Tweet
Косово – предразсъдъци или реалност или една страна и една планина на една ръка разстояние. Джеравица (2656 м), Дечански манастир и Прищина.
Много приказки са се изговорили за тази страна и много предразсъдъци съм чул от хора, които никога не са ходили там и затова потеглих без да мисля за опасности и размирици и съм благодаран, че стана така, защото това се превърна в едно незабравимо пътуване на едно прекрасно според мен място, на което срещнахме само гостоприемство, дружелюбност и хубави хора!
В петък на 16.07 след работа натоварихме колата с раниците и малко храна и потеглихме. Посоката – Косово, но за днес трябваше да стигнем до Куманово, където ще спим при мой приятел и на следващия ден всички към планината Проклетия и нейния най висок връх – Deravica – 2656 m. В Куманово бяхме към 23:00 ч. То от София е много близо, но като се започнаха едни проверки на границата, пък „Я дай и рамата да видим“. То вярно, че и беше скучно на служиталката, пък и сърдита беше, ама си имаше занимание да люпи семки и не знам защо се занимаваше с нас.
В Куманово бяхме свидетели на истинско македонско гостоприемство. Седнахме на една маса и като се почна едно ядене. Много добре беше сготвила майката на моя приятел Деян. Благодаря, Деяне, всичко беше чудесно, а полято със Скопско пиво още по-хубаво. След софрата спахме към 2:30 ч и в ранни зори поехме към косовската граница и дългоочакваната планина – Проклетия, която си е бая проклета, но и изключително красива! Границата с Косово минахме без проблеми. Културни, спретнати служители и добра организация. Купихме си застраховка - 30 евро за 15 дни, защото Косово не е член на споразумението „Зелена карта“ и минахме. Скоро след границата пътя се отклонява и пресича през Шар планина в посока град Призрен. Пракрасен асфалт, никакви дупки и красиви планински гледки. Е , има завои бая, но това не пречи. Колкото и странно да звучи, но в Косово не влязох в нито една дупка. Прекрасен асфалт или, ако не поне добър. Прави ми впечатление, че косоварите, въпреки че са си чисти албанци карат много спокойно и са отстъпчиви на пътя. Несравнимо е с бясното каране в Албания. Град Призрен го разглеждаме в движение и продължаваме към Dakovica като по път купувам една диня за след планината на много изгодна цена – 20 цента за килограм. От Dakovica се продължава за град Дечани и оттам се завива към Дечанския манастир, който ще оставим за утре. От манастира са още 10 км по черен път, който не е много хубав, но става за кола. Стига се до село Koznjar, където оставяме колата в двора на ресторанта там като естествено попитахме и дори отказаха пари. Това е място , което не бих нарекъл село. Тук имаше само ресторанта с рибарник и още 2 постройки. Тук след оправяне на багажа, мотане и хапване нарамихме раниците и хайде нагоре. Първоначално се върви по същия черен път и един трактор, който караше пясък ни качи на Стоп върху пясъка и ни спести 20-30 минути ходене. Преживяване си беше. Не се бях возил в трактор с пясък досега. По данни от поляци, които са идвали тук ни предстояха към 6:30 ч ходене, а всъщност се оказаха 9 ч без много да се мотаме, но както и да е. Срещаме полицаи с Тойота Ленд Круйзър да патрулират из черните пътища на гората да няма размирици. Всички бяха спретнати и говореха английски. Само вратовръзки им липсваха. Пожелаха ни приятно изкачване и се разделихме. Първоначално пътя минава през гората, а след като тя свърши се разкрива страхотна гледка и има няколко бараки на косовски овчари, които бяха много готини хора и говореха сръбски та се разбирахме. Бяха баба, дядо, млада жена и малко дете.
Младите говореха само албански и с тях комуникацията беше със жестикулации.
От албански нищо не отбирам. Скромно живеят хората тук, но са заобиколени от такава красота и спокойствие. Казваме си чао до утре и продължаваме. От тук следва 1 час ходене по наклонени пасбища сред крави и овце и после СТРЪМНО, ама мноооооого стръмно. Пейзажа тук напомня много на Алпите, но е някак си много по-диво и непокътнато от човека.
Местните ни казаха, че идват главно поляци и чехи. След много стръмното се оказа, че има още доста не по-малко стръмно и двама от групата казаха, че са до тук. Беше късен следобед и нагоре продължихме аз и Краси. Още 30 минути стръмно изкачване и върха се показа за първи път в цялата си прелест огрян от залязващото слънце. Следваше малко равно после още малко изкачване и ето ни на върха на Deravica.
