Tweet
Не бях ходил в Сърбия от детските си години. Всичките ми пътувания на запад бяха с въздушен транспорт, така че сърбите оставаха някак си отдолу. А когато някой „кликнеше” на папката „сръбска скара” в главата ми, се отваряше файла с едни люти кебапчета или как Майстор Миро се кара с д-р Емилова за ползата и вредата от мръвките.
Както и да е, когато минавам със самолет над Сърбия, досега не съм усещал миризма на плескавица а и стюардесата ще ми се скара ако опитам да отворя прозореца. След две години закани към истинската сръбската скара, най-после решихме да го видим що за чудо е това.
Проблемът беше не толкова в ходенето (Лесковац е близо до България), колкото тейстинга на сливовица, крушовица и т.н. Ако тръгнехме с колата горките ракийки щяха да останат недокоснати. А да отидеш до Сърбия и да не пробваш течните им деликатеси е като на Октобърфест в Германия да не пиеш бира Пауланер. Жена ми и тя не бе навита да не ги пробва, а на сина ми още не смея много да му давам да кара-все пак е на 12.
Единственият начин беше с автобус. Ще се качиш и докато прочетеш някой вестник или книга и ето те в царството на плескавиците. В интернет беше пълно с еднодневни екскурзии. Разбира се избрахме тази, която ни беше най-близо до вкъщи (автобуса тръгваше от Александър Невски). Дълго мислех дали да спомена името на туристическата агенция, но тъй като ме нервираха още от първия момент ще го кажа „Еко Тур къмпани”. Офиса им е на ул. „Хр. Белчев”. Нищо против тях-просто да не ги ползвате. Отивам в офиса с копия от лични карти и паспорт за детето. Оказа че автобуса тръгващ от „Ал. Невски” е пълен и ще тръгне втори от Руски паметник. Аха да се откажа, но нямаше за кога да търся друга фирма-плескавицата нямаше да ни чака. ОК…от Руски паметник. Даже и екскурзоводка имало в автобуса. Сигурно рецепти ще ни казва.
На другата сутрин бодри и нетърпеливи се наредихме на Руски паметник. Три пъти обиколихме всичките автобуси-нашия го няма. Баби и дядовци с жълти торбички БИЛЛА си се качваха за разни екскурзийки, площада се изпразни и останахме само жадните за плескавица туристи.
Звъниме на фирмата-автобуса ще закъснеел с един час. От Благоевград бил тръгнал. Още малко ми накипя, но реших да не се ядосвам. Ще вземе да ми се свие стомаха и да не мога да ям в Лесковац.
Дойде накрая. И екскурзоводката и тя вътре. Женицата сигурно е била учителка през целия си живот защото не можеше да говори а викаше. Отиде още половин час в броене на пътниците докато тръгнем. Допълваха автобуса и в Люлин и в Божурище. Добре че свършиха местата иначе имам чувството че щяхме още една обиколка на София да направим.
Проблемите не свършиха дотук. Очакваше ни Калотина с хиляди гастарбайтери прибиращи се от лятната им ваканция в Турция. Три часа на границата. Семейства бяха опънали килимчета насред паркинга и обядваха. Малки турчета препикаваха граничния пункт, а бащите им бутаха чисто нови БМВ-та и Мерцедеси за да не хабят гориво.
Минахме накрая и оттам започна кошмара с екскурзоводката. Тази жена не спря да повтаря поне по два пъти всяка една история. Когато минавахме през Димитровград (Цариброд) изнесе такава лекция за българските територии, Ньойския договор и „лошите сърби”, че мислех да питам дали не е роднина с Волен Сидеров.
Един час в Ниш-нищо особено. Въпреки че е третия по големина град в Сърбия, на мен ми приличаше на изоставен провинциален български град.
Е това ми се наби на очи-бира Мерак
Сградата на Нишката Фандъкова:
"Нишки" девойки на разходка
Стига толкова с пътя, най-после пристигнахме в Лесковац.
Отдалече се виждаха пушеците на скари. Вече прегладнял едвам изтърпявах екскурзоводката, която се караше на нас-пътниците, защото шофьора не можел да намери място за паркиране!?
Лесковац-някакво никакво градче, но пък си имат фестивал на плескавицата. Най-после да го видим това чудо.
Е НЯМА ТАКАВА ЦИГАНИЯ
По продължение на цялата им главна улица са наредени стотици тенти, скари, сергии. Отвсякъде звучи музика излизаща от тонколоните на импровизираните ресторантчета или от духовите инструменти на циганските оркестри, които обикалят масите. Не зная защо толкова хвалят Горан Брегович и неговия оркестър. В продължение на един квадратен километър аз видях поне десеет такива бенда. Ако освен музиката обърнеш внимание на и на физиономиите им-даже са и по-колоритни.
