Tweet
От: Всички манастири на Метеора и пълна обиколка на Корфу
ДЕН ШЕСТИ - Обиколка на средната част на острова.
Този ден целта ни беше да видим средната част на западното крайбрежие и да направим малко плаж в считаното на най-красиво място на Корфу - Палеокастрица. И ако останат време и желание след 15 ч. да отидем на AQUA LAND - един от най-големите аквапаркове в Европа. Очакванията бяха да се мотаме по малки и тесни планински пътчета и да разглеждаме характерни красиви места от западното крайбрежие.
Първата цел бе един малък закътан между скалите плаж - Паралия Гиали. Още в къщи като гледах картата ми стана ясно, че до самия плаж е невъзможно да се стигне с кола, а и пеш би било като преход в Пирин, но все пак имаше някакъв път до място, откъдето да видим пейзажа. Първите километри пътя си беше нормален, после взе да все повече да „изтънява”.
Накрая стигнахме до малка поляна в гората, където пътя се разделяше наляво и надясно, като и двата пътя бяха черни. GPS показваше надморска височина 203 м, а бях си отбелязал, че точката с пейзажа беше на височина около 120 м. Оставащото разстояние до целта бе 500 м, което означаваше среден наклон по черния път 16 % Не беше работа за колите, с които пътувахме, а пеша означаваше поне 40 минути. От друга страна поляната бе удобна за обръщало, така че тръгнахме към следващия плаж, чието гръмко наименование бе Парадайс бийч. Макар и пак с чужди снимки, все пак показвам пейзажа, който пропуснахме към Паралия Гиали.
От снимката се вижда колко е стръмно около самия плаж. После четох, че до него се стига основно по море, като се ползва за почивка при морските разходки, които се организират. Другата снимка пък показва, че брега е изцяло камъни, т.е. неудобен за плажуване.
Парадайс бийч също не успяхме да видим. Там пък стана друго. В този район гръцката навигационна карта и европейската сериозно се разминаваха що се отнася до нискоразредните пътища. Първо по моя вина не уцелихме едно кръстовище, после гръцката ни вкара в една маслинова горичка, където беше сенчесто и приятно, само дето пътя свърши.
Докато обръщахме на тясното място колегата ми каза, че при него на европейската показвало друго трасе. Разбрахме се той да води към плажа. Неговото трасе ни поведе към центъра на с. Лиападес. Улиците ставаха все по-тесни и по-криви и накрая стихнахме до селския площад. Мястото беше много тясно, а десетината паркирали коли правеха теснотията още по-голяма. От този площад излизаха две улички. Едната правеше такъв завой, който за Волвото беше невъзможен, а другата, макар и права в началото, беше толкова тясна, че трябваше колата да е с прибрани огледала. Освен това имаше знак за тупик, който се вижда на снимката.
Въпреки знака насядалите в кафето местни ни махаха да продължаваме. Прецених, че едва ли ще има обръщало, а не ми се караше на заден с прибрани огледала, затова решихме да не рискуваме. Освен това едва ли точно тази улица водеше на брега, защото надморската височина беше 130 м. С няколко маневри успях да обърна и потеглихме обратно. Така, че и за Парадайс бийч показвам снимки, които не съм правил аз.
Красиви места наистина, но за този плаж с тези камъни да кажеш, че е райски... малко пресилено. Както и да е, явно на западното крайбрежие в този район достъпа до плажовете е труден и основно се извършва откъм морето. Възможно е до някои да се слиза с мотор или АТВ.
Следващата цел бе крепостта Ангелокастро, но като че ли по-важното бе, че пътя дотам минава през Лаконес - селото, от което се откриват невероятни пейзажи към считаното за най-красиво място на Корфу - Палеокастрица. Преди Лаконес пътя става изцяло планински и върви по склона с големи наклони и остри завои. Като достигнахме най-високата част, пътя тръгна по хоризонтала. Спряхме в първото кафе, което видяхме. Всъщност това бе магазинче с тераса и няколко маси на нея. А от терасата се виждаше това, за което бях чел много. Палеокастрица.
Пихме по едно кафе, но решихме след крепостта на връщане пак да спрем. Тогава и слънцето щеше да пада по-благоприятно за снимки. Малко след магазинчето имаше доста голям паркинг, а край него няколко заведения, доста по-изпипани. Явно тук беше основното място, където водят туристи да се наслаждават на гледката. Казахме си, че на връщане ще спрем точно тука и продължихме към крепостта.
