Tweet
Здравейте, искам да споделя какво преживях преди седмица чрез кратък разказ и някой друг кадър. Това което ме накара да се замисля за това "пътешествие" бе импулсивно желание за разбирането на живото, хората и случващото се. Пък и в последно време ми се струпа доста ... И така всичко започна така:
- Четвъртък следобяд - кисна в Пловдив, гледам мрачното време и се чудя какво правия
. В този момент се сетих за лятото, Гърция, морето. Е да де, ама сега не ми бе нито до море, нито до каквото и да било - трябваше ми нещо което да ме върне в правия път 
. Е не след дълго позвъних на мой съсед (човек с огромни заслуги за манастира Зограф), той ми разясни как стоят нещата с посещението на святото Място. Да го споделя и с вас, ако някой реши да отиде :
- необходимо е да си извадите виза в която се упоменава времето на престой, кои манастири ще посетите - струва 25 евро;
- визата се получава в Уранополи (пристанищно градче от което тръгва ферибота);
- билет за ферибота (закупува се на място);
За по-точни подробности с визите - интернет, че аз я заявих чрез комшията
.
И така, петък сутринта в Пловдив вали дъжд, аз пия кафе и се прибирам към нас. Вече знам че ще пътувам
. Стигнах до Банско неусетно, стегнах багажа, заредих колата и легнах да подремя. Стана 3.20 (сутринта), взех раницата, грабнах апарата и се запътих ... В този момент не знаех какво правя, на къде бях тръгнал ?!
Е стигнах Уранополи, взех визата, паркирах колата (паркинга е платен 4 евро за 24ч) и се метнах на ферибота:
- времето беше мрачно и му се нервирах, че снимките не се получаваха но все пак нацелих няколко чайки
- тук ферибота спря първо - свали някаква строителна техника. Тук щеше да стане голям гаф, че съседа ме предопреди -слизаш на втората спирка! Добре де, ама както всичко гръцко и тук всяка табела бе на гръцки, капитана съобщаваше спирките на гръцки, а служителите на ферибота не разбираха бъкел английски. Е аз се приготвих за втората спирка
- втора спирка. Взимам багажа, запътвам се към брега обаче в един момент се ослушвам че около мен гълчи само сръбска реч
, а викам си толкоз сърби към български манастир, ама човека каза втората, значи втората! Слизам и по едно време гледам бусче с надпис Хилендар , а питам един сърбин кой манастир е това - той Хилендар! Викам си - Иване качвай се на ферибота пък където стигнеш ..
времето се разясни, а
следващата спирка бе за Зограф
- пристанищната крепост
* попринцип "нашият" манастир е навътре, а не на брега и до него се стига по 4км черен път. Аз уцелих бусче
- по пътя с бусчето.
- Зограф !
Следва ....
- Четвъртък следобяд - кисна в Пловдив, гледам мрачното време и се чудя какво правия
. В този момент се сетих за лятото, Гърция, морето. Е да де, ама сега не ми бе нито до море, нито до каквото и да било - трябваше ми нещо което да ме върне в правия път . Е не след дълго позвъних на мой съсед (човек с огромни заслуги за манастира Зограф), той ми разясни как стоят нещата с посещението на святото Място. Да го споделя и с вас, ако някой реши да отиде :- необходимо е да си извадите виза в която се упоменава времето на престой, кои манастири ще посетите - струва 25 евро;
- визата се получава в Уранополи (пристанищно градче от което тръгва ферибота);
- билет за ферибота (закупува се на място);
За по-точни подробности с визите - интернет, че аз я заявих чрез комшията
. И така, петък сутринта в Пловдив вали дъжд, аз пия кафе и се прибирам към нас. Вече знам че ще пътувам
. Стигнах до Банско неусетно, стегнах багажа, заредих колата и легнах да подремя. Стана 3.20 (сутринта), взех раницата, грабнах апарата и се запътих ... В този момент не знаех какво правя, на къде бях тръгнал ?! Е стигнах Уранополи, взех визата, паркирах колата (паркинга е платен 4 евро за 24ч) и се метнах на ферибота:
- времето беше мрачно и му се нервирах, че снимките не се получаваха но все пак нацелих няколко чайки
- тук ферибота спря първо - свали някаква строителна техника. Тук щеше да стане голям гаф, че съседа ме предопреди -слизаш на втората спирка! Добре де, ама както всичко гръцко и тук всяка табела бе на гръцки, капитана съобщаваше спирките на гръцки, а служителите на ферибота не разбираха бъкел английски. Е аз се приготвих за втората спирка
- втора спирка. Взимам багажа, запътвам се към брега обаче в един момент се ослушвам че около мен гълчи само сръбска реч
, а викам си толкоз сърби към български манастир, ама човека каза втората, значи втората! Слизам и по едно време гледам бусче с надпис Хилендар , а питам един сърбин кой манастир е това - той Хилендар! Викам си - Иване качвай се на ферибота пък където стигнеш ..времето се разясни, а
следващата спирка бе за Зограф
- пристанищната крепост
* попринцип "нашият" манастир е навътре, а не на брега и до него се стига по 4км черен път. Аз уцелих бусче
- по пътя с бусчето.
- Зограф !
Следва ....
.
. После ме заведоха към стаята в която щеше да прекарам следващите ден и полвина. Веднага метнах раницата и взех апарата да се поразтъпча:
))
Коментар