Плескавица, ущипци, вешалица, мучкалица, колбасица-на всеки ъгъл скарите цвърчаха. Огромни „чевермета” въртяха цели прасенца и агънца”. Потни майстори раздухваха жарта. Масите и столовете бяха в стил „Балкантурист през 70-те. Сервитьори със захабени бели ризки и черни панталони разнасяха поръчките. Продавачки с мръсни престилки увиваха плескавици за вкъщи.
...и сергии, много сергии...като на Женския пазар. Само че не за плодове и зеленчуци, а за всичко останало: Тениски с щампа (прави се на момента), грънци, китайски лаещи кученца, футболни артикули на Звезда и Партизан. Абе-панаир с главно П. В дъното на улицата имаше и въртележки. Панаир без въртележки си е като жена без цици.
Обиколихме по два пъти всичко-накупихме подаръци-тениски с щампи и чашленца за ракия и настана време да изберем място за ядене и пиене.
При избора ни не се влияехме от хигиената. Няма такова място. Гледахме да е по-спокойно, но в същото време да е с достатъчно сервитьори за да не чакаме. Накрая седнахме и поръчахме.
Ракията беше хубава, салатата –не. Скарата-страхотна. Препоръчвам обаче-Свинско на чеверме. Всички цели прасенца които бях изял досега са били я на фурна, я на конвектомат. Не зная колко часа е било над дървените въглища, но си заслужаваше всеки един оборот с който се е въртяло.
Хапването и пийването беше прекъсвано единствено от досадни търговци от ромски произход, които предлагаха шапки, очила, бинокли и т.н. На всеки 15 минути се появяваше духов оркестър, който фиксираше най-пияните и заставаше за серенада „на уше”. Между масите минаваха и здрави мъжаги с окървавени „бели” престилки, които разтоварваха камиони с прасенца и агънца. „Черна котка-бял котарак” се разиграваше наживо пред очите ни.
Хапнахме, пийнахме и стана време да се прибираме към България.
За тези които не са посетили „Рощилиядата”-отидете, заслужава си. Динари можете да закупите и в България и в Сърбия. Има „менячници” на всеки ъгъл.
Предимства-близо е до България, не трябва виза, цени-нормални, хубава храна
Недостатъци-циганийка, шумно, хигиената не е на ниво.
Наздраве!
Както и да е, когато минавам със самолет над Сърбия, досега не съм усещал миризма на плескавица а и стюардесата ще ми се скара ако опитам да отворя прозореца. След две години закани към истинската сръбската скара, най-после решихме да го видим що за чудо е това.
Проблемът беше не толкова в ходенето (Лесковац е близо до България), колкото тейстинга на сливовица, крушовица и т.н. Ако тръгнехме с колата горките ракийки щяха да останат недокоснати. А да отидеш до Сърбия и да не пробваш течните им деликатеси е като на Октобърфест в Германия да не пиеш бира Пауланер. Жена ми и тя не бе навита да не ги пробва, а на сина ми още не смея много да му давам да кара-все пак е на 12.
Единственият начин беше с автобус. Ще се качиш и докато прочетеш някой вестник или книга и ето те в царството на плескавиците. В интернет беше пълно с еднодневни екскурзии. Разбира се избрахме тази, която ни беше най-близо до вкъщи (автобуса тръгваше от Александър Невски). Дълго мислех дали да спомена името на туристическата агенция, но тъй като ме нервираха още от първия момент ще го кажа „Еко Тур къмпани”. Офиса им е на ул. „Хр. Белчев”. Нищо против тях-просто да не ги ползвате. Отивам в офиса с копия от лични карти и паспорт за детето. Оказа че автобуса тръгващ от „Ал. Невски” е пълен и ще тръгне втори от Руски паметник. Аха да се откажа, но нямаше за кога да търся друга фирма-плескавицата нямаше да ни чака. ОК…от Руски паметник. Даже и екскурзоводка имало в автобуса. Сигурно рецепти ще ни казва.
На другата сутрин бодри и нетърпеливи се наредихме на Руски паметник. Три пъти обиколихме всичките автобуси-нашия го няма. Баби и дядовци с жълти торбички БИЛЛА си се качваха за разни екскурзийки, площада се изпразни и останахме само жадните за плескавица туристи.
Звъниме на фирмата-автобуса ще закъснеел с един час. От Благоевград бил тръгнал. Още малко ми накипя, но реших да не се ядосвам. Ще вземе да ми се свие стомаха и да не мога да ям в Лесковац.