Ангелокастро е една от най-важните византийски крепости в Гърция. Намира се на върха на скала, извисяваща се на 305 м над морето.
За да стигнете дотам, трябва да минете през центъра на село Крини. Пътят е тесен и с много остри завои на места, но има достатъчно табели, които да ви отведат до крепостта, след като намерите Крини.
Пътят свършва до стълбите, които водят към крепостта. Там ще намерите малък паркинг, кафене и будка за билети. Цената на билет е EUR 3 на възрастен. Разпределете си добре времето - крепостта е отворена за посещения от 10:00 до 15:00 часа всеки ден (с изключение на понеделник) и няма да ви пуснат да влезете след 15:00 часа, независимо колко човека сте се събрали.
До входа на крепостта се стига по много стъпала. Вътре има акрополис, църква посветена на Архангел Михаил и останки от кула, гарнизон и гробници. От три страни крепостта е защитена от скалите, които се спускат рязко надолу. При ясно време от върха се вижда почти целия остров.
След десетина минути стигнахме село Крини. Уличките не ни се сториха чак толкова тесни, особено след видяното в предното село Лиападес. Започнахме слизане към крепостта. Видяхме я отдалеч и спряхме да един завой, където имаше хубава гледка към нея и уширение за няколко коли. Изходния пункт с билетите явно беше доста по-надолу, затова решихме, че ще изгубим много време ако слезем дотам и после се качим до крепостта, затова позяпахме малко, направихме снимки и потеглихме обратно.
След десетина минути бяхме на паркинга в Лаконес. Спряхме да направим още снимки на красотите.
От това място се виждаше и следващата цел - манастира Палеокастрица.
Слязохме в самото село и доста чакахме на един светофар, който пропускаше еднопосочно движението по пътя от пристанището до манастира. Пред самия манастир имаше голям паркинг, на който пристигнаха няколко двойки с АТВ-та.
Въпреки, че имаше доста туристи, манастирът се оказа затворен. Не търсихме работното време, след манастирите в Метеора този можеше да остане и само с поглед отвън.
Встрани от портата, обаче, имаше скална площадка, от която гледката си струваше. Членовете на някаква руска фамилия се изреждаха да правят снимки - та само той, та само тя, та с децата, та без децата, та бабата, та дядото, добре, че бяха само те. Няколко други туристи с фотоапарати търпеливо чакаха да свърши представлението, после се вредихме и ние.
Красиви пейзажи имаше и от паркинга.
Време беше за плаж. Разбира се, плана беше това да стане на някой от няколкото красиви плажа в Палеокастрица. Докато оставяхме колите на огромния паркинг до пристанището прочетохме за някаква промоция на един от видовете морски атракции. Но първо плажа. Отидохме на най-близкия до паркинга. Малък и красив, но пак камъни. И на брега и на дъното.
Плажуването не ни беше цел номер едно, освен това вече го отметнахме предния ден, затова решихме да опитаме промоцията. Ставаше дума за едночасова разходка с малка яхта с прозрачно дъно, през което да се наблюдават подводни атракции. Само днес към разходката имаше добавено безплатно разглеждане на аквариума до плажа. Направиха ни някакво сложно изчисление на два семейни билета заедно плюс още някаква отстъпка и в крайна сметка за осем човека поискаха 57 евро. За такова нещо сметнахме, че приемливо и взехме билетите. Имахме 30 минути за разглеждане на аквариума.
Явно аквариума работеше само през лятото, защото беше доста импровизиран, почти като в палатка. След като видяхме две-три ципури и няколко лаврака, аквариума премина в терариум и докрая гледахме само змии и др. влечуги. Интересното бе, че зад гръмките табели „питон”, „боа”, „крокодил” и др. се намираха сравнително маломерни клетки и въпреки това питоните трябваше да ги търсим с поглед, а крокодила се беше скрил зад един камък с размери 50/50 см. Сигурно има и такива видове, не знам. Цялата работа приличаше на халтура за туристи, но пък всички от нашата група бяхме посещавали Туркуазоо в Истанбул и знаехме какво е аквариум, освен това този беше бонус, а на харизан кон зъбите не се броят, нали.
Поехме към яхтата 15 минути преди отплаването, но мястото, откъдето тръгваше се оказа доста далеч от аквариума, освен това нямаше никакви указателни табели, та стъпихме на борда с изплезени езици. Яхтата беше малка, но нова и доста кокетна и наистина имаше голям прозрачен отвор на дъното.
