Пелопонес и остров Закинтос, май 2013

[stargazer]

Започвам докато всичко ми е прясно, че ако го оставя да отлежи разказът ще опостнее.

Маршрутът: София-Делфи-Патра-Коринт-Нафилион-Микена-Спарта-Пилос-Мехори-Олимпиа-Килини-Закинтос-Килини-Патра-Мецово-София
Около 2700 км.

Снимките са в процес на прочистване и корекции, така че засега качвам само няколко (да ви дразня ), а като са готови ще продължа с разказа.

[bochkata]

От: Пелопонез и остров Закинтос, май 2013

Вярно дразниш!
Чакам с нетърпение продължението!

[stargazer]

От: Пелопонез и остров Закинтос, май 2013

Ми ОК - готов съм с "матрияла" за първия същински ден от обиколката.
Реално това е вторият ден, понеже първият беше просто транзит от София до Делфи, без спиране и снимки.

И така - събуждане в къмпинг Аполон - много приятно местенце със зашеметяващи гледки, чисто и добре уредено, и все още полупразно по това време на годината.
Тук изпробвахме и "спалнята" в задната част на Диското - оказа се доста удобна, само малко бяхме подценили необходимостта от одеала според сезона и надморската височина.





Градчето Итеа в ниското



и самият къмпинг:

[stargazer]

От: Пелопонез и остров Закинтос, май 2013

Планът за деня включваше разглеждане на Делфи, преминаване през моста Рио-Антирио, разглеждане на Коринт и канала, посещение на Микена и пристигане в Нафилион, където беше планирана следващата нощувка. Доста амбициозно, като се има предвид, че повечето старини и музеи в Гърция са с работно време до 15-15:30 (доброто място за информация по въпроса, както и за цените за вход е http://odysseus.culture.gr/index_en.html). Планът разбира се се провали с гръм и трясък още от сутринта, понеже вместо да напуснем бодро къмпинга към осем без малко, ние едва се измъкнахме към девет и половина и се отправихме към другия край на селото, където се намира делфийското светилище.

Общ план на археологическия комплекс в Делфи

Изглед към храма на Атина





"Циклопски" градежи




Всъщност никой не се наема да каже колко древен е в действителност обектът в Делфи. В древногръцките текстове за него се говори, като за нещо, което си съществува там "от край време", "циклопските" стени са определено съвременни на Микенската цивилизация, ако не и предхождащи я, но наличието на това

определено измества нещата много по-назад във времето. Това е Омфалосът, както то наричат гърците или Бен-бен, както са го наричали египтяните. В древността са съществували няколко такива, като всички, с може би едно изключение, са "мистериозно" изчезнали. Оригиналният Бен-бен е бил метален предмет, дар от боговете, който е "паднал от небето". Един от тях е стоял на върха на големия обелиск в египетския Хелиопол, друг - в шумерският Ериду. След изчезването на оригиналните предмети, местните жреци ги заменили с издялани от камък копия, като това на снимката. Има спекулации, че последният "истински" Бен-бен се е намирал и може би още се намира някъде в Родопите.

Характерно за Делфи е наличието на множество "съкровищници". Поради "свещената неприкосновеност" на мястото, големите гръцки полиси са го използвали като един вид "трезор" за скъпоценностите си.








Централно място в комплекса заема храмът на Аполон



Трипластовите му основи са абсолютно впечатляващи и очевадно по-древни от гръцките колони, които се кипрят върху тях.




А точно под храма се намира скалата на Пития - древната "баба Ванга"

Легендата разказва, че от кухините в скалата е извирал газ, от който Пития изпадала в транс. Пророчествата и са записани по близките каменни блокове:

Над храма на Аполон се намира амфитеатърът с наистина уникална акустика - дори шепот от сцената се чува идеално до последните редове.



И всичко това гарнирано с убийствени гледки във всички посоки:

[stargazer]

От: Пелопонез и остров Закинтос, май 2013

От Делфи се отправихме към новия мост при Патра по изключитено живописен път край брега.
Тук, по разбираеми причини, снимките са дело на навигатора







Почти във всяко заливче има ферма за миди



Мостът в далечината - внушително съоръжение,

особено като го видиш отблизо.

