Tweet
Отдавна не бях писал разкази в картинки. Всъщност случващото се е отпреди почти две години, но чак сега го споделям, за което моля за извинение.
За Гърция, Закинтос и Атина е писано и от други колеги, но все пак мисля че снимките и преживяванията, които ще видите са от малко по-различен поглед и със сигурност няма да са Ви скучни.
Та така .... Със съпругата решихме да си направим едно пътуване до Закинтос, Атина и Делфи. Беше в края на септември, така че нямаше много навалица и ни позволи да си починем и да пообиколим доста места за една седмица.
Избрахме Закинтос като една от по-малко познатите дестинации, част от Йонийските острови. Известен е с плажа Навагио – водят го като един от 10-те най-хубави плажа в света и известните костенурки Careta-Careta, които гнездят на самите плажове и най-вече на плажа Лагана.
Другото интересно е, че през 1953 г. е имало много силно земетресение, разрушило почти цялата столица Занте. Останала е само църквата и няколко други сгради. Всичко е построено наново след това.
Малко инфо за острова: o.Закинтос
Има и други интересни неща, ама за тях после.
За пътуването взехме колата на жената та да я поразработим малко. Направо срам - за две години и беше навъртяла има няма общо 8-9000 км.
Сеатчето се справи чудесно и из черните пътчета на острова и дори се качи на върха му. Оказа се, че за тесните пътчета тук си е просто перфектен и не един или два пъти се радвахме, че сме тръгнали с него. То тук нямаше много големи коли всъщност, освен едно Ауди А8 с БГ регистрация. (е, срещаха се и други разбира се ...)
1-ви ден
За маршрут избрахме разбира се магистралата с 60-те тунела от Солун за Игуменица, като завихме надолу към Патра и ферибота от Килини. Прескачаме пътуването до там.
Моста на Патра, сниман от много колеги, но айде пак.
И така след натоварване на ферибота (първото ми возене на ферибот) и малко пътуване по море акустираме на пристанището на Закинтос.
Това е мястото, където трябваше да спим през следващата седмица. Понеже беше края на септември нямаше много хора. Хотела беше пълен само с няколко немски групи.
Плажът на хотела не беше лош, ама ние бяхме тук само един път, като през останалото време предимно обикаляхме из острова и накрая се оказа, че сме навъртяли общо около 300 км.
Вечерна разходка из Занте.
Големият автомобил на преден план, а на заден неразрушената от земетресението през 1953г. църква, пристанището.
=================================================================================================
2-ри ден
Малко подводни любителски снимки на плажа на хотела с едно Канонче и един калъф за подводно снимане. Направи ми впечатление лисата на подводна зелена растителност и водорасли като в Черно Море.
Днес решихме да отидем до известния плаж Навагио (плажа на корабокрушенците). Как величествено звучи само, а всъщност става въпрос за корабокруширал кораб с контрабанден алкохол и цигари през 1980 г. Ама гърците добре са разработили тази история и са я превърнали в световна туристическа дестинация. Тук им свалям шапка. Само не знам какво ще правят след като кораба изчезне прояден от ръждата и природата. Сигурно ще измислят нещо.
До плажа може да се стигне само по вода и затова трябваше да се запишем в една от многото еднодневни екскурзии с корабче.
Тук можехме да останем около 1 час за плаж и снимки преди да се натоварим обратно. Някои се заеха много усърдно със задачата.
Други решихме да видим какво има под водата. Нищо ... само бели камъни и малко водорасли отстрани на скалите. Разочаровах се малко.
Корабокруширалият кораб беше в много окаяно състояние. Целия беше вече в надписи и доста ръждясал.
Това е снимка на кораба от пътеписа на Яро от 2009 г. ...
... а това е две години след това - 2011 г. Времето и туристите са си казали думата
Туристите ... и това само при едно-две акустирали корабчета. В силния сезон на плажа сигурно спират повече от 5-6 корабчета едновременно и на плажа е голяма навалица.
Последна снимка на плажа на тръгване. Следващите дни ще го видим и от горе.
От тук с бясната скорост от 33 км/час се изнесохме към следващата спирка
Следващата спирка от разходката с корабчето беше Сините пещери, където можехме да скачаме и да плуваме наоколо. Ниска растителност и скали.
По-малките лодки влизаха вътре направо в пещерите.
Под водата пак не беше много интересно и цветно.
На тази карта на острова съм отбелязал къде точно е плажа Навагио и Сините пещери.
Вечерта на връщане към хотела попаднахме на някакво празненство пред една църква с щандчета с някакви местни вкусотии. Интересното беше, че отчето пееше и свиреше на йониката, абе голяма веселба. Вижте и клипчето
=================================================================================
3-ти ден
Третият ден времето не беше много хубаво и го писахме дъждовен. Обикаляхме цял ден из острова и се получиха някои добри фото попадения.
Близо до хотела имаше един недовършен строеж с много бетон, който ни напомни за нашата действителност, но това беше по-скоро изключение от колкото закономерност.
Столицата Занте.
От „бързото“ каране по тесните улички ни налазиха охлювите чак
Поглед към Занте и пристанището от по-високо
Над града открихме и една многообещаваща Византийска крепост, която за съжаление този ден беше затворена, но ние я разгледахме по-нататък.
Пред заключените порти.
По крайбрежния път и дъгата в морето...
... след което и малко торнадо
За Гърция, Закинтос и Атина е писано и от други колеги, но все пак мисля че снимките и преживяванията, които ще видите са от малко по-различен поглед и със сигурност няма да са Ви скучни.
Та така .... Със съпругата решихме да си направим едно пътуване до Закинтос, Атина и Делфи. Беше в края на септември, така че нямаше много навалица и ни позволи да си починем и да пообиколим доста места за една седмица.
Избрахме Закинтос като една от по-малко познатите дестинации, част от Йонийските острови. Известен е с плажа Навагио – водят го като един от 10-те най-хубави плажа в света и известните костенурки Careta-Careta, които гнездят на самите плажове и най-вече на плажа Лагана.
Другото интересно е, че през 1953 г. е имало много силно земетресение, разрушило почти цялата столица Занте. Останала е само църквата и няколко други сгради. Всичко е построено наново след това.
Малко инфо за острова: o.Закинтос
Има и други интересни неща, ама за тях после.
За пътуването взехме колата на жената та да я поразработим малко. Направо срам - за две години и беше навъртяла има няма общо 8-9000 км.
Сеатчето се справи чудесно и из черните пътчета на острова и дори се качи на върха му. Оказа се, че за тесните пътчета тук си е просто перфектен и не един или два пъти се радвахме, че сме тръгнали с него. То тук нямаше много големи коли всъщност, освен едно Ауди А8 с БГ регистрация. (е, срещаха се и други разбира се ...)1-ви ден
За маршрут избрахме разбира се магистралата с 60-те тунела от Солун за Игуменица, като завихме надолу към Патра и ферибота от Килини. Прескачаме пътуването до там.
Моста на Патра, сниман от много колеги, но айде пак.
И така след натоварване на ферибота (първото ми возене на ферибот) и малко пътуване по море акустираме на пристанището на Закинтос.
Това е мястото, където трябваше да спим през следващата седмица.
Понеже беше края на септември нямаше много хора. Хотела беше пълен само с няколко немски групи.Плажът на хотела не беше лош, ама ние бяхме тук само един път, като през останалото време предимно обикаляхме из острова и накрая се оказа, че сме навъртяли общо около 300 км.
Вечерна разходка из Занте.
Големият автомобил
на преден план, а на заден неразрушената от земетресението през 1953г. църква, пристанището.=================================================================================================
2-ри ден
Малко подводни любителски снимки на плажа на хотела с едно Канонче и един калъф за подводно снимане. Направи ми впечатление лисата на подводна зелена растителност и водорасли като в Черно Море.
Днес решихме да отидем до известния плаж Навагио (плажа на корабокрушенците). Как величествено звучи само, а всъщност става въпрос за корабокруширал кораб с контрабанден алкохол и цигари през 1980 г. Ама гърците добре са разработили тази история и са я превърнали в световна туристическа дестинация. Тук им свалям шапка. Само не знам какво ще правят след като кораба изчезне прояден от ръждата и природата. Сигурно ще измислят нещо.
До плажа може да се стигне само по вода и затова трябваше да се запишем в една от многото еднодневни екскурзии с корабче.
Тук можехме да останем около 1 час за плаж и снимки преди да се натоварим обратно. Някои се заеха много усърдно със задачата.
Други решихме да видим какво има под водата. Нищо ... само бели камъни и малко водорасли отстрани на скалите. Разочаровах се малко.
Корабокруширалият кораб беше в много окаяно състояние. Целия беше вече в надписи и доста ръждясал.
Това е снимка на кораба от пътеписа на Яро от 2009 г. ...
... а това е две години след това - 2011 г. Времето и туристите са си казали думата
Туристите ... и това само при едно-две акустирали корабчета. В силния сезон на плажа сигурно спират повече от 5-6 корабчета едновременно и на плажа е голяма навалица.
Последна снимка на плажа на тръгване. Следващите дни ще го видим и от горе.
От тук с бясната скорост от 33 км/час се изнесохме към следващата спирка
Следващата спирка от разходката с корабчето беше Сините пещери, където можехме да скачаме и да плуваме наоколо. Ниска растителност и скали.
По-малките лодки влизаха вътре направо в пещерите.
Под водата пак не беше много интересно и цветно.
На тази карта на острова съм отбелязал къде точно е плажа Навагио и Сините пещери.
Вечерта на връщане към хотела попаднахме на някакво празненство пред една църква с щандчета с някакви местни вкусотии. Интересното беше, че отчето пееше и свиреше на йониката, абе голяма веселба. Вижте и клипчето
=================================================================================
3-ти ден
Третият ден времето не беше много хубаво и го писахме дъждовен
. Обикаляхме цял ден из острова и се получиха някои добри фото попадения. Близо до хотела имаше един недовършен строеж с много бетон, който ни напомни за нашата действителност, но това беше по-скоро изключение от колкото закономерност.
Столицата Занте.
От „бързото“ каране по тесните улички ни налазиха охлювите чак
Поглед към Занте и пристанището от по-високо
Над града открихме и една многообещаваща Византийска крепост, която за съжаление този ден беше затворена, но ние я разгледахме по-нататък.
Пред заключените порти.
По крайбрежния път и дъгата в морето...
... след което и малко торнадо
Коментар