Разходката представляваше обиколка на част от брега край Палеокастрица. Имахме възможност да видим този бряг и откъм морето. Гледките бяха прекрасни.
Най-далечната част на обиколката се оказа срещу плажа, от който се бяхме отказали.
На връщане яхтата спря на две места. На едното през прозрачния отвор ни показаха някакви статуйки на морското дъно, вероятно оставени там за атракция.
На другото помощника на капитана изсипа от едно отрязано платмасово шише някаква храна, която събра множество рибки, които се виждаха през прозрачното дъно. И туй голяма атракция, няма що.
На връщане ни показаха един отвор в скалата, наречена пещерата на някой си, където малките лодки за разходка влизаха за да си направят туристите снимки. Всичко това ми напомни как нашите туроператори организират „сафари” от Слънчев бряг до Бръшлян, където странджанските баби гощават германците със зелник и овче кисело мляко. Явно похватите туриста да се „подстригва” са едни и същи. После видяхме и водни колела с интересен дизайн.
След морската атракция хапнахме по един гирос в ресторантче на брега на друг от красивите плажове. Наистина много красив, но и тук камъни.
Не остана време за аквапарка, пък и у нас ги има, затова се прибрахме по-рано с намерението пак да отидем до Керкира. Там купихме по някой друг сувенир и дребни подаръчета за армаган и обратно до Гувия, бърза вечеря близо до хотела и стягане на багажа за ранно тръгване на другия ден. Разбира се, за да не губим време предварително проверихме разписаниято на фериботите и откъде тръгват. Така завърши и последния ден на Корфу. По традиция няколко заключителни думи.
Остров Корфу въпреки голямото си име не е дестинация, която непременно трябва да се посети. Ако го посетите - добре, но ако не го посетите не губите кой знае какво. Има красиви места, но не са изключителни.
Плажове много, живописни отдалеч, но доста от тях са каменисти. Само шезлонги и трудно влизане във водата. Не стават за плаж според нашите разбирания. Или поне според моите. Не знам къде точно е възможно гмуркане и какво може да се види във водата на Йонийско море, защото не ми беше в плана, затова няма да коментирам този аспект. Само припонмям, че на няколко красиви места край северния бряг заради глинестите частици водата често е мътна и не става за гмуркане.
От битова гледна точка, изключително комерсиализиран. Всичко е устроено така, че да се „подстригва” туриста. Пак е по-добре от някои наши места, където направо му се реже главата...
Забележителните места подреждам така :
* Град Керкира с неповторимата си архитектура и атмосфера в старата част.
* Палеокастрица със своето красиво крайбрежие.
* Сидари и пясъчните канали на брега.
* Няколко красиви пясъчни плажа на западния бряг - Гардено, Контогиалос, Глифада, Арилас.
* Няколко красиви като крайбрежие каменисти плажа на северния и западния бряг - Ахарави, Рода, Лонга, Агиос Георгиос, Лимини, Гиали, Палеокастрица.
* Няколко не дотам живописни като крайбрежие, но хубави като плаж на източния бряг - Ипсос-Пирги, Нисаки, Касиопи, Агиос Спиридонас.
* Двореца Ахилеон.
Общо взето крайбрежието е живописно, но ако намеренията ви са за почивка на море, по-добре идете на Халкидики или на българското Черноморие.
Транспорт. Пътищата са с добра настилка, няма дупки (то май дупки на пътя са само български феномен), но поради силно хълмистия, а някъде и планински терен са с много завои и големи наклони. На някои места е много тясно, особено в селата. Веднъж поради невъзможност да завия в една тясна уличка се наложи да връщам стотина метра на заден. Добре, че нямаши други коли да ме благославят.
По пътищата преобладават нови малолитражни коли. И страшно много мотори/скутери и АТВ-та. Тук един съвет - ако искате да разгледате добре острова, предназначете за това поне 4 пълни дена, през които си наемете АТВ или скутер. Има десетки пунктове за тази цел, това е масова практика. С голяма кола карайте само по главните пътища, в селата е трудно. До някои места пък въобще не може с кола, дори и с джип заради теснотията. Само с АТВ.
С това приключвам описанието на Корфу. Не претендирам за изчерпателност, понеже не успях да видя няколко от набелязаните места поради труден достъп, а има и други, които въобще не бях набелязал поради ограниченото време. Все пак мисля, че в много голяма степен добихме представа за прочутия остров. Надявам се и снимките да са ви харесали. Ето следата на последния ден, както и трака.
