Tweet
Пътуването
Желанието ми да посетя Самотраки е още от първия ми досег с Гръцките острови.Това ми щение трябваше да отлежи повече от пет години.Високата цена на ферибота и сравнително дългият преход бяха силни основания. Основен проблем обаче беше несигурността. Дали ще има места на ферибота ? Дали ще тръгне изобщо ферито ? Ще му разреши ли морето ? Както казва един мой македонски познат работил на острова – Там има вАлни као кАщи !!! Но…..
Първо си ангажирах студио чрез любимият ми „Booking“. После месец преди пътуването писах „мейли“ на сайта на фериботната компания Saos/http: www.saos.gr/, която осъществява транспорта до острова.Никакъв отговор. Ден, два, пет…..Пробвах и с телефона. След няколко часа позвънявания, най после се свързах, за да разбера, че ако си кажа „мейла“ те ще ме информират. Но нейсе след като пратих на банковата им сметка необходимата сума, вече имах документ за ферито. Ферибота е само един на ден, като по това време /началото на юни/ в понеделник няма ферибот.
В четвъртък кораба тръгва от пристанището в Александруполис в 15.00 ч., което ни даде възможност тръгвайки рано от София да бъдем в Дедеагач към 10.00.Разстоянието от София до Александруполис през ГКПП "Маказа" е 369 км. Имахме достатъчно време да си вземем билетите, да паркираме колата на кея и да разгледаме града.Веднага пристигна една полицейска кола и полицаите учтиво ни казаха, че това не е паркинг.Виждайки обаче билетите за ферито се извиниха и си тръгнаха.Разходихме се из градчето.Глъч, пълни кафенета, характерните за Средиземноморието аромати.
Да, ама едното око все гледаше към ферибота/да не би да ни остави/.И такива неща бях чел по форумите. Че спазването на разписанието не е в приоритетите на тази компания. Но в крайна сметка поне с нашето пътуване всичко беше по разписание.
Час преди тръгването реното беше в търбуха на кораба, а ние със съпругата ми на борда.
За отрицателно време кораба се напълни с всякакви превозни средства.От военните машини, през трактори, багери, до тирове и автомобили. Най-странно обаче беше влизащите микробуси, които разтоварваха своята стока на борда.От строителни материали, през телевизори и хладилници до комплект барабани. Салона за пътници бе пълен и представляваше една говорилня. Тези, за които пътуването е рутина веднага заеха удобни позиции пред мониторите, на удобните кресла. Двама старци извадиха отнякъде табла и започнаха да „джъгат“ заровете. Ние излязохме навън и въпреки вятъра се наслаждавахме на отдалечаващия се град и виждащият се в далечината остров Самотраки. Така след около два часа и половина акостирахме в пристанището на острова Камариотиса. На брега имаше цяла сурия посрещачи.Възгласи, викове, сияещи лица… Имах чувството, че посрещат победителите от световното първенство. Слязохме по стръмните стълби и това, което видяхме ни шашна. Хора щъкаха навсякъде. Едни влизаха, други излизаха.Носеха домакински уреди, кутии, дюшеци…..Всичко това на фона на излизащите огромни машини от ферибота. Огромни камиони минаваха на боя разстояние от едвам кретащи старци с бастуни, яки момчета пренасящи тухли от борда в каросерията на паркираното камионче, майки носещи децата си…
Всеки бързаше да поеме по пътя си.
По-късно си изясних ситуацията.Поради високата цена/ около 50-60 евро на автомобил в едната посока/, поради факта, че на острова няма магазини за бяла и черна техника, за строителни материали, хората просто пътуват без автомобил до континента.Пазаруват каквото им трябва и го стоварват на ферито, а от там вече си го прекачват на колите си.
Най-после след като кораба се поизпразни успяхме да стигнем до колата си, да напуснем кораба и да поемем към студиото. След около 10 км. шофиране по виещият се по брега живописен път пристигнахме.
Студиото
Още не бях паркирал към нас се затича една жена бърборейки на гръцки. Показа ни нашето студио и деликатно се оттегли в заведението си. Стаята беше малка, но изключително чиста. Заедно с нас имаше една немска двойка от Франкфурт и двойка румънци. Колата се паркира пред вратата на студиото в малко дворче с много цветя.
Острова
Няма да ви отегчавам с библиографска справка за това място/Има доста информация в нета по въпроса/. Не мога обаче да не споделя най-важното за това наистина мистично място. Гордостта на местните е намерената преди повече от век при разкопки статуя на богинята на победата.Оригинала се намира в "Лувъра", но тук в така нареченото светилище на боговете има достойно копие на Нике.
Най-характерно за Самотраки диспропорцията на неговата сравнително малка територия спрямо високият му връх. През цялото време човек има усещането, че планината Саос е надвиснала над него. Върхът Фенгари се издига величествено на 1611 метра. Той е предпочитана дестинация за истинските планинари, но ние/за съжаление/, не сме от тях. Островът е действащ вулкан, като кратера му се намира на метри в морето от пристанищният град. От планината извират повече от сто потока, които се обединяват в десетки реки, които от своя страна бързайки да се потопят в морето, скачат от високите скали образувайки красиви водопади. За съжаление най красивите от тях са недостъпни. Само алпинисти могат да ги достигнат, но и това което видяхме ни бе достатъчно за да ни накара да мислим за бъдещо връщане на острова.Това е най-лесно достъпният. На около пет-десет минути пеша.
В следваща публикация ще разкажа за реката Фоняс /убиец/, за нейния водопад. За господарите на острова и разбира се за риболовните ми подвизи.