Върха е най-висок в Косово и втори по височина за планината Проклетия. Поздравяваме се с Краси. И за двама ни това е последният Балкански Първенец, на който не сме се качвали, но определено, не бих поставил тази прекрасна планина на последно място. Гледката е поразителна. Времето е ясно и всичко се вижда като на длан. На триангулачния знак на върха има оставени няколко гилзи от калашников, за да ни напомнят къде се намираме и какво е ставало тук не много отдавна. Седим на върха и не ни се тръгва, но е време. Слънцето е вече ниско и срамежливо се скрива зад околните върхове. Залезът спира дъха. Слизаме при другите двама, които ни гледат с очакване. Вкупом слизаме още малко и опъваме палатката на около 2200 м.н.в. В близост минава много бистър поток, от който водата може да се пие. Тъкмо опъваме палатката и над главите ни се показва вечерното небе, отрупано с безброй звезди, които трудно се виждат в големия град. Луната също се е лепнала там сред звездите за контраст и огрява нощната планина. Хапваме русенско варено и лягаме да спим след чудесния ден, защото утре предстои един не по-малко дълъг ден.
Вдигам групата към 6:00 ч, събираме лагера и по обратния път надолу. Спираме при нашите приятели. Те ни правят кафе и ни канят да седнем. Говорим си за живота там и в България. Хората казвт, че имат 8 деца, които работят в Швейцария. Едното момче от групата реши да подпомогне малко хорицата и поиска да платим за кафето, но като се разлюти бабата, като скочи като младо яре - „Не искам пари!!! Вие сте ми гости. Ние пари имаме, колкото ни трябват, а и повече“. В крайна сметка оставихме едно Русенско варено за проба, което не отказаха, сбогувахме си и тръгнахме надолу. Веднага направих сравнение на тези албанци тук и онези в Албания, за които си ходещо портмоне и гледат да те изтръскат и да те метнат нещо. Е, със сигурност и там има свестни хора, не може да няма. По обратният път бързаме и в ранния следобед стигаме до колата, която седи и послушно ни чака. Идва собственика на ресторанта да ни пита как сме си изкарали и дали сме имали някакви проблеми. За щастие нямахме. Благодарим и тръгваме надолу. Спираме след малко до реката да цопнем динята да се изстуди и да се охладим в ледените води. Супер такава свежест и от динята и от ледената вода. Айде и тук отиде 1 час и времето бая напредна. Дечанския манастир се охранява строго от италиански войници.Наоколо постоянно минаваха джипове на KFOR, който всяваха респект. Паркираме до единствените туристи освен нас. Истински пътешественици от Словения с джип Ленд Роувър, много добре оборудван и отрупан с много лепенки от Пакистан, Иран, Сирия, Йордания, Мароко. Ето това са истинки пътешественици!
Манастира е много спретнат и добре поддържан.
Хубаво местенце. От тук посоката е към град Pec, където си купуваме от местната бира, за да я тестваме и се отправяме към Прищина. Улучваме деня на сватбите – общо 12 видяхме за цялото връщане и доста ни забавиха, защото пречеха на движението, ама какво да се прави. Прави ми впечатление, че всяка трета кола в тази страна е с швейцарска регистрация. Има и много от скандинавските държави. Намерили са си някаква ниша по тези страни косоварите няма спор.На път за Прищина виждам единствената кола в Косово с българска регистрация от Благоевград.
Прищина! Свикнали сме да чуваме това има наред с Чечня, Газа и т.н. И новините обикновено са били с една и съща тематика, но този път за мен Прищина е нещо различно – туристическа дестинация.
В града няма какво толкова да се види освен да се усетят и видят последствията от войната. Виждам билборд с войник с металодетектор и малко дете, което си играе до него, а посланието е „Нека войниците да изчистят местата, където децата играят от мини“. Доста тягостно. В центъра на града има надпис с големи каменни букви – 'NEW BORN'. Доколкото разбирам от Деян, косоварите са го сложили след независимостта си. Разхождаме се из центъра, хапваме преди да тръгнем и оттук посоката е към Сърбия и после към Куманово, за да оставим Деян. От Косово излизаме през КПП-то след град Гниляне. На граница никакви проблеми. В Куманово сме към 9:30 ч. Оставаме при Деян 30 минути и потегляме към България. Късно вечерта сме в София. Имам да спя 3 часа и понеделник и работата ме зоват, но след чудесния уикенд не е толкова гадно :-) Всичко като километри – 834 км. Това пътуване остана като едно от най-любимите ми през броденето из балканските планини.
Ето и още снимки тук:
https://picasaweb.google.com/1089534...?noredirect=1#
Коментар