Day6.gdb
ДЕН ШЕСТИ - Обиколка на средната част на острова.
Този ден целта ни беше да видим средната част на западното крайбрежие и да направим малко плаж в считаното на най-красиво място на Корфу - Палеокастрица. И ако останат време и желание след 15 ч. да отидем на AQUA LAND - един от най-големите аквапаркове в Европа. Очакванията бяха да се мотаме по малки и тесни планински пътчета и да разглеждаме характерни красиви места от западното крайбрежие.
Първата цел бе един малък закътан между скалите плаж - Паралия Гиали. Още в къщи като гледах картата ми стана ясно, че до самия плаж е невъзможно да се стигне с кола, а и пеш би било като преход в Пирин, но все пак имаше някакъв път до място, откъдето да видим пейзажа. Първите километри пътя си беше нормален, после взе да все повече да „изтънява”.
Накрая стигнахме до малка поляна в гората, където пътя се разделяше наляво и надясно, като и двата пътя бяха черни. GPS показваше надморска височина 203 м, а бях си отбелязал, че точката с пейзажа беше на височина около 120 м. Оставащото разстояние до целта бе 500 м, което означаваше среден наклон по черния път 16 % Не беше работа за колите, с които пътувахме, а пеша означаваше поне 40 минути. От друга страна поляната бе удобна за обръщало, така че тръгнахме към следващия плаж, чието гръмко наименование бе Парадайс бийч. Макар и пак с чужди снимки, все пак показвам пейзажа, който пропуснахме към Паралия Гиали.
От снимката се вижда колко е стръмно около самия плаж. После четох, че до него се стига основно по море, като се ползва за почивка при морските разходки, които се организират. Другата снимка пък показва, че брега е изцяло камъни, т.е. неудобен за плажуване.
Парадайс бийч също не успяхме да видим. Там пък стана друго. В този район гръцката навигационна карта и европейската сериозно се разминаваха що се отнася до нискоразредните пътища. Първо по моя вина не уцелихме едно кръстовище, после гръцката ни вкара в една маслинова горичка, където беше сенчесто и приятно, само дето пътя свърши.
Докато обръщахме на тясното място колегата ми каза, че при него на европейската показвало друго трасе. Разбрахме се той да води към плажа. Неговото трасе ни поведе към центъра на с. Лиападес. Улиците ставаха все по-тесни и по-криви и накрая стихнахме до селския площад. Мястото беше много тясно, а десетината паркирали коли правеха теснотията още по-голяма. От този площад излизаха две улички. Едната правеше такъв завой, който за Волвото беше невъзможен, а другата, макар и права в началото, беше толкова тясна, че трябваше колата да е с прибрани огледала. Освен това имаше знак за тупик, който се вижда на снимката.
Въпреки знака насядалите в кафето местни ни махаха да продължаваме. Прецених, че едва ли ще има обръщало, а не ми се караше на заден с прибрани огледала, затова решихме да не рискуваме. Освен това едва ли точно тази улица водеше на брега, защото надморската височина беше 130 м. С няколко маневри успях да обърна и потеглихме обратно. Така, че и за Парадайс бийч показвам снимки, които не съм правил аз.
Красиви места наистина, но за този плаж с тези камъни да кажеш, че е райски... малко пресилено. Както и да е, явно на западното крайбрежие в този район достъпа до плажовете е труден и основно се извършва откъм морето. Възможно е до някои да се слиза с мотор или АТВ.
Следващата цел бе крепостта Ангелокастро, но като че ли по-важното бе, че пътя дотам минава през Лаконес - селото, от което се откриват невероятни пейзажи към считаното за най-красиво място на Корфу - Палеокастрица. Преди Лаконес пътя става изцяло планински и върви по склона с големи наклони и остри завои. Като достигнахме най-високата част, пътя тръгна по хоризонтала. Спряхме в първото кафе, което видяхме. Всъщност това бе магазинче с тераса и няколко маси на нея. А от терасата се виждаше това, за което бях чел много. Палеокастрица.
Пихме по едно кафе, но решихме след крепостта на връщане пак да спрем. Тогава и слънцето щеше да пада по-благоприятно за снимки. Малко след магазинчето имаше доста голям паркинг, а край него няколко заведения, доста по-изпипани. Явно тук беше основното място, където водят туристи да се наслаждават на гледката. Казахме си, че на връщане ще спрем точно тука и продължихме към крепостта.