Удоволствието да преминеш по него струва 13.20 евро в посока, за лек автомобил.



След моста продължихме към Коринт - скучен и приспивен преход във вече горещия следобед.
В Археа Коринтос пристигнахме в 15:20 - малко след края на работното време, но там това не е болка, понеже обектът е равнинен и спокйно може да се разгледа и снима през оградата.














Кучетата също се бяха одрямали от жегата и котките се възползваха от ситуацията

А с оглед на сезона и работното време, наоколо беше тихо и спокойно.














Отбихме се до моста на Коринтския канал, но за съжаление не случихме да преминава кораб.



И поради напредналото време решихме да оставим посещението на Микена за следващия ден и се отправихме към Нафилион (Navpilio), където бяхме планирали следващата нощувка и на който ще отделя специално внимание в следващия пост.

[stargazer]

От: Пелопонес и остров Закинтос, май 2013

И така, пристигнахме в Нафилион/Navplio или византийският Неапол. Това се оказа перлата на пътуването. От предварителната информация събрана в нета знаехме за крепостта Паламиди на хълма и венецианското укрепление Бурци в залива, но всъщност основната забележителност е самото градче. Първата столица на съвременна Гърция (от 1822 до 1834 година) има специфично и уникално за страната излъчване, с дъх на леко позавяхнала аристокрация, улегнало спокойствие и гордо, но ненатрапчиво достойнство. Особеното планиране, при което всяка къща има лице към две съседни улици, виещите се по фасадите бугенвилии и скромният външен вид на магазинчетата - както на простата бакалия, така и на съседната прескъпа бижутерия - всичко допринася за страхотния чар на градчето.

























И още няколко снимки от апарата на "навигатора"














Настанихме се в приземна стая с вход направо от улицата:

и се отправихме към пристанището, точно навреме за фотосесия по залез.











Крепостта Паламиди на хълма над града



и морския форт Бурци



Драматични небеса








Другата забележителност на Нафилион е храната. Няма да преувелича ако кажа, че е невъзможно да се разходите из градчето, без да ви потекат лиги
Ресторантчетата с по десетина маси са на всеки ъгъл и от всяко се носи примамливо ухание на прясна и топла храна, приготвена от хора, които обичат и уважават готвенето, а не го правят само за парите на туриста.

Не липсват и оригинални идеи.

Изобщо не беше лесно да се спрем на едно от всичките вкусни изкушения, но определено не съжаляваме за избора


В заключение - уникално място, населено с хора, които го обичат и са щастливи, че живеят точно там и заради това го изпълват със страхотна атмосфера. Определено един следобед не е достатъчен за да му се насладиш напълно.

[alexalex69]

От: Пелопонес и остров Закинтос, май 2013

Харесва ми ! Благодаря !

[Nik Nikolov]

От: Пелопонес и остров Закинтос, май 2013

Хубав разказ.
Чакам продължението.

[stargazer]

От: Пелопонес и остров Закинтос, май 2013

На другата сутрин се отправихме към Микена през километри портокалови градини.




За самата Микена няма какво толкова да се каже - снимките говорят сами. Забелязва се как по-старите градежи, изпълнени от грамадни блокове, са в пъти по-прецизни и устояли на времето от по-късните зидарии.



















На долните снимки е нещо, което археолозите наричат "лъвската гробница". Има всички характерни белези на обсерватория, каквито се срещат сред много древни градежи, включително и по нашите земи. Откакто археоастрономията започна да се налага като сериозна наука, все повече "гробници" се оказват нещо друго и въпросите без отговор се множат.




В музея могат да се видят множество странни фигурки, за които любимите ми археолози твърдят, че са примитивни стилизирани човешки образи. Интересно как обясняват факта, че цивилизация, която е била способна да създаде реалистичен образ на лъв (виж снимките на портата по-горе), дълго време не е могла да да пресъздаде правдоподобно собствения си лик .