Дойде накрая. И екскурзоводката и тя вътре. Женицата сигурно е била учителка през целия си живот защото не можеше да говори а викаше. Отиде още половин час в броене на пътниците докато тръгнем. Допълваха автобуса и в Люлин и в Божурище. Добре че свършиха местата иначе имам чувството че щяхме още една обиколка на София да направим.
Проблемите не свършиха дотук. Очакваше ни Калотина с хиляди гастарбайтери прибиращи се от лятната им ваканция в Турция. Три часа на границата. Семейства бяха опънали килимчета насред паркинга и обядваха. Малки турчета препикаваха граничния пункт, а бащите им бутаха чисто нови БМВ-та и Мерцедеси за да не хабят гориво.
Минахме накрая и оттам започна кошмара с екскурзоводката. Тази жена не спря да повтаря поне по два пъти всяка една история. Когато минавахме през Димитровград (Цариброд) изнесе такава лекция за българските територии, Ньойския договор и „лошите сърби”, че мислех да питам дали не е роднина с Волен Сидеров.
Един час в Ниш-нищо особено. Въпреки че е третия по големина град в Сърбия, на мен ми приличаше на изоставен провинциален български град.
Е това ми се наби на очи-бира Мерак
Сградата на Нишката Фандъкова:
"Нишки" девойки на разходка
Стига толкова с пътя, най-после пристигнахме в Лесковац.
Отдалече се виждаха пушеците на скари. Вече прегладнял едвам изтърпявах екскурзоводката, която се караше на нас-пътниците, защото шофьора не можел да намери място за паркиране!?
Лесковац-някакво никакво градче, но пък си имат фестивал на плескавицата. Най-после да го видим това чудо.
Е НЯМА ТАКАВА ЦИГАНИЯ
По продължение на цялата им главна улица са наредени стотици тенти, скари, сергии. Отвсякъде звучи музика излизаща от тонколоните на импровизираните ресторантчета или от духовите инструменти на циганските оркестри, които обикалят масите. Не зная защо толкова хвалят Горан Брегович и неговия оркестър. В продължение на един квадратен километър аз видях поне десеет такива бенда. Ако освен музиката обърнеш внимание на и на физиономиите им-даже са и по-колоритни.
Плескавица, ущипци, вешалица, мучкалица, колбасица-на всеки ъгъл скарите цвърчаха. Огромни „чевермета” въртяха цели прасенца и агънца”. Потни майстори раздухваха жарта. Масите и столовете бяха в стил „Балкантурист през 70-те. Сервитьори със захабени бели ризки и черни панталони разнасяха поръчките. Продавачки с мръсни престилки увиваха плескавици за вкъщи.
...и сергии, много сергии...като на Женския пазар. Само че не за плодове и зеленчуци, а за всичко останало: Тениски с щампа (прави се на момента), грънци, китайски лаещи кученца, футболни артикули на Звезда и Партизан. Абе-панаир с главно П. В дъното на улицата имаше и въртележки. Панаир без въртележки си е като жена без цици.
Обиколихме по два пъти всичко-накупихме подаръци-тениски с щампи и чашленца за ракия и настана време да изберем място за ядене и пиене.
При избора ни не се влияехме от хигиената. Няма такова място. Гледахме да е по-спокойно, но в същото време да е с достатъчно сервитьори за да не чакаме. Накрая седнахме и поръчахме.
Ракията беше хубава, салатата –не. Скарата-страхотна. Препоръчвам обаче-Свинско на чеверме. Всички цели прасенца които бях изял досега са били я на фурна, я на конвектомат. Не зная колко часа е било над дървените въглища, но си заслужаваше всеки един оборот с който се е въртяло.
Хапването и пийването беше прекъсвано единствено от досадни търговци от ромски произход, които предлагаха шапки, очила, бинокли и т.н. На всеки 15 минути се появяваше духов оркестър, който фиксираше най-пияните и заставаше за серенада „на уше”. Между масите минаваха и здрави мъжаги с окървавени „бели” престилки, които разтоварваха камиони с прасенца и агънца. „Черна котка-бял котарак” се разиграваше наживо пред очите ни.
Хапнахме, пийнахме и стана време да се прибираме към България.
За тези които не са посетили „Рощилиядата”-отидете, заслужава си. Динари можете да закупите и в България и в Сърбия. Има „менячници” на всеки ъгъл.
Предимства-близо е до България, не трябва виза, цени-нормални, хубава храна
Недостатъци-циганийка, шумно, хигиената не е на ниво.
Наздраве!
Прикачени файлове
Коментар