душа няма. Имаше още 2-3 къщички и от другата страна си е бг.
                    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:_DSC0361.jpg
Прегледи:1
Размер:236.0 КБ
ID:5607804

                    Както ви казах това е туристически маршрут и ето табелата, която го описва.
                    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:_DSC0365.jpg
Прегледи:1
Размер:190.6 КБ
ID:5607805

                    Не мога да разбера кому са нужни тези граници. Не е ли времеи ние да направим нещо ката Шанген. Балкен или нещо такова. То постоянно прииждат бежанци, хем огради правиха, хем полиция командироваха ....та тази граница със Сърбия защо ни е. То всеки може да мине. Джан-джун няма. Само на книга я има границата. Ако я отворят такива хубави вело маршрути може да се направят. От Трън та да Погановския манастир би било чудесен маршрут.
                    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:_DSC0358.jpg
Прегледи:1
Размер:165.9 КБ
ID:5607803

                    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:_DSC0359.jpg
Прегледи:1
Размер:214.8 КБ
ID:5607806

                    За тези от вас, които се чудиха как прикрепям видеокамерата на кормилото. (Писах по-рана за това май)
                    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:_DSC0368.jpg
Прегледи:1
Размер:110.9 КБ
ID:5607807

                    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:_DSC0367.jpg
Прегледи:1
Размер:104.2 КБ
ID:5607808

                    В последното село си поговорих с една жена и стана ясно че път друг, обиколен, няма и трябва да се върна пак по този. Затова както казват в казармата, кръгом и пак напред. Освен това започнаха и някакви капки дъжд да се появяват … Това е пътя от границата до първите къщи
                    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:_DSC0370.jpg
Прегледи:1
Размер:135.4 КБ
ID:5607809

                    Снимам в движение от колелото. Ето и жената, (на терасата), с която си бъбрих като отивах към границата. Тя явно е агент на граничните власти и стоя на пост да види дали ще се върна, или съм нарушител.
                    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:_DSC0372.jpg
Прегледи:1
Размер:133.6 КБ
ID:5607810

                    Ами ще спра за сега, за да кача материала да момента.

                    следва ...

                    Коментар


                    • #11
                      От: За малко с колело в Сърбия

                      Пак се почнаха проблемите със снимките, моля модератор да ги оправи!

                      Коментар


                      • #12
                        От: За малко с колело в Сърбия

                        По всичко личи, че и този мой пътепис ще остане недовършен.

                        Модераторите не поправят снимките!

                        След като аз съм отделил над 15 часа време да го подготвя, а модераторите не отделят и 2 минути за да поправят нещата, или поне да ме информират, че грешката е при мен...., не правя нещо както трябва, ... или пък да си признаят, че не могат да се справят.

                        Коментар


                        • #13
                          От: За малко с колело в Сърбия

                          Супер е пътеписа. Спокойно, те модераторите не са на трудов договор. Ще се оправят, пък ти продължавай...
                          Subaru Forester 2.0 S Turbo + Autohome Columbus = 4x4 Light Fast Camper
                          Drag Grand Canyon Daily
                          Faction Prodigy + Secura Fix + G3 Alpinist
                          LZ1JYM

                          Коментар


                          • #14
                            От: За малко с колело в Сърбия

                            Модераторите няма какво да направят. Снимките са качени в личната ти галерия.
                            И там трябва да видиш дали правата са правилни, дали самите адреси на снимките са правилни.

                            Едит:
                            Даже не са в галерия.. просто ги няма.

                            Коментар


                            • #15
                              От: За малко с колело в Сърбия

                              Нямам лична галерия!
                              Всички снимки съм качвал по един и същи начин. Както е видно първите снимки (21 на брой) не излизат и пише - прикачен файл, което според мен означава, че съм ги прикачил, но те просто не се отварят.

                              към Jimi
                              То е хубаво да продължавам, но при положение, че снимките не се виждат, а коментарите са към тях, то тогава се обезсмисля.

                              Коментар

                              Активност за темата

                              Свий

                              В момента има 1 потребители онлайн. 0 потребители и 1 гости.

                              Най-много потребители онлайн 8,787 в 16:37 на 21-06-23.

                              Зареждам...
                              X