Ангелокастро е една от най-важните византийски крепости в Гърция. Намира се на върха на скала, извисяваща се на 305 м над морето.
За да стигнете дотам, трябва да минете през центъра на село Крини. Пътят е тесен и с много остри завои на места, но има достатъчно табели, които да ви отведат до крепостта, след като намерите Крини.
Пътят свършва до стълбите, които водят към крепостта. Там ще намерите малък паркинг, кафене и будка за билети. Цената на билет е EUR 3 на възрастен. Разпределете си добре времето - крепостта е отворена за посещения от 10:00 до 15:00 часа всеки ден (с изключение на понеделник) и няма да ви пуснат да влезете след 15:00 часа, независимо колко човека сте се събрали.
До входа на крепостта се стига по много стъпала. Вътре има акрополис, църква посветена на Архангел Михаил и останки от кула, гарнизон и гробници. От три страни крепостта е защитена от скалите, които се спускат рязко надолу. При ясно време от върха се вижда почти целия остров.
След десетина минути стигнахме село Крини. Уличките не ни се сториха чак толкова тесни, особено след видяното в предното село Лиападес. Започнахме слизане към крепостта. Видяхме я отдалеч и спряхме да един завой, където имаше хубава гледка към нея и уширение за няколко коли. Изходния пункт с билетите явно беше доста по-надолу, затова решихме, че ще изгубим много време ако слезем дотам и после се качим до крепостта, затова позяпахме малко, направихме снимки и потеглихме обратно.
След десетина минути бяхме на паркинга в Лаконес. Спряхме да направим още снимки на красотите.
От това място се виждаше и следващата цел - манастира Палеокастрица.
Слязохме в самото село и доста чакахме на един светофар, който пропускаше еднопосочно движението по пътя от пристанището до манастира. Пред самия манастир имаше голям паркинг, на който пристигнаха няколко двойки с АТВ-та.
Въпреки, че имаше доста туристи, манастирът се оказа затворен. Не търсихме работното време, след манастирите в Метеора този можеше да остане и само с поглед отвън.
Встрани от портата, обаче, имаше скална площадка, от която гледката си струваше. Членовете на някаква руска фамилия се изреждаха да правят снимки - та само той, та само тя, та с децата, та без децата, та бабата, та дядото, добре, че бяха само те. Няколко други туристи с фотоапарати търпеливо чакаха да свърши представлението, после се вредихме и ние.
Красиви пейзажи имаше и от паркинга.
Време беше за плаж. Разбира се, плана беше това да стане на някой от няколкото красиви плажа в Палеокастрица. Докато оставяхме колите на огромния паркинг до пристанището прочетохме за някаква промоция на един от видовете морски атракции. Но първо плажа. Отидохме на най-близкия до паркинга. Малък и красив, но пак камъни. И на брега и на дъното.
Плажуването не ни беше цел номер едно, освен това вече го отметнахме предния ден, затова решихме да опитаме промоцията. Ставаше дума за едночасова разходка с малка яхта с прозрачно дъно, през което да се наблюдават подводни атракции. Само днес към разходката имаше добавено безплатно разглеждане на аквариума до плажа. Направиха ни някакво сложно изчисление на два семейни билета заедно плюс още някаква отстъпка и в крайна сметка за осем човека поискаха 57 евро. За такова нещо сметнахме, че приемливо и взехме билетите. Имахме 30 минути за разглеждане на аквариума.
Явно аквариума работеше само през лятото, защото беше доста импровизиран, почти като в палатка. След като видяхме две-три ципури и няколко лаврака, аквариума премина в терариум и докрая гледахме само змии и др. влечуги. Интересното бе, че зад гръмките табели „питон”, „боа”, „крокодил” и др. се намираха сравнително маломерни клетки и въпреки това питоните трябваше да ги търсим с поглед, а крокодила се беше скрил зад един камък с размери 50/50 см. Сигурно има и такива видове, не знам. Цялата работа приличаше на халтура за туристи, но пък всички от нашата група бяхме посещавали Туркуазоо в Истанбул и знаехме какво е аквариум, освен това този беше бонус, а на харизан кон зъбите не се броят, нали.
Поехме към яхтата 15 минути преди отплаването, но мястото, откъдето тръгваше се оказа доста далеч от аквариума, освен това нямаше никакви указателни табели, та стъпихме на борда с изплезени езици. Яхтата беше малка, но нова и доста кокетна и наистина имаше голям прозрачен отвор на дъното.