Тук си струва да се обърне внимание на странните обувки на куклата.

Образец от Микенското линеарно писмо





И "Съкровището на Атрей", което пък странно напомня на откритите в последно време у нас "тракийски" предмети.







А това е задължителният за такива места макет на комплекса.

Разбира се, не на последно място са и гледките, които се откриват от хълма. За съжаление времето беше възмрачно.

[stargazer]

От: Пелопонес и остров Закинтос, май 2013

След Микена трябваше да продължим към Спарта, но се получи леко объркване заради една правописна грешка в записките на навигатора Така, по пътя към Спарта, се юрнахме към върха на планината, в търсене на нещо, което изобщо го няма там, но по ред.
Отново през портокаловите градини.





Транзит през Аргос.









И нагоре в планината





Все по-нагоре и нагоре, в преследване на целта - Ватия.
За мой огромен кеф и разочарование на половинката, асфалтът свърши, а до целта оставаха още около 4 км. В този момент се сдобихме с необичаен стопаджия





Е, стигнахме до Ватия - три полусрутени пастирски колиби почти на върха на планината, без жива душа наоколо. В последствие се оказа, че интересното било не във Ватия (Vathia), а във Вати (Vahti), което се намира на съвсем, ама съвсем различно място. На мен ми остана кефа от карането по планинския път, но половинката беше сериозно разочарована.
Продължихме към Спарта.





Небето криеше намеци за приближаващ дъжд, който в последствие се оказа пясъчен.



Разбира се, стигнахме до Спарта малко след 3 следобед. На едно рекламно табло видяхме какво представляват местните старини

и решихме да продължим по-нататък, за да можем да стигнем до Пилос още по светло.
Крепостта над Мистра.






Преходът от Мистра до Каламата се оказа още едно изкачване до самия връх на планината, по още по живописен, макар и малко по-широк (на места) път.

[stargazer]

От: Пелопонес и остров Закинтос, май 2013

Получи се дублиране на постовете по някаква причина. Продължението утре.

[pepihm]

От: Пелопонес и остров Закинтос, май 2013

Браво,прекрасни места сте посетили,с нетърпение очаквам продължението!!!

[NovemberCharlie]

От: Пелопонес и остров Закинтос, май 2013

Благодаря, Звездни зяпачо! Чакам продължението с нетърпение!

[stargazer]

От: Пелопонес и остров Закинтос, май 2013

Пътят Спарта-Каламата, който минава за "основна артерия" в района, всъщност е планински проход с най-висока точка на около 1350м и безкрайни серпентини - напълно достоен за тежък планински етап в някоя от големите колоездачни обиколки.
Спряхме за малко на място обозначено като "парк за скално катерене", освен това и защитено обиталище за птици по Натура 2000











Пътят продължава навътре в планината.














При следващата почивка имахме посетителка,

което беше надлежно захранена със солети

и се наложи надълго да обяснявам защо не може да си я вземем в България

Поглед назад и надолу



и поглед напред към брега на Каламата.

Останалите километри до Пилос се изнизаха неусетно, но мрачното време осуети в голяма степен предвидената за там фотосесия.
Основната местна забележителност са ето тези скали в залива.



Аз се отчетох само с два кадъра на пристанището - единият е в първия пост, ето и другия:

[stargazer]

От: Пелопонес и остров Закинтос, май 2013

Продължихме към най-южната точка от маршрута - градчето Метони (Methoni) - кой знае защо в първия пост съм написал "Мехори", ама вече е късно за поправка.
Метони е известно с доста внушителното си морско укрепление.













Вятърът се усили значително - вижда се разликата между надветрената и подветрената страна на кея.

Въпреки това не липсваха ентусиасти, кампиращи направо на плажа.




В една малка кръчмичка до входа на крепостта, където май бяхме единствените посетители за деня, ни приготвиха три огромни и страшно вкусни гироса за невероятната цена от 5.10 евро (за трите), които излапахме на крак и се отправихме към следващата точка за нощуване - Археа Олимпиа.