Желанието ми да посетя Самотраки е още от първия ми досег с Гръцките острови.Това ми щение трябваше да отлежи повече от пет години.Високата цена на ферибота и сравнително дългият преход бяха силни основания. Основен проблем обаче беше несигурността. Дали ще има места на ферибота ? Дали ще тръгне изобщо ферито ? Ще му разреши ли морето ? Както казва един мой македонски познат работил на острова – Там има вАлни као кАщи !!! Но…..
Първо си ангажирах студио чрез любимият ми „Booking“. После месец преди пътуването писах „мейли“ на сайта на фериботната компания Saos/http: www.saos.gr/, която осъществява транспорта до острова.Никакъв отговор. Ден, два, пет…..Пробвах и с телефона. След няколко часа позвънявания, най после се свързах, за да разбера, че ако си кажа „мейла“ те ще ме информират. Но нейсе след като пратих на банковата им сметка необходимата сума, вече имах документ за ферито. Ферибота е само един на ден, като по това време /началото на юни/ в понеделник няма ферибот.
В четвъртък кораба тръгва от пристанището в Александруполис в 15.00 ч., което ни даде възможност тръгвайки рано от София да бъдем в Дедеагач към 10.00.Разстоянието от София до Александруполис през ГКПП "Маказа" е 369 км. Имахме достатъчно време да си вземем билетите, да паркираме колата на кея и да разгледаме града.Веднага пристигна една полицейска кола и полицаите учтиво ни казаха, че това не е паркинг.Виждайки обаче билетите за ферито се извиниха и си тръгнаха.Разходихме се из градчето.Глъч, пълни кафенета, характерните за Средиземноморието аромати.
Да, ама едното око все гледаше към ферибота/да не би да ни остави/.И такива неща бях чел по форумите. Че спазването на разписанието не е в приоритетите на тази компания. Но в крайна сметка поне с нашето пътуване всичко беше по разписание.
Час преди тръгването реното беше в търбуха на кораба, а ние със съпругата ми на борда.
За отрицателно време кораба се напълни с всякакви превозни средства.От военните машини, през трактори, багери, до тирове и автомобили. Най-странно обаче беше влизащите микробуси, които разтоварваха своята стока на борда.От строителни материали, през телевизори и хладилници до комплект барабани. Салона за пътници бе пълен и представляваше една говорилня. Тези, за които пътуването е рутина веднага заеха удобни позиции пред мониторите, на удобните кресла. Двама старци извадиха отнякъде табла и започнаха да „джъгат“ заровете. Ние излязохме навън и въпреки вятъра се наслаждавахме на отдалечаващия се град и виждащият се в далечината остров Самотраки. Така след около два часа и половина акостирахме в пристанището на острова Камариотиса. На брега имаше цяла сурия посрещачи.Възгласи, викове, сияещи лица… Имах чувството, че посрещат победителите от световното първенство. Слязохме по стръмните стълби и това, което видяхме ни шашна. Хора щъкаха навсякъде. Едни влизаха, други излизаха.Носеха домакински уреди, кутии, дюшеци…..Всичко това на фона на излизащите огромни машини от ферибота. Огромни камиони минаваха на боя разстояние от едвам кретащи старци с бастуни, яки момчета пренасящи тухли от борда в каросерията на паркираното камионче, майки носещи децата си…
Всеки бързаше да поеме по пътя си.
По-късно си изясних ситуацията.Поради високата цена/ около 50-60 евро на автомобил в едната посока/, поради факта, че на острова няма магазини за бяла и черна техника, за строителни материали, хората просто пътуват без автомобил до континента.Пазаруват каквото им трябва и го стоварват на ферито, а от там вече си го прекачват на колите си.
Най-после след като кораба се поизпразни успяхме да стигнем до колата си, да напуснем кораба и да поемем към студиото. След около 10 км. шофиране по виещият се по брега живописен път пристигнахме.
Студиото
Още не бях паркирал към нас се затича една жена бърборейки на гръцки. Показа ни нашето студио и деликатно се оттегли в заведението си. Стаята беше малка, но изключително чиста. Заедно с нас имаше една немска двойка от Франкфурт и двойка румънци. Колата се паркира пред вратата на студиото в малко дворче с много цветя.
Острова
Няма да ви отегчавам с библиографска справка за това място/Има доста информация в нета по въпроса/. Не мога обаче да не споделя най-важното за това наистина мистично място. Гордостта на местните е намерената преди повече от век при разкопки статуя на богинята на победата.Оригинала се намира в "Лувъра", но тук в така нареченото светилище на боговете има достойно копие на Нике.
Най-характерно за Самотраки диспропорцията на неговата сравнително малка територия спрямо високият му връх. През цялото време човек има усещането, че планината Саос е надвиснала над него. Върхът Фенгари се издига величествено на 1611 метра. Той е предпочитана дестинация за истинските планинари, но ние/за съжаление/, не сме от тях. Островът е действащ вулкан, като кратера му се намира на метри в морето от пристанищният град. От планината извират повече от сто потока, които се обединяват в десетки реки, които от своя страна бързайки да се потопят в морето, скачат от високите скали образувайки красиви водопади. За съжаление най красивите от тях са недостъпни. Само алпинисти могат да ги достигнат, но и това което видяхме ни бе достатъчно за да ни накара да мислим за бъдещо връщане на острова.Това е най-лесно достъпният. На около пет-десет минути пеша.
В следваща публикация ще разкажа за реката Фоняс /убиец/, за нейния водопад. За господарите на острова и разбира се за риболовните ми подвизи.
!
Коментар