Разходката представляваше обиколка на част от брега край Палеокастрица. Имахме възможност да видим този бряг и откъм морето. Гледките бяха прекрасни.
Най-далечната част на обиколката се оказа срещу плажа, от който се бяхме отказали.
На връщане яхтата спря на две места. На едното през прозрачния отвор ни показаха някакви статуйки на морското дъно, вероятно оставени там за атракция.
На другото помощника на капитана изсипа от едно отрязано платмасово шише някаква храна, която събра множество рибки, които се виждаха през прозрачното дъно. И туй голяма атракция, няма що.
На връщане ни показаха един отвор в скалата, наречена пещерата на някой си, където малките лодки за разходка влизаха за да си направят туристите снимки. Всичко това ми напомни как нашите туроператори организират „сафари” от Слънчев бряг до Бръшлян, където странджанските баби гощават германците със зелник и овче кисело мляко. Явно похватите туриста да се „подстригва” са едни и същи. После видяхме и водни колела с интересен дизайн.
След морската атракция хапнахме по един гирос в ресторантче на брега на друг от красивите плажове. Наистина много красив, но и тук камъни.
Не остана време за аквапарка, пък и у нас ги има, затова се прибрахме по-рано с намерението пак да отидем до Керкира. Там купихме по някой друг сувенир и дребни подаръчета за армаган и обратно до Гувия, бърза вечеря близо до хотела и стягане на багажа за ранно тръгване на другия ден. Разбира се, за да не губим време предварително проверихме разписаниято на фериботите и откъде тръгват. Така завърши и последния ден на Корфу. По традиция няколко заключителни думи.
Остров Корфу въпреки голямото си име не е дестинация, която непременно трябва да се посети. Ако го посетите - добре, но ако не го посетите не губите кой знае какво. Има красиви места, но не са изключителни.
Плажове много, живописни отдалеч, но доста от тях са каменисти. Само шезлонги и трудно влизане във водата. Не стават за плаж според нашите разбирания. Или поне според моите. Не знам къде точно е възможно гмуркане и какво може да се види във водата на Йонийско море, защото не ми беше в плана, затова няма да коментирам този аспект. Само припонмям, че на няколко красиви места край северния бряг заради глинестите частици водата често е мътна и не става за гмуркане.
От битова гледна точка, изключително комерсиализиран. Всичко е устроено така, че да се „подстригва” туриста. Пак е по-добре от някои наши места, където направо му се реже главата...
Забележителните места подреждам така :
* Град Керкира с неповторимата си архитектура и атмосфера в старата част.
* Палеокастрица със своето красиво крайбрежие.
* Сидари и пясъчните канали на брега.
* Няколко красиви пясъчни плажа на западния бряг - Гардено, Контогиалос, Глифада, Арилас.
* Няколко красиви като крайбрежие каменисти плажа на северния и западния бряг - Ахарави, Рода, Лонга, Агиос Георгиос, Лимини, Гиали, Палеокастрица.
* Няколко не дотам живописни като крайбрежие, но хубави като плаж на източния бряг - Ипсос-Пирги, Нисаки, Касиопи, Агиос Спиридонас.
* Двореца Ахилеон.
Общо взето крайбрежието е живописно, но ако намеренията ви са за почивка на море, по-добре идете на Халкидики или на българското Черноморие.
Транспорт. Пътищата са с добра настилка, няма дупки (то май дупки на пътя са само български феномен), но поради силно хълмистия, а някъде и планински терен са с много завои и големи наклони. На някои места е много тясно, особено в селата. Веднъж поради невъзможност да завия в една тясна уличка се наложи да връщам стотина метра на заден. Добре, че нямаши други коли да ме благославят.
По пътищата преобладават нови малолитражни коли. И страшно много мотори/скутери и АТВ-та. Тук един съвет - ако искате да разгледате добре острова, предназначете за това поне 4 пълни дена, през които си наемете АТВ или скутер. Има десетки пунктове за тази цел, това е масова практика. С голяма кола карайте само по главните пътища, в селата е трудно. До някои места пък въобще не може с кола, дори и с джип заради теснотията. Само с АТВ.
С това приключвам описанието на Корфу. Не претендирам за изчерпателност, понеже не успях да видя няколко от набелязаните места поради труден достъп, а има и други, които въобще не бях набелязал поради ограниченото време. Все пак мисля, че в много голяма степен добихме представа за прочутия остров. Надявам се и снимките да са ви харесали. Ето следата на последния ден, както и трака.
Day6.gdb
Коментар