От: Камен бряг - Румъния... От Джулая до Синая. Продължение...
През втория ни румънски ден освен замъка Бран искахме да видим и стария град Брашов. Но по пътя видяхме чудна цитадела на върха на хълм над някакво малко градче. Отначало исках да я снимам само отдалеч, но благодарение на моите спътници се отбихме натам. Не съжалявам. Замъкът Рашнов. Старинна тевтонска крепост - част от нея реставрирана, част - оставена непипната. С влизането през вдигащата се врата те връхлита средновековието. Виждаш патрулиращи войници, занаятчии, търговци... Много малко, клонят към нула кич. По-скоро всичко е с мярка. До колкото мога да преценя с познанията си по история - доста автентично даже изглежда.
От нашите. Макар че като че ли е повече за шоу...
Разбира се - къде без кича. Но той остана от вън. Транспорта от паркинга до цитаделата. Маскиран трактор.
Така изглеждат кошчетата за боклук. Между другото.
Средновековни улички...
Това чиче се утрепа да прави героично стойки. Когато уж никой не го гледаше - прилягваше на една купа сено. Никой не би повярвал, че войник няма да се скатава, нали?!
Реставрираната част. Работилници и ателиета.
От моите! Кодак!
Така... Основното!
Пишеща машина Мерцедес. Работеща. Мазно и гладко. Явно им се е е отдавало. Защо ли им е трябвало да сменят производството - остава загадка на историята.
QWERTY. И бутон Alt.
Изглед към градчето Рашнов.
Свири румънско... Хвърляме дребни монети.
- От къде сте?
-От България!
И започна да свири Унгарски танц на Брамс...
Около четири часа след обяд е, а пред нас е Брашов...
Още не знаех, но най-великото преживяване престоеше. Бах, изпълнен на 600 годишен орган в 600 годишна църква.
През втория ни румънски ден освен замъка Бран искахме да видим и стария град Брашов. Но по пътя видяхме чудна цитадела на върха на хълм над някакво малко градче. Отначало исках да я снимам само отдалеч, но благодарение на моите спътници се отбихме натам. Не съжалявам. Замъкът Рашнов. Старинна тевтонска крепост - част от нея реставрирана, част - оставена непипната. С влизането през вдигащата се врата те връхлита средновековието. Виждаш патрулиращи войници, занаятчии, търговци... Много малко, клонят към нула кич. По-скоро всичко е с мярка. До колкото мога да преценя с познанията си по история - доста автентично даже изглежда.
От нашите. Макар че като че ли е повече за шоу...
Разбира се - къде без кича. Но той остана от вън. Транспорта от паркинга до цитаделата. Маскиран трактор.
Така изглеждат кошчетата за боклук. Между другото.
Средновековни улички...
Това чиче се утрепа да прави героично стойки. Когато уж никой не го гледаше - прилягваше на една купа сено. Никой не би повярвал, че войник няма да се скатава, нали?!
Реставрираната част. Работилници и ателиета.
От моите! Кодак!
Така... Основното!
Пишеща машина Мерцедес. Работеща. Мазно и гладко. Явно им се е е отдавало. Защо ли им е трябвало да сменят производството - остава загадка на историята.
QWERTY. И бутон Alt.
Изглед към градчето Рашнов.
Свири румънско... Хвърляме дребни монети.
- От къде сте?
-От България!
И започна да свири Унгарски танц на Брамс...
Около четири часа след обяд е, а пред нас е Брашов...
Още не знаех, но най-великото преживяване престоеше. Бах, изпълнен на 600 годишен орган в 600 годишна църква